Четем и пишем поезия, не защото е готино. Четем и пишем поезия, защото сме членове на човешката раса. А човешката раса е изпълнена със страст.
Медицина, право, икономика, инженерство; това са благородни науки, и необходими за поддържането на живота. Но поезията, красотата, романтиката, любовта; това са нещата, заради които си струва да живеем.

Това заявява Mr. Keating в почти идолизирания от мен филм Клубът на мъртвите поети и аз намирам неговите думи много, много верни! Цялата велика поезия и проза на тоя свят е дошла от сърцата на авторите - емоциите, като течност под налягане в спринцовка, намират отдушник в хартията и биват инжектирани на нея в своя величествен вид.
Тези текстове имат душа, те носят енергия и заряд. Кой влюбен не би потръпнал при словото на Шекспировия Лизандър за обречеността на любовта? Кой изгубил вяра в хората човек не би усетил болката на Хамлет, изразена в безсмъртния му монолог? Кой младеж с горещо сърце не би потреперал при изповедта на Ботев в "Борба" или кой циник не би вкусвал отново и отново винената сладост в думите на Оскар Уайлд?

Но вместо часовете по литература да насърчават преоткриването на тези източници на живот и вдъхновение, те убиват желанието в своите възпитаници.

Алегория, инверсия, евфемизъм, оксиморон - това са част от термините, които сме задължени да научим в клас, за да се справим със зададените ни въпроси по творчеството на Ботев. Друго задание ни е да наизустим най-известните му стихотворения; трета практика пък е да записваме пригледни, систематизирани разбори на поезията му в час.

И КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ВСИЧКО ТОВА ?!

Нима педантичните, специализирани термини някак ще ми помогнат да разбера Ботевото послание? О, да, ще си изясня стила му, но този стил няма да ми каже нищо за пламъка в сърцето му. Може би ще ми помогне безкрайното празно четене на творбите, докато не ги науча наизуст? Или пък то ще остави просто студен механичен отпечатък в съзнанието ми или дори досада и презрение? А може би високопарните анализи на, къде живи, къде не, критици от последните двайсетина години, с които тъй щедро ни залива госпожата ще ми влеят разбиране за Ботев?
НЕ! Всичко гореизброено е загуба на време и енергия! Литературата е откровение; тя е израз на човешките уникални усещания и не следва да бъде подлагана на почти химични анализи или заучавана като законите на Нютон. Литературата трябва да бъде усетена със сърцето!

Докато преподавателите използват тези комунистически методи на насаждане на изкуствени и нетрайни патриотизъм и знания, учениците губим много. Ние не получаваме реално разбиране - най-често се отегчаваме и ни искрица от огъня на Великите не достига до нас. А това е трагично!
Ако аз бях учител, щях да се постарая учениците ми да се поставят на мястото на автора - да получат добра и ярка представа за трудностите, който той е срещал; за терзанията му; за битките, които е водел и които са го накарали да напише безсмъртните си творби. Щях да им покажа колко сходни са усещанията на някои от тях с авторовите, как светът е колело, в което обаче всеки внася своята строфа. Щях да ги амбицирам да чувстват, да чувстват, да чувстват... и да изразяват чувствата си.

Вместо това в какво е извратена литературата? В средство за оценки. Зубренето на десетките критически теми за изпитите след 7-ми клас е достатъчна перверзия, задвижваща машината за пари, но тенденцията продължава и нагоре. Учениците заучават ли, заучават разработки и изкарват бележките си с тях. Защото нямат избор. Не на всеки е дадено да разсъждава литературно и тогава, вместо да се задоволи със скромното си, но лично разбиране, той прибягва до чуждото такова .
Нямат особен избор и учителите - всички учащи ги очаква стандартизиран тест по литература и, за да са бъде минат този изпит успешно, менторите трябва да предават приемливи и утвърдени от системата разбирания по засяганите теми. Почти никакво място за творчество, за креативност. Но стандартизираните изпити създават стандартизирани хора.
Това ли искаме? Младите, децата и бъдещето на България, да се побират в академично-определени калъфи? Крилата им нивга да не биват разпервани докрай? Да не им бива дадена възможността дори? Защото ако математиката развива логиката и аналитичното мислене, ролята на литературата е да развива именно емоциите и нравите.
Дали сегашната система го прави успешно? Ами огледайте се...

Според мен литературата трябва да спре да играе толкова важна роля в професионалната реализация на ученика, тя просто е субективна и твърде лична за оценяване наука. Време е безмислието да спре и образователната система да се измени в посока развиване на мисленето и усещанията на младите!

А тук опираме до обичните ни управляващи и нашата готовност (?!) да се борим за желанията и нуждите си.

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? - рядко те достигат по - далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!

- Здравей, за себе си предлагаш да говоря? Женен, имам син на на 19 години. Ходил съм и войник. Учил съм в Русия, тогава СССР, в Санкт Петербург, тогава му викаха "Ленинград". Като личност съм особняк, не конформист, прям, критичен, ценя приятелството, обичам философията, психологията, историята, а също много държа на истината и на свободата. За мен човешката личност с нейната свобода е най-важното. Което значи, че споделям десните политически ценности. Какво друго? Много други хубави неща мога да кажа за себе си, ала нека да бъда по-скромен :) Абе с две думи: разбран човек съм като личност.
- Бих добавил, че си личност, която или я харесват или я хулят. Казваш че си демократичен, това ясно личи в блоговете ти. Но Джон Патрик е казал: "Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор." Смяташ ли че хората имат нужда от някаква насока, чисто демократична?
- Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими. А за демокрацията какво да ти кажа, това всъщност е свободата; у нас сякаш има масово разочарование от демокрацията и от политиката, с голяма доза основание, но в никакъв случай не бива да се отказваме от свободата
- Действително безгрешни хора няма. Да конкретизираме за младото поколение, бъдещето на България. Ти самият имаш доста опит с него, имаш и син. Интересно ми е какво мислиш за "нас". Почти не съм виждал теми в блога ти за тях, а съм сигурен, че имаш много да кажеш. Смяташ ли, че то упада?

- Наистина, аз претендирам, че доста добре познавам младите хора, понеже всеки ден контактувам с тях. Интересни са ми, и не смятам, че са в упадък. В криза и в безпътица е възможно да са, но това е нормално за възрастта, пък и за времето, в което живеем. Те се лутат, търсят, грешат, падат, стават, но блажени са търсещите: който тропа, нему ще се отвори. :) Не знам защо си останал с впечатление, че не пиша за тях, аз пък смятам, че почти всяка моя публикация в блога е адресирана директно към младите. Постоянно ги провокирам, имам много читатели, за които зная, че са млади хора. Специална тема за това какви са днешните млади може и да нямам, но иначе поставям проблеми, които няма как да не интересуват една или друга категория млади хора.

- Смяташ че е виновно времето в което живеем. От известно време това е тема на моите разговори, напоследък и събирам в списък с проблемите в България. За мене си съм чул много мнения и предложения. Кажи ти какво мислиш за положението на страната и за това как може да се подобри. Няма да се откажа да търся отговор на този въпрос.
- У нас нещата в страната в последните години не търпят благоприятен развой, независимо от това, че външно погледнато имаме успехи: влязохме в ЕС, има напредък в икономиката и пр., но тези постижения се обезсмислят ако бъдат погледнати под друг ъгъл. Първо от сегашното и предишното правителство се пропиляват златни шансове за по-бързи темпове на растеж и приближаване към просперитета: пропиляха се много възможности, което ни обрича още поне 30-40 години да сме най-бедни в ЕС. Това е ужасно. Хората са станали граждански неактивни и апатични, налице е както казах недоверие към механизмите на демокрацията, а това е страшно. Появи се крайно неразумна вяра в бабаити като бат Бойко, които щели да ни оправят, този възход на популизма говори за израждане на усета за свобода у огромно количество съвременни българи. Това значи, че възкръсват стари стереотипи и един отвратителен манталитет от времето на комунизма, а именно очакването, че държавата ще ни реши всички проблеми и от нас се иска само да си намерим любещ и грижовен бащица, който да ни оправи. Руснаците загазиха хептен с тия илюзии, ние се движим директно след тях.
- Смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води. От психологическа гледна точка.
- Да, човек, който не вярва в собствените сили, си търси водач, вожд, който да се погрижи за него. Много хора у нас не могат да намерят основа за една вяра в собствените сили, която означава коренен поврат в развитието на личността и решителното й тръгване по пътищата на свободата. Ако нещо особено ни е потребно сега, то е това да се култивира особено у младите хора едно по-развито самосъзнание за свобода, което ще ни приобщи към европейския ценностен космос, който именно се базира на извънредната и безусловна ценност на човешката свобода. Западът - Европа и Америка - са една единна цивилизация на свободата, към която ние трябва да принадлежим не формално, а по същество, подобно на духовна общност.
- Спомена положението в Русия. Ти си виден "путинофоб", но какво ти е отношението към държавата, която е дала и взела много на България. Едни от най - хубавите ти спомени са от там. Това ли е причината да си толкова пламенен по тази тема или е от чисто демократична нагласа.
- За това как ще се подобри положението в страната, как ще се спрат неблагоприятните тенденции, които аз обобщавам с термина "путинизация на България", моят възглед е че трябва да се научим да разпознаваме стойностните и сериозните политици. Има такива политици, които казват истината, и точно по тази причина са неприятни на мнозинството, което обича ония, които му се подмазват, обича мошеници като бат Бойко... Има и загрижени за България политици, за жалост те не са популярни, а пък и медиите ги оплюха тотално в едни платени от мафията пропагандни кампании. Това примерно се случи с един Иван Костов например, който пак си остава по мое виждане най-сериозният и компетентен политик у нас. Правилно, "путинофоб" съм, но не съм русофоб. Аз обичам Русия, но обичам и демокрацията, а в Русия сега е ужасно за демократично настроените и свободолюбиви хора. Там вече убиват по политически причини. Русия вече не е демократична, там е налице диктатура. Нашият път и геостратегически избор е със Запада, и то по ценностни подбуди. Когато Русия стане демократична, и с нея ще бъдем, защото там от векове се води битка между "западници" и "изолационисти-славянофили", всъщност между евроеизъм и азиатщина. Засега азиатщината в лицето на Путин триумфира... Не бива по глупави сантиментални причини ("Русия - двойната ни освободителка"!) да си пропиляваме шансовете да заживеем нормално и цивилизовано, не сме й длъжни вечно на Русия. А за жалост днешните ни управници са готови да ни продадат на Путин. Впрочем, руските шпиони у нас правят предателството си срещу заплащане, така е било винаги, не се подвеждайте да им вярвате че всичко било заради безкористните им чувства към "освободителката", не бъдете наивни!

