За представителките на по-добрата част от човечеството оцеляването в едно легло с любимия през летните жеги може да се превърне в истинско предизвикателство. Нужни са търпение и стратегическа мисъл, за да опазиш легловото пространство и успешно да заспиш блажено някъде към пет сутринта.

В най-тегаво горещите нощи ситуацията става още по-тежка. Иначе кроткото любимо, слънце, пате, мече, коте или каквото там му викаш може да се превърне в бурен и разярен звяр в своя сън.

Първо – мъжете се въртят докато спят. Особено ако сънуват. Така че се пази от летящи крайници насочени към нос, уста, око или друга стратегическа точка.

Второ – мъжете хъркат. Обилно и продължително. Със свистене, хрипове, подсвиркване или клокочене. Тоналностите са много – резултатът един и същи: недоспала и нацупена жена. Тук трябва да се приложи стратегия. Мъжът се ръчка, завърта, преобръща. Оставя се няколко секунди за тестване на резултатите. Ако все още издава звуци- сръчкай го наново.

Трето – мъжът спи по диагонал. Да се подразбира- ръцете му са в единия край, а краката – в другия на леглото. В този случай е добре да си завземеш повече територия преди да заспи и да не му позволяваш да те избута. Намериш ли се в ъгъла на леглото, всичко е изгубено.

Има проблеми свързани и със студеното време. Тогава гушкането на воля е препоръчително, но пък мъжете са измислили друг начин за тормоз. Крадат ти завивката! Не помагат и отделни завивки- ще легне върху своята и ще се прокрадне подло към твоята собственост. Помагат къси нокти и здрав захват.
Бранете си пространството и ако сте намерили още начини за справяне с мъжете- пишете тук. Да кажем не на мъжката хегемония! Борете се за равноправни отношения в леглото ;-)!

Замисляли ли сте се колко глупости сме склонни да извършим от скука. Не говоря за нещо тривиално, свързано единствено и само с нас самите. Говоря за въвличане на други хора в нашите измислени ситуации.

В един момент решаваш, че нещо ти е интересно, и обявяваш на всички новото си увлечение - било по животно, музика, лайфстайл, заведение, човек. Най-лошо е с музиката и с новите хора. Обикновено приятелите ти нямат никаква идея как да реагират точно. Главно защото нямат никаква идея за какво или кого им говориш.

Моите поне са свикнали да не се впечатляват чак толкова, ако изведнъж, като от нищото им съобщя за наличието на нов човек около мен.  Днес забелязах една много интересна тенденция: повече се впечатляват жените от компанията, мъжете задават 1-2 въпроса и сменят темата. Но това не е просто липса на интерес, това е реален поглед върху нещата. Днес го усетих, почти успях да докосна това различие.

За жените всеки нов елемент от мъжки пол в живота им (или на техните познати), е потенциална любов. Романтика, рози, разходки по плажа, ягоди и сметана, шампанско... Рядко ще видите жена, която да възприема новия човек в живота си просто като възможност за добро изкарване, Ако тя е достатъно впечатлена от него, ще сияе, ще лети в облаците и... ще ви надуе главата :)

Мъжът е много по-склонен да гледа трезво на нещата (много ми е тъпо да го напиша, но за жалост...). Доказателство за това открих днес, докато се рових из мрежата, обвзета от следобедна офис скука.

Разгледайте линка и си помислете: доколко всичко е просто шега, и доколко - жестоката истина.

Аз знам моя отговор. А ТИ?

Waiting for one to come, to call, to ask, to love. Nothing compares to women's will to wait.

I am also waiting. Mostly for one to log in to Facebook and answer my messages. Dumb, dumb, dumb.

The one thing I've learned from men is that they shall never know that a woman is waiting for them. They get bored. She is concerned dull.

I don't feel that stupid though I have made myself clear in front of mеn all my life. But a man must never feel certain of a woman's interest.

That's it. I feel fooled now. Although I shouldn't.

Случва ми се да чета нещо, а всъщност текстът да е различен. Вчера си четях спокойно пресата и попаднах на статия за изтичане на плутоний. Спокойно, в малко количества и не е опасно за никого. Даже мисля, че може и да е полезно, но за всеки случай попитайте в МААЕ (Международна агенция за атомна енергетика ). Та както си четях аз, заявих че трябва да уведомя колежката, защото изтичането било във Варна. 3 (три) часа по-късно се оказа, че Варна е Виена, или иначе казано – нищо ни няма на нас, да му мислят от ОПЕК (централата им е там – б.авт.). Дотук добре, малко съм отнесена, какво толкова. Ама се получи леко странно за мен.

Обикновено обърквам градове, когато мисля за някого (мъжки род – мъжки пол). Ама, разбирате ли, единственият сладък екземпляр около мен напоследък се размотава из Виената. Пък аз дори не успях да объркам Варна за Виена. Много ми стана мъчно.

За какво ми е изобщо да се занимавам с такива глупости, не знам и аз. Истината е, че ми стана мъчно. Защото исках грешка да няма. Предпочитах Варна да е леко радиоактивна (нищо че отивам там на почивка), но не и да не разчета Виена. Глупаво е, но аз не претендирам за огромно количество разум.
И докато се чудя на себе си и на странната си логика се замислих за нещо по-общовалидно.

Лятото всички искат да обичат и да бъдат обичани. Не знам защо, но е така. Затова и летните флиртове са неизменна част от мисълта ни за почивка. Защо изобщо трябва да чакаме лятото, ако наистина искаме да флиртуваме? Според мен обществата по целия свят, не само у нас, имат прекалено свободно мнение за летните авантюри, но продължават да бъдат тесногръди за пролетните, есенните и зимните. Това е дискриминация на сезоните и донякъде сексистко отношение към лятото. Все едно то е мъжът в година и има право на всичко, без да получава упреци за леките си фриволности. Докато останалите сезони са нещо като негов харем, който се съобразява с неговите желания, нужди и безумни прищявки.

Като се замисля аналогията с мъж може и да е разумна (пази Боже). Вижте последният месец – пек, зной, жега, 10 градуса разлика в температурата след ден, отново пек, зной, жега... Интересно, нали. Точно като мъжкото настроение. Пък после казват, че времето има женски характер. Ха, нека някой ми го докаже!

