В нея Румен Овчаров е определен като old guard ex-communist, за Румен Петков пише, че е подал оставка вследствие на pressure from the European Union, но края е най-добър:

One more resignation is unlikely to make a difference.

Оригинала на:

Economist за България

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Искам да популяризирам една идея - организиран е литературен конкурс „Оставката на министъра". Информацията за него получих по пощата от „Литературата днес" на Преслав Ганев.

Организатори на конкурса са Пейо от „трънки и блогинки" и Йовко от "yovko in a nutshell.  

Те са събрали награден фонд от 1200 лв., който продължава да нараства и в който всеки може да се включи с малка или голяма сума.

Мисля, че не е нужно да го представям повече - вижте сами условията на конкурса и се включете! Ще бъде забавно.

25.05.2007 

/Фили/ В България, при очакваната ниска избирателна активност от под тридесет процента, в края на миналата седмица се проведоха първите избори за депутати в Европейския парламент. Въпреки че резултатите бяха доста точно прогнозирани, някои от тях в дните след вота все пак се коментират като изненадващи.

Като изненада се сочи например фактът, че най-новата българска политическа формация – партията ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, която все още няма дори напълно изградени партийни структури, се оказа първа политическа сила на първите избори, в които изобщо участва. ГЕРБ получи пет депутатски места в Европарламента, толкова, колкото и управляващата БСП, но я изпревари с няколко стотни от процента при окончателното преброяване на изборните бюлетини.

Като изненадващо се сочи слабото представяне на най-голямата политическа сила в момента – Българската социалистическа партия, която загуби около 700 хиляди гласа или една трета от подкрепата, получена на предишните вътрешни парламентарни издбори. БСП също изпрати в Европарламента петима депутати, но това изглежда малко на фона на първоначално очакваните от тях седем или дори осем мандата.

Силното представяне на Движението за права и свободи, коалиционен партньор на социалистите в управлението на страната, които взеха четири места и бяха на ръба да получат пето, както и фактът, че нито една от двете основни десни формации – СДС и ДСБ, не успя да прехвърли изборната бариера от 5.5 процента, също се коментират усилено.

Всъщност обаче след първия момент на изненада, погледите бързо се обърнаха към заложените в изборния резултат възможни политически развития. Впрочем, тези развития вече започнаха да се случват.

Оставки подадоха целите ръководства на СДС и ДСБ, начело с бивщия президент Петър Стоянов и бившия министър-председател Иван Костов. Заговори се за начало на процес на обединение на двете десни формации. Лявото крило в управляващата БСП поиска премиерът да извърши промени в правителството и заговори също за промени в ръководството на партията. Пряко се визира оставката на вицепремиера и заместник-председател на БСП Румен Овчаров. Бойко Борисов пък, от позицията на победител, заговори за необходимостта от предсрочни избори в страната.  

- Пламен, ще има ли предсрочни избори в България през тази година в резултат от това, което се случи сега на изборите за Европейски парламент? 

- Силно се съмнявам, Фили, и обясненията за това съмнение са многобройни. На първо място – независимо че се говори за лош резултат и дори за наличието на криза в управляващата БСП - трябва да се има предвид, че все пак става въпрос за избори, които не изглеждат на българския избирател много пряко свързани с неговата лична съдба. За българина до голяма степен Европа е абстракция и тези избори не са избори за истинска, функционална власт. Още повече това важи за твърдото ядро в електората на социалистите, което и досега предпочита приказките за прегръщане с Русия и вътрешно ако не се противопоставя, то поне е напълно безразлично към темата Европа. Детайлният анализ на данните от последното гласуване ясно показаха това. Например оказа се, че БСП губи най-много гласове в селските райони, където принципно има най-твърд електорат. При едни вътрешни избори обаче, както са например предстоящите през есента избори за местна власт, това положение надали ще се повтори. Тоест, според мен тъй наречената криза в БСП е твърде относителна. 

- От друга страна обаче президентът Георги Първанов поиска от левицата да активизира управлението по отношение на социалната политика, за да не се повтаря този спад през есента, а министър-председателят Сергей Станишев дори заговори за възможни промени в правителството..... 

- Да, и едното и другото може да се случи. В журналистическите среди в България се смята, че например тези празнични дни около 24 май ще бъдат използвани от премиера, за да договори промени и с някои от коалиционните си партньори.

Например ако БСП пожертва Румен Овчаров, който непосредствено преди изборите се оказа замесен в голям публичен скандал с корупционен привкус, то социалистите биха искали например ДПС да се раздели с министъра по бедствията и авариите Емел Етем. Нейното име се свързва от цялата общественост напоследък с това, което мнозина определят като “преяждане с власт”, когато говорят за позициите на Движението за права и свободи. Трябва да се има предвид, че това също не е лек разговор, защото Етем обикновено има силната подкрепа на лидера Ахмед Доган, независимо, че много от активистите на ДПС по различни причини едва я понасят.

