Присетих се за един коментар, който бях писала преди много време, но важи с пълна сила в момента :)

Във въртележката, в която живея, ми се видя направо като разточително удоволствие това, да отделя два часа, за да направя истински топли, пресни палачинки, вместо онези дето ги продават по десет в полиетиленова опаковка.
Но пък те никога не могат да заменят удоволствието от мириса на разтопено масло в сгорещения тиган, от това да гледаш как сместа се разстила равномерно от ръб до ръб, как на повърхността се появяват ситни дупчици и от тях започва да се издига пара. После внимателно отлепяш отстрани, смъкваш палачинката надолу и извършваш онова знаменито движение, с което я мяташ нагоре и я улавяш от другата страна.
Нищо не може да замени и спомените ми от детството, когато майка ми забъркваше една огромна купа палачинкова смес, а ние с брат ми седяхме покрай нея и дебнехме кога ще има готова. Една за него, една за мен, с пълнеж от най-невероятното черешово сладко на света. Изяждахме ги със скоростта на светлината, по-бързо отколкото майка ми успяваше да ги опече. Наистина незаменимо...

За малко да забравя рецептата :) Ясно е, че всеки уважаващ себе си любител на палачинки си има своя изпитана рецепта. Ето я  и моята:

2 яйца
половин литър прясно мляко
1 шише газирана вода (300мл)
1 ч.л. сода
1 шепа захар
брашно, за да стане сместа гъста като боза.

По нататък е ясно :) Enjoy!

Палачинките винаги ми напомнят за късна неделна закуска. Е, не беше неделя когато ги приготвих, но събуждайки се до любимия човек ме обзе желание да го изненадам.

За 15 бр. палачинки:

• 100 мл. сметана
• 500 мл. прясно мляко
• 4 яйца
• щипка сол
• щипка захар
• 250 гр. брашно
• разтопено масло за пържене

За ягодовия сироп:

• 400 гр. ягоди
• 4 суп. лъж. захар
• ванилия

Яйцата се разбиват заедно със захарта и солта. Прибавят се сметаната и прясното мляко. Постепенно се добавя брашното, като се бърка непрекъснато за да не стане на бучки.

В тиган се загрява малко масло. Слага се 1 черпак от палачинковото тесто и се разпределя равномерно в тигана. Когато стане готово от едната страна с помоща на дървена шпатула се обръща и се запича от другата страна. Процедурата се повтаря, докато свърши  сместа.

Ягодите се измиват и почистват. Нарязват се на парченца и се посипват със захарта. Загряват се на умерен огън. Оставят се да поврат докато сиропа започне да се сгъстява.

Палачинките се сервират полети с ягодовия сос. 

Рисунката е от страницата на Златомир Арабистанов, открих го случайно, но виждам, че е много талантлив.

Предупреждение: Не започвайте да четете, ако нямате нещо сладко за хапване подръка!

Някои книжки така отварят апетита! Не е имало случай да започнем да четем Пипи например, без още след първите няколко страници някой да не поиска палачинки или курабии. Всички курабии, които съм правила досега, са били не за Великден и за Коледа, а след четене на Пипи.

В Карлсон пък се ядат на поразия кифлички с какао. Също и кюфтенца, сандвичи с шунка и сирене, торта с каймак и бонбони. Ето, спомнете си защо му се прияжда на човек:

„Дребосъчето влетя в кухнята. Майка му с карирана престилка стоеше до печката и пържеше превъзходните кюфтенца. От време на време тя разтърсваше големия тиган и гъсто наредените малки месни топчици подскачаха и се преобръщаха на другата страна.

О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени - с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!"

„Майката не намери какво да отговори. Трябваше да прекъсне своята миротворна проповед. Нейният побойник син седеше мрачен и тя побърза да постави пред него чаша горещо какао и пресни кифлички.

Дребосъчето много обичаше всичко това. Още от стълбата той долови сладостния дъх на току-що изпечено маслено тесто. А от майчините прекрасни кифлички с канела животът му ставаше много по-сносен."

„Това беше най-хубавият пир с кифлички, на който Дребосъчето някога бе присъствувал.

- Сега ми е добре - рече той, докато седеше до Карлсон на верандата, дъвчеше кифличка и пиеше какао с поглед, зареян над покривите и кулите на Стокхолм, които блестяха в слънчевата светлина. Кифличките бяха вкусни, какаото - отлично. Дребосъчето сам го бе сварил върху печката на Карлсон. Карлсон беше измъкнал от тяхната кутия всичко, което бе необходимо - мляко, какао и захар."

А сега, за да не сте капо, ето ви една рецепта за курабии от моя тефтер. Стават лесно и бързо в домашната печка:

4 яйца

2 ч.ч. захар

1½ ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. олио

1 пак. бакпулвер

1 ч.л. сода

Измесва се меко тесто. Овалват се малки топчета. Всяко топче се прави на пръчица с дебелина на пръста. Всяка пръчица се връзва на възел (за да заприличат на охлюви). Пекат се. Поръсват се с пудра захар.

-

-

първо искам да спомена, че нашето семейство не спазва стриктно постите, затова и рецептите, които ще пусна не са съобразени с това.

за Никулден направих солена торта. ето рецептата за палачинките и каква точно плънка използвах.

палачинки "Косьо"

4 яйца, 1 ч.ч. прясно мляко, 1/2 ч.ч. брашно, щипка сол, щипка сода

разбъркваме яйцата, добавяме едно след друго млякото, брашното, солта и содата. пържим палачинките в тиган. преди да изсипем сместа, намазваме тигана с масълце.

за тази торта направих 2 дози палачинки, част от тях оцветих.

плънка

сварени картофи, сварени моркови, сварени яйца, сварен грах, шунка, кашкавал, кисели краставички, 2 бр. майонеза

всички продукти ги нарязах с робота на много ситно, целта ми беше при разрязването да не се рони. разбърках добре. след това - палачинка, смес, палачинка, смес. завърших с палачинка.

покритие

2 бр. майонеза, заквасена сметана, крема сирене, пакетче желатин (за сметаната и крема сиренето количеството е по желание, бяха останали от една торта и просто ги използвах)

разбърках продуктите добре, оцветих с малко сладкарска боя, добавих разтворения желатин, залях тортата и оставих в хладилника.

от няколко парчета филе измайсторих едно шаранче за разкош, нали все пак тортата е за Никулден.

разбира се, за плънката всеки може да използва каквито иска продукти.

така направената торта се получи много добре. не беше никак тежка и в същото време засищаше. идеално мезе, както споделиха ракиджиите.

Та по темата, случвало ли ви се е да не знаете разликата между сладко, конфитюр и мармалад. Щото аз още не я знам. Айде, за мармалада ясно - гъсто, сладко, ситно смляно, мяза на желе, ама не е, тъмно на цвят, вкусно. С това се изчерпва описанието. Ама за  останалите 2... има ли въобще разлика. Тука ми се мотае едно сладко от тиква, което не мога да го нарека конфитюр и един конфитюр от малини, който не мога да определя като сладко. Важното е, че и двете са вкусни и вървят на палачинките. Затова отивам да правя палачинки и да си ги ям... добър ми апетит! :P