И аз завъртях глобуса.

Втора част: Неразказани истории за пътешествия и Алпите

Бях замислила тук да разкажа за планинските приключения. За приключенията в Пиринеите и Лурд с чудотворната сила на Богородица; за езическите новогодишни празници с вещици в Шварцвалд, на които попаднахме веднъж, опитвайки се да избягаме от градската дандания в последните дни на годината; за самотната гостилница на атлантическия бряг в земята на баските, които са гостоприемни и сърдечни хора; за пътя през лимонените плантации някъде на испанско-португалската граница, който внезапно свършва пред дълбока пропаст, отвъд която португалски селянин размахва сламената си шапка и мятайки ръце се опитва да ни обясни, че трябва да се върнем на около 100 км обратно и да вземем на разклона официалния път, който води през границата. Исках да разкажа и за планинския празник в едно италианско алпийско село, в което се озовахме веднъж случайно и където ни приеха като чакани гости, и макар съдържателят на гостилницата да беше вече пиян като кирка, ни показа врата на къщата си и ни предложи да си изберем сами стая за нощувка. Той така и не стана от масата и после цяла вечер пиха местните с нас, все едно, че сме стари приятели. Или за застаряващия Маноло в скапаната му хеви-метъл кръчма в Гран Канария - този остров е едно от най-пропадналите райски места в близост до континента. Може би трябва да ви разкажа и историята на Сюзън, която, многократно излавяна в долнопробните локали на Плая де Ингез и екстрадирана обратно в бедната си африканска родина, все успява да се докопа до някой кораб, транспортиращ като стока новите африкански роби към Канарските острови...

Фото: © Manuel González Olaechea y Franco
На поклонение пред пещерата в Лурд, в която на 11.02.1858
пред очите на 14-годишната Бернадет Субиру се появила
Богородица.

Но в един момент осъзнах, че мога да превърна блога в приключенски роман (всъщност, защо пък не?), а затова сега нямам нито нужното време, нито нагласата.

Може би това, което за мен е универсалната рецепта за щастливо пътешествие, е случайността. Винаги се водя от следните основни правила:

1. Избягвай големите градове.

2. Открий подслон в забравено място.

3. Не повече от 2 нощувки на едно и също място - иначе не стига човек далеч.

4. Преполовиш ли времето, което си отделил за пътуване, време е да обърнеш назад към дома.

5. Последната вечер преди края на пътуването е най-тягостната, защото тогава нямаш никакъв избор, не търсиш нищо, а просто чакаш утре. За да не те изпаднеш депресия, носи си книга, която ще разгърнеш в прашния хотел с паяци в ъглите.

И понеже бях замислила да разказвам за Алпите като обособено, уникално място в сърцето на Европа, ще си позволя да предложа тук мой готов текст, който не е писан за блог и звучи доста разказвателно-дистанцирано. Надявам се, че това няма да попречи на дискусията.

А защо така държа да разкажа за Алпите?

Когато австрийският ни домакин седна да си побъбри с нас на закуска, разказа как през 80-те години пистите зад къщата му, които той и другите мъже от селото тогава сами си приготвили, за да привлекат малко туристи към огромните си алпийски къщи, зиме винаги били покрити със сняг. Сега без снежни канони, които се борят с приветливите слънчеви лъчи и пролетната мекота на въздуха през декември, не може да мине сезонът. А ледникът - кога ли ще се предаде и той. Ето затова искам да разкажа за Алпите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

В Швейцария не на ски, а на минерални бани

Малка гара като навсякъде - няколко коловоза, мирише на релси, хора с багажи. Дни преди Великден на гарата на швейцарското курортно градче Скуот Тарашп (кантон Граубюнден) слизат от влака шумни тълпи туристи, нахлузили ски-обувки и метнали на рамо ски. На около стотина метра е кабинковият лифт, който ги отвежда горе в подножието на Пиц Миншун (3068 м), където ги очакват около 80 километра писти за гарантирани спортни преживявания и над 20 километра приготвени снежни маршрути за зимни разходки, по които и баба с бастун може да се изкачи до върха. И докато предприемчивите швейцарци инвестират в снежни канони и ски-съоръжения горе, в долината от другата страна на реката Ин потъва в забрава това, с което Швейцарските Алпи стават известни преди век - минералните извори.

