Малко неща са способни да ме ядосат. Петър пусна много хубава статия точно по темата.
Едно от тези уникати е проверката на багажа И личната карта в магазините.

Наблюденията ми са въз основа на Метро, Пикадили, Техномаркет и Технополис.
Тъй като не обичам да нося големи суми със себе си, принципно използвам дебитна карта, за да плащам. Харесала съм си продукт. Наредила съм се на опашката. Подразнила съм се от мудното помотване и почесване като в кварталната бакалия и... идва моя ред. Вадя дебитната карта, подавам я... и ме забиват.
"А ще може ли личната карта, моля?" ... и цялото удоволствие от пазаруването заминава в канала.
Ами не, не може. Баси, не съм задължена да си показвам личната карта. Има някакви теории, че така се доказвала собствеността на личната карта или се сверявал подписа... Ми моя подпис не си прилича с този на картата баси.
Честно казано, на мен ми звучи като абсолютни тунги.
Все пак, нали знам ПИН-кода.

Освен това, ако картата е например на името на майка ти... или на баща ти? Какво правиш? Сгъваш? А ако не си приличаш? Веднъж ми вдигна луд скандал една мадама в Технополис, че това не било моята лична карта. Мацката на снимката видиш ли била с по-дълга коса. Ауч.
Стана малко шоу и накрая, след като и горил... охранителя дойде им теглих една майна и си тръгнах.

Личната карта се показва в строго конкретни случаи, като например да докажеш кой си (в правителствено учреждение... например) или възрастта си. Но да си показвам картата, за да мога да си купя нещо от магазина. Не, мерси. По-скоро ще си излезна без да съм купила нищо.
Защо? Защото покупката с дебитна карта е не по-различно от покупката в кеш. Следващия път сигурно ще поискат да видят фирмения ми договор, за да са сигурни, че тези пари, с които пазарувам са мои, а не откраднати например?
Смешно и абсурдно е.

Другото нещо, което много ме дразни. Принципно нося техника по себе си. Има хора, които носят плеър, фотоапарат, лаптоп в раницата си. И категорично отказвам да оставям всичките тези неща в без надзор в някаква смешна телена клетчица, която мога да отворя без много зор за десет секунди без ключ. Нещо повече, да ми вземат пари за това съмнително удоволствие... като депoзит. Например три лева. Не ми е за парите а за идиотското отношение. Какво, ще си тръгна и ще си зарежа багажа там ли?
Не, просто не съм съгласна. Предпочитам да се скарам с управителя, отколкото да ми откраднат фотоапарат за хиляда лева (както се случи миналото лято на една позната).
Обаче с раница не може да влезна. Защото е раница. И вътре могат да се пъхнат някакви неща. Оп, чакайте... няма ли на вратата едни специални аларми, за да предотвратяват кражбите? Имат. Тогава какъв им е проблема?
За да си оставяме вещите - да осигурят по-подходящо място за съхранение.

И още нещо. Горилите, които наемат на работа да минават през някакъв кратък курс по обноски. Защото ми писна във врата ми да ми диша някакъв мускулест индивид, за който дишането и дъвченето са две сложни задачи, които с мъка прави заедно. И на всичкото отгоре да се държи така сякаш ти прави лична услуга.
Ц, мерси.