Както и да е. Важното е друго. Че колкото и тежки разговори да се проведат сега между представителите на управляващата коалиция и колкото и тежки решения да им предстои да вземат, те най-вероятно ще се разберат помежду си. И това е втората причина да не виждам възможност за провеждане на предсрочни избори в момента. Ще се разберат, защото да бъдат заедно е единственият им шанс да оцелеят в управлението и защото всъщност, като се погледнат резултатите от изборите от тяхна гледна точка, те не изглеждат толкова зле. Въпреки че управлява вече две години, период, който обикновено се приема като кризисен за всяко правителство, тройната коалиция все пак печели общо десет от осемнадесетте депутатски места за български представители в Европарламента. Така че дори известни промени в момента могат да бъдат наистина оздравителни – не толкова от гледна точка на обществото, защото сериозни изменения в курса и маниера на управление едва ли могат да се очакват – но по-скоро да бъдат оздравителни за самата тройна коалиция. 

- Все пак атаката от страна на Бойко Борисов не е ли твърде силна?  

- Бойко Борисов е човек с име, но не и политик с позиция. Ако приемем, че той съществува като политическа фигура от шест години или около две хиляди дни,  през това време е променял мнението си по различни политически въпроси поне две хиляди пъти. Последните му изявления също блестят с примери за такава непоследователност. Например Борисов твърдо се представя за единствената дясна алтернатива в страната и дори гарантира място за своите евродепутати в групата на Европейската народна партия, а в същото време, когато коментира въпроса за предсрочните избори, заявява, че за да се стигне до тях, разчита на президента Георги Първанов и здравомислещите среди в БСП. Защото всъщност – и това е другата причина за недоверие към изявленията на столичния кмет – партията на Бойко Борисов не е парламентарно представена и той, технически погледнато, няма реални механизми, с които да предизвика въпросните предсрочни избори. Освен ако не успее да приложи силен извънпарламентарен натиск, но това, при сегашната ситуация в страната и при отчуждеността на хората от политическия живот, изглежда твърде малко вероятно. 

Най-важната причина обаче е, че сегашното управление не изглежда да има реална алтернатива. Изборният успех на партия ГЕРБ се привижда твърде голям на фона на нулата, от която партията започва участието си в политиката. При едни вътрешнопарламентарни избори обаче, ако приемем, че повтори или дори малко увеличи резултата си, Бойко Борисов все пак няма да има възможност да управлява самостоятелно. А от друга страна няма и с кого заедно да управлява и ще трябва да се впусне в създаването на някакви нови коалиции, които има опасност да звучат доста по-екзотично и от сегашната социал-либерална конфигурация. 

- А няма ли да намери съюзници в традиционните десни партии СДС и ДСБ, още повече като се има предвид, че най-голямата дясна фракция в Европейския парламент - Европейската народна партия, вероятно също ще настоява за подобно сътрудничество? 

- Отговорът на този въпрос е твърде неясен в момента. От една страна сме свидетели на поредната проява на отдавнашната вече и твърде дълбока криза в българската десница. Оставките на лидерите Петър Стоянов и Иван Костов се посрещат донякъде с облекчение, но сложните въпроси за решаване тепърва предстоят, защото колкото и да се говори за обединение, то никога не може да стане механично. Много са междуличностните натрупвания не само на високите нива на политиката, съществува силно напрежение по места, нежелание на отделните структури да работят заедно, има и редица въпроси, свързани както с идеологията, така и със стратегията и тактиката на евентуалната обновена десница. Сред тези въпроси, както призна в едно интервю преди дни лидерът на ДСБ Иван Костов, един от най-острите е именно отношението към Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, с която СДС изглежда доста по-склонен да си сътрудничи.

Като говорим за това обаче най-важно, поне за мен, изглежда дали и как партията ГЕРБ ще оформи своята политическа визия оттук нататък. Засега налице са само голословни твърдения на самия Бойко Борисов, че ГЕРБ е дясна партия. Тя обаче не се е произнесла ясно и последователно по нито един въпрос, който да даде възможност и на политическата публика да си състави мнение за нейната истинска идеология, за вижданията и по ключови теми, които обикновено се смятат за разделител между лявото и дясното. Страничен, но немаловажен детайл е, че ГЕРБ е твърде силно свързана – не, тя просто е творение на хора, до голяма степен свързани с МВР и различните специални служби. Може би вече не точно онези, които на практика управляваха страната до промените през 89-та, но все пак от службите – нещо, което определящите се като дясномислещи хора в България обикновено преглъщат много трудно.

В този смисъл влиянието на външни фактори като например позицията на Европейската народна партия може и да е силно, но то пряко засяга най-вече ръководствата на десните формации. Колкото повече се върви към периферията, толкова повече това влияние отслабва и хората са клонни да се доверяват единствено на собствения си инстинкт, а не на нечии политически игри, пък били те и европейски.