жуженето на градски комар е хиляди пъти по-поносимо
един денди суетно прекарва палец по изящия си маникюр
и дъвче думите
ни
но
ти
все още се движиш с грацията на елен
макар под очите ти да зреят гроздове от умора
миришеш по-иначе
на боровинки и лавандула

и после скача на ластик
едно момиче с две опашки и мръсна рокличка
отгоре го плюят от балконите

бягай през квадратите
бягай
далеч
по-далеч от последната спирка
през разклона
зад антените
по вода и въздух
бягай, мишле
стоп и дишай
дишай, мишко
поспри и завърти
водата в тенджерата
bonjour
далечен кръг

а днес е такава жега
четвърт век слънце
мишлето сбърчи нос
и първата капка очен дъжд
разтвори последните думи
къс мазилка се отрони зад жълтото на следобеда
и лакомият гущер погълна собствената си следа.

сюжет: Роди е разглезена мишка, която живее в богат дом и има всичко, което пожелае, освен.. приятели. Един ден, когато семейството отива на почивка, в дома се намъква нагъл канален плъх - Сид и по странна случайност, Роди е хвърлен в тоалетната и запратен много под каналите, където открива един цял град с мишки и интереса му е превзет от колоритната Рита..

рецензия: не беше никак лоша продукцията, но напоследък ми дойдоха твърде много филми за мишки, като че ли. Сюжетът малко или много се припокрива с този на "Рататуи", но "Отнесени" не е чак толкова сполучлива. Определено имаше много добри моменти, както и много човечност и емоционалност, мишките бяха озвучавани от Хю Джаксън, Кейт Уинслет, Анди Серкис и прочие. Сценария не бе никак лош, компютърната изработка бе много разнообразна, оригинална - готино попадение беше с картонения Биг Бен в града на мишките. И все пак на места ми доскучаваше, не мога да не призная - превъртах напред, защото като че ли диалозите бяха изсмукани от пръстите, края не ми допадна.. Цялата идея за разлигавения мишок, който после се превръща в героя на деня не ми хареса.. Твърде много клишета имаше, а и хуморът не бе на добро ниво. Почти никъде не се смях, може би само на едно място ми стана забавно. Доста еднотипни филми започнаха да вадят - за плъхове, пчели, мишки, скоро сигурно и за градински охлюв и червей ще измъдрят.. Личи си, че идеите се поизчерпват и значително поувяхват.. Липсват ми колосалните творения на Дисни..

оценка: 4,5/10

Тези дни бях малко тъжна, защото си мислех, че любимият ми мишок е взел да сдава багажа. Имам най-удобната мишка на света! И не се дадох - смених си подложката (оптични мишки НЕ ПРИЗНАВАМ), но ефект почти нямаше от това...

Но ми дойде нова идея - извадих си от раничката малката отвертка и отворих мишката да видя какво е положението. В първия момент замлъкнах в потрес от това колко много мръсотия се е наслоила. След това се учудих, че въобще работи. Накрая се сетих, че не съм я чистила от години, може би над 2 или 3 години не съм я отваряла (което ме подсеща, че трябва да направя същото и с клавиатурата, но това след изпита в събота). В крайна сметка я почистих и я затворих. И след това беше перфектна! Обичам вещите си.

Мишка прахосмукачка (rofl)

Дървена мишка WTF?!?!

Е това направо ме разби - НАДУВАЕМА МИШКА !

Сгъваема мишка :)

С различен цвят всеки ден - дали ще ви умръзне :)

Мишка със подложка за светлинно шоу - само за DJ :)

Мишка - GSM или GSM - Мишка незнам и аз :D:D:D

Тая мишка и аз незнам каква е

В това само по себе си нямаше нищо необичайно. То правеше така всяка сутрин и дори не се замисляше. Днес обаче се случи твърде рано. Още в три. Или може би в пет. Във всеки случай далеч преди времето за миене на зъби, времето за чай със сирене и времето за бегом към шишето, където сигурно ще дойде и Коте Сладко, за да си говорят и размотават цял прекрасен юнски ден. 

В главата си имаше само една натрапчива мисъл – че трябва да слуша някаква много специална музика. 

“Ако поискам, мога да стопля целия свят” – каза си Мише в Шише. Това беше  неговата сутрешна  м а н т р а  и то съвестно си я повтори, въпреки топлото лято наоколо. Тези прости думички винаги му помагаха да се освести от съня. Но не и този път.  Нещото се въртеше упорито в главата му, а не казваше каква точно да бъде музиката.  

“Трябва да е някакъв  б р ъ м б ъ з ъ к  – помисли си мишето, разпознавайки признаците. – Нещо, което иска да ми напомни за себе си. Ама е прекалено тайно, за да го направи открито. Или пък прекалено срамежливо.”  

Да имаш  б р ъ м б ъ з ъ к  не беше никак лесно занимание. Мише в Шише беше изпадало и друг път в подобна ситуация. Веднъж продължи три дни без почивка да си тананика химна на мишките, без да разбере защо. В чест на прадедите не беше реалистично обяснение, защото – бива ден, бива два..... 

Друг път почти цяла седмица сънува  о к а п и  с папийонки. Ако някога ви се е падал такъв сън, ще разберете, че той е Твърде Смущаващ. На всичкото отгоре папийонките бяха в десен “Окапи” и се забелязваха изключително трудно по дългия врат на животното. А в своя сън Мише в Шише някак знаеше, че трябва именно тях да  държи  п о д  о к о.  

Така или иначе, това беше минало. Но тъкмо защото Мише в Шише имаше  о п и т  в тия неща, то си даваше сметка, че събуждането му не е случайно. “Какво ли прави сега Коте Сладко? – запита се, като мислено добави – Дано и него не го е нападнало нещо”. 

Беше го нападнало, разбира се. Нещото започна да се намъква откъм опашката, която няколко пъти трепна. Промъкна се нагоре между красивите червено-сини петна по гърба му, които Коте Сладко толкова харесваше и бързо стигна някъде докъм ушичките. Тяхното размърдване вече доведе и до събуждане на цялото коте. 

Събуждането на едно коте не е никак проста работа. Отначало то се протяга. Ама х-у-у-у-убаво се протяга, без изобщо и да помисли за отваряне на очи. Превърта се на другата страна и пак се протяга. После пък се про-о-о-о-зя-я-я-яв-а-а-а-а-а. Няколко пъти. Между това си мисли – защо, в края на краищата, трябва да си нарушава човек хубавата дрямка, след като скоро пак ще полегне. И кой е този досадник, който може да му твърди, че утрото било мърдало.....така, де.....мъдро. После пак се прозява. И накрая отново заспива. 

Само че този път Коте Сладко скочи още на “мъдро”. В случая думата “скочи” е само приблизително описание на това, което всъщност се случи. Някой по-невъздържан автор би го описал като “скочи и побягна с писъци”, но такова описание би съдържало известна доза преувеличение все пак. Макар и не много голяма. 

Коте Сладко бягаше, без да знае от какво. “Ако знаеш от какво бягаш, е лесно – мислеше си то в същото време. – Можеш да си бягаш  с п о к о й н о.” Доста опашчици и ушички на различни котета, негови щастливо спящи братя и сестри, бяха изпотъпкани още при старта на това бягство, да не говорим за муцунки, натрити с лапа по-нататък. Разменени бяха недоволни погледи и някои  р ъ м ж е н и я. 

“От друга страна ако знаеш от какво бягаш, колкото и да е Голямо Зло, можеш дори да му се  о п ъ л ч и ш – продължи да разсъждава малкото, но само по себе си иначе храбро коте, докато изскачаше на росната трева пред къщата. Навън се развиделяваше едва-едва. Ако не беше налице описаната вече Тревожна Ситуация, можеше да се мисли за пълноценното прекарване на един наистина прекрасен ден в  края на юни. 

Само че сега не можеше да се мисли. Изобщо. Затова Коте Сладко инстинктивно се насочи към полянката край оградата. В последно време, покрай всекидневните си срещи с Мише в Шише, то беше започнало да гледа на цялата полянка като на тяхна обща  о б и т е л. И сега явно търсеше спасение там. 

По пътя Коте Сладко малко се поуспокои. Очевидно не го гонеше Голям Крокозъбел, защото досега щеше да го е стигнал. Забави леко темпото. Не го гонеше и Сутрешен Котегриз, защото той пък не обичаше да излиза от вкъщи. Още малко забавяне. Нямаше как  да бъде нито Крилата Смръдлявица, нито Огнедишащ Пършиворан по съвсем разбираеми причини.

Така че когато вече излизаше от храстите към полянката, Коте Сладко се движеше в съвсем умерен котешки тръс, който съдържаше известно достойнство. Това беше едно доста прилично темпо за поява на публично място. Темпо, което изглеждаше съвсем естествено в такава хладничка сутрин, в която някой човек е решил да се п о р а з х о д и, въпреки всичко.   

“А Мише в Шише сега сигурно сънува Ементал” – помисли си Коте Сладко, когато вече видя очертаващия се в здрача силует на бутилката, обитавана от приятеля му. Ементал не беше нещо друго, а Любимото Сирене на мишето. Жълто, с приятен аромат и  о с е я н о  с Чаровни Дупки, то бързо беше станало любимо сирене и на котето, което не можеше да сбърка какво е обикновеното съдържание на сънищата на неговия приятел. Само че сбърка по отношение на сънуването в момента.  

Откъм шишето се чуваше музика. “Chan Chan”  на “Buena vista social club” – помисли си механично Коте Сладко. То знаеше, че от време на време мишето слуша и неща, които не са  р о к а д ж и й с к и, но все пак се изненада. В утринната тишина песента звучеше доста силно, и макар да беше  в дъ х н о в я в а щ а, определено не беше ж и з н е р а д о с т н а. Както обикновено, Мише в Шише седеше на гърлото на бутилката, провесило крака. То също не звучеше никак жизнерадостно. 

- Ясно. И теб те е  д о к о п а л о – каза Мише в Шише, щом съгледа приближаващия се силует, който изглеждаше като почти черен фон на бели петна. В допълнение към горчивата си констатация, мишето завъртя глава по своя особен маниер – сякаш хем питаше, хем знаеше, хем проявяваше разбиране. 

- Не. Подгони ме, но не успя да ме хване – каза Коте Сладко, приближавайки се. - Само че не знам какво е – побърза да добави, като реши да не се прави на герой, който се разхожда, подсвирквайки си, по това време на денонощието. Не и пред Мише в Шише. Не и след това издайническо “И”, което сякаш говореше за изпадане в някаква Споделена Беда.  

- Аз знам – отзова се мишето – или поне подозирам. Но това няма да ни помогне. Сигурен съм. 

- Защо? – попита с искрен интерес котето, което, след като видя приятеля си, беше  се успокоило  п о ч т и  напълно. Освен това цялата история ставаше все по-загадъчна, а то обичаше да си пъха  н о с а   в Големи Каши.  

Според Коте Сладко светът се състоеше от Различни Неща, които имат Ясни Цели и се движат към тях по Прости Пътища. Така например ако знаеш къде е кучето А и къде е заровен кокала Б, можеш да предвидиш пътя В, по който А ще  д о к о п а  Б. Съответно ако видиш А да се промъква по някакъв път В, можеш с голяма доза сигурност да се обзаложиш, че някъде напред има заровена цел Б под формата на кокал. И така нататък. В края на краищата малко математика никога не е излишна.....Или малко Социална Геометрия..... 

- Така е в обикновения свят – отвърна угрижено Мише в Шише. – В случая обаче си имаме работа с  б р ъ м б ъ з ъ к, а той не е от мира сего. – Мише в Шише и този път демонстрира Дълбока Начетеност, като цитира една мъдра книга, без даже да слага кавички на цитата. Странно, в неговата уста подобни изрази си стояха някак  е с т е с т в е н о. 

После то разказа на Коте Сладко за досегашните си приключения с  б р ъ м б ъ з ъ к. Разказът продължи доста време, защото освен споменатите вече случки с химна на мишките и окапито с попийонки, той включваше историята с упоритото желание, което Мише в Шише изпита една вечер да си глади чорапите. И как наистина го направи. А също и най-загадъчната и твърде интимна история за Непреодолимото  Отвращение, което веднъж п р е ж и в я  в продължение на цели пет минути към я д е н е т о  на сирене Ементал. 

- Сериозно? Беше ли се натъпкал преди това? – съчувствено попита Коте Сладко по повод на последния случай.  

- До сливиците – отвърна Мише в Шише, ала побърза да обясни, че не това е важното, защото и в други случаи е било натъпкано, но за отвращение и дума никога не е могло да става.  

- А сега да не си получил отвращение към рокаджийските музики, та слушаш някакви си кубинци? – попита Коте Сладко. 

- Не знам – съкрушено отвърна Мише в Шише. – Просто се събудих тази сутрин с ясното усещане, че трябва да слушам нещо специално, нещо, което отдавна пропускам, а сега му е времето. Явно ме е подгонил  б р ъ м б ъ з ъ к  от такъв вид. И защото рок си слушам постоянно, реших.....Ама имам чувството, че не са кубинците, колкото и да са страхотни. Смятам да послушам и френски шансони или даже, когато няма никой наоколо, да чуя и някакви немци. Знам, че звучи като съвсем отчаян ход, ама съм сигурен, че този  б р ъ м б ъ з ъ к  няма да ме остави, докато не си намеря Специалното Нещо.   

- Става все по-заплетено – каза Коте Сладко, разсъждавайки над последните думи на Мише в Шише. 

- Защо – попита мишето. 

- Ами защото  м о я т   б р ъ м б ъ з ъ к  явно не е от същия вид. В него не се говори за музика. Или поне на мен не ми е известно. Истина е, че и аз се събудих рано, но помня само, че нещо в главата ми ме тласкаше към полянката тук. Нищо друго. 

- Сигурно те е тласкало, за да слушаме Специалната Музика заедно – беше  с в е т к а в и ч н о т о  прозрение на мишето.  

- И какво ще стане, ако все пак не разберем какво трябва да слушаме? – от чисто любопитство попита Коте Сладко, което имаше усет да възприема истината в  п р о з р е н и я т а. Както в своите собствени, така и в тези на другите. И смяташе това за особено ценно свое качество. 

- Ами сигурно оттук до края на живота си ще се събуждаме в такъв  м ъ ч и т е л е н  час сутрин. Понякога с писъци. 

- Какви списъци? – учуди се Коте Сладко, но бързо схвана грешката си. – О, да.....- каза то и по примера на приятеля си оброни глава на ръцете си, като гледаше напред в пространството, без да вижда. 

В интерес на истината, Коте Сладко първоначално повече  и г р а е ш е  ролята на уплашен и смутен човек. Вътре в себе си то не се съмняваше, че песента ще бъде намерена. Та Мише в Шише имаше много  г и г а б а й т и  с музика. Все едно да имаш тонове храна и да не можеш да уцелиш, което ти се яде..... Така де..... Ама това в действителност си беше Истински Проблем.....По-истински всъщност няма.....Тонове храна.....Гигабайти музика..... 

Над Двора, а съответно и над полянката вече се развиделяваше сериозно. В последния ден на юни слънцето отрано беше запретнало ръкави и се трудеше до скъсване. Така продължи цял ден. Двамата приятели го прекараха в бърсане на потни чела и слушане на музика. Обаче и немската, с извинение, не помогна, въпреки проявената от тях самоотверженост. 

- Нещо суперстранно и неочаквано ще да е. Само да знаех какво все пак.....- мърмореше от време на време Мише в Шише, докато се втурваше в шишето да сменя дисковете и после разочаровано се втурваше пак да ги сменя. 

- Може пък да сме я минали тая музика, без да сме разбрали и утре да се събудим нормални и радостни, а  б р ъ м б ъ з ъ к  да си е отишъл. И той радостен – внесе нотка на надежда Коте Сладко когато вече беше станало твърде късно вечерта и т р я б в а ш е  да се прибират по къщите си за сън.  

Думи, на които Мише в Шише отвърна само със свиване на рамене, отдалечавайки се, без дори да се обърне. 

На другата сутрин, естествено, историята се повтори. Само че и двамата се събудиха още по-рано. Коте Сладко наистина си представи какво би било ако би било така до края на дългия му живот. Това му помогна съвсем  и с к р е н о  да оброни глава на ръцете си, заставайки отново в същата поза като Мише в Шише, което вече дори не пускаше музика. Погледнати отдалеч на фона на изгряващото слънце те изглеждаха като някакъв древен паметник на меланхолията. 

- А можехме да сме щастливи в това прекрасно юлско утро – Коте Сладко в никакъв случай не искаше да влива отрова в сърцето на приятеля си, но наистина си представяше как блажено си се изтягат на полянката, докато кроят планове за деня..... 

- Какво каза? – възбудено скочи Мише в Шише, като се оглеждаше диво насам натам. – Какво утро.....Къде ми е..... – то се въртеше като  д е р в и ш  около себе си и триеше чело в опит да си спомни нещо. Втурна се вътре в шишето, откъдето се чу първо трясък, после звук като от разравяне на твърде голяма купчина дискове и най-накрая звук на отчаяние. След това мишето изскочи на висока скорост и изчезна в посока на дома си, като почти веднага се появи обратно, понесло нещо в ръка и се пъхна отново в шишето. Най-накрая то излезе и вече спокойно седна до все още твърде обърканото коте. 

- Слушай – каза само Мише в Шише. 

Тонове Юрая Хийп им се стовариха на главата.  

Величествената китара, която последва въведението на органа, беше едновременно и вдъхновяваща, и жизнерадостна, после на моменти всичко ставаше  а д с к и  тъжно и живота изглеждаше като точка, която ту се смалява, ту се увеличава, като и в двете посоки изчезва ли изчезва..... А после налитаха  нови и нови вълни от нещо, което, както слънцето пред очите им, ставаше все по-ярко, до безкрайност ярко или пък до там, където животът започва отново..... 

- July morning. Юлско утро – уточни само Мише в Шише, когато пусна песента повторно. – Чаках първи юли да ти я пусна, ама очевидно съм се унесъл в тоя юни..... 

Коте Сладко не чу думите, защото слушаше музиката захласнато. Пак. И пак.  

В края на краищата, първо трябва да чуеш Специалната Музика сам, за да можеш после да си я слушаш заедно.  

А някъде над главите на двамата приятели, абсолютно незабележим за тях, но заедно с тях, доволен, слушаше и един   б р ъ м б ъ з ъ к.

Освен това те се разделяха и за още няколко секунди. Мише в Шише смяташе, че трябва да поддържа авторитета си, като поне веднъж дневно влезе замалко в шишето, което, както всички помним, се изтягаше в тревите край оградата и което беше нещо като негово скривалище за през деня. През това време Коте Сладко го чакаше отвън, защото, въпреки че беше малко, в същото време беше някак си и много голямо, за да се напъха през единствения тесен вход и да му погостува. 

“Ако се съди по това колко много знае Мише в Шише за разните Житейски Работи, то би трябвало да е по-голямо от мен – мислеше си често през това кратко време Коте Сладко. – От друга страна  о ч е в и д н о  е по-малко, щом може да се пъхне в бутилката, а аз не мога. Ако доскоро някой беше седнал да ми твърди, че по-голямото може да бъде по-малко, нямаше да му повярвам. Ама сега.....” – дивеше се котето, като все още не смееше да пита приятеля си дали това е Обикновен Парадокс или трябва да се брои по-скоро за Истински Абсурд.  

Все пак подобни мисли, макар и твърде  щ е к о т л и в и,  каквото и да значеше тази дума, му помагаха да прекара приятно иначе досадното време, през което Мише в Шише изчезваше и после отново се появяваше.  

- Това е свързано със запазване на доброто ми име – твърдеше мишето. – От една страна всички трябва да знаят, че шишето си е мойта  о б и т е л  и не бих искал един ден да намеря вътре някой самонастанил се досадник. Още повече ако е твърде голям, за да подлежи на изгонване. От друга страна – някой трябва да забърсва и паяжините, за да се поддържа  х и г и е н а.  

Въпреки че държеше на това и изпълняваше процедурата всеки ден, Мише в Шише си даваше сметка, че Коте Сладко страда посвоему и затова винаги излизаше, понесло я парче сирене, я някоя мъничка, но Важна Енциклопедия, я нещо друго за каквото се сетеше или каквото имаше подръка като Приятелски Подарък. 

В днешния ден обаче Мише в Шише изскочи толкова бързо от шишето, че Коте Сладко си помисли: “Ама то на практика още не беше влязло, когато вече го видях да излиза. Сигурно се е случила някаква Особена Важност”. И тъкмо се канеше да попита какво става, когато си даде сметка, че Мише в Шише се държи твърде  п р и ч у д л и в о.  

То подскачаше на място като малка топка, закачена на ластик, сочейки ту към шишето, ту към главата си, като в същото време издаваше неразбираеми Нечленоразделни Звуци. Изведнъж се тръшна на земята, показвайки как всъщност направо умира и после отново заподскача, сочейки към шишето с едната ръка, докато с другата се държеше за гърлото.  

Коте Сладко отиде до стъклената  о б и т е л, огледа я оттук-оттам, даже я близна за по-сигурно, но не намери никаква Съществена Промяна спрямо нейното досегашно състояние. Мише в Шише обаче продължи странната си пантомима. А това не може да не събуди тревога у един Истински Приятел, какъвто Коте Сладко несъмнено беше. То се опита и наистина успя да го успокои поне до толкова, че да чуе нещо като смислено изречение. 

- Някой ми е откраднал  с в и р к а т а! – каза, едва поемайки си дъх, Мише в Шише. 

- Това ли било? Ама аз никога не съм знаел, че имаш свирка. Или поне не съм те чувал да свириш на нея. Чак толкова ли е важна? – попита Коте Сладко, като мислено си отбеляза, че за следващия си рожден ден трябва да подари една свирка на Мише в Шише. И му го каза, за да не се притеснява. 

- Не разбираш. Свирката е мойта Страхотна Уредба, на която слушам музика. Слушах – поправи се Мише в Шише, вече седнало в тревата и подпряло главата си с ръце. Това беше една от най-тъжните гледки, виждани напоследък в човешката история. – Помниш ли как те посрещнах едно време с “Котешко око, ябълков пай”. Това бяха Назарет. Няма ги. Лед Цепелин – няма ги. Дийп Пърпъл – няма ги. Да не говорим за Пинк Флойд, Юрая Хийп или пък  н е и з б е ж н и т е  Куин – продължи да изброява Мише в Шише едва ли не през сълзи. – Всички ги няма – каза то и потъна в Тежко Мълчание. 

Коте Сладко знаеше колко е лошо да ги няма всички. По-лошо дори отколкото да ги няма никой.....да няма никой, разбира се. Все пак то имаше една резервна надежда. 

- А Бляк Сабат? – попита Коте Сладко. Направи го малко наслука. Преди време един Градински Охлюв му беше обяснил, че Бляк Сабат са някакви си рокдинозаври, а после пък Мише в Шише му говореше от време на време за Старите Рокаджии и тяхната музика. Коте Сладко не беше сигурно, че двете неща са едно и също нещо, но рискува. И спечели. Всъщност, какво ли спечели? 

- И Сабат ги няма – изстена мишето, докато продължаваше да изглежда Твърде Окаяно. – Най-вероятно е някакъв крадец. Някакъв Голям Обирджия. Кой е най-големия обирджия в Двора, когото познаваш? – попита то с надежда. 

- Ами-и-и.....не познавам нито един. Знам, че някакви такива съществуват, но не ги  п о з н а в а м. – отвърна Коте Сладко. – Освен това.....колко голям според теб би трябвало да бъде този-и-и.....такъвия де? – попита на свой ред. 

- Много. Всъщност е недостатъчно да бъде Просто Голям. Трябва да бъде огромен. – каза Мише в Шише. 

- А как е влязъл в шишето? – попита Коте Сладко, което, както си спомняме, от известно време се занимаваше с този въпрос и беше стигнало до някои  и з в о д и.  

- През входа – отвърна Мише в Шише без да се замисля. – Аз нали не го затварям, защото нямам тапа. Освен това очевидно е, че не е действал с чук, защото стъклото е здраво.....  

- Аха-а.....Счук значело с чук.....- сети се Коте Сладко, но продължи – Ама не те питам за това. Питам те как е влязъл. Колко голям трябва да бъде, за да влезе. Аз например не мога и носа да си провра през твоя вход.  

- О-о.....остана с отворена уста Мише в Шише. Досега то не беше поглеждало на ситуацията откъм тази нейна твърде Заплетена Страна. А сега пък му беше трудно да погледне заради широко отворената уста, която някак си блокираше мисловните му процеси. 

- Ама ти си истински детектив – каза то, когато малко се посъвзе. 

- Дедуктив, искаш да кажеш – уточни Коте Сладко. То беше използвало дедуктивния метод, за да стигне до своето прозрение и категорично смяташе, че човекът, който използва такъв полезен метод, не може да се нарича инак, освен дедуктив. 

-  Няма да спорим. Най-малкият Огромен Обирджия. Това ни трябва. Познаваш ли го? 

 Мише в Шише очевидно пръдължаваше да бъде в несвяст, и затова Коте Сладко реши да вземе решителни мерки. Само дето не знаеше как. И какви. То все пак беше твърде малко Коте Сладко, за да се впуска в сложните кривулици на живота, които му предлагаха един особено жесток начин да се впусне в него. Така де. Да се изправиш с голи гърди срещу истински Огромен Обирджия, бил той и най-малкия възможен, си е все пак Сериозно Предизвикателство.  

- Искаш ли да му поставим капан? – попита Коте Сладко. То никога не беше чувало и нямаше как да знае, че за мишките “капан” е дума, натоварена с твърде Негативен Смисъл. 

- Не, не, капан.....мерси.....чувал съм какво значи това – реагира веднага Мише в Шише, което наистина беше чувало. Беше чувало за поколения свои роднини, които са се хващали в капани и как точно са изглеждали след това. В митологията на мишките рядко се спестява истината. Докато слушаше подробностите, Коте Сладко също си ги представяше достатъчно добре. 

- Не говоря за капан в този смисъл – каза обаче то по-късно. – Ще му поставим    и н т е л е к т у а л е н  капан. “Интелектуален” беше една от думите, с които Коте Сладко особено се гордееше напоследък. Мише в Шише му беше обяснило какво значи. 

- И какво? Ще му организираме Философски Заговор? Ще го хванем в някоя Зенонова Апория? – обезсърчено посрещна идеята Мише в Шише.  

- Не, не.....Ще обявим, че правим Голям Купон за обитателите на Двора. – запали се Коте Сладко. – А то ще си бъде Голям Капан. – Коте Сладко беше чувало, че купон без музика не става и реши, че това е нещо като като капан без сирене – предизвиква въпроси и набутване на носа, за да разбереш какво става. Попаднал на купон без музика, крадецът, за да се  д о к а р а, несъмнено щеше да  о т ъ р ч и,  за да донесе собствената си /открадната/ уредба – смяташе Коте Сладко – и така щеше да се издаде.  

В състоянието, в което се намираше обаче, Мише в Шише не можеше веднага да стигне до висините на такива Капанести Психологии.  

- И кой ще се върже? – попита то горкото. Твърде начетено и умно, Мише в Шише и без  това беше истински  р а ц и о н а л и с т  -  често пренебрегваше емоциите като нещо важно в човешкия живот. Дори от време на време си  ф а н т а з и р а ш е, че всъщност емоциите не съществуват. И в онези моменти му ставаше тъжно поради това.  

- Ще стане, ще видиш – задъхваше се от вълнение Коте Сладко, докато разказваше в подробности идеята си. Заедно с това то вече си представяше как крадецът е Съвсем Хванат и даже по телевизията съобщават за героичната постъпка на едно малко и сладко..... 

- Не можем да правим купон, защото съм  о к р а д е н. Как ще се веселя в такова Тъжно Положение? – не отстъпваше обаче Мише в Шише и дори не искаше да изслуша аргументите, че всичко е само наужким. – Не мога да бъда весел наужким! – заяви то и Коте Сладко най-накрая се съгласи, защото също не знаеше как човек може да бъде весел наужким. 

- Тогава ще действаме по обикновения начин – с логика. Само ме слушай и кимай – каза то на Мише в Шише, което от своя страна зае поза, подходяща за слушане и кимане. 

И тогава Коте Сладко се захвана с  а н а л и з  на ситуацията. То първо направи списък на всички обитатели на двора, като включи в него дори себе си и самото Мише в Шише като Сравнителен Еталон. После от списъка зачеркна възрастните, които не биха се интересували от свирки и рокмузика, защото по принцип не харесваха  подобни  д и в о т и и. След това от останалите отхвърли като неподходящи обитателите с твърде големи размери, които не можеха да се пъхнат в шишето.  

- Може някой голям да се е  с ъ ю з и л  с някой по-малък – разумно отбеляза Мише в Шише, което от известно време кимаше отрицателно. – Може да е била Цяла Банда – добави то. Забележката му обаче беше отхвърлена с не много ясния аргумент, че ако в Двора имаше Цяла Банда, то някой щеше да е чувал за нея или поне да я е виждал как изглежда.  

И така, продължавайки по списъка, Коте Сладко отписа и голямо количество от онези дворни обитатели, които едва забелязваш, дори когато минат точно под носа ти. Според него ако някои бяха Твърде Големи, за да влязат в шишето, тук ставаше въпрос за Обратен Случай – тези бяха Твърде Малки, за да излязат от него, понесли уредбата на гръб. 

Поредното възражение на Мише в Шише, че може да са ползвали  к а м и о н е т к а, за да откарат свирката,  дори не беше удостоено с отговор, а само с учудено повдигане на вежди. В края на краищата, Коте Сладко си даваше сметка какъв шок е за приятеля му цялата ситуация и се въздържа от Иронични Забележки. Освен това точно в момента то имаше чувството, че е изправено пред истински Интелектуален Крах. Защото списъкът беше свършил. По-точно в него беше останало само едно име, но.....това звучеше доста невероятно..... 

- В края на краищата аз използвах ръчна количка. Защо някой да не използва и  к а м и о н е т к а – продължаваше мисълта си Мише в Шише, но беше прекъснато набързо. 

- За какво използва ръчна количка? – попита Коте Сладко,  и з м ъ ч в а н о  вече от подозрения. В края на краищата истинският дедуктив рядко греши в анализа, особено когато кръгът на заподозрените се стесни до един. 

- Да откарам свирката на ремонт при Нощния Бухал. Той е часовникар, ама и от уредби разбира – отвърна Мише в Шише и продължи – По-лесно щеше да ми бъде с   к а м и о..... 

“Може да е било преди шест месеца. Или преди година, когато не се познавахме – мислеше си Коте Сладко. – Сигурно е така. Сигурно просто си спомня някакъв стар случай”. Но от друга страна..... 

- Кога стана това – попита то, като се опита тонът му да не издава нищо. 

- Снощи.....Нали ти казах - Нощният Бухал работи само нощем.....О-о.....О, не! – както беше тъжно, Мише в Шише изведнъж започна да се смее до сълзи. 

Коте Сладко отново се уплаши за приятеля си, още повече като го видя да се търкаля по земята, почти задушавайки се от смях.  

- Ама не.....Как можах.....- Мише в Шише едва успяваше да си поеме дъх между Смешните Пристъпи, които постепенно започнаха да обхващат и Коте Сладко. – А старите рокаджии.....си ги занесох.....да ги слушам.....в къщи – обясняваше мишето, сочейки в съвсем друга посока. 

До този момент двамата приятели не знаеха, че смехът може да бъде толкова  о ч и с т и т е л е н. Съвсем набързо от тях изчезнаха тревогите, страховете, подозренията. С две думи - напрежението, натрупано по време на това Истинско Приключение с участието на Огромен Обирджия се стопи като с магическа пръчка.  

Дори и след като се успокоиха донякъде обаче, през остатъка от деня те  п е р и о д и ч н о  се сещаха за инцидента и ту единият, ту другият започваше да се смее, като разказваше какво си е помислил или почувствал в даден момент. 

За Коте Сладко всъщност един от най-смешните моменти беше онзи, когато Мише в шише каза – Благодаря ти, че ме разкри. – Тогава направо щеше да се пукне.  

А пък един от най-гордите му моменти беше, когато чу, че според Мише в Шише  р а з к р и т и е  като това е най-хубавия подарък, който един Страхотен Дедуктив може да направи на свой приятел.    

- Пльонк! – чу се веднага след това и нещо излетя от бутилката като тапа. Но не беше тапа. По-скоро приличаше на плоьокал, ако се съди по начина, по който се появи и изчезна. Коте Сладко не знаеше какво да мисли по въпроса.  

“Това е, защото не ми достигат думи за мислене – сети се то. - Ако не знаеш какво означава например думата плоьокал, как ще можеш да си мислиш за пльокал? – разсъждаваше Коте Сладко. – А и няма кой да те научи на разни такива Полезни Значения.” Въпреки че имаше доста братя и сестри, всички те бяха с по-няколко минути по-малки от него и следователно – още по-незнаещи.  

- Брръммммм! – отбръмча нещото като моторетка покрай Коте Сладко през времето, докато в главата му се чуваха разните разсъждения. Единственото, което му остана, беше да  проследи звука с поглед, но сред тревите видя само една права черта, подобна на онези, които Реактивните Самолети оставят сред небето. 

“И това е нещо – помисли си отново Коте Сладко. – Кой знае дали животът е достатъчно дълъг, за да остави човек нещо повече от една Права Черта сред тревите” – каза си то. И установи също, че не разбира защо такива никакви думички като “Бжжжжжжт”, “Пльонк” и Бръмм” го бяха навели на чак толкова Сериозни Размисли. 

- Мммммъррб! – мина в този момент нещо покрай него, като се движеше обратно по чертата. 

- Кноьлп! – влезе в шишето. 

- Тжжжжжжжжжж-ж-ж-ж-ж-б! – спря се и утихна. Зад него остана само лек аромат на сирене “Ементал”. 

- Никога не можеш само с гледане да разбереш дали нещото, което излиза от шишето и нещото, което влиза в шишето, са едно и също нещо – каза на глас Коте Сладко, което междувременно се беше примъкнало до източника на неочакваните си философски тревоги. 

- Ами питай! – чу се тънък гласец отвътре. 

Коте Сладко се стресна и отначало замълча. То  с т р а д а ш е  от някои предразсъдъци, като например – не обичаше някой си да му казва какво да прави. Даже не обичаше никой си да му казва какво да прави. Освен това инстинктивно знаеше, че питането, също както гледането, някак си променя реалността. Но в случая любопитството му надделя и Коте Сладко реши, че да се страда заради глупости е твърде глупаво. 

- Какво е пльокал? – попита Коте Сладко, като в същото време се надяваше, че въпросът му не е съвсем неочакван и не измества темата на разговора. 

- Мехур с въздух, който се образува бързо и бързо се пука с характерен звук! – обади се компетентно тъничкият гласец от шишето, като продължи - Можеш да го видиш в някоя локва, когато вали пролетен дъжд. Или когато дъвчеш дъвка и пльокнеш на носа си един голям. 

- О-о, не знаех, че на това му викат пльокал – изненада се Коте Сладко. То нямаше чак толкова опит с пролетните дъждове, защото беше родено в началото на лятото, а сега беше някъде към средата. За сметка на това имаше достатъчно много дъвки, пльокнати по носа, очите и ушите си. Веднъж дори и по опашката, както майка му откри, докато го облизваше преди сън. 

- И защо питаш? – изписука пак гласеца, като зад него изникнаха и две очи, Досущ Подходящи. Малки и черни, те се стрелкаха насам-натам, като създаваха впечатление едновременно за извънредна притеснителност и извънредна любознателност. 

- Кой пита защо? – учуди се Коте Сладко. 

- Очевидно ти, щом не съм аз! – тросна се леко гласът. 

- Имам предвид кой си ти, който ме питаш защо питам, след като преди това пък си ми казал да питам – отговори спокойно Коте Сладко и допълни – Защото ако не се познаваме, ще трябва да използваме твърде много  к у р т о а з и я  в разговора. Аз например съм Коте Сладко и не обичам да си говоря за времето, защото и без това то често ми вали на главата. А пък по светските клюки хич ме няма. 

- Аз съм Мише в Шише. Всъщност така ми викат всички в двора, защото истинското ми име е доста дълго и звучи непроизносимо – каза нещото, като прибави към очите си и чифт мустаци, които мърдаха някак неорганизирано. После Мише в Шише продължи самоотвержено - Знам си, че и ти ще минеш на краткия вариант на името ми, ама все пак ще ти го кажа - Емпсерлитцлер Кромдускатнигофцин  Партвутелнишки 256 Долна Дупка 137 Трето Мишило Джуниър Икшинлетувтрап Ницфогин..... 

- Последният да затвори вратата – изтърси изведнъж Коте Сладко. 

- .....лреспме.....- довърши името си Мише в Шише, като погледна укоризнено и продължи с лека въздишка – Надявах се все пак някой да го запомни, ама.....А твоята забележка май не беше твърде изискана – каза и на Коте Сладко му докривя, че е обидило човека. Това съвсем не беше в характера му, а освен това Мише в Шише му харесваше. Беше някак си  е к с п л о з и в н о. Не, май не беше това думата – е к с п а н з и в н о  по-скоро. На всичкото отгоре Коте Сладко смяташе, че е време вече да си намери приятел. Ама истински. От ония, дето винаги можеш да си поговориш с тях за разни тънки работи като пльокали например.  

- Извинявай – каза Коте Сладко съвсем искрено. – Просто изведнъж се сетих за това, което казва баща ми, докато си чете вестника, а мама ни прибира за вечеря. За да не пропусне някого, тя изрежда имената на всичките ми братя и сестри – Коте Сладко, Коте Рошаво, Коте Тигърово, Коте Оплескано.....И накрая баща ми казва точно това – последният да затвори вратата. Пак извинявай. 

- Чакай, чакай, ама ти истинско коте ли си? Защото аз си помислих, че само такова ти е името.....- погледът на Мише в Шише беше станал някак  н а п р е г н а т,  а мустаците му мърдаха още по-неорганизирано. – Защото ако е така, по-добре е.....нали разбираш..... 

- Не. Какво? – попита Коте Сладко. 

- Ами-и-и тогава не е ли по-добре.....Спасявай се-е-е-е – изписука гласецът и докато Коте Сладко се хвърли да се спасява с бягство, от шишето се чу познатата  поредица от звуци – оса, пльокал, моторетка и Мише в Шише също изчезна. Яко Дим.  

След като известно време се оглеждаше съсредоточено, но така и не откри от какво трябваше да се спасява, Коте Сладко отиде пак до шишето, макар да знаеше, че там няма никой. Подуши го, побутна го с лапа.....близна го за всеки случай, но то не проговори. Нито от него се показаха очички и мустаци – хубави, почти котешки, каквито несъмнено притежаваше новият му, сега изчезнал приятел.  

После Коте Сладко се повъртя още малко сред тревите, и най-накрая се запромъква между красивите си червено-сини петна към вкъщи. Тази вечер то нарочно остана последно на опашката за прибиране и затвори вратата още преди баща му да каже Фаталните Думи. Коте Сладко ги смяташе за фатални, защото беше убедено, че именно те станаха причина за бягството на Мише в Шише.  

Утрото обаче беше по-мъдро от вечерта. На сутринта Коте Сладко все пак отиде да провери има ли нещо като Мише в Шише в Онази Бутилка и ето – имаше. Отвътре звучеше музика. Cat’s eye, apple pie, “Котешко око, ябълков пай” на Назарет, ако трябва да бъдем точни, макар че Коте Сладко едва ли знаеше това. Така или иначе, нещо вътре очевидно мърдаше, а на бутилката се изтягаше лепенка с надпис: “Вслучай наспешност, счупи стъклото счук!”  

Макар да можеше да чете донякъде, Коте Сладко не беше убедено, че знае какво значат думи като “вслучай”, “наспешност” и “счук”. Имаше смътната представа, че може би са свързани с нещо за ядене. Или с времето. Освен това, дори да беше разбрало какво пише, нямаше как да изпълни написаното. Макар определено да изпитваше нещо като Влучайнаспешност, в момента очевидно не носеше със себе си чук. Всъщност никога не го правеше. Затова то се провикна по най-обикновен начин. 

- Наистина не може само с гледане да се разбере дали нещото, което днес е в шишето, е същото като нещото, което вчера беше.  

Музиката отвътре започна да затихва, докато накрая спря. След кратка пауза един сериозен гласец информира, че в шишето всъщност няма никой и че ако Коте Сладко някак си се е объркало да си мисли подобни неща, греши! Това последното  прозвуча твърде неуверено, но Коте Сладко му повярва въпреки всичко. И беше доста разочаровано. 

- Исках само да видя един мой стар приятел, ама щом няма никой.....- каза то, като същевременно започна да се оттегля не твърде уверено. Нещо все пак го смущаваше в цялата ситуация.....нещо с този глас.....но не разбираше какво. 

- Приятел ли? Ти каза приятел? – попита неочаквано онзи Ничий Глас. 

- Ами да – отзова се Коте Сладко. – Вчера тук имаше някой, който се казваше Мише в Шише – заразказва то. – Тъкмо си говорихме най-приятелската, аз май казах нещо глупаво и после, не знам защо, всички хукнахме да се спасяваме с бягство. Плюхме си на петичките направо..... 

- Ама и ти си едно коте.....Нищо ли не разбираш? – попита гласът. – Това беше Стратегически Ход.  

- Е, чак пък нищо – почти щеше да се засегне Коте Сладко, но се сети, че в Приятелските Отношения е по-добре да не бързаш да се засягаш. На всичкото отгоре не знаеше откъде знае това, което си беше  с м у т и т е л н о. Още по на всичкото отгоре не беше и чувало за никакви Стратегически Ходове, а това също си беше форма на незнание на нищо. 

- Искаш ли да започнем всичко отначало – каза Коте Сладко, след като легна кротко в тревата пред шишето и загледа очите, които го гледаха  отвътре.   

- За отначало нямаме време. Ще продължим направо нататък. Но първо ми кажи – ти с какво се храниш? Защото.....- Мише в Шише, защото това си беше точно то самото, макар да се правеше на Ничий Глас, не успя да довърши въпроса си. Коте Сладко го прекъсна нетърпеливо – все пак попаднаха на въпрос, на който, ако не друго,  знаеше  поне о т г о в о р а. 

- Ами с обикновени неща – салата, пържени картофи.....С п а н а к  също ми дават, кюфтета понякога.....- каза Коте Сладко, като премълча, че от друга страна не разбира защо изобщо го питат за такива елементарни работи. Очакваше по-скоро някакъв въпрос за петната си, които бяха червени и сини на бял фон и изглежда не всекиму се  н р а в е х а. Беше  г о т о в о  с отговора. Но не..... 

- И не ядеш мишки? – попита обнадеждено Мише в Шише, макар все още някъде  дълбоко в себе си да не вярваше – поне за  с п а н а к а. 

- А трябва ли? – учуди се Коте Сладко, като си даде сметка колко е интересно да срещаш хора Дотолкова Странни, че да разсъждават насериозно за възможността едно истинско коте да се храни с мишки. И даже да го задават като въпрос на приятелите си. “Че кой ти е чувал такова нещо” – удивляваше се Коте Сладко.  

- Не, не.....Пази, Боже! Не трябва, разбира се – плю си три пъти в пазвата Мише в Шише. – Но.....разбираш ли, сред моя народ, мишия, се носят разни .....е, сигурно са митове и легенди, де. Според тях котките се хранят с мишки. Ето, казах го, олекна ми – и черните му очички загледаха право в очите на Коте Сладко, а дори и мустаците му сякаш за миг поспряха да се  с т р е л к а т  насам-натам.  

Коте Сладко се разсмя от сърце. “Ама наистина е голяма  с к и ц а  това Мише в Шише” – помисли си. След което пак си помисли. “Всъщност, като се задълбочи човек в темата.....но.....не, не, абсурд” – и продължи да се смее. 

- Сега разбрах – каза гласно Коте Сладко. – Ти си ме  и з п ъ р з а л я л  с онова “Спасявай се”, за да избегнеш Голяма Опасност.  

- Точно такива са истинските Стратегически Ходове – не без известна гордост отбеляза Мише в Шише. То вече се беше измъкнало полекичка от шишето и седеше отпред най-спокойно, като дъвчеше парче “Ементал” – в тон с дружелюбната атмосфера, която цареше между двамата. 

- О-о, това ли било.....-изпусна се първоначално Коте Сладко, но побърза да добави – Защото и аз така си помислих. Може ли някога да използвам този, де..... Такъвия Ход ако  с л у ч а й н о  ми се наложи в живота?  И какво значи освен това “Вслучай наспешност счупистъклото счук?” И още искам да те питам – “яко дим” достатъчно бързо ли е? И каква музика слушаш също?  И защо живееш в шише също? А? 

Коте Сладко така се беше развълнувало, че не спираше да задава въпроси – какво е сиренето, което яде Мише в Шише, защо хората имат нужда от приятели и какво, в крайна сметка, значи име като Емпсерлитцтлер Кромдускатнегофцин  Партвутелнишки 256 Долна Дупка 137 Трето Мишило Джуниър Икшинлетувтрап Ницфогентаксудморк Релтцтилреспме. 

- Извинявай, малко прекалих сякаш с въпросите. Сигурно и ти искаш да ме питаш нещо – каза накрая Коте Сладко, без да дочака всъщност нито един отговор. 

Мише в Шише го гледаше смаяно. Не само защото някой най-после – и то съвсем неочаквано – беше запомнил и произнесъл пълното му и наистина нелесно име. Не. Не само. Просто Мише в Шише за първи път срещаше някой друг, освен себе си, който в такава малка животинка да е побрал толкова много любопитство към света.  

- Ето, чупи си малко – подаде той парчето сирене на Коте Сладко и със задоволство проследи как то си отчупи и задъвка. – Това е най-вкусното сирене във Вселената. – каза Мише в Шише, също дъвчейки. И след това отговори на всички въпроси на Коте Сладко. Което накрая се чувстваше леко препълнено с Полезни Значения. 

А по-късно вече беше станало почти тъмно и трябваше  н е п р е м е н н о  да се разделят, защото беше време за  в е ч е р я.  

- Само не ми казвай, че ще имаш с п а н а к  за вечеря – каза Мише в Шише на раздяла. 

- Не знам – каза Коте Сладко, като подхвърли през рамо – Но дори и да е така, това сигурно ще бъде един от най-вкусните  с п а н а ц и  във Вселената.     

Когато беше съвсем малко и разни Улични Бабаити или Случайни Граждани го питаха що пък за коте е такова едно червено-синьо, то първоначално се объркваше. Беше достатъчно глупаво да не знае защо петната му са, каквито са. Но беше и достатъчно умно да знае, че не знае. Затова обикновено се измъкваше с любезни приказки.  

“Никой не си избира генетиката”  – отговори веднъж на едно Случайно Куче, чиято генетика би се засрамила, ако можеше отнякъде да види пък неговите собствени петна. Добре че в случая нито Коте Сладко, нито Случайно Куче знаеха какво е генетика, та работата не стигна до Истински Инцидент, свъзран с Иронична Обида.  

Понякога обаче нещата не се развиваха така гладко. Неведнъж Коте Сладко бе принудено да се спасява с Бягство Презглава след отговори, които някои очевидно намираха за погрешни. 

 “ Мама ми е забранила да разговарям с Непознати Кокошки” –  с достойнство заяви то на един Черен Гарван. Черен Гарван дълго и проницателно го беше гледал първо с едното, после с другото око, преди да попита дали случайно Коте Сладко не било цопнало последователно в две кутии с боя и в коя по-напред – в тази със синята или в тази с червената. Достойният отговор обаче доведе до неочаквано изостряне на ситуацията. 

 Иначе Коте Сладко можеше да обясни, че по логика след като нещо, което има крила и човка, се казва кокошка, то и друго, което има крила и човка, също би трябвало да се казва кокошка, а не гарван. Ама ха. А че мама е забранила да се разговаря с непознати си е в природата на майките и то дори няма нужда да се обяснява. Така де. 

Коте Сладко се забърка и в много други подобни случаи, като например когато заяви на Скачаща Жаба, че хората не са еднакви и не всички обичат да си цапат устата от носа до ушите със Зелено Червило. Или пък когато поучи таралежа, че може би все пак е по-добре да си Странно Петнист, отколкото Странно Бодлив. 

“Това обаче – помисли Коте Сладко по-късно, докато се изтягаше на слънце в задния двор – са детински работи. Трябва някак си да порасна и да разбера истината по въпроса за петната. Или може би обратно. Не че ми пречат такива, каквито са. Напротив, харесват ми, макар че изглежда всички ги смятат за Голям Недостатък. Червено и синьо на бял фон. Има нещо рицарско в това. Нещо, което напомня за замъци, приключения, влюбени грациозни принцеси и вятър в знамената. Име като Коте Фон Сладко например би било.....” 

- За първвий път чуввам, че ут коттитътъ можжи дъ съ прай слаттко – просшхсшусна сякаш нещо в тревата наоколо и докато Коте Сладко разбере, че се е размечтало на глас и се огледа, невидимият му събеседник добави: - Бллякк Саббътт.....Бллякк Саббът..... 

- Какво значи това? Какво значи това? Кой си ти..... - подскочи Коте Сладко и с муцунката си почти докосна нещо кафяво и рогато, което също почти го докосна с муцунката си.  

За миг Коте Сладко щеше да се поддаде на философски размисли на тема как става така, че не всичко, което гледаш, те гледа, и не всичко, което близнеш, те близва, но задължително всичко, което докоснеш, те докосва. Обаче не се поддаде, защото, както то усещаше нещата, в момента участваше във Важен Разговор. Щом не му разбираш нищо, несъмнено трябва да е важен, нали. 

- Ггръддинсский Оххльофф. Ччерннъ ссъббуттъ. Нни ссъмм ссиггурин. – каза кафявото рогато нещо. От тези думи, които разбра още по-малко, самочувствието на Коте Сладко, че участва във Важен Разговор още повече се засили. То дори се огледа наоколо да види дали някои вече го гледат с уважение, но както винаги – не  го гледаха. 

- Може ли още веднъж отначало. По-бавно и по-подробно, ако обичате – каза Коте Сладко, като се приготви внимателно да слуша, за да види колко още няма да разбере, въпреки внимателното слушане. 

- Тряъше дъ си сдъфчъ тривътъ, зътуй малку ни ми съ ръзбиръши. Инъчи ти утгуворих утзад нъпред нъ въпросити. Аз съм Гръдински Охльоф. Бляк Сабът значи Чернъ Събутъ. Пък зъ сладкуту ут котитъ и ас ни съм сигурин кво узнъчава и затуй пупитъх. Ти казъ – коти фон слатку. Първу пумислих, чи фон е думъ ут  немцки и узнъчавъ ут. Тъка излези коти ут слатку, ъмъ тва и чистъ глупуст.....То не чи сладку ут коти и умност.....Амъ с малку захар..... Ут нас, охльовити обачи правът и по-лоши нища..... 

- Май още не си си изял тревата – каза Коте Сладко, докато – противно на котешките правила – за малко не падна по гръб от смях, защото поне някои неща вече започнаха да се изясняват. 

- Това беше магданоз за десерт – съвсем сериозно заяви Градински охлюв, след като додъвка и с достойнство изчака смеха да престане.   

- Здрасти, Градински Охлюв, щом това си ти. Аз съм Коте Сладко. Такова ми е името, а онова Фон си го измислих за украшение. Нали разбираш, понякога човек си мечтае как е по-голям, по-хубав, суперзвезда.....такива работи.  

- Аха! – погледна с лека ирония на нещата Градински охлюв.  

- Не разбрах обаче - продължи Коте Сладко – какво беше това Бляк не знам си каква Черна Събота. 

- Ами Черна Събота се казва, когато денят ти се вижда черен. Още от сутринта нещата не вървят както трябва – не си намираш чорапите и такива работи. И ако случайно е събота – ето ти го.  

- А днес събота ли е? 

- Едва ли – каза Градински Охлюв, след като се позамисли. – Но ако е петък или неделя например, значи е почти събота..... 

- Питам, защото не разбрах каква е връзката.....защо изобщо го спомена..... 

- Винаги го споменавам! Черна Събота или Бляк Сабат, както му викат още, е  нещо като моя визитна картичка. Това е една група, рокдинозаври. Не знам защо, след като динозаврите са изчезнали далеч преди рока да се появи.....В интерес на истината, те са изчезнали малко след появата на охлювите, ама сега не е време за хвалби..... Та  тия динозаври всъщност са музиканти и имат една песен, която се казва Spiral Architect – многозначително погледна Градински охлюв и замълча, като се опита подчертано да наблегне на многозначителността. 

- !? – Коте Сладко и този път нищо не разбра, затова също мълчеше, но съвсем малкозначително или дори някак си изобщо незначително. 

- Това съм аз – натърти Градински охлюв. – Архитект на Спирали. Песента е писана за мен – добави той след малко, като разбра, че продължава да среща неразбиране. 

- Значи ти си нещо като суперзвезда? Наистина ли? Има песен за теб? Сигурно живот си живееш, а? – развълнува се Коте Сладко, но като помисли, добави – Ами тогава защо песента не се казва Градински Охлюв, а се споменава някакъв си архитект на спирали? Впрочем изобщо не знам какво означава архитект, а още по-малко - спирали..... 

- Архитект е някой, който строи къщи, а спиралите са формите, които се използват, за да се построят къщите. Нали виждаш това, което е на гърба ми – с гордост се позавъртя Градински Охлюв, за да бъде огледан отвсякъде. – Това е спирална къща. 

- Ами аз го видях, но досега не отварях дума за него, за да не се засегнеш – каза Коте Сладко, което наистина имаше Деликатна Природа и не искаше да обсъжда недостатъците на хората, както не искаше и те да обсъждат неговите.....ами червени и сини петна. Та нещото на гърба на Градински Охлюв досега наистина му изглеждаше като Голям Недостатък, а то било къща, че и спирална отгоре.  

Коте Сладко също живееше в къща, но винаги смяташе, че тя си съществува някак от самосебе си. Никога не му беше хрумвало, че може да е била построена от специален архитект, а и никога не беше забелязвало, надушвало или облизвало в нея нещо, което да му напомни дори на най-простата и обикновена спирала. 

- Така е, защото къщата ти е човешка – обясни търпеливо Градински Охлюв. – Хората са измислили нещо, на което викат Висша Математика, за да обяснят спиралите и пак не могат да направят нито една истинска къща, в която да живеят удобно. А пък охлювите си ги правят, без да знаят даже и Нисшата Математика.  

Коте Сладко изобщо не беше убедено, че една такава къща би била достатъчно удобна за живеене. На него му изглеждаше по-скоро като някаква Забавна Пързалка, което може и да е добре през по-голямата част от свободното време, но все пак.....да живееш в нея.....И не ставаше въпрос само за затруднения със спането върху Любимото Килимче. Не. От пръв поглед беше ясно, че върху наклоните на тази спирална къща, заради която хората са измислили цяла Висша Математика, малко трудно би се задържала дори обикновена паничка с м