на тома искрено му желая успех - честно казано, той си ни беше фаворит още от самото начало, наравно с деница и нора, и въпреки, че много харесвах двете мацки, някак си, щеше ми се именно той да е дъ уинъра.

пък и сега, няма да си изкривя душата, ама адски много ме радва, че събрат по зодия и музикални предпочитания печели такъв комерсиален формат! давай, тома, от тук насетне ти предстоят само готини работи - ама моля ти се, наблегни си на рокендрола, че аман от сладникави метеросексуални пичове тип графа (срещу който нямам нищо против, бай дъ уей, съученик ми е момчето, ама си мисля, че е крайно време, наистина, нещо по-сериозно да излезе на музикалната сцена).

туй то. доволна съм от втория сезон на формата.

мисля си, обаче, че като пуснаха на светло идиоти като майкъл джексъна на кроасаните, оня безподобен идиот иван ангелов, както и безумната валентина хасан с `кен лии`, то опе ли се до третия сезон - е, ами де що идиот има в тая държава, ще се изсипе на каснинг. ама, не мога да ги мисля, четно казано.

Държа да отбележа колко много се дразня и как тихо беснея, когато в Мюзик Айдъл се изгаврят с някоя много обичана от мен песен. Случи се веднъж с Fever, която най-харесвам в изпълнение на Peggy Lee. Случи се и втори път - този понеделник, когато Пламена огаври Vogue на Мадона. Абе на репетициите не се ли е видяло, че изпълнението и е нещо много повече от тотално зле!? И че не е добре това нещо да се показва пред публика? "Тигре, тигре" да и бяха дали да пее, повече щеше да и приляга.

Сега забелязвам, че поздравът в таблото на блога е "Здрасти, ImPRESSed!" :)

Чудя се около какво да завъртя следващия епизод на Димитричка. Трябва да е нещо особено русо, нещо от ежедневието на редовата блондинка от вицовете. Между другото снощи по TV7 излъчваха нещо като "Един ден от живота на Playboy-моделите". Четири руси недоразумения ходиха в Лас Вегас и правиха изненада с торта за рождения ден на единствената кестенява в групата, а тя от своя страна се направи на супер изумена...е, доколкото и позволяваха актьорските умения. И накрая бързаха да се приберат, защото в имението на Хю Хефнър било имало вечерен час, забележете - 21:00. И едната се оплака, че искала да е поне 22, ама... :) Трябва да намаля телевизията.

Защо не правя това което проповядвам, след като съм наблюдавала отблизо разликите на единия и другия начин неведнъж? Защото системата ще ми отмъсти. Докато в училище децата минават, и дори получават отлични оценки за плитки и спорадични знания, частните ученици се подлагат на изпити, които обхващат целия материал. Не това е проблемът, обаче; не че е лошо детето ти наистина да знае. Проблемът е, че го мерят с друг аршин – много по-строг, така че шансовете да получи по-ниски оценки от нищо не знаещи връстници е голям, а тези оценки са важни за университетите.

Защо учителите третират така по-амбициозни ученици, които очевидно знаят и могат повече? Защото тези ученици са опровержение на добрата стара образователна система. Те крещят в лицето на училището “Ние се справяме много по-добре без теб.” И става болезнено очевидно, че работещите в училище и системата като цяло са неадекватни.

Когато бях студентка, ходих за малко на лекции и упражнения – първият семестър редовно. После вече не издържах там и се появявах само ако знам, че ще загазя заради отсъствия. Най-накрая подадох молба за преминаване на индивидуален план, така че ходех само на изпити и понякога на лекции – само ако съм сигурна, че си струва, т.е. изключително рядко. Доста често се случваше да ми пишат по-малко отколкото заслужавам точно заради “наглостта” да не посещавам лекции, а да чета книги. Случвало се е за мен да се промени регламента – да ме препитат на целия конспект (вместо на 2 въпроса) и въпреки че знам всичко да ме скъсат или пък да ме изпитват неколкократно писмено и устно, при положение, че за колегите ми изпитът е представлявал лежерна защита на курсова работа в групова дискусия, до която аз не съм допусната. И ако бях посветила време и мисъл да изследвам съвсем сама въпрос, за който никой наоколо не се беше замислял, то колегите ми бяха преписали откровено от учебниците, писани от въпросния преподавател. А този преподавател беше шеф на катедра към момента (т.е. човекът подписал молбата ми за преминаване на индивидуален план) и откровено и ядно ми обясни, че ако всички били като мен, нямало да остане университет, че да, всичко, което съм била казала и написала било вярно, но отношението ми било неправилно. След няколко месечни мъки и три изпитвания (за които така и никога не ми предоставиха конспект на предмет, чиито лекции не бях посещавала, т.е. трябваше сама да се досещам какво е включвал курсът) и горната обосновка получих тройка. А всички знаеха, че бях най-добрата в курса, високо над средното ниво.

Ето защо мога да си представя какво е да си участник в Мюзик Айдъл, където месеци наред нямаш право да развиваш и показваш същността си, а да скачаш като дресирана маймуна и да се обличаш и гримираш като послушна овца по начин, по който не се понасяш, да направляват всяка извивка на гласа ти, да ти говорят глупости, да ти тропат с крак и да ти крещят, че трябва да ги уважаваш. Оф.

