Та да се върна към мисълта си. Защо толкова много обичам ВиК. Е как защо. Стоя си аз у нас, 2:10 сутринта. Преглеждам си Google Reader-a преди нощното блогване в новия блог и опа - ново 200.

Отидох до кухнята да си направя хапване и кафенце. Направих си няколко сандвича с шпек, сирене и апетитка и заседнах пред пц-то да ям. До тук всичко е ок. Но нали се сещате, че няма да тръгна да блогвам за едното ми ядене. Сиренето се оказа свръх солено, а ефекта му беше подсилен от апетитката. Бегом към чешмата за вода. Въртя крановете аз като луд, но вода няма. В банята същата история. Умрях от люто и солено. Добре, че в кафе машината имаше малко останала вода, та източих някакви глътки да пийна..

По-лошото е, че НЕ Е прецедент. Това е всяка нощ. Понякога само пада налягането, но в повечето случаи спират водата след 11:30-12. "Нямам идея защо", но някак си не ме кефи. Сега очаквам включване от интернет провайдъра и кабелната, поне да не са капо и те... и друго май не остана. Освен газификация, тъй като сега ни газифицират и тук може да очаквам издънки, но ако недай си боже се случи нещо няма да мога да блогна :D

Една от темите зачекната в пишман-кампанията на кметицата преди местните избори беше именно ремонта и подобрението на централния подлез. Катакомбите, като че ли извадени от роман на Виктор Юго, които свързват жителите на кв. Могиличе с центъра на града продължават да тънат в прах, мърсотия и фасове от цигарите на алкохолиците преминаващи транзитно от там.

Истината е, че проектът за ремонтиране на подлеза беше изготвен от някой послушен чиновник и (невероятно, но факт) пуснат в действие. Само че типично по комунистически нещата останаха незавършени и недоизпипани, парите източени, а перничани без свестен подлез.

Въпреки поставените железни подобия на парапети и алейките за инвалидни колички по стълбите, зданието продължава да съществува под формата на рушаща се клоака, през която те е страх да преведеш собственото си дете, прибирайки се вечер. Натрошените парчета плочки и камъни, светещите тук-таме лампи скрити зад метални скари, и овехтялите стени украсени с останки от стари червени предизборни плакати, от които надничат отдавна забравени от Бога и хората лица само допълват пейзажа.

Наетите от Янакиева общи работници от ромски произход ( за да е по-евтино заплащането им) естествено циментираха 2-3 дупки в плочките за да замажат положението пред гражданите. По данни на човек в редиците на червената местна управа стана ясно че само 40% от отпуснатите пари за ремонта са били усвоени по предназначение. Останалите средства са били поделени по равно (или неравно) сред тези, които дърпат конците на проекта.

В момента подлезът прилича на незавършен строеж от Татово време и както е тръгнало може би никога няма да бъде завършен, защото парите отдавна са изпапкани от хора като Янакиева, "Паметника" Темелков и Михаил Михайлов, зам. кмет по строителството. Оставените след ромите парцали и парчета порутена облицовка дори влошават иначе трагичния облик на тунела.

Не само че гръмкото предизборно обещание на голямата Роси за по-спокойно преминаване през едно от големите свърталища на наркомани в Перник остана неизпълнено, но действията на нея и лакеите й направиха подлеза още по-долно и неприятно за гражданите място! Очакваме "изпълнението" на още предизборни обещания!

И за да не си помисли, уважаемият ни читател, че неправомерно обвиняваме Мадам, тъй като въпросният подлез е в това състояние от сума ти време, далеч преди нейното приситгане на бял кон (по-скоро на бял БТР, от тези на Румен Петков) ще споменем, че самият подлез бе един от основните й аргументи против предишната управа, но наруши дадените обещания за обезопасяване и облагородяване на района.

Ние твърдим само едно: Явно за някои хора е далеч по-лесно да бъдат в опозиция и крещейки "царят е гол" да завземат властта с популизъм и хубави думи, но веднъж направили го, осъзнават своята безпомощност и некомпетентност. А някои дори не могат да ги осъзнаят!

Вие от кой тип хора сте, Мадам?!?

Надълго и нашироко се обясняваше, че никой няма да сменя предназначението на заменения в последния възможен момент от Н. Кабил огромен имот на МЗГ до Балчик с чудесна панорама, а сега самата държава ще направи това в съседния имот. Какво им пречи тогава на въпросните инвеститори да направят същото, щом им се позволява да лапнат такъв апетитен терен за никакви пари? Нищо.

Но сега да ви покажа къде всъщност ще бъде бъдещото държавно голф игрище по обясненията от в. Дневник...

Първо каква е ситуацията общо (да ме прощават гугъл ърт че използвам картинки от тях) :

Червено - Заменката на Кабил

Синьо - Лайтхаус голф - едно от голф игрищата - почти готово

Бяло - предполагаемо местонахождение на държавното голф игрище

Жълто - Блексийрама голф енд спа - почти готово

Розово - