Та днес искарах пак по-голяма част от деня си в козметичния салон. И докато разглеждах списанията видях нещо, което леко ме смути. Нова мода. Или по-скоро връщане на стара мода:

Дебели или не оскубани вежди!!!

Абе гледам аз хубави момичета, снимани с гримове и прически – ама веждите им като на Мадона от клипа й La Isla Bonita. Реших, че момичетата сигурно са много млади и още не са ги по оскубали. Ама нещо много млади момичета на сам натам. И тогава разбрах. И се поуспокоих, че нямам навика да се скубя, така че съм що годе в крак с модата. Да не говорим, че се оставям изцяло в ръцете на козметичката – тя и без това не ми дава да ги пипам сама, че понякога им развалям формата.

Така че, момичета, дерзайте. И не съжалявайте ако сте завиждали на жените с линийка вместо вежди. Дойде и вашето време.

Моментът да ви запознаем с личността на секретаря на общината Иван Лозанов - Мързела е изключително актуален с оглед на идеята на Голямата Роси за създаването на старчески дом. Просто защото Лозанов е един от тези, които ще бъдат приети с предимство по документи - главно по ЕГН, заради своята напреднала възраст.

Друг е въпросът, че Лозанов ще срещне повече конкуренция за място в старческия дом в лицето на Иванчо Христов Секса и Боян Боянов Професора. Конкуренция по-голяма от тази, пред която се изправи, за да стане секретар на общината, абсолютно незаконно, без конкурс и за сметка на предишния титуляр. Явно общинската администрация се е превърнала в последен дом за множество партийни деятели със заслуги към БКП, които търсят начин да прекарат на топло и уютно място последните години от живота си.

Прякорът на Лозанов - Мързела идва от неговата "безкрайна трудова дисциплина и организация и желание за отговорност и поемане на работни задължения". Под външния си облик на невзрачен шофьор на товарен микробус за зарзават от близкото минало, Лозанов е скрита лимонка. Мързела има още един подходящ за себе си прякор, лепнат му в близкото минало, а именно:

Гласът на боклука!!!

Лозанов изпълняваше поста "говорител на Комуналстрой", сама по себе си единствена подобна длъжност в света. Явно никой по земното кълбо не е имал идеята да назначи говорител на боклуците, който да информира обществеността за моментното състояние и бъдещите планове и намерения на отпадъците и вторичните суровини.

Този капацитет и ненадминат ум с феноменално брилянтни идеи, който е родил в главата си поста "говорител на боклуците" и е назначил Лозанов на него е не кой да е, ами самият паметник, белият вожд на червеното движение - Ненкоооо Темелков!!!

Но стига толкова за миналото на Лозанов, което не е никак интересно, с оглед на неговата сива и кадровишка кариера.

По-скоро е редно да се запитаме с какво той превъзхожда останалите сърдити старчета в партийната организация на БСП, за да се докопа до този висок чиновнически пост в общината.

Ами може би, защото Иван Лозанов Мързела е кум на Ненко Темелков Паметника!!!

Точно така, и ако това не е шуробадженащина, здраве му кажи. Подобни роднински връзки във властта биха изненадали и възмутили обществеността ако още на местните избори в листата на БСП не бяхме видели цяло семейство в борбата за съветническите места, а именно Симеон Василев и жена му!

Въобще в БСП управляват на принципа - мечка срам, нас не срам и арогантно го изтъкват пред пернишката общественост с политически некомпетентни и роднински назначения- примери много.

Вероятно много хора са имали моменти в които усещат, че дават всичко от себе си. Но въпреки това колегите им не ги разбират и дори още по-зле - фирмата в която работят затъва. Нещо като титаничните усилия на Димитър Бербатов да влачи на гърба си посредствения „Тотнъм”. Та тези мрънкащи и вечно недоволни служители могат да бъдат много полезни. Просто им плащайте, за да не работят. Пратете ги да кандидатстват в конкурентна фирма и да измъкнат най-добрите служители от там. Можем да наречем професията „Headhunting” на чужд терен.

Работейки в една фирма, на всеки е ясно, кой от колегите си би взел и на следващото си работни място и кого не. Всеки е HR под прикритие и има собствена визия за развитието на фирмата, напускащите и новоназначените колеги и разбира се техните заплати. Така че умната компания може да насърчи най-талантливите лентяи да съсипят конкуренцията, вместо да тровят атмосферата в собствения й офис. С подобна тактика англичаните са колонизирали половината свят.

Ако по едно нещо няма и не бива да има разногласия, това е постулатът, според който мързелът е най-естественото състояние на човека. Хората, които твърдят, че обичат да работят, трябва да бъдат затваряни в здравоукрепени тъмници и да не ги пускат навън. Това е положението.

Истината е, че ако ни нямаше нас, мързеливите човеци, човечеството още щеше да тъне в ранния си кроманьонски стадий на развитие. Няма благина, на която да се радва съвременният хомо сапиенс, дето да не е факт благодарение на мързеливите. Това е положението. Готино ти е да се развяваш в новата си кола? Готино ти е, ама ако ги нямаше мързеливите, щеше да бориш баирите, нали? Приятно ти е да джиткаш на компютъра? Ако не бяхме ние, още щеше да пишеш с паче перо! На! И така нататък.

