Всъщност, редно е да споменем, че церемонията посветена на 24 май - Ден на славянската писменост и култура, която се проведе в Двореца на културата мина що годе на ниво. Нямаше ги пиянските изцепки от страна на червените общинари, които друг път редовно и забавляват на по 2-3 ракии. Явно Голямата Роси беше строила редиците, за да не се изложи БСП пред десетките, подчертаваме - десетките, зрители на КТВ "Кракра".

Разбира се, за да не опорочим хубавият повод за празничния коктейл ще пренебрегнем дребните детайли като този че, Янакиева не си бе взела забележка от нашите статии и за пореден път беше събрала заслужили червени членове, за да похапнат и пийнат на наш гръб, за сметка на голяма част от учителството, която така и не получи покани. Отново, церемонията бе превърната в частно парти за богоизбрани нагаждачи и близки на Росето партийци. Опорочена бе цялата идея за празник на културата, образованието и просфетата с присъствието на лица като Боян Боянов Професора, разни доктори фелдшери и взевъзможни цацки от общината нямащи нишо общо с духа на просвета, подобаващ за събитието.

Наградените от кмета няма да коментираме. Въпреки множеството коментари появили се часове след събитието за това дали избора е бил достоен или не, наградените бяха излъчени от своите колеги и явно са заслужили отличията си през годината. Отличия, които въпреки че се дават от няколко години по идея на бившото общинско ръководство, тази година загубиха своя смисъл и значение поради една проста причина - дейците на образованието и културата бяха наградени от човекът, който цяла есен се опитваше да ги смаже и да сломи техния дух по време на протестните им действия, от поста си на депутат от групата на комунистите.

Точно така, кака Роси правеше мили муцунки на церемонията, явно забравила как оплюваше същите тези хора по време на стачните им действия, как отричаше исканията им за достойно заплащане, как поставяше политиката на БСП над исканията на учителските колективи и синдикати, как дълго време се криеше и бягаше от предизборни срещи в училищата, а тогава когато се престраши да влезе в диалог с колектива на едно от пернишките училища, беше натирена и почти изгонена от същото това училища, за което по късно си отмъсти, разбира се.

Явно Дебелата Берта, докато мазно целуваше по бузите учителите като същински Юда,  беше  забравила и факта, че преди не повече от месец-два бе вдигнала мерника на няколко от най-елитните пернишки школа, искаше закриване, сливане и съкращения поради "лошото качество на учители и ученици", поради некадърността на преподаватели и директори, които да се справят с делигираните бюджети.

Но всичко това не е повод за истерия, така действат комунистите от години - усмихват ти се, здрависват се с теб, а след това ти забиват дискретно нож в гърба. За тях партията и партийните нареждания са над всичко, това което каже вожда е закон, всеки който го наруши изпитва тяхната злоба върху гърба си. Тръпката от това усетиха именно наградените преди дни учители и директори - след исканията си за по-високи заплати, те получиха обещания за това след месеци преговори. Разбира се, обещанията си останаха обещания, но за тях гилдията заплати с огромното и набързо скроено преструктуриране на училищната мрежа, което остави на учицата стотици висококвалифицирани преподаватели. 

Най-фрапантното в случая е глупостта, невежеството и късогледството, което проявяват голяма част от представителите на гореспоменатите наградени дейци. Вместо те да помнят всичко това, което им се случи, благодарение на червените питбули в Перник и на национално ниво, учителите се радваха като малки деца на балоните, украсата, шопската салата и малката водка на приема на Голямата Роси и гледаха тази иначе толкова приятна на външен вид пепелянка като светица. Вместо да бойкотират поредната церемония за избрани и по-равни сред равните, всички се радваха на мизерните флашки, които администрацията изкупува с чували от фирма за компютърна техника и интернет приближена до Боян Професора...

Въобще, с това късогледство и нагаждачество до никъде няма ди стигнем. Докато се радваме и приемаме за чиста монета сладките залъгалки на хора, които до вчера са ни плюли и игнорирани не ни очаква нищо добро.

