обичан &laquo; WordPress.com Tag Feed http://wordpress.com/tag/обичан/ Feed of posts on WordPress.com tagged "обичан" Sun, 20 Jul 2008 06:50:37 +0000 http://wordpress.com/tags/ en <![CDATA[погребението на "не мога"]]> http://ycnex.wordpress.com/2007/06/11/%d0%bf%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b3%d0%b0/ Mon, 11 Jun 2007 06:22:56 +0000 ycnex http://ycnex.wordpress.com/2007/06/11/%d0%bf%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b3%d0%b0/ В стаята на четвърти клас всички пишеха. Пишеше и учителката. Пишеха изречения, които започваха с "Не мога":
"Не мога да ритна топката по-далеч."
"Не мога да го накарам да ме хареса."
"Не мога да направя десет лицеви опори."
"Не мога да прескоча тази ограда."
"Не мога да накарам майка му да дойде на родителската среща."
"Не мога да накарам момчетата да използват думи вместо юмруци."
В края на часа всички сложиха своите "Не мога" в празна кутия от обувки.
Учителката взе лопата и поведе своя четвърти клас към близкия парк.
Започнаха да копаят. Готвеха се да погребат своите "Не мога".
Положиха кутията от обувки на дъното на изкопаната дупка. Покриха я с пръст. Учителката заговори:
- Деца, хванете се за ръце и наведете глави.
Децата се подредиха около пресния гроб, образувайки кръг с наловените една за друга ръце. Наведоха глави и зачакаха надгробното слово на своята учителка.
- Приятели, днес сме се събрали, за да почетем паметта на изречението "Не мога". Докато беше на земята, то докосваше живота на всеки от нас. За съжаление, то беше произнасяно във всички обществени сгради: училища, общински и държавни заведения и дори в парламента. Днес ние осигурихме за "Не мога" място за вечен покой. Написахме епитаф на надгробния му камък. Той бе надживян от своя брат "Аз мога". "Аз мога" не е толкова забележителен и могъщ като "Аз не мога", но с ваша помощ един ден той ще оставя по-значителен отпечатък в живота. Нека "АЗ не мога" почива в мир и нека всеки от вас, които присъствате на неговото погребение, вземе живота си в ръце и продължи напред без него. Амин.
Всеки четвъртокласник бе написал своето "Аз не мога", беше го погребал, беше чул надгробното слово на своята учителка. Върнаха се в класната стая и направиха бдение. Поле отпразнуваха края на "Аз не мога" с пуканки, сладкиши и плодов сок. Направиха надгробен паметник от картон и написаха "Аз не мога" и под него: "Почивай в мир". Поставиха и датата.
До края на учебната година картоненият паметник остана да виси над черната дъска. Макар и рядко, някой казваше: "Аз не мога…" Тогава учителката мълком посочваше паметника на погребания "Аз не мога" и ученикът започваше изречението си отначало, сега вече с "Аз мога". Така за всеки от учениците на този четвърти клас "Аз не мога" умря завинаги и животът им и до днес преминава без него.

* из "Пилешка супа за душата"

]]> <![CDATA[обичан: полезни връзки]]> http://ycnex.wordpress.com/2007/06/27/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bd-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b8/ Wed, 27 Jun 2007 06:21:19 +0000 ycnex http://ycnex.wordpress.com/2007/06/27/%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bd-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b8/ Кръгът на подкрепата - оттам са текстовете за ангелът и погребението на "не мога", но има още много вдъхновяващи неща

Споразумение за днес - толтекска мъдрост - Всеки път (или всеки ден) като презаредиш страницата се показва ново
откровение (на случаен принцип). И нещата са съвсем практични и
приложими в ежедневието. Човек може да го ползва като тема за размисъл
сутрин малко след събуждане :-)

]]> <![CDATA[ангелът в теб]]> http://ycnex.wordpress.com/2007/06/11/%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%82%d0%b5%d0%b1/ Mon, 11 Jun 2007 06:25:47 +0000 ycnex http://ycnex.wordpress.com/2007/06/11/%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%82%d0%b5%d0%b1/  от Стефани Уилсън

Представи си, че в теб живее Ангел и че ти от време навреме му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи, и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност.
Представи си, че в теб живее Ангел и ти му позволиш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.
Представи си, че усетиш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг.
Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от отъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват. Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години.
Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.
Представи си, че този Ангел наистина живее в теб. Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление.

Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.
Ако му позволиш. Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън себе си. Никога!
Представи си, о, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел и че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави! Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в теб.
Блажени братя и сестри, Ангелът в мен поздравява сияещия Ангел във вас!

]]>