Едно време повечето жени са имали много скрупули отностно секса, дори и самата мисъл за него ги е карала да се изчервяват или да се чувстват като обладани от дявола. При което е следвало неудовлетвореност от правенето му или като неприятно задължение за разтоварване на мъжа... и за правене на деца.

Докато сега една жена знае какво иска, знае какво и харесва. Познава тялото си много добре. Знае всяко едно местенце по него какво удоволствие ще и донесе. И не го крие. И си го казва.

За опознаване на собственото си тяло в помощ влизат следните неща:

-          Мислите – най – често мисъл или фантазия за нещо преживяно или видяно. Честно казано помага повече фантазията отколкото реални случки. А жените могат добре да фантазират – я съседа, я майстора, я накой актьор или певец. Но най-яката фантазия е – друга жена. Да жените си фантазират най-често с жени...

-          Душа/банята – там са най-смелите опознавания. Там е мястото където най-често си необезпокояван. А и мноооого неща могат да се измислят. Там е едно от първите места където всяко едно момиче за пръв път е оставало само със себе си и е разбирало точно какво трябва да изпита.

-          Порното – най-силния стимулатор. Но пак – жените обичат да гледат други жени, както и прелюдията. Брутал сцените с хакването не са по вкуса им.

-          Играчките – всеки знае за какви играчки става дума. Както и, че вече почти всяка себеуважващата се жена си има поне една – я сама си я купила, я са й я подарили.

Така че жените мислят за секс и го правят – все повече и повече. И не се притесняват от това...

Една позната си е купила сандали за доста пари и не беше казала на мъжа си. Притесняваше се, че ще има скандал, но каза:

Е, скандалът ще мине и замине, а сандалите ще ми останат.

Чудно кога точно женените хора започват да мислят така и всички ли се обръщат към тази желязна, но малко странна логика.

Скоро в разговор ми казаха следното:

„Точно това му е проблема на съвременния свят. Няма... сила на чувствата. Преди хората са се обичали, умирали са един за друг.. Сега .. "Ами тя не ми се обади, заебавам я"”

Прочетох го и нещо ме бодна. Толкова истина има в тези думи. Винаги съм го знаела. По скоро не винаги. Едно време вярвах в единствения и неповторимия. Вярвах в съвършената любов. А сега колкото и да се напрягам не мога да го проумея. Не мога да разбера тези чувства.

След като си избистрил съзнанието си, преживял си болките и любовта, изграждаш перфектния образ на човек, с който предполагаш, че ще бъдеш щастлив.

Най-интересното е, че го срещаш. Точно отговарящ на всичките ти условия. Да, но колкото и да е перфектен винаги има нещо, което не отговаря. Отначало е малко, влюбен си и гледаш да не му обръщаш внимание. След време като премине първоначалната силна любов този недостатък започва да ти се набива още повече в съзнанието. И в един момент решаваш, че не е това човека. И те води мисълта – преживях голямата любов, сега ще се справя още по-лесно.

Опарил се вече два пъти в съзнанието се очертава нов образ – по – изпипан и по – перфектен.

Оп и пак го срещаш. Толкова е идеален, че се чудиш сън ли е или не. Олицетворение на мечтите ти. Тамън си готов да се отдадеш с пълна сила и той изчезва. Значи все пак и на него му липсва нещо – обичта му към теб.

И така критериите се променят още повече. Вдига се летвата още повече. Започваш да чакаш не човек,а божество.

И най – страшното е, че не получиш ли това, което искаш знаеш, че вече нищо не те спира при този човек. Няма ги компромисите, няма я онази любов останала в приказките.

Какво става с нас, хората... В какво ще се превърнем... Безчувствени, студени същества вярващи в призраци.

Трябва да спрем и да се огледаме в хората около и до нас. Няма перфектни, ние също не сме перфектни. Просто трябва да запалим онази малка искрица вътре в нас.

1. Послушно да имитирам оргазъм, даже в този (малковероятен) случай, ако не го получа след като пияният мъж ‘цели’ пет минути се върти над мен, докато диша тежко и хрипти като стар астматик.
1.01 При това да вия като котка, която бодат с карфица.
1.02 Да не искам никакви „предварителни ласки”.

2. Напълно се съгласявам да поема каквато и да е вина върху себе си, тъй като това се явява основната роля на жената във взаимоотношенията с мъжа й. Така, например, жената е виновна, ако мъжът й си е навехнал пръста на крака във банята или ако любимият му футболен отбор е паднал. Тази взаимовръзка се обяснява със сложни научни обстоятелства, недостъпни за женския ум. Женската вина се увеличава, ако в момента на произшествието жената не е била наблизо.

3. Всеки път, когато се съберем да поговорим с приятелки, се задължавам да разкажа на всички за повишената сексуалност на мъжа си, както и за това, че на размера на гениталиите му би могъл да завиди даже слон...
3.01 ...а също колкото се може по-често да споменавам за издържливостта му в леглото...
3.02 ...особено в присъствието на НЕГОВИТЕ приятели.

4. След секс (който няма да наричам „любов”), няма да искам от мъжа си с часове да ме държи в обятията си, докато му отекат ръцете. А също така ще предприема всички възможни мерки против това, косата ми да дразни съпруга ми, като се вре където й попадне.
4.01 Никога няма да назовавам половият член на мъжа си със забавни умалителни имена.

5. В леглото се задължавам послушно да заемам каквато и да е поза, която дойде на ум на мъжа ми. Особено предпочитание ще се отдава на позиции, където всички физически усилия се падат на мен, а на мъжа ми му остава само да лежи неподвижно и да се усмихва.
5.01 Обещавам да прекарвам в гимнастическия салон не по-малко от два часа на ден, за да се поддържам във форма и да остана желана за мъжа си, даже ако заради неумерената употреба на бира неговият корем навява мисли за 9-ти месец на бременността.
5.02 Съгласна съм никога да не споменавам на глас за наченките на плешивост на съпруга си, а също да не сравнявам главата му с диня, детско дупе или нещо подобно.
5.03 Обещавам щателно да бръсна всички ненужни косми от тялото си и при това да изпадам във възторг от едноседмичната четина на мъжа си.

