неочаквано &laquo; WordPress.com Tag Feed http://wordpress.com/tag/неочаквано/ Feed of posts on WordPress.com tagged "неочаквано" Fri, 18 Jul 2008 20:00:00 +0000 http://wordpress.com/tags/ en <![CDATA[С.Ирландия 0-1 България.]]> http://kanew.wordpress.com/?p=403 Wed, 06 Feb 2008 20:43:52 +0000 kanew http://kanew.wordpress.com/?p=403 Браво момчета. Първа победа за 2008 г.

]]> <![CDATA[Почина Боби Фишер.]]> http://kanew.wordpress.com/2008/01/18/%d0%9f%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%91%d0%be%d0%b1%d0%b8-%d0%a4%d0%b8%d1%88%d0%b5%d1%80/ Fri, 18 Jan 2008 17:37:58 +0000 kanew http://kanew.wordpress.com/2008/01/18/%d0%9f%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%91%d0%be%d0%b1%d0%b8-%d0%a4%d0%b8%d1%88%d0%b5%d1%80/ bobby_fischer_home_page_3.jpg На 17.1, четвъртък, в Рейкявик, на 64 години почина Боби Фишер-първият американски шахматен шампион. Титлата спечели в шахматен мач с Борис Спаски през 1972 г. Смята се, че този шахматен двубой е бил един от най- интересните и вълнуващи в историята на шахмата. През 1975 година, Фишер отказва да защити титлата си срещу Анатолий Карпов, позовавайки се, че Световната федерация по шахмат не изпълнила неговите условия. След като губи служебно титлата, Б.Фишер не участва в шахматни турнири. Ако не се лъжа, през 1992 г. се състоя мач реванш с Б.Спаски в Белград. Б.Фишер победи и взе лъвския пай от наградния фонд-3.5 млн.щ.долара. Участието му в този мач-реванш и антиамериканските изказвания го лишават от американско гражданство. След големи перипетии, през 2005 получава политическо убежище в Исландия.

Официално не се съобщава за причината на кончината му.

Боби Фишер е играл в България на шахматната олимпиада през 1962 г. на Златните Пясъци. Тогава за първи път се срещна с М.Ботвиник и след продължителна борба, партията завърши наравно.

]]> <![CDATA[Baidu-върха на търсачките.]]> http://kanew.wordpress.com/2007/10/19/buidu-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b0%d1%87%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5/ Fri, 19 Oct 2007 16:57:51 +0000 kanew http://kanew.wordpress.com/2007/10/19/buidu-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b0%d1%87%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5/ 1416-001m.jpgАко си китаец, ако ползваш интернет и ако речеш да потърсиш нещо в Google или Yahoo или Live Search на Microsoft, от днес твоя провайдер автоматически те пренасочва на baidu.com - китайска търсачка.

Малко история:

+07.06.2006 - блокиран Google

+20.11.2006 - блокиран Wikipedia

+06.03.2007- блокиран Live Journal

+19.04.2007- Yahoo е обвинен , че помага на китайските власти и цензура

+13.06.2007- блокиран Flickr

+24.08.2007- в Китай е въведена цензура на блоговете

+11.09.2007- блокиран Yandex

+ 19.10.2007- Блокирани Google, Yahoo, Live Search

Добавено : Агенция "Фокус" съобщава, че се създават ученически " интернет патрули", които да сътрудничат на ГДБОП за борба срущу нарушенията в интернета. Първите патрули ще бъдат от ученици на техникума по електроника "Джон Атанасов", навършили 18 години.Дали пък....../21.10.2007/

]]> <![CDATA[СеМеЧе.]]> http://kanew.wordpress.com/2007/07/20/%d0%a1%d0%b5%d0%9c%d0%b5%d0%a7%d0%b5/ Fri, 20 Jul 2007 14:44:26 +0000 kanew http://kanew.wordpress.com/2007/07/20/%d0%a1%d0%b5%d0%9c%d0%b5%d0%a7%d0%b5/ Миналия понеделник, един Силно Мой  Човек от Варна ми се обажда и ми казва: "айди, бе чувек,кога ши ми дойдиш на гости." Отговора беше кратък: "Ако имам късмет, утре". Не бях ходил във Варна от погребението на майка през 1999 г. Започнах подготовката- къпане, бръснене и събиране на багажа-малко сакче с книга за свещения кивот, Т-shirts, бански от преди 20 г., две кутии цигари, кърпа кенарена тъкана от баба ми и в 21.00 съм на жп гарата. Бре, тоя варналия министър какъв ремонт е направил. Слизам при касите,там цари спокойствие.Искам спално място, най-ниското легло, проверка, едно да и 25 лв. Егати весниците, преди седмица бяха писали, че най евтиното жп място ще струва около 30 лв.Купувам една бутиилка студена вода, изпивам една наливна бира и към 4-ти коловоз. Проводницата,/на български не се сещам/ засмяна булка,ми сочи купето, а там вече е  моя съквартирант.Запознаваме се и влака тръгва. Часът е 22.15 . През ноща се събуждам около 4.00, излизам в коридора да изпуша цигара и поглеждам през прозореца. Небе пълно с звезди, нещо което отдавна не бях виждал в София.Удоволствието не трае дълго- приближаваме някакъв град и дали от светлината, дали от смога но звездите изчезват.Пристигам във Варна, купувам си обратен билет, пия едно дълго кафе и хайде при СМЧ-то. Той ме чака също с кафе и се качваме на тавана за да ми покаже второто си жилище. От две тавански помещения и изграден "конзолен" балкон е направил чудно нещо. От балкона има страхотна панорама на варненския залив.Дори ми хрумна за един проект-365 снимки на залива. Вземам душ, в колата и на гробищата . Тук,в три съседни гроба са погребани много близки- като се почне от дядо и баба и се стигне до сестра ми, татко и майка. Някакъв подземен склад на костите на любимите ми хора. Спомените пърхат в главата ми. Минаваме покрай къщата в която съм се родил и училището където съм учил А Бе Ве-то. В центъра изоставяме колата и пеша до Морската градина , къпане, разходки, обяд, разходки, срещи със стари приятели, навивки да остана поне още един ден , long drinks, кафета и т.н. 21.45 на гарата. Последни разговори пред моя вагон с групата изпращачи и в купето.Тук имам изненада-пет пубертета, смесена компания, от гр.Дългопол. Е, аз съм варналия, ама толкова "миеко" говорене не бях чувал.Излизам в коридора да изпуша цигара на отворения прозорец.22.25 влакът потегля. Село Дългопол, пролетта на 1944 г. Ние с майка сме се изселили,поради опасност от бомбардировка на Варна.Имаше и други семейства от София и Варна. Живеехме при бай Ганчо. Та той,като ме видя с лачените обувки отсече " на дитету ши му направим цървули, луди ли сте да му абим чипиците в кълтъ".Е, в с.Дългопол за първи и последен път носих цървули и навуща.Кондуктора идва и групата напуска купето, явно нямат билети за І-ва класа. Оставам сам в купето, подлагам си сакчето под главата и се опъвам на трите седалки. Заспивам със спомените от Дългопол. Събуждам се малко преди София. 7.30 часа вземам рейс.Хората отиват на работа и нито една усмивка по лицата.

]]>