Тогава работих в гр. Ст. Загора. Бях в командировка в Пловдив в Института по тютюна. Вечерта се бяхме събрали колеги в едно заведение "Бумбарника" на хапване и пийване. По едно време дочувам разговор от съседната маса, че влака за София е след един час. Нещо ме подкокороса, взимам си довиждане с компанията, вземам си багажа от хотел "Тримомциум" и хайде на гарата. Пристигам в София и бързо, бързо в къщи при жената. Отключвам, чувам някакъв шум и в хола виждам родата на софра. Баща ми, като ме видя, започна да вика: "момче, момче" а аз го чувам: "момчето ми, момчето ми". Първата ми мисъл беше, че татко се е напил, та така ми се радва. Като разбрах новината, топлина на радост ме обля. Да си призная бързо се напих. На следващият ден, след дълго търсене едва намерих букет от зимбюли и на Шейново. Жената ми го показва на прозореца. Боже, колко щастлив бях. През тези 44 години, още много радости ни е донесъл първородният и най вече с двете внучки.

герои:
момчето (исус) - зевзек.
момичето - дама на зевзека.
контрольорката - представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало...
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на "я не ми се прави на оригинален". момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче "stop" и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ...
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]