Да, има сценични изкуства, които изискват желязна дисциплина и синхрон за продължителни периоди от време – като симфоничната музика, танцът в големи групи, но има и такива, в които красотата идва от неповторимата индивидуалност. Мисля си за Led Zeppelin, AC/DC, Ерик Клептън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, и съм сигурна, че не са работили с такива екипи от стилисти, вокални педагози, ментори, журита и пр, които непрекъснато да ги тормозят като конски мухи. Убедена съм, че са имали доста въздух да правят повечето неща така както искат.

Аз не бих издържала повече от седмица в Мюзик Айдъл, ако през цялото време, за да не ме нарочат за черна овца, трябва да внимавам за всяко движение и дума и да демонстрирам преклонение пред всички идеи, практики и личности ... освен ако нямам доста голяма и важна награда накрая – класиране, ценен опит или и двете.

А каква е наградата на Мюзик Айдъл? Няма да ме научи на нещо ново за човешките взаимоотношения или музикалния бизнес. Ако се класирам, ще ме промотират тук-там по задължение и ще блесна ослепително като Невена Цонева. Ех, за това момиче чух наскоро и съм я гледала само веднъж в някакъв откъс по телевизията. Ако беше чак такава звезда, досега щях да съм разбрала – така както знам за това момиченце или за мъртвия терорист Ахмед.

Ето защо, мили деца, вашият идол Иван не само че не губи нищо като напуска Мюзик Айдъл, ами печели – цели два месеца, в които може да се разхожда в парка, да се вижда с гаджето си, да пее по барове и да се люлее на люлки.

Вече е достатъчно известен, така че ако някой реши да му предложи ангажимент, знае къде да го намери. Не очаквам да се изтрепят да го канят в ТВ предавания и да му вземат интервюта като на Валентина Хасан. Далеч няма да стигне нейната звездна международна слава. Едва ли български продуцент ще му предложи да запише нещо. Иван вероятно ще пее по клубове – тук или навън – като Уикеда, като Жоро Матев и всички останали, които мога да слушам често с удоволствие и тръпка, всички, в чиято музика има душа, и точно затова не става масова днес. За да слушаш такава музика, ще трябва да си вдигнеш задника и да я слушаш на живо, както ти се налага да пообиколиш магазините, за да купиш свястно сирене. Няма да я сваляш безплатно от Арена и Замунда. Ще ти струва някой и друг лев. И музикантите ще вземат някой и друг лев и ще са щастливи да правят това, което обичат.

Поуката за теб? Не увесвай нос. Ти си НАЙ-ГОЛЕМИЯ!

Ако те кефя, гласувай за мен.

Enj0y! :D

Елвис вече е в сградата...

---

Втори шанс, цинична тениска с Ленин и ушанка

---

Част от колоритно трио - "Две следи". В добавка - юношески мустак!

---

Сбогом, дано си щастлива...

---

Що е палячо и може ли да излезе от ролята - "Change The World"

Изпълнителката на култовия хит "Кен лий": Вече ме търсят интересовани хора, които лично се занимават с музика @Новинар.нет - култово инТирвю.

А ако не сте разбрали, песента вече е хит не само у нас ми и по-света - "Кен Лий" се превърна в YouTube феномен. @Автора.сом

Аз съм възмутен... това видео:
[vodpod id=Groupvideo.965232&w=425&h=350&fv=%26rel%3D0%26border%3D0%26] from www.youtube.com posted with vodpod
към момента на писането на този ми пост е гледано над 180 000 пъти което минава през моя личен рекорд като танк през поцинкована кофа. А моя личен рекорд е с Hackers III: The Fall Down - 155,851 гледания от 07 май, 2006 до сега :(

Ма за всичко са виновни ей тия http://www.kajgana.com/ който са го "блогнали" и от там идват всички тия кликове! И аз така или иначе не мога да разбера какво и е интересното на Валентина Хасан, при положение че Есил Дюран е много по-интересна в този клип, защото се опитва да си бръкне в окото, през носа посредством химикалка:


Ма това никой не го коментира, а всички се подиграват на горката Валентина, която определено не иска това да е така:

А „кен лии” какво значи?

Нямам представа. Аз ви казвам – научих песента просто ей така. Аз съм слухар – каквото чувам, това запивам. Но в интерес на истината, ако извадя текста на песента и започна да го чета, той е съвсем различен. Няма нищо общо с това, което пея. И ме съмнява, че точно от тази гледна точка интересът в хората е събуден. Затова и в началото се поинтересувах в каква връзка ме търсите – положителна или отрицателна. Не искам там да ми се подиграват.

Неее... не мога просто:

Но ан кен ту кети сивмен
Но йон клиз тожу маливе
Уена а гез ажу завате на налечу мооо
Ню уоунз тунай муулинай
Йон сора шооо
Йес и шооо, ууооуу,
Кен лийййй, тулибуди будаучу

Съжалявам, не издържах :D