6. Когато се разделим, се задължавам да не спя с никой от колегите и приятелите му. Или с когото и да е, който той познава. Или с когото някога ще се запознае. Ако някой мъж се опита да ме заговори, аз тържествено ще му съобщя, че „повече няма да мога да обикна никого”.

7. Давам си сметка, че работата със сложни механични или електронни предмети, като колата му, конзолата за игри и дистанционното, се намира над женското разбиране. За да не ставам за смях, длъжна съм да доверя тези прибори на мъжа си.

7.01 Това не се отнася за следващите домакински принадлежности: ютия, перална машина, сешоар, микровълнова печка, хладилник, газов котлон, прахосмукачка, детски пелени и кофата за боклук!

Запознах се с условията на договора и съм напълно съгласна с тях:
__________ дата                            _________(подпис)

За полза и благо на всички съпруги и съпрузи преведе Бу от тук.

Вот в Свежо?

д-р Джордж У. Крейн, д-р по философия
(1939г.)

При изчисляване на резултата, отбележете различните точки в графа НЕДОСТАТЪЦИ, които съответстват на съпругата и съберете резултата. Всеки пункт носи една точка, освен ако не е оценен различно в скоби. След това отбележете точките в графа ЗАСЛУГИ, които съответстват; сега извадете резултата на НЕДОСТАТЪЦИ от този на ЗАСЛУГИ. Полученото е грубият резултат на съпругата. Интерпретирайте го според тази таблица:

Резултат...........................................Интерпретация
0 – 24.................................................Много лошо (провал)
25 – 41...............................................Лошо
42 – 58...............................................Средно
59 – 75...............................................Отлично
76 и нагоре........................................Възхитително

НЕДОСТАТЪЦИ		ЗАСЛУГИ
1. Бави се при лягане – отлага, докато съпругът е почти заспал.		1. Добра домакиня – дори на неочаквани гости.
2. Не обича деца. (5)		2. Поднася храната навреме.
3. Редовно не зашива копчета или скъсани чорапи.		3. Може да поддържа интересен разговор.
4. Носи замърсени или скъсани рокли и престилки из къщи.		4. Може да свири на музикален инструмент – пиано, цигулка, т.н.
5. Носи червен лак за нокти.		5. Преоблича се за закуска.
6. Често закъснява за срещи (5)		6. Спретната домакиня – прибрана и чистница.
7. Като шие, криви шевовете.		7. Лично слага децата да спят.
8. Ляга с ролки на косата или много крем за лице.		8. Никога не си ляга ядосана, винаги първо се сдобрява. (5)
9. Слага студените си крака върху съпруга си нощем, за да ги стопли.		9. Пита за мнението на съпруга си за важни решения и покупки.
10. Дава съвети за шофиране от задната седалка.		10. Добро чувство за хумор – весела и радостна.
11. Флиртува с други мъже на празненства и в ресторанти. (5)		11. Религиозна – праща децата на църква или неделно училище и ходи и тя. (10)
12. Подозрителна е и ревнива. (5)		12. Оставя съпруга си да спи до късно в неделя и по празници.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Изтеглете цялата таблица за оценка с 50 въпроса от тук.

И така, как се класирате вие според съпруга/партньора си? :)

Превод, Бу

Очаквайте: Таблица за оценка на брака (за съпруга)

Един глас в Свежо.нет? :)

.

Като участник в playhouse, вие, може да създадете вашия напълно уникален профил, включвайки в него музика, видео, блог, може да участвате в групи, събития и др.

link

Женените двойки на възраст 20-30 години имат най-висок процент разводи в Англия – въпреки армията съветници и терапевти и широк избор от книги и курсове за взаимопомощ.

Но може би всичко, от което непримиримите партньори имат нужда, е добър смях – сигурен начин да гарантирате кикот е да прочетете една от първите книги с напътствия за брака.

„Не-та за съпрузи” и компаньонката й „Не-та за съпруги” са публикувани през 1913 – и са пълни с весели остарели съвети и напътствия.

Сега и двете книги са преиздадени, а това е селекция на най-смахнатите предложения.

(Въпреки че лично аз намирам част от тях за полезни и актуални)

За съпрузи

НЕ СЕ опитвайте да „подкарвате” жена си. Ще откриете, че е много по-лесно да я „водите”.

НЕ СЕ подигравайте, ако съпругата ви иска да кара колата.

НЕ поддържайте позата „горката малка жена” за твърде дълго. Една жена може да харесва да бъде играчка за известно време, но новостта скоро омръзва.

НЕ излизайте от дома толкова припряно, че да нямате време да целунете жена си за довиждане. Тя ще тъжи заради пропуска цял ден.

НЕ коментирайте красотата на други жени, ако знаете, че съпругата ви е чувствителна по въпроса. Няма смисъл да се човъркат раните, макат че някои мъже изглежда извличат странно удоволствие от това.

НЕ се изненадвайте, дразнете или разочаровате, ако откриете, че след като сте третирали съпругата си с години като перушан (глупачка), сте я превърнали в такава и тя не успява да се справи с положението, когато имате нужда от помощта й.

НЕ се отказвайте от крикета, футбола... или какъвто спорт сте свикнали да практикувате, само защото сте се оженили. Спортът ще ви поддържа да не се отпуснете.

НЕ спорете, че нова шапка не е необходима, защото на тази, която тя носи, видимо нищо й няма. Вероятно сте забравили, че я носи трета година, но тя не е забравила.

НЕ прекарвайте нощ след нощ в клуба си, като оставяте жена си сама да брои часовете до завръщането ви.

НЕ се опитвайте да регулирате всеки детайл от живота на жена си. Дори съпругата е индивид и трябва да й се остави малко простор.

НЕ забравяйте да купите чифт ръкавици за съпругата си от време на време. Тя винаги ще се радва да ги получи.

За съпруги

НЕ мислете, че съпругът ви не е „мъжествен”, защото е нисък, слаб и не много силен. Мъжествеността не е чисто физическо качество.

НЕ проповядвайте морал, за да спечелите обратно любовта, която изглежда избледняла. Направете се още по-чаровна и пригответе вкусни вечери, които включват всички любими ястия на съпруга ви.

НЕ очаквайте мъжът ви да е ангел. Много ще се уморите от него, ако беше такъв.