Приказките, че трудът красял човека, са празнодумие. Човек се краси от хубави дрехи, добра козметика, спа-процедури, а ако не го мързи много - и от фитнес. Ама да се краси от труд - да бе, да. Сега ясно, че навремето по банкнотите се изтипосваха разни работници и работнички, красиви гроздоберачки, които берат грозде с усмивка на уста, ама айде да кацнем в реалността! Какви са тези усмихнати гроздоберачки бе?! Вие знаете ли как се бере грозде? Как се попълва норматив от 15 кофи, докато газиш из калното лозе и се ровиш из прашните листа, за да докопаш някоя относително свястна чепка, а?! А като се сетя за усмихнатите зидаро-мазачи, тъкачки, кофражисти и изобщо работници в сини комбинезони, които навремето надничаха от всяка стена, едни такива зловещо ухилени от радост, че вършат тежък физически труд, и ми иде да завия!

Най-правилно е не да се преуморяваш от бачкане, а после да те боли цялото тяло и да се мажеш с Фастум гел, нали, ами да си лежиш под дебела сянка и да отмаряш, докато умът ти измисля нови начини за неработене. Ей в това е истината, пък кой каквото ще да ми казва.

Трудът красял човека! Ако по същия начин бе разсъждавал откривателят на колелото, щях да питам тези, дето са много украсени от труд, какво щяха да правят днес! ! Всичко живо щеше да е едно ми ти красиво, не е истина! Ако Джеймс Уат не бе измислил парната машина, днес цялото човечество щеше да страда от мускулна треска! Ако не бяха измислили трактори и комбайни разни добри души, щеше народът да пее "Сей, земеделецо" оттук до следващия еон! Като споменах еони, и Е.Он нямаше да го има, което всъщност не би било никак лошо, така че ако търсите пукнатина в твърденията ми, те ви я да си я ползвате със здраве. :P

Най-правилно е вместо да се гърчиш на работа, да се излежаваш в легълцето с книжка в ръка, написана от някой красив човек, да гледаш телевизия, където разни красиви хора работят, за да те забавляват, някой съвсем много красив да ти прави масажче, после по някое време да станеш, да излезеш на шопинг, както е модерно да му се вика, ама много внимателно, че да не се преумориш... Ей такива работи. Това е животът. Всичко друго е бошлаф работа! :) Щото света истина е, че мързеливите хора са цвета на човечеството и това е положението! Пък!

Аз например се сдобих с календар с печатна грешка. През февруари няма понеделници. Няма ги и толкоз. На тяхно място - празни квадратчета, а работната седмица почва от вторник. Мисля да го ползвам като официално извинение да идвам в офиса през втория ден на седмицата.

Ако шефът ви не ви познава от близо, можете да вкарвате лафа за починалата баба доста често. Реално можете да имате поне пет-шест баби на преклонна възраст, кой ви знае... Един ден за преживяване на трагичната вест, един за погребение, още три за съвземане и седмицата минала. Доста мрачен подход е обаче.

Болест. Можете да се 'разболеете' вие, детето ви, близък роднина, който иска грижи... Ако пресмятате внимателно, като нищо ще откарате на легло половин година, премерено разпределена през работните дни. Ако сте особено настоятелни, можете да сключите здравна застраховка, после да си счупите пръст/ръка/крак и да приберете някаква сума. Очевидното неудобство е, че наистина ще имате счупена телесна част.

Обедни почивки. Знам, че това не е толкова добро, като цял ден отсъствие от работа, но все е нещо. С пресметлив поглед върху часовника можете да излезете половин час преди началото на обедната почивка и да се върнете половин час след края й. Така де факто си спестявате цели два часа, които иначе щяхте да прекарате в досадна работа.

Ако нищо не помага - седите пред компютъра със съсредоточен поглед. Хубаво е никой да не седи зад гърба ви, за да не види, че всъщност с голямо внимание ровите из интернет, четете книга он-лайн или цъкате пасианс.

Сърбите са разумни хора. Внимават как и колко работят. Ето как се решават проблемите с работата там:
- Колеги, предлагам да работим така: в понеделник - почиваме си от уикенда, във вторник се приготвяме за работа... в сряда работим...
- УУУУУУ! - чува се от залата.
- ...до обяд... В четвъртък си почиваме от работата, а в петък се приготвяме за уикенда... Приема ли се?
- И какво, шефе, всяка сряда ли ще работим?!

Това е от мен. Аз чакам още 30 минути и излизам в обедна почивка.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/17524

.

Вънка слънце пече, птички пеят, калта по улиците горе-долу изсъхна, а аз съм се бучнала в тоя мрачен кабинет и се боря с някакъв скенер! Карат ме да сканирам некви неща с формат от А3 до А1 на скенер, пригоден за А4! Ааааарггггххх!!!! Ами не, не се изтрайва това! Хора, айде да си ходим, а? Стига сме им работили да гадните кръвопийци, м, става ли?!