„Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното. “

Министър Джевдет Чакърв - Министерство на околната среда и водите - отговор на запитване на депутат за незаконните строежи в Рила.

Има ли, смисъл да коментирам ? Kъде спаха когато пред прозорците им скачаха техните избиратели в опит да ги накарат да погледнат на долу към нас и да чуят, какво има да кажат стотина симпатични младежи за незаконните работи дето започват в Рила?

Ми сега, вече ще е късно, защото тaка им изнася на дебелите гъзове.

Новината: http://forthenature.org/news/305

Протестът: http://saverila.ludost.net/

Как те кара този отговор да се чувстваш като гражданин на България ?

Така :

Представям Ви албум със снимка на плажа Веселие и следващия след него наричан "Шофьорски плаж" . Снимките са от 2007 година, когато плажът беше свободен, без строителство, с много палатки и пълно с хора, които се радваха на слънце, пясък и море. За последен път къмпингувах на Веселие, миналата година, пристигнахме, след една нощна разходка в района на Созопол, в 4 часа през нощта и разпънахме палатките малко в страни от бара на Смокиня. Там разни хора се забавляваха, а докато ние заспивахме на фона на музиката идваща от заведението, пък и когато се събудихме хората, продължаваха да си денсът все едно нощта и денят се сливат в едно дълго забавно преживяване. Снимките нащраках от прозореца на колата, на следващата сутрин. Днес вече гледката е променена, с това:

Цялата история е обяснена в блогът на Боби Димитров - Строят хотел на Веселие. Аз само ще отбележа някои факти:

1. Част от Натура 2000

2. Започнат на самият плаж, не на поне 100 метра разстояние, както е по закон

3.Данните на фирмата, която строи обектът не се отбелязани коректно

4. Пак ми намирисва на незаконни далавери - за кой ли път.

5. Пожелавам им цунами( е без жертви :) )
И сега:

Какво трябва да направим, че да спре поголовното строителството? Викахме, скачахме, пяхме, целувахме се, писахме протестни писма и дори се приеха закони, които никой не прилага. Какво?

Резултатът:

Мамка му и хотел - отново.

Най-важната ми задача бе изпълнена - започнах се с момичетата, които бяха организирали срещата. В допълнение се запознах с още доста ентусиасти - както от Варна, така и от други градове.

За съжаление изпуснах началото на презентацията - когато пристигнах, тъкмо започна първа част на дискусията и веднага след това - форум театъра. Това е нещо, което за първи път виждам, но според мен се получи много добре. Бяха представени гледните точки на различните страни в конфликта - инвеститорите, неправителствените организации, министерството на околната среда и водите, както и местните жители в засегнатите райони. Хората от публиката можеха да се включват с мнения и това предизвика доста вълнения. Имаше опити да се изясни какво е устойчиво развитие, имаше предложение за закон за планините (ние и сега си имаме достатъчно закони, само дето никой не ги спазва), имаше и предложения за искане на оставки. Като цяло, обаче, се изясни, че на хората не им е ясно точно какво става - знаят, че става нещо нередно, но не са наясно как могат да го спрат.

Особено интересно беше включването на една жена, която настоя, че единственото от което има нужда е да знае, че в определен ден и час трябва да бъде на определено място с ясна цел. Това е доста показателно за мисленето на повечето хора.  Те очакват някой друг да организира нещата вместо тях - свикнали са да има някаква партия или комитет, или синдикат, който да им каже кое е правилно и кое - не, очакват да им се предложи готово решение и да им се каже - елате утре в еди колко си часа еди къде си - за да спасим Рила или Иракли....

Честно казано и аз бих предпочела да знам, че зад каузата стоят повече хора, но в случая - във Варна - започнахме от нулата. Събирахме се 15-20 човека, които първоначално не се познавахме. Всеки е имал някакви интереси или дори е правил нещо поединично, но досега не се бяхме събирали всички заедно. Затова мисля, че срещата беше много полезна, за да се видим и да решим как ще продължаваме по-нататък.

След срещата отидохме в Трите лъва (не ходете там!) и продължихме да обсъждаме. Стигнахме до единодушие по няколко въпроса - решихме да намерим начин да се срещаме периодично някъде и да се включим в работните групи, заедно с хората от София и другите градове. Имаше много идеи за всякакви мероприятия - пресконференция, още едно засаждане на дървета извън и по възможност едно във Варна, почистване на Морската градина, парк Златни пясъци или друг парк. За всичко това, обаче, са необходими дейни и сериозни хора, по възможност с повече свободно време...

Накрая момичетата от София ни пожелаха успех в организацията и късмет, от който определено ще имаме нужда. Доста усилия са необходими, за да се достигне до това, което те са постигнали в София, а ние сме още наникъде. Те бяха толкова мили, ентусиазирани и убедени в каузата си.

Говорихме си за това, че хората в София са някак по-различни, по-отворени, по-свободомислещи. Докато във Варна са по-затворени и по-егоистични. Затворени в тесните си семейни кръгове, незаинтересовани от това, което се случва около тях. Както каза М. - като бях в София и бях готова да тръгна и да направя всичко, каквото поискам, а като се прибрах във Варна - и искам само да стоя вкъщи със семейството си...

Сега нагласите като че ли започват да се променят малко по малко, но ще е необходимо още много, много сериозна работа. Дано до тогава да не е застроено всичко, което може да се застрои...

Много се радвам на тази възможност и ще я използвам, за да се запозная с хората, които движат нещата в София. Ще се опитам да разбера как те виждат развитието на ситуацията и как би могло да се направи така, че хората от другите градове да се включат по-активно, а не само софиянци.

Още по темата http://e-vestnik.bg/

Свети Тома

Image credit: Светослава Банчева/http://e-vestnik.bg/
Лиценс CC: Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 Неадаптиран