НЕ се опитвайте да се налагате над супруга си за всичко. Той няма да го търпи и ще имате неприятности.

НЕ отвращавайте мъжа си, като говорите за бебето през цялото време. Като баща на бебето, той ще издържи доста от това, но помнете, че има и други интереси на света.

НЕ ревнувайте от неженените приятели на съпруга си. Оставете го да излиза сред природата с тях от време на време през почивните дни, ако иска. Той ще се завърне у дома освежен и изпълнен с признателност за дома си.

НЕ казвайте „казах ли ти” на мъжа си, колкото и да сте изкушена. От това няма никаква полза и той ще е признателен, че не го казвате.

НЕ се опитвайте да накарате съпругът си да ви ревнува, като флиртувате с други мъже. Може да имате по-голям успех, отколкото ви се е искало. Това е като да си играете с тигри, остри инструменти и вулкани на едно.

НЕ превръщайте закуската в бързо хранене. Съпругът ви често прекарва повечето от деня си на работа и моторът му не може да работи, ако не сте го заредили както трябва.

НЕ оставяйте съпругът си да носи виолетова вратовръзка с тревистозелени чорапи. Ако за нещастие е лишен от чувство за цвят, трябва да бъде насилствено ограничен, но не бъдете саркастични относно вкуса за обличане на мъжа си.

НЕ го карайте да претърсва къщата за вас. Ослушвайте се за тракането на ключовете му и го посрещайте на вратата.

оригинал

Ако ви е допаднало, гласувайте в Свежо :)

За чувствителната девойка, имала щастието да получи правилно възпитание, денят на сватбата, по ирония на съдбата, е едновременно най-щастливият и най-ужасният ден в живота. Хубавата страна е самата сватба, в която булката е център на внимание в прекрасна и вдъхновяваща церемония, символизираща триумфа й да осигури мъж, който да гарантира обезпечаването на всички нейни нужди до края на живота й.

Лошата страна – това е първата брачна нощ, в която булката, така да се каже, плаща масрафа, като за пръв път трябва да изпита целия ужас на половия живот. В тази връзка, драги читателки, позволете ми да ви разкрия една шокираща истина. Има момичета, които срещат изпитанието на първата брачна нощ с любопитство и удоволствие. Пазете се от такова отношение! Егоистичният и похотлив съпруг лесно би могъл да извлече изгода от такава жена. Никога не забравяйте главното правило в съпружеския живот: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО. Иначе това, което би могло да е истински брак, ще се превърне в една оргия на половия нагон.

От друга страна, терорът, осъществяван от младата съпруга, не бива да е съвсем краен. Доколкото половият живот е в най-добрия случай нещо отвратително, а в лошия – много болезнено, жената е принудена да го търпи от началото на сътворението, което намира отплата посредством моногамния дом и децата, появяващи се чрез нея на света.

В повечето случаи е безполезно булката да вземе надмощие над младоженеца, който да се въздържи от секс. Въпреки че идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство, подобно благородство и безкористност не бива да се очаква от един обикновен мъж. Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! Но мъдрата жена би трябвало да разрешава само две кратки сношения седмично през първия месец от съпружеския живот. С течение на времето тя трябва да прилага всякакви усилия за да намалява тази честота. Най-добре в това начинание могат да й послужат имитациите на неразположение, преструвките че й се спи и главоболието. Споровете, постоянното мърморене и пререканията също може да се окажат много полезни, ако се прибегне към тях късно вечер, горе-долу час преди обичайното време, когато съпругът започва със своите настоявания. Мъдрата жена трябва да е готова постоянно да търси нови начини да отказва на своя съпруг и да го обезкуражава в любовните му претенции. Добрата жена трябва да се стреми към това да се сношава с мъжа си не по-често от веднъж в седмица към края на първата година от брака и до веднъж в месеца към края на петата година.

Към десетата година много жени успяват да завършат с раждането на децата и да постигнат крайната цел – пълно прекратяване на половите контакти със съпруга. По това време тя вече може да разчита на любовта му към децата и социален натиск, които да задържат съпруга у дома.

Точно както ще е винаги нащрек да сведе количеството секс до възможно най-ниското, мъдрата жена ще обръща еднакво внимание на вида и степента на сексуалните контакти. Повечето мъже са много извратени по природа и ако им се предостави дори малка възможност, те я използват по най-различни отвратителни начини. Такива, прочие, са случаите, в които нормалният акт се извършва в ненормални пози, а също когато мъжът целува женското тяло или пък я заставя да целува неговото мерзко тяло. Голотата, разговорите за половия живот, четенето на разкази за него или разглеждането на фотографии и рисунки, изобразяващи и показващи половия живот са занимания, които погубват душата и освен това лесно стават навици у мъжа, ако това му се позволява. Мъдрата жена трябва да има за правило никога да не позволява на мъжа си да вижда нейното голо тяло и никога да не му позволява да и показва своето. Половият акт, ако е непредотвратим, трябва да се извършва само в пълна тъмнина. Много жени намират за полезно да разполагат с плътни памучни нощници за себе си и пижами за мъжете си. Преобличането в тях следва да се прави в различни стаи. Не трябва да се снемат по време на акта. По такъв начин само минимална част от тялото се оказва оголена.

Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако ли пък й вдигне нощницата и се опита да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целува на забранени места.

Ако мъжът и се опитва да я съблазни със сладострастни разговори, мъдрата жена трябва веднага да си спомни някакъв обикновен не сексуален въпрос, който незабавно да му зададе. Постепенно мъжът ще разбере, че ако иска някакъв полов контакт, трябва да прави това без никакви еротични встъпления. След това мъдрата жена ще позволи на съпруга да повдигне нощницата й не по високо от кръста и леко да поотвори цепката на пижамата си, за да може през нея да извърши сношението. Тя ще бъде съвършенно безмълвна или пък ще дърдори нещо за домакинската си работа, докато той пъхти и се сили над нея. Освен това ще лежи без да помръдва и в никакъв случай няма да издава някакви стонове или въздишки по време на акта. Когато мъжът завърши акта, мъдрата жена ще почне да му натяква за някакви дребни пропуски или пък за разни неща, които иска той да свърши на другия ден и които предварително си е намислила. Голяма част от половото си удовлетворение много мъже получават в блаженото отпускане след акта. Затова жената не трябва да му дава възможност за това, иначе той придобива стимул да го повтори. С течение на времето мъжът се убеждава, че не го очаква спокойно отпускане и е невъзможно да му се наслади.

Още един обнадеждаващ фактор в полза на жената, за който тя трябва да е благодарна – това е, ако семейството на мъжа й, училището, църквата и социалната среда в течение на живота му съдействат за изграждане на чувство на дълбока вина по отношение на неговия полов инстинкт, така че той да пристъпва към брачното ложе с чувство на вина и срам, вече наполовина сломен и подчинен. Мъдрата жена се хваща за възможността да се възползва от тази ситуация и неуморно следва своята цел – отначало да ограничи, а след това напълно да унищожи стремежа на мъжа си към каквито и да било прояви на полов живот.

Един глас за мъдрите слова ТУК

A reprint of an article in The Madison Institute Newsletter, Fall Issue, 1894
Copyright 1894 The Madison Institute.

Жената откри цветовете и избра боята. Мъжът откри боята и изобрети далтонизма.
Жената изобрети клюката. Мъжът изобрети дислексионното общуване.
Жената изобрети диетата. Мъжът изобрети затлъстяването.
Жената откри любовта. Мъжът откри неувереността. Жената изобрети любовният триъгълник, но чак след като мъжът изобрети ревността въз основа на неувереноста.
Жената откри пазаруването. Мъжът откри снобизма и колите.

Всичко е въпрос на гледна точка. :)

Този текст може вече да е бил публикуван някъде. Аз го открих в блога на Раджеш Сети, който сякаш не претендира да е негов автор. Но дори и да сте го чели, мисля, че тези сентенции категорично влизат в рубриката "Старо на златно", така че винаги си струва да ги прочетеш отново.

Освен това е забавно. Стига, разбира се да не си войнствена феминистка-мъжемразка, оперирана от чувство за хумор :-) Специално за тях обяснявам, че това е хумористичен текст и не цели полова дискриминация. Мъжете, всъщност, обичат жените. И ако някой не го разбира, то си е за негова сметка.

Мъжът откри ЦВЕТОВЕТЕ и изобрети БОЯТА. Жената откри БОЯТА и изобрети ГРИМА.

Мъжът откри ДУМАТА и изобрети РАЗГОВОРА. Жената откри РАЗГОВОРА и изобрети КЛЮКАТА.

Мъжът откри ЗЕМЕДЕЛИЕТО и изобрети ХРАНАТА. Жената откри ХРАНАТА и изобрети ДИЕТАТА.

Мъжът откри ПРИЯТЕЛСТВОТО и изобрети ЛЮБОВТА. Жената откри ЛЮБОВТА и изобрети ЛЮБОВНИЯ ТРИЪГЪЛНИК.

Мъжът откри ТЪРГОВИЯТА и изобрети ПАРИТЕ. Жената откри ПАРИТЕ и изобрети ПАЗАРУВАНЕТО.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Помощ! Обект съм на сексуална дискриминация! Да защитим правата на съвременния мъж! Искам да ме възприемат и оценяват заради интелекта ми, а не заради това как изглеждам, каква кола карам и колко изкарвам. Но не ме.

Рекламата ми нарушава правата! Непрекъснато се възползва от моята лесно уязвима сексуалност. Живея до магазин за бельо. Първото нещо, което виждам всяка сутрин са клиторът и зърната на Маги Вълчанова. В реален размер. Не е честно! После ме погват рекламите по билбордовете, каретата във вестниците, кориците на списанията... Сексапилни, полуголи каки ми пробутват всякакви стоки - от силен алкохолен концентрат (мастика), до гуми втора употреба. Това честно ли е? На всичкото отгоре рекламата изгражда погрешни стереотипи за идеалния мъж. Излиза, че ако нямам осем плочки по корема, Порше, петстаен в София и поне мезонет в Слънчев бряг, аз не съм никакъв мъж.

Традиционните, патриархални роли на мъжа и жената в обществото ме дискриминират. Писна ми да играя ролята на „мъж”. Откъде-накъде все аз трябва да плащам цялата сметка на първа среща? Ами ако каката изкарва два пъти повече от мен? Какво ще стане тогава? Пак ще си помисли, че съм скъперник – ето какво. И защо все аз трябва да водя колата на сервиз? Нейната кола! А детето? Защо да не си стоя по цял ден вкъщи и да не си пия биричката с другите татковци в парка, защо да не клюкарствам и да не се чудя как да й изневеря от скука, а тя да бачка по 18 часа в денонощието, за да ми издържа задника? Не съм съгласен! Протестирам. Заслужавам пенсия, отпуска, стипендия и социални помощи по бащинство.

Знам, че по закон сме равни с жените, но това в действителност не е така. Жените непрекъснато използват своята сексуалност, за да ме манипулират – принуждават ме я да изхвърля боклука, я да измия чиниите, я да им купя някакъв безсмислен, но ужасно скъп подарък. Това равенство ли е? Дискриминиран съм. Конституцията, която обещава равни права, не ми върши никаква работа.

Ами обществените предразсъдъци? За всичко са виновни обществените предразсъдъци. Обществото очаква от мен да бъда по-силния, опората, да гарантирам сигурност и защита, да изкарвам повече пари, да се занимавам с битовите проблеми. Това как ще го регулираме със закон? И какво ще си помисли комшията Унуфри, ако жена ми отиде в работен комбинезон да му поиска малко пирони за ремонта? 

Чувствам се дискриминиран и на пазара на труда. Може пък да не искам да бъда полицай, пилот, пожарникар, нито инженер, атомен физик, бизнесмен или механик. Може да искам да съм детегледач, преподавател в детска градина, медицинска сестра. Знаете ли с какво око гледат на мъжките медицински сестри? А какво ще си помислят моите приятели: банкери, програмисти, адвокати, счетоводители и инженери, ако им кажа, че си търся работа в детска градина? И кой ще ме наеме за детегедач, та нали всички ще ме вземат за педофил? Е, това ако не е сексуална дискриминация и обществени предразсъдъци!