- Наскоро завърши своята: "КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ", смяташ ли че е прекалено "лична" и какво би казал ако те упрекнат, че не е обективна?
- Ами ще си помисля, че съм си постигнал целта: аз точно това исках! Аз съзнателно приех тази позиция, "обективна истина" в историята няма. Аз смятам, че това е нещо крайно необходимо, то е изглежда едно от най-ценните неща, които съм написал в своя блог. "Обективна историческа истина" вещае една безлична, студена, безчовечна, суха, отблъскваща човешкото е нас история - басня, която всъщност е правена по калъпа на марксистко - комунистическата историография, от която, за съжаление, още не сме се отърсили. Трябваше да бъдат казани без недомлъвки тия неща.
- Добър отговор. Следват двата ми задължителни въпроса. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани? Както и коментар за събитията от лятото.
- В България засега силно етническо напрежение няма, слава Богу. За циганите какво да мисля: това е етнос, който е доста различен от нас, но това не значи, че трябва да го отблъскваме и да сме високомерни с него. Сред циганите има всякакви хора, има и свестни, има и лоши, както, впрочем, е и сред нас. 3] Angel каза: Ние сме общо взето толерантен народ, е, някои цигани ни провокират и силно дразнят, но пък се иска време тия хора да променят начина си на живот, и това, ако го забелязвате, става със всеки изминал ден. През лятото това беше "драматизация" за отклоняване на вниманието на балъците от реалните проблеми, например скока на цените, който засяга е българи, и цигани. Нас медиите, ако си го забелязал, доста ни подценяват и постоянно разиграват разни кампании за отклоняване на вниманието; това са най-пошли манипулации, които за жалост са доста успешни при не мислещите ни съграждани. А те, уви, са едно мнозинство
- За финал разкажи някоя забавна или любопитна случка от личният / служебният живот. Нещо разпускащо.
- А сега де, как да се сетя за такава случка?! Питам едни млади хора наскоро: съществува ли българска мечта?И ми отговарят какви ли не неща, общо взето казват, че няма такава, което, между другото, е доста лошо. А един казва така: Има българска мечта! И тя е, ние, българите, си мечтаем за това: да имаме хубав, удобен и уютен дом; да имаме добре платена работа; да имаме красива и... перверзна жена, и, накрая, да имаме умни дечица! Ето това каза този младеж... Значи българинът си мечтае да има красива и развратна жена :)
- Така благодаря ти за отделеното време. Финални думи?
- Да мечтаем, но да не сме фантазьори.
Ето това е моето финално пожелание.