Всичко, което се случва в Перник е поза, фарс, фалш.... Дебелата Берта награждава едни за добрия си обществен имидж с разни хартийки, празни торбички и вулгарни усмивки, докато ограбва други, пречи на бизнеса, действа подмолно, подписва съмнителни договори за поръчки и какво ли още не, но всичко това на тъмно. Запитвали ли сте се какво ще стане с онези 18 милиона (поне до толкова ги стопи Янакиева) от делото спечелено от Перник срещу държавата. Ще изчезнат в нечий джоб, разбира се, пак на тъмно, пак под масата, пак далече от слуха и полезрението на обикновения перничанин. Но на никой няма да му пука, защото Росито ще продължи да раздава фермани, грамоти, дипломи и финикийски папируси, да заблуждава пернишката общественост, да краде и безчинства.

Който не вярва в тази черна прогноза, да прочете статията отново, да се върне на зад в публикациите, да види какво от тук написаното се сбъдна и какво предвестихме първи...пък нека тогава коментира. Защото писаното слово остава, и ние никога не се отричаме от думите си, както и комунистите никога няма да се отрекът от крадливата си и покварена политика.

Битката за чест и слава продължава. Разчитаме на вас, нашите читатели да изберете вярната страна и да отворите очите на повече от своите познати и приятели. Както поета е казал "Един ще падне, друг ще ме смени"....

На пето място съм в конкурса „Оставката на министъра". Спечелила съм 150 лева награда. Много се радвам. Това е първата ми победа в литературен конкурс и първите пари, спечелени с писане. Благодарна съм на всички организатори и журиращи за високата оценка.

Ето и резултатите при Пейо.

Вече обещах на децата да ги заведа в Джъмбо и да им купя, каквото поискат (което иначе не мога да си позволя). Това ще направя с парите. Още веднъж благодаря на хората, осигурили наградния фонд.

Честито и на другите спечелили!

Наистина много се радвам!

Тази година вече и ние имаме интересен и посещаван блог и решихме да се включим в напреварата, за да видим каква подкрепа можем да получим. Блогът ни е включен в секцията с чуждоезични блогове, където конкуренцията винаги е изключително яростна. Не смятам, че ще постигнем нещо завидно, но участваме на “олимпийският” принцип

Ако вие сте от хората, които харесват и искат да подкрепят този блог, вдясно могат да видят банера на кампанията или просто да натиснат тук.

След като последвате линка или посетите банера, ще трябва да направите кратка регистрация и вече ще можете да гласувате.

Благодарим Ви предварително за подкрепата.

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Изследването му показало, че за приготвянето на един бургер се използват 2 400 литра вода. А всеки потребител консумира 7 000 литра виртуална вода на ден.

Повече за самото изследване >>> Scientist who invented "virtual water" wins prize

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

По традиция Европейската филмова академия обявява годишните си номинации за Европейските филмови награди в началото на ноември на международния кинофестивал в Севиля. На 3 ноември бяха известни номинираните филми в отделните категории за предстоящото 20-то юбилейно издание на Европейските филмови награди.

За първи път в историята на европейските “оскари” игрален филм с българско участие попада сред номинациите. Това е копродукцията на Германия, Сърбия, Австрия и България “Гуча! Фестивалът на любовта” (‘Gucha! Distant Trumpet’) на режисьора Душан Милич. Филмът, открил с огромен успех 11-ия София Филм Фест, е номиниран за европейски композитор на годината. Авторът на оригиналната музика Деян Пейович ще тръпне в очакване на съобщаването на заветното отличие на 1 декември в Берлин заедно с авторите на музиката към филмите “Кралицата”, “Парфюмът” и “Последният крал на Шотландия”. Богатият саундтрак на “Гуча!” продължава традициите на сръбската духова музика. Композиторът Деян Пейович продължава знаменитите постижения на майсторите на тромпета като Бобан Маркович, Светозар Лазович, Мича Петрович, като е създал партитура, която движи цялото действие на филма. Музиката на “Гуча!” е записана от оркестъра на Бобан Маркович, а соловите партии се изпълняват от сина на Бобан - Марко Маркович, който играе и главната роля във филма. Продуцент на “Гуча!” от българска страна е Арт Фест (Стефан Китанов) с подкрепата на ИА “Национален филмов център” и в партньорство с Българската национална телевизия.