Дискриминират ме и като потребител. Ако вляза да купувам луксозно дамско бельо за нея, продавачките ме мислят за извратеняк. По същия начин се чувствам и в аптеката, когато тя ме изпраща да й купувам тампони. Не е честно!

А сега да предположим, че: а) ти си жена и б) си успяла да прочетеш всичко дотук. Как ти изглежда горният текст? Нека да позная: тъпо, нелепо, абсурдно, отвратително, жалко. Защото и на мене така ми изглежда. Ето огледален пример за имиджа на феминистките в очите на нормалния, средностатистически мъж...

Живеем в 21 век, за Бога. Живеем в Европа. Жените са напълно равноправни с мъжете. По природа. По закон. По подразбиране. И заслужават уважение. Всяко човешко същество заслужава уважение.

Помисли си още веднъж как бих изглеждал в очите на повечето жени, ако вярвах в глупостите, които написах по-горе? Уважението е последното нещо, за което се сещаш, нали? А сега се замисли дали искаш да заемеш моето място и да пропагандираш  навсякъде феминистките си идеи.

Тихомир Димитров

"Браво, много добре позирате. Точно така, прегърни я. Играй си с косата й. Добреее... Гледайте се предизвикателно. С възхищение. Такааааа. Сега малко и към камерата. Ръцете да не ги виждам вдървени и в неясна позиция. По-интимно, момичета, по-интимно... Много добре. Абе Жоро, тези наште девойки сякаш са любовници, толкова освободено позират..."

- А ти откъде знаеш че не са, бе, Василе!

- Хаха, не бих се учудил...

Нито пък аз.

Снимките в курорта "Елените" вървяха много добре - като изключим наплива от англичани, които ни откриваха даже и на най-отделечените плажове. Хем зяпаха като невидели, с увиснали ченета, хем после се оплакваха на управата на хотелите си, че се нарушавал моралът и че трябвало да получат компенсация за това - някаква отбивка в цената, например.

Още когато пристигнахме се почудих как така иначе гостоприемните ни домакини ще успеят да се справят с този проблем. В хотел Royal Park и околностите му имаше прекрасни места за снимки, но навсякъде гъмжеше от курортисти!

Някои от тях стигнаха във фантазиите си дотам да решат, че в "Елените" се снима някаква порнографска продукция. Нищо че нито Къркеланов, нито асистентите му (с изключение на секссимвола Ванката) и редакторите на списанието приличахме на актьори от този бранш. Но може да са си мислели, че снимаме строго определен жанр - лесбо-еротика, в която ролята на мъжете се свежда до поднасянето на чаша кафе и нищо повече.

Стигна се даже до публикации в британския печат - "Българи снимат порно под носа на почиващи англичани!". И прочие в този стил.

Наложи се, като се прибрахме в София, да пиша и разпространявам прес-релийз, с който да давам обяснения и да спасявам репутацията на "Елените" сред британската пуританска общност.

Ето какво публикува един от най-големите български уеб-портали - Netinfo - на 15 юни 2006-а:

От редакцията на "Плейбой България":

Не се занимаваме с порнография

Редакцията реагира на публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в курорта "Елените"

Редакцията на "Плейбой България" реагира късно вечерта в сряда с обяснение във връзка с някои публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в хотел "Роял парк" в курорта "Елените".

"Плейбой България" не е бил ангажиран и никога няма да бъде ангажиран с каквито и да било снимки и сесии с порнографско и експлицитно еротично съдържание, се казва в писмо до медиите, подписано от главния редактор Георги Неделчев.

Подчертава се, че "всякакви интерпретации на отделни курортисти и туроператори, касаещи работата и екипа на списанието, си остават изцяло субективни или плод на някакви меркантилни странични интереси".

Георги Неделчев обяснява, че присъствието на екипа на "Плейбой" и 12-е финалистки от конкурса "Playmate България 2006" в курорта "Елените" е било свързано с реализирането на кадри за корицата на предстоящия юлски брой, както и със заснемането на фотосесии, представящи кандидатките за третата поредна титла Мис Плейбой.

"Резултатът от едноседмичната ни работа в курорта ще може да бъде видян след 24 юни, когато брой 52 ще бъде на пазара. Смятаме, че всякакви спекулации и псевдосензационни обобщения по темата "Плейбой България" и неговия екип са напълно неоснователни и излишни", пишат от редакцията и напомнят, че според тях българският "Плейбой" е най-популяното и четено месечно списание в страната.

По аудитория, обществен авторитет и рекламни постъпления списанието далеч изпреварвало много други издания, чиито имена са смятани за по-популярни и престижни в държави като Великобритания или други страни.

"Ако някои граждани на кралството, където "Плейбой" няма свое собствено издание, живеят с предразсъдъци и погрешни представи спрямо една от най-добре познатите и уважавани издателски и лайфстайл марки в света, това си остава изцяло за тяхна сметка.

Също така за сметка на техните автори остават всички журналистически интерпретации със съмнителна стойност и непроверена достоверност, зад които прозират нечистоплътни търговски или други интереси. Спрямо тях ние не бихме могли да реагираме другояче, освен със снизхождение и съчувствие", пише Георги Неделчев.

Ми ще пиша, къде ще ходя. Слава Богу, след този прес-релийз страстите се уталожиха, а за протестиращите англичани останаха само един куп незабравими спомени и гледки от ранното лято на 2006-а.

В "Роял парк" две от потенциалните фаворитки - Николета и Мина - бяха настанени заедно в стая. Реших, че е добре да са съквартирантки, защото и двете бяха от Пловдив и бързо щяха да намерят общ език. Което и стана. Тяхната красота и чар обаче, съчетана с леката дистанция, която поддържаха от останалите момичета, бързо стана повод за интриги. Веднъж докато вечеряхме Даниела Арнаут (същата, която 2 години по-късно гръмна с аферата "Бербатов" и за която вече писах) дори директно обяви, че според нея Мина и Николета са фаворизирани от екипа на списанието. Основният й аргумент беше, че се държали надменно и не купонясвали с останалите момичета.

- Бейби, подозренията ти са абсолютно неоснователни. Тяхна си работа дали ще купонясват с тебе или не, и дали ще ти казват добър ден. Проявяваш излишна мнителност в момента.

