мрън-мрън « WordPress.com Tag Feed

Мрън-мрън

Диана — Tue, 17 Jun 2008 14:53:45 +0000

Човек колкото и добре да живее, има нужда да си помрънка на воля понякога!

Дайте да си споделим кой за какво има да мрънка. Първо мрънкане - аз:

Чакам резултатите от Бургаския конкурс, които трябваше да излязат още на 9ти. После казаха да ги чакаме след 13ти. Днес е 17ти. Знаете ли как се чакат резултати от конкурс - сигурно знаете. Всеки е минал през някой и друг конкурс в живота си. Бях търпелива, но това чакане вече ме побърква - през пет минути си проверявам пощата. То затова съм толкова активна и тук, защото като няма нищо в пощата, проверявам блоговете в следващите пет минути! И така до края на света!

Мълчание

piros256 — Thu, 29 May 2008 17:39:42 +0000

Дълго време не писах. След ходенето до София имах редица неща за вършене, затова все не ми оставаше време да драсна някой ред, после балове, празници, пиене и какво ли не... А и се поиздъних на изпита и не ми се говореше. Сега вече имам много свободно време и смятам да потърся отново отдушник на графоманията си. :) Че се насъбра и много материал...

Също така, в близко бъдеще трябва да направя блога малко по-шарен (шаренийка – да, циганийка – не), да оправя категориите и различните му там приставки...

Започвам още сега... :)

Време е за блог

piros256 — Sun, 11 May 2008 17:26:22 +0000

Чета блоговете на другите (понякога е по-скоро „разглеждам“, да си призная), и си мисля защо този, който аз пиша не се получава много-много. Намирам си най-различните извинения, от това, че нямам нищо интересно за писане, до това, че нямам време. Днес си признах, че причината е друга. По публикациите тук може да се види кога съм по-активен и надвивам мързела си, както и кога той мори мен. Просто е. В дните, когато съм си „стъпил на краката“ си върша всичко, пиша писма на хората, с които не мога да си общувам иначе (никой не се е излъгал да пробва jabber досега, ей…), пиша си в блога, пиша си в личния дневник, уча си немския и т.н. Когато обаче се разпусна (по-точна е думата „разхайтя“) повечето процеси замират. И така.

Повечето хора пишат в блоговете си не само за себе си, а и за обществено значими, или просто любопитни неща. Аз пиша само за себе си и за калпавите си виждания. Чета си публикациите от преди и какво виждам? Безпочвен на места оптимизъм, наивни изказвания другаде, необосновани твърдения и други красоти. Ако имам малко срам трябва да си затрия блога и да не пипам клавиатура в близко бъдеще. Но няма, нека да стои за урок, бездруго май го четем само аз и родителите ми :D . Горното за триенето също е преувеличение, разбира се. Да не кажа „превземане“. Изобщо, станал съм много самокритичен, да се похваля (и да се порицая, за това, че се хваля, разбира се :) ). Затова и съм изпълнен със съмнения за всичко, което върша. Най-вече за мотивите ми да го върша.

Предполагам, че ако пораствам, блога ще расте заедно с мен. „Ако“. Може да го прекръстя, да го изоставя, да започна друг и т.н. Важното е да не ме мързи да върша нещо. Важното е да не се спирам. На другото – майната му :)