Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Коментарите тук

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

]]> http://stalik.wordpress.com/2008/01/01/in-memoriam-%d0%94%d0%b6%d0%b5%d0%b9%d0%bc%d1%81-%d0%a4%d1%80%d0%b5%d0%b9%d0%b7%d1%8a%d1%80/ Tue, 01 Jan 2008 19:15:10 +0000 Stalik http://stalik.wordpress.com/2008/01/01/in-memoriam-%d0%94%d0%b6%d0%b5%d0%b9%d0%bc%d1%81-%d0%a4%d1%80%d0%b5%d0%b9%d0%b7%d1%8a%d1%80/ На 1 януари се навършват 153 години от рождението на Джеймс Джордж Фрейзър — шотландски антрополог, фолклорист и историк на религиите, представител на класическата британска социална антропология и ползвал се с огромно влияние в областта си през първите години на сериозни антропологични изследвания върху митовете и зараждането на сравнителното религиознание. Фрейзър има безспорно голям принос в изследването на тотемизма, магията и развитието на религиите в историята на човечеството. Той остана най-известен с капиталния си 12-томен труд „Златната клонка”, систематизиращ материал върху примитивната магия, митология, тотемизъм, анимизъм, табу, религиозните вярвания, фолклор и обичаи на различни народи; а у нас и с книгата си „Фолклорът в Стария Завет”.

Фрейзър развива сравнителния метод в етнографията и се явява един от родоначалниците на сравнителното изучаване на религиите. Работата му засяга широк кръг от антропологически изследвания. Фрейзър първи предполага наличие на връзка между мит и ритуал. Основа на неговите трудове са три принципа - еволюционното развитие, психическото единство на човечеството и фундаменталната противоположност на разум и предрасъдък. Влиянието му откриваме при Фройд, Юнг, Ерих Нойман, Джеймс Джойс, Уилям Бътлър, Т.С. Елиът и разбира се Джузеф Камбъл, Макс Мюлер и Едуард Тейлър.

Макар научният му подход да търпи сериозна критика от гледна точка на методологията, не бива да се забравя, че Фрейзър е преди всичко пионер, а 25-годишният му труд върху „Златната клонка” го прави достоен за званието Рицар на Британската корона, какъвто става през 1915 г. за приноси към науката и антропологията.

Фрейзър е неуморен в работата си дори когато ослепява през 1930 г. Единадесет години по-късно почива в Кеймбридж, на 7 май 1941 г., няколко часа преди съпругата си Лили Фрейзър.

Подробни биографични данни могат да се намерят тук.