- Добре бе Жоро, мое право си е да мисля каквото си искам.

- Да, скъпа. Мисли каквото си искаш. Подозренията ти донякъде имат логика, защото тези мацки наистина са много готини. Но кой ще победи - това ще се разбере чак след конкурса. Сама разбираш, че не може да има 12 победителки. Искаш ли да ти донеса още бяло вино от бара?

С Николета също имаше драма, в една от другите вечери. Докато й правел прическата за сесията през деня, фризьорът Данчо Петров-Майната я нахокал, че не си поддържа косата както трябва. Казал й, че я е съсипала с някакви евтини шампоани. Което сигурно е било точно така, но въпросът беше, че по-късно Николета се разстроила не на шега.

Аз съм в един от баровете на "Елените" - единственият, в който можеш да пиеш марков алкохол, срещу заплащане. Навсякъде другаде се пие безплатно, но само българско производство. Та наливам се аз с "Гинес" и гледам някакъв мач в английска компания, когато изведнъж Мина ми звъни по телефона.

- Жоро, добре е да дойдеш в нашата стая.

- Защо бе,бейби?

- Ами ще видиш. Николета цяла вечер плаче, много е разстроена. Данчо й наговорил някакви неща докато й правил косата днес...

- Ок, идвам.

Преди това минавам през стаята на стилиста.

- Майна, разбрах, че се е разстроило момичето. Вече му се извиних. Извинявам ти се и на тебе. Не съобразих, че това може до такава степен да я засегне.

- Данчо, разбирам те, че си го казал от загриженост към нея. А и тя наистина изглежда като разглезена принцеса, задоволена от всичко и лекомислена. Всъщност, не е от чак толкова богато семейство, колкото изглежда. Съвсем обикновено момиче е.

- Осъзнах го това, майна. Сега плаче, защото се чувства непълноценна спрямо останалите. Ще й се извиня още веднъж.

Качвам се горе при Николета. Захлупила се на леглото си и реве. Каквото и да й кажа в тази ситуация, едва ли ще помогне много. Но все пак появата ми в стаята я кара да се мобилизира и да спре с хлипането.

Мина седи на стола до нея и ме гледа лошо.

По-късно двете пловдивчанки неминуемо щяха да развалят добрите си отношения. И нямаше как да бъде другояче - титлата беше само една, а и двете имаха достатъчно качества, за да я спечелят. Също така и двете имаха достатъчно роднини, познати и доброжелатели, които да ги противопоставят завинаги оттук нататък.

Но да се върнем към хотел "Роял парк" на Елените и към нашето роялско съжителство и трудово ежедневие с 12-те плеймейтки от 2006-а.

Тази Даниела Арнаут наистина е голям образ. Като я опознаеш по-отблизо, виждаш че е много симпатичен, "народен" човек, със силно развито чувство за самоирония. Обаче на първо четене изглежда някак си недружелюбна, сприхава и крива. Има ясно изразени лидерски и организаторски качества. Но същевременно е момиче, което не е много наясно какво точно иска от себе си и от света наоколо. Модел, танцьорка, промо-гърла, звезда от клип на Устата и Софи Маринова, дизайнер, стилист... Даниела е всичко това едновременно...

.............

Приключи и този три-дневен маратон. Днес ми е малко тегаво. Леко съм кашкавалена, изтръпнала, но след огромно количество сок от моркови и аспирин зактрепих положението. И алкохол – по-скоро вино (без значение бяло или червено, щото ги редувах) и текила, не искам да помирисвам. Но т.к. само това пия (текилите са задължителната част за матирането) значи ми се спира всичко. Ще преценя.

Мисълта ми беше обаче за женските кенефи. И то на заведения от типа на Червило и Маскара. Сигурно мъжете се чудят какво точно става там. Аз за мъжките не се чудя, защото поради липса на скрупули и липса на търпение понякога ползвам техните.

Та в женските кенефи освен да се вършат стандартните работи, жените много често ги използват, за да позират пред огледалата и да се любуват на външния си вид. Много е странно като влезнеш, защото винаги получаваш едни особени погледи и оглеждане от горе до долу. Все едно си на някакъв изпит по облекло и външен вид. Може би тук се обажда хищното в жената – дали не си заплаха за нея. Аз никога не се чувствам заплаха. Както и никога не чувствам някоя от тези жени като такава. Но примерно докато си мия ръцете и гледам в огледалата виждам едни адски направени жени. Почти безупречно облечени, с фризури по последна мода и почти восъчни лица от многото грим. Аз пред тях съм като едно невинно детенце. И почти никога не се чувствам на място там. Защото аз прически не си правя, грим слагам в сравнително ограничени количества. Прекалено естествена съм за тях. Даже леко обикновенна. Но това от друга страна ме отличава от всички там. Защото извън кенефа осъзнаваш колко всички са еднакви.

Та така мъже, в нашите кенефи просто можеш да видиш ясно чертите на една жена преди да се е сляла в тълпата.

Когато човек се събуди рано сутрин, той е свеж, бодър, отпочинал, пълен с енергия, готов за работа(това всичко, при равни други условия- всеки може да се събуди като парцал, но нямам предвид умишлено скапване от бачкане предния ден или постигането на нов рекорд в алкохолния запой. Ще наблегна на още една хубава дейност в ежедневието ни.

Когато човек е уморен, той първо ляга да си почине, за да възтанови силите си, а когато не се чувства добре, може и да легне да поспи. Изглежда сънят и почивката са като изпитано естествено лекарство, след като резултатът от хубавата почивка, предполагам винаги е по-добро състояние, от преди почивката. Ако един уморен човек, седне да яде и се натъпче здравата, уж да зареди резервоара, това няма да му даде супер сили на момента  всъщност - организмът, ще трябва да изразходи от малкото останала му енергия, за да усвои и обработи храната. Т.е. първоначалният евект, ще е по-скоро да не мисли за умората, а за това, как като се наяде и ще се оправи. За сметка на това, една кратка почивка, преди яденето, може да способства в пъти за възтановяване енергията на човека (преди да се наяде здравата или дори леко).

Поверието още гласи, че енергията е във всичко и можем да я извличаме не само от храната. Кофтито е че навика и възпитанието, са ни научили друго. Написаното по-горе може да е добра художествена измислица. Но слизайки духът да работи в човешкото тяло, ако се дави в изпитото и няма къде да се намести от изяденото от човека, как духът ще работи в него?

Хубаво е да има място, където духът да слезе да се поразходи, да поработи. Всъщност именно този дух, работейки в човека, той му помага. Именно поради това, тъй като жените принципно пазят фигура и диети, те са една крачка пред мъжете, в приемствеността на духа. Всичко горенаписано, може да се изпробва. И се надявам, някой все пак да се замисли и да опита, колкото и глупаво да изглежда.

Това е разказ на база на едно "поверие", то може да бъде единствено проверено чрез правилни опити.

           

Да срещнеш Хю Хефнър

 (откъс от книгата "Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор")

Независимо дали обичаме списания със снимки на разсъблечени жени или не, да срещнеш този човек си е събитие, което се помни дълго. В случая не само за мен, а и за всички останали плейбой-редактори от цял свят, които се бяха събрали в Барселона в късната пролет на 2006-а. Елитният хотел "Маджестик" на булевард "Пасео де Грасия", главната улица на каталунската столица, беше пълен със симпатични и не чак толкова симпатични мъже и жени, върху чиито ревери се мъдреха баджове със свещеното заешко лого.

Самият Хеф беше отседнал другаде, сигурно на някакво още по-специално място. Тази пролет създателят на Playboy беше на обиколка из Европа послучай 80-ия си рожден ден. Предишната му спирка беше Рим. В Италия през последното десетилетие не излиза тамошно издание на списанието, но това не означава, че империята на Хефнър няма бизнес там и че той не е популярен на Ботуша. Всъщност, този мъж е харесван и уважаван навсякъде. Рядък случай, в който всеобщата мъжка завист отстъпва пред респекта и симпатията.

И има защо. Лично аз се сещам за много малко хора освен Хеф (например Доналд Тръмп) които до такава степен да обединяват в себе си талант, бизнес-нюх, амбиции, щедрост и неизтощима енергия спрямо най-важното нещо, за което си струва да живее един мъж - жените.

Когато човек е надскочил още като млад комплексите си за малоценност и не се страхува да отстоява докрай принципите си, колкото и дръзки да са те понякога - това неминуемо печели всеобщо уважение. Дори и у онези, които обикновено са имунизирани срещу това чувство.

Бях чел за Хефнър какво ли не, знаех всевъзможни детайли от биографията му. Давах си и сметка, че срещата ще бъде тип "туристи от Европа се щракат с холивудска знаменитост", но въпреки това се вълнувах. Същото изпитваха и повечето ми колеги. Даже някои от американците - редактори и сътрудници от подразделението Playboy International в Ню Йорк. Те се виждаха със своя работодател и идол в живота твърде рядко, максимум веднъж годишно.

И ето го Хеф, идва да се види с международните редактори в конферентната зала на "Маджестик". Разбираме, че се задава, по оживлението между американците, които комуникират с неговите придружители чрез радиостанции.

Влиза в хладния салон, където го чакат около двеста души. Облечен е с култова риза с къс ръкав, чийто десен е съставен от кориците на американския Playboy, и най-обикновени дънки. Не носи никакви бижута и аксесоари, с изключение на скъп, но дискретен златен часовник с класически римски циферблат и черна каишка. Охранява го само един бодигард - внушителен негър, който се настанява незабележимо на един от първите редове. На президиума пред Хю има само бутилка минерална вода и чаша.

След кратко негово встъпление започваме да му задаваме въпроси. Хеф отговаря стегнато и духовито. Не си придава важност. Не говори със самочувствието на човек, който знае всичко и който сега ще ни открехне на неща, за които не сме и подозирали. Не пропуска нито един шанс да се самоиронизира. Отново повтаря прочутия си лаф "аз съм една от най-късметлийските котки на планетата". Редакторите в залата го зяпат със смесица от възхищение, гордост и самосъжаление. Да, ние никога няма да имаме живота и легендата на този жилав старец. Но поне е хубаво, че сме се докоснали до нея.

Партито послучай рождения ден (такива той организира във всеки град от европейската си обиколка) е насрочено за същата вечер. Мястото е точно от другата страна на "Пасео де Грасия" - трябва само да излезем от хотела, да пресечем булеварда, и сме в La Casa Battlo. Това е една от най-красивите сгради на Барселона, по външен дизайн на гениалния архитект Антонио Гауди.

За партито говори целият град. Спонсорират го "Алфа Ромео", които показват новата си Brera във фоайето, и шотландското уиски Dewar's, които също имат нов етикет за представяне и най-вече количества за изпиване.

Най-напред купонът е на партерното ниво. Именно тук се очаква да дойде и Хеф. Музиката е джаз на живо, питиетата - шампанско и вино. Мезета - хамон, който се реже директно от огромен бут в центъра на заведението, хлебчета с доматена паста и паеля. Може да е имало и други неща, но не съм ги видял и опитвал. Хефнър пристига заедно с трите си любими жени - Бриджет, Холи, Кендра. И трите му съквартирантки, излишно е да казвам, са ослепителни блондинки с големи цици.

Дават безброй интервюта и автографи във фоайето. Снимат се с кого ли не. Хеф този път е с черен костюм, а под небрежно разкопчаното сако се вижда разгърдена раирана риза със снежнобяла яка. Трите му спътнички са оскъдно, но стилно облечени. Сигурно ще минат години, преди блондинките в "Син сити" или "Планет" да се научат как се постига това.

Хеф сяда в сепарето, отредено за него и барбитата. Две от тях взимат чаши с шампанско, а третата - с червено вино. Аз съм любопитен какво ще пие нашият човек и надничам иззад раменете на други щастливи редактори, които зяпат към сепарето. Е как какво ще пие - "Джак Даниълс", естествено. Сипва си го директно във високата чаша с пепси.

Ако мястото не беше Casa Battlo в Барселона и това не беше Хеф, а някоя мила родна знаменитост в сепаретата на Plazza, щеше да пие демонстративно най-малкото "Джони Уокър" със син етикет. Или не знам си какъв отлежал джак. И Бог знае какви още стойки щеше да чупи. А барбитата щяха да се дъ