--------------------

Здравейте на всички!

Както обещах - помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

- Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него - 2 пъти повече!
- Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
- Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас - те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял. На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за Интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна). Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобелево , по специалността си е намерил работа само докато е бил на стаж. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера. Лично аз останах с много добро впечатление от него по време на разговора,който проведохме, той има качества, които рядко се срещат събрани в една личност. Е, вярно понякога изпуска пълния член, но и аз го правя… Ето какво ме трогна:

Знаеш ли когато бях безработен каква работа си търсих? - да се грижа за някого... без значение за какво заплащане... Стар човек... А отсреща ми казаха - "Ма вие сте момче?". Как аз сега да разбирам това? Какво? - не мога да пазарувам, да почистя, да сготвя, да постеля легло... Да прегърна човека?
Когато исках да се върна при майка ми исках само едно - нейната обич, нищо друго! Тривиално - но това е истината!
Кажи ми какво има в едно семейство, защото аз не знам!

По закон и майка, и баща на Иво и всички като него е държавата, а преди два месеца неформално тя се отказа от тях. След навършване на 18 години тя “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване, там имат само 3 месеца да намерят стабилна работа с достатъчно заплащане,за да се изхранват и да плащат квартира. Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинституциализират, но защо в тези срокове? Представете себе си. Една година ви остава до завършване на училище, 3 до 6 месеца за да напуснете “центъра” и цял живот да се опитвате да плащате наем. А ако лицето бъде уволнен по една или друга причина и не може да си намери работа? Има някакви законови норми, вярно е - 1 месец преди уволнение служителят трябва да бъде уведомен, или да му бъде изплатено обезщетение. С тези пари ще може да си плати наема и да поживее месец, докато си намери нова работа. Но нима е възможно цял живот да не стои човек без работа и то в България? А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някои от тези сираци останат без работа за по - дълго. Не могат да платят наема, гонят ги, нямат роднини, няма при кого да отидат, освен при новия им приятел - улицата. Веднъж на улицата,човек рядко успява да си намери работа, да плаща наем, да живее нормално.

Кажете ми как си представяте момчето от снимката, заслужила уважението на потребителите на най - големия форум в България, а и не само, на улицата с одеялото, сред кашоните? Дори ми е трудно да го напиша. Как си представяте някое от младите семейства от тези домове в нечии вход? Как? Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги В дълбокото, за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от депутатите, гласували това постановление “286″,са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска рулетка?

Благодаря ви, не ви искам магистралите, искам хората като Иво да имат покрив по - твърд от картон.Полезни линкове:
Координационната тема в www.horata.eu, където може да помагате/давате идеи за решение на проблема.
Статия по въпросът в http://mogilino.wordpress.com/
Темата на Иво в data.bg
Сайта на "Министерството на труда и социалната политика"

Линк към препубликацията на Симион Патеев.

Една по - разчустваща статия по въпроса...  

П.п. Иво и негов съквартирант си търсят жилище по възможност в Люлин до 150 лева месечно.
П.п. Аз лично смятам да разкрия историята на тези хора пишейки до националните медии, Народни представители, институции и други заинтересувани, както и не се учудвайте, ако скоро видите статията в някои по - реномирани блогове.

Марвин Химайер работил като заварчик и поправял автомобилни гърнета в градчето Гранби, щата Колорадо. Микроскопично градче с 2200 жители. Там той имал работилница, с магазин. Земята под работилницата той официално купил на търг, за доста пари, като за това продал дела си в голям автосервиз с Денвър. Освен това, като хоби той правел снегорини и с тях возел зимата по околностите на града младоженци, като с лимузина. Съответно, имал даже надлежен лиценз за целта. С една дума, чичка добродушен и във висша степен симпатичен. Впрочем, “While many people described Heemeyer as a likeable guy, others said he was not someone to cross.” Навремето служел във ВВС като летищен техник и оттогава стабилно се трудел по техническите работи. Доживял до 52 години, неженен /имал някаква стара печална любовна история/. Работилницата му била допряна от едната страна до територията на циментовия завод “Mountain Park Inc”. Ръководството на завода решило да разшири производството и да направи още една технологична линия. За това имало нужда от земя. Как в такива случаи се купува земя няма защо да се обяснява, сами разбирате. В крайна сметка била изкупена цялата съседна земя без тази на Химайер. Навярно са му предложили напълно достойна цена, но Химайер, вероятно е застанала зад принципа. Може да му е била скъпа земята или кой знае какво, но той почнал в 2002 г. да оспорва в съда решението за даване на територията на завода, водил си делото сам и естествено, загубил. Накрая, отчаяни от опитите да решат културно въпроса, от завода почнали да тормозят човека. Тъй като цялата земя около работилницата била на завода, му прекъснали всички комуникации и входа към къщи. Марвин решил да си направи друг път и даже си купил за целта булдозер “Катерпилар Д-9”. Такива ползва Газпром на полярните залежи. Градската администрация му отказала разрешение за нов път. В банката се заяли за някакъв ипотечен кредит и го заплашили, че ще му вземат къщата. Налетели го данъчни, пожарна, ХЕИ, като последните го глобили с 2500 долара за “стари коли на двора и невключване в канализацията.” Да не забравяме, че става дума за автосервиз. Да се включи в канала Марвин не могъл, защото земята, по която трябвало да пусне канал, принадлежала на завода. Марвин платил, като приложил към квитанцията бележка, с надпис “страхливци”. След това няколко месеца се скатал в работилницата. През това време починал баща му и докато го погребвал, му спрели водата, тока и запечатали сервиза.

