Почетеш, почетеш па замеш съвсем се оплетеш у размисли. Я много хора ги разбирам дека сакат разни работи. Я например не сакам Бентли оти пие бензин повече отколко баджанако ракия. Не сакам и макбук, оти има само едно копче на мишоко, ни чифте ми требе, оти вече съм гринпис. Повече секс ми не требе, оти на тиа години пиенето по-зема да ни се услажда. Тоа лаф е на баджанако, де. Я да земем да изясним целия случай.

Отишли баджанако с бригадата да ремонтират едно училище у едно забутано село. И те там командировали една учителка. Та те таа учителка требе да е била много загорела, та оставила баджанако да я награби у един ъгъл на коридоро. Та он баджанако тамън се наканил да я кхъ, кхъ (яз се съобразявам малко с медията оти не съм министър още) И тамън да и рипне баджанако и минали другите пияници от бригадата с две шишета Карнобатска гроздова.

Блеснали лукаво тия шишета у коридоро като на гявол очите и тутакси изкусили баджанако. Он на момента зарезал учителката и тръгнал след гроздовата. Та като седнали да пият и едно по-младо от бригадата го питало оти така зарезал учителката на бърже. И баджанако тогава му казал, че на тия години пиенето по-му се услаждало. И така стана поговорка, оти си е жива истина.

Я щех да пишем какво сакам я, ма се отплеснах и забравих. Само се чудим на ората дека сакат оставки. Я съм за принципите. Кебапчета ядоха ли? Ядоха. Ракия пиха ли? Пиха. Гласуваха ли? Гласуваха. Преди да гласуват мислиха ли? Не мислиха. Ми каква оставка сакат тогава?

И да не рече некой, че па съм се напил и дуднем глупости от коневръзо я че приведем примери дека ги знае секи. Е, некои може и да не ги знае, ако не е от нашто село. Сетих се я за Баджанако дека лежа две години у пандизо оти го черпиа сто и педесе грама ракия. И случката се случи те така. Седнали Баджанако, Данката Лудия и Коце да пият на Цонка у магазино. Она е турила там и неколко маси, та си пиеме у пласмасови чаши и си мезиме.

Та пинале те по две патрончета, ма пусто и тримата немали паре, па и било рано - къде десет часо сутринта и пияниците още не се били сбрали, та немало и кой да ги почерпи. А им се пило, та две не видат. И Данката Лудия, нали си пада малко разбойник издебнал Цонка, кога отишла у кенефо и гепил едно шише Карнобатска гроздова. Капнал им у чашетата на Баджанако и на Коце и на него си. Баджанако даже се оплаква после, че неговото чаше не го бил напълнил догоре, оти си пада малко стиснат.

Скрил Данката шишето у джобо на ватенката и си пият ни лук яли, ни мерисали. Ама Цонка, нали е била домакинка у стола на меверето, малко чекиска си пада. Та видела она, че стърчи едно шише от джобо на Данката и ги побарала - отдека е това шише, я да видиме сега тука. Данката я напцувал и она нали е серт, саде арнаутска чушка се обадила веднага у мелицията. И ги прибраа. Данката го писаа извършител, па Баджанако и Коце съучасници.

После Данката го пуснаа, оти има жълта книжка, они затова му викат лудия. Коце и него го пуснаа, оти зет му е общински съветник, ама Баджанако го опандизиа. Он нали имаше и условна присъда, дека се беше блъснал с каруцата у милиционерската кола, още по Бай Тошово време, кога пак беше пиян както обикновено, па и каруцата не беше регистрирана у общината. Оно и тогава беше строго. И те-ти спасовден, по времето на демокрацията, докъде се усети го вкараа у дранголнико. Писа писмо и на царо ама царо не му отговорил.

По време на разследването он викал на следователо - Ама яз тая ракия не съм я краднал, па следователо го питал - Ти пи ли от нея, бре? И он - Епа, пих. И следователо - Е що сакаш тогава? Така по Сократски, с въпроси вкарал Баджанако у задънена улица и он си признал, че деюре и дефакто е съучасник. А, после кажи, че нема правосъдие. Има си и следствие и прокуратура и съд. Ако не верваш - питай Баджанако.