Скоро тези канари ще загубят завинаги снежните си шапки

На вратата на минералните бани виси измачкан лист. Това е молба. Управата на кантона моли всеки, който има идея какво да се прави със сградата в бъдеще, да се обади на посочените телефони. Бравата е ръждясала, влага е прояла мазилката.

През 1875 г. изграждат баните на брега на Ин. Елегантната постройка е в стила на времето си - ар нуво. За първите курортисти трябва да е било истинско приключение да прекосят труднодостъпните тогава планини.

Минералните Бани в Скуот Тарашп

До това затънтено място се стигало с файтон

Множеството минерални извори в местността и разнеслата се слава за чудотворната им сила допринасят за бързото разрастване на курортния туризъм още преди скиорите да заприиждат. Тогавашните гости се срещали на по чаша вода, ядяли сливи, разменяли новини и се разхождали. За спомен си правели снимка пред баните. Вътре във фоайето свирел оркестър. До баните се ходело 2 пъти на ден - сутрин и в късния следобед. На отиване се върви надолу, пътят обратно към хотела е стръмен. На сладка приказка и много почивки се ходи около половин час. Тези дълги разходки понякога омръзвали на изнежените дами и те пращали момчето от хотела за вода. Някои от гостите пък прекалявали с пиенето. Говори се, че имало даже смъртни случаи. Все пак с водата не бива да се прекалява, тя е силно минерализирана, неприятна на вкус и се взима като лекарство, а не за напиване. Извира газирана.

Кралицата на Саксония, Карола, всепризната красавица в тогавашните аристократични среди, също била чест гост в курорта. При едно от нейните посещения по време на строеж на дървен мост над реката бил открит извор, който днес носи нейното име. Дървеният мост още е над реката, а до него е построено малко заведение за минерална вода. Дали сервират там и сливи?

На младини Карола фон Ваза, по-късно кралица
на Саксония, била всепризната красавица.

Ролф Цолингер, собственик на хотел в курорта, с носталгия си спомня за времената на грандхотелите, когато градчето било наричано "алпийска царица на минералните извори". Най-известният от тях - грандхотел Валдхаус, който Цолингер дълги години управлява, изгаря до основи през 1989 г. Марк Шагал, Фридрих Дюренмат и Макс Фриш са почивали там. Цолингер успява да спаси много вещи от изгорелия хотел, които днес е изложил в сегашния си. В малкия домашен музей има сребърни сервизи, изящен порцелан, мебели и картички, изпратени на собствениците на хотела от гости, за да се отблагодарят за почивката или да се оплачат от храната в ресторанта. Съхранени са и бутилки, в които хотелът е изпращал лековита вода на редовните си гости.

Страстта на хотелиера да събира предмети и вещи, свьрзани с историята на баните, го навежда на мисълта да направи музей на минералната вода. В началото Цолингер подрежда малката си колекция от бутилки с минерална вода в мазето на хотела. Сега изложението има собствена сграда с размерите и атмосферата на малко магазинче. Рафтовете са прашасали, вероятно не е лесно да се бърше прах от бутилки от цял свят, гъсто наредени в многобройни редици. Повечето от тях са пластмасови и особено силно прашасали. Все по-рядко се срещали вече наистина интересни бутилки, обяснява колекционерът и философства на тема вода.

Нямал още всички видове минерална вода. Водата, виждате ли, е уж все едно и също, но има толкова различни води със собствен вкус и характер. Само в района на Скуот-Тарашп на 6 квадратни километра са открити 25 извора, но се предполага, че това е само малка част от огромно водно богатство. Пет минерални чешми има в курорта, но местното население вече не ходи да си налива вода отвън, след като у дома тече вода от чешмата. В онези не така далечни времена, когато в баните свирел оркестър, а фабриканти разхождали жените си, местното население било бедно и не можело да лекува стомаха си с вода. Днешното благополучие на областта е резултат и на минералните води. Повечето туристи от съседните хотели вероятно също не са и чували за изворите и купуват от магазинчето бутилира вода. Тяхното ежедневие е по райските писти. Те нямат време за губене по Великден, преди да пукне пролетта и снегът да се превърне просто във вода.

♥

КРАЙ