Накрая, на 4 юли 2004 г.* Химайер се реванширал за всичко. Оказало се, че той половин година работил над булдозера си. Обшил го с 12-милиметрови стоманени листове върху сантиметров слой цимент. Снабдил го с камери за видео и екрани вътре в кабината, със система за чистене на обективите. Турил в кабината хладилник с бира и ядене, противогаз, два “Рюгера-223” и един “Ремигтън-306” с патрони. Влязъл и самият той, и с дистанционно пуснал върху трактора още една броня, запечатвайки себе си вътре. В 14.30 напуснал гаража с предварително направен списък с цели, включващ всички, на които решил да отмъсти. Sometimes, както той записал в списъка, reasonable men must do unreasonable things.” За начало той преминал през територията на завода, щателно сривайки сградата на администрацията, цеховете и въобще всичко до последната барака. После потеглил из градчето и сринал фасадите на домовете на членовете на градския съвет. Последвала ги банката, опитала се да го притиска чрез предсрочно връщане на кредита. Разрушил сградата на газовата компания “Иксел енерджи”, отказала да го зарежда с газ, после кметството, офиса на градския съвет, пожарната, склад със стоки и няколко сгради, принадлежащи на кмета. До основи сринал редакцията на вестника и градската библиотека. Накратко, отнесъл всичко, което има нещо общо с градските власти, при това добре знайки кое е то. Опитали се да го спрат, отначало местния шериф с помощниците си. Булдозера обаче бил снабден с броня. Местната полиция използвала 9 мм револвери и пушки-помпи, с понятен резултат, т.е. нулев. По тревога вдигнали местните барети, след което и горската стража. Баретите имали гранати, а горските – щурмови карабини. Някакъв особено печен сержант се метнал на булдозера и пъхнал граната в изпускателния колектор. Кучият син Химайер обаче бил сложил вътре предпазна решетка, в резултат на което граната разрушила ауспуха, без да влезе в двигателя. Сержанта останал цял. Сълзотворен газ не ставало – човека бил с противогаз и плътно затворен в кабината. Хиамйер активно стрелял през амбразури в борнята. Нито един човек не пострадал от стралбата, стрелял над главите, т.е. в небето. Но полицаите решили да не се приближават повече. 40 човека изстреляли около 200 куршума по него, от револвери до М16 и гранати. Опитали са да го закачат с кран, но Катерпилърът завлякъл крана до задната фасада на един магазин и го оставил там. Пробит бил радиаторът, но тия трактори не се интересували веднага от изтичането на вода до пълен отказ на двигателя. Всичко, което полицията могла да направи е да евакуира 1500 жители и да затвори всички пътища, вкл.този, водещ към Денвър. Затварянето на федералния път предизвикало особено изумление.
Войната на Химайер свършила в 16.23 ч. Булдозерът бил засипан с обломки от сграда и угаснал. Полицаите близо два часа не смеели да се приближат, а после дълго опитвали да пробият бронята, но три пластични взрива се оказали безрезултатни. Когато на сутринта най-сетне успяли, водачът вече половин денонощие бил мъртъв. Последния патрон Химайер оставил за себе си.
Както казал губернатора на Колорадо, градчето приличало на пометено от Торнадо. За такъв град това било равно на пълно опустошение. Заводът така и не се съвзел и после продал земята заедно с развалините. Някои умници искали да сложат булдозера за паметник, но мнозинството настояло да се претопи. В жителите на градчето този случай предизвиква, лесно е да се сетим, смесени чувства.”
Превод: шупа-рупа