Дойде тогава у нашто горско един японец, кой сакаше да утепа мечка. Той вика, преводачо му де, че работил у Хитачи. Я му викам е па оти не донесе по един касетофон бре, он па вика е, па я незнам че ние прайме и касетофони - не бил чул, он се занимавал с големи машини. Мое и да лаже. Как и да е, да ви кажем за мечката. Патил тоя будала десетиляди доларе да утепа мечка. Дал ги на управлението и они ни дадоа петстотин доларе премия идомакино купи уиски от корекомо у София. Отровихме се от пийене баце, ама това Джак Даниел, много боли глава от него бре. Японецо седи у хижата и пие чай. Тоа що чай изпи баце, не е за разправяне. Домакино оди два пъти до градо и накря донесе един кашон чай, оти не мое да му насмогне на японецо. Они японците не могат да пият баце, един път изпи пеесе грама от уискито и се успа. Требе да е от чайо дека се налива с него. Ма да ви каем за мечката - почна да му свършва отпуската на японецо, па ние не мое да му намериме мечка. Кво стана с тия мечки баце - нещо фанаа свето изчезнаа нанекъде и се не видеа. Обикаляааме като улави - ега намериме некоя, ама нема. Японецо се нервира, преводачо звъни телефоне, от управлението ни се караа, викат че ви изгониме сите пияници, дека не моете да намерите мечки, че се изложииме пред чужденците. Она Стоилова от управлението сас дебелиа газ си мисли, че мечката е режи па яж - нема брате и това е. Ма добре, че имаше при нас едно оправно пишлеме - Данката. Он се сети, че шурата му е шофьор у цирко и му казал нещо за бракувана мечка. У цирка я бракували, оти била много стара и вече не ирала толко добре. И го пратихме Данката и он отиде у цирко и спазари бракуваната мечка за педесе лева. Сбрааме педесе лева и я купихме, Данката я докара с уазката отзаде. А тая мечка кротка, брате - само спи - кога е будна, кво и кажеш слуша.

И така намерихме мечка и измислихме план, па казахме на японецо - така и така, намерихме една мечка стръвница, коя сека сутрин ходи да пие вода на реката. Да я причекаме, и да я утепа. Така го организирахме и курдисахме японецо до реката, а мечката я закарахме с уазката по нагоре по пътеката и я пущихме, па и викаме - оди, оди надоле. И она си тръгна по пътеката надоле, а ние по другио пат къде японецо. Па тая пътека водеше нагоре към една маала, има-нема седем къщи саде бабички и старци. И пощальоно им носи пощата един път у седмицата по тая пътека. Па той пощальоно с колело. И как си кара колелото по пътеката и гледа срещу него - мечка. Уплашил се човеко, и се качил бърже на едно дърво. Па мечката нали е от цирко и гледа - колело и решила оти да оди пеши. И те ти беля - баба меца побара колелото, качи се на него и кара надоле къде японецо. Японецо чака да трепе мечка стръвница и те ти я иде наша мецана на колелото. Японецо помисли, че му се привижда нещо, па си бриса оптиката па очилата, па се пули и не може да поверва. Накрая бутна триножнико с пушката и сите оптики и електроники и вика - я, вика съм японец, ние сме нация техническа, я такава напреднала мечка не мога да утепам. И си тръгна, та се не виде, и ни пари иска, ни нищо. Така дал бадева десет иляде доларе и не сака да утепа мечката оти била на колело. Ама я мислим, че шефо на онаа фирма Бела, ли е цървена ли е, дека утепа белата мечка, щеше и таа да утепа, нищо че беше на колело, щеше да я утепа като едното нищо, да метне колелото у храстите и да се снима с нея, та после да се изтипоса у веснико.

Ценке, я донеси още по една голема мастика, па нарежи малко от тиа, неговите кренвирши за мезе, оти само они са от месо.