В деня на съобщаване на радостната новина от Севиля дойде и наградата на Деян Пейович за оригинална музика от Международния фестивал за телевизионни филми “Златната ракла” в Пловдив. Да се надяваме и на 1-ви декември да имаме повод за празнуване.

България ще остави следа на тазгодишните Европейски филмови награди и с още две номинации. Режисьорката Адела Пеева е номинирана за филма си “Развод по албански”, който ще се бори за най-добър документален филм. Българската студентка по кино в Лондон Ралица Петрова е сред номинираните за късометражен филм за курсовата си работа от Лондонското училище за кино и телевизия “Гнила ябълка”, с която спечели наградата на UIP на Берлинския фестивал.

Още една продукция на Арт Фест бе отличена на “Златната ракла”. Новият филм на Рангел Вълчанов “А днес накъде” получи Наградата на журито на името на Галя Бъчварова за “творческо постижение на български автор”. Филмът е продукция на Арт Фест с подкрепата на ИА “Национален филмов център” в копродукция с Българската национална телевизия, Бояна Филм, Камера, “Ишков” и “Одавижън”.

Иначе е хубаво колегите да бъдат все така безпристрастни и устремени....и дано скоро имат нормален уеб сайт.

Поздравления!!!

(...) Една цела редица на свети отци, меѓу кои: свети Григориј Богослов, свети Јован Лествичник, свети Никола Кавасила – расудуваат по прашањето за тоа која е движечката сила во духовниот живот на христијанинот. И сите истакнуваат три – првата и најниската е стравот од Божјата казна, втората и не многу повисока е желбата за награда во вечното Царство и третата – и единствената вистинска, кон која сите треба да се стремат – љубовта. Љубовта е апсолутната причина за сè, бидејќи таа е единствената која самата нема причина. Вистинската љубов не се јавува како последица на некое претходно „поттикнувачко дејствие“ – токму таа е „поттикнувачкото дејствие“, кое ги предизвикува сите други конструктивни човечки дејствија.

Токму моделот кој за водечка сила ја има љубовта е типичен за најголемите меѓу светите отци на Црквата. Тие не знаат за страв, а спомнувањето на награда за нивниот подвиг е навреда за нив – сè што тие сакаат е да Му служат на Љубениот и на љубените. Тоа е врвот на слободата. Слободата без љубов – не е слобода, таа е суета, таа е изговор за нашите слабости, во кои до таа мерка сме се заљубиле што и ѓаволот ќе го наречеме бог само за да си го истераме своето.

Светите отци како свети Василиј Велики, свети Григориј Богослов, свети Јован Златоуст, свети Максим Исповедник – биле совршено слободни луѓе. Истите тие биле луѓето кои го покрстиле европскиот човек, неговата култура и мисловност – премудро избирајќи го сето она што од него можело формално да се прифати, но истовремено да ја промени суштината од паганска во христијанска, без при тоа да претставува опасност по самата христијанска вистина. Отците знаеле што да изберат, ги проучувале паганските философи и од нив „краделе“ сè што можело да се усогласи со христијанскиот светоглед и да биде од полза за растот на Црквата...

Тие ниту се повеле по стихиите на световната мудрост, ниту, пак, преплашено се оградиле од неа. Бестрашно и истовремено крајно претпазливо пошле да го преобразуваат паганскиот свет во кој живееле. Штом тие успеале да го направат првиот и најтежок чекор – зошто тогаш ние да бидеме малодушни. Нашиот свет не е свет кој никогаш не слушнал за христијанското евангелие – тој просто „подзаборавил“ како тоа навистина се живее. Тоа „подзаборавање“ доволно пати до сега се покажало како причина за трагедии со грозоморни размери, кои нашата „подзаборавено-христијанска“ Европа до ден денешен не може да си ги објасни. Но и покрај тоа, Црквата пред себеси има еден веќе изоден пат. Она што нам ни останува е да тргмеме – претпазливо и храбро – „по стапките на отците“ и да и дозволиме на љубовта, кој знае по кој пат, да го направи своето чудесно дело.