Благодаря много на всички, взимащи участие в дискусиите на сайта. Макар и да не водят до решение на проблема, повод за моя протест, те все пак подпомагат намирането на отговори на други важни въпроси. Моята цел, обаче, е много тясно насочена - намиране на механизъм за прекратяване (ограничаване) на случаите на нехуманно, незаинтересовано, грубо или унизително отношение към пациента в нашите болници и здравни кабинети. И нямам намерение да чакам такъв механизъм да бъде спуснат от високо, да бъде намерен на политическо ниво, където е нужно приемането на закони или да чакам обществени промени в развитието на съзнанието ни да доведат до желания резултат.

Промяната, може да дойде и от долу, убеден съм. Решения има, просто са нужни хора, които да застанат зад съответната идея. Нужно ли е специална намеса от другаде например, та един завеждащ отделение да наложи на своите служители да се придържат строго към етичните норми на поведение, свързани с лекарската професия и сам да следи (и чрез лица, на които е възложил това) за изпълнението на тази задача. И немислимо ли е той да потърси и намери съмишленици сред свои колеги и от други заведения? Аз знам, че лекарите могат сами да изчистят петната от себе си именно по този начин. Нужно е само да проявят самоуважение и да го налагат и на другите си колеги. Нима ако съм фирма и отделението (клиниката) е мое аз бих си позволил поведение (и на моите кадри), което да уронва неговия престиж? Просто засега персоналът не приема работното си място за нещо свое, от което страда пациента. Ето защо аз, като пациент, се опитвам да намеря собствен контролен механизъм, с който да го накарам да се държи така, сякаш го приема. Ето защо е тоя бунт. Както виждате, за нещо, което може да се постигне и без да се стига до министри и законови промени.

Да, ние сме хората, от които зависи. Ние - пациенти, лекари, здравни работници. И ако пациентът се оплаква, лекарите трябва да се вслушат, проверят и намесят. Много малко пациенти биха се оплакали, че са се почувствали унизени, ако това наистина не се е случило. Ако са били обгрижвани, напротив, биха изразили благодарността си.

С оглед на целите, които съм си поставил с този сайт, спирам публикуването на коментари другаде, освен по това обръщение, за период от 10 дни, защото каквото е казано е достатъчно, за да се чуят възможните гледни точки. За желаещите да водят по-активен диалог остава възможността да се включват в Стаята за разговори.

През този период, както и след това, ще очаквам наистина предложения за инициативи, било то на лекари или от пациенти, които сайтът да подкрепи и съответно реализира, но само в посоката на протеста - постигане промяна в отношението към пациента.

През този период, както и след това, ще очаквам да продължат записванията, по изброените в сайта начини, на желаещи да подпомогнат бъдещите инициативи с лични действия.

Разбира се, кръгът посещаващи този сайт лица е ограничен, а в интерес на всички е това да са възможно повече хора. Затова ви приканвам да информирате за протеста всички свои познати или организации в сферата, които могат или би трябвало да вземат отношение по него.

Лично мое мнение е, че най-голям успех би имала промяна, започната от вътре, а не наложена отвън (с протест), но ако такава не се стартира в скоро време, то ще бъде ред на другата.

* Политиците да се справят, народа кой го пита, всъщност?

Искам да популяризирам една идея - организиран е литературен конкурс „Оставката на министъра". Информацията за него получих по пощата от „Литературата днес" на Преслав Ганев.

Организатори на конкурса са Пейо от „трънки и блогинки" и Йовко от "yovko in a nutshell.  

Те са събрали награден фонд от 1200 лв., който продължава да нараства и в който всеки може да се включи с малка или голяма сума.

Мисля, че не е нужно да го представям повече - вижте сами условията на конкурса и се включете! Ще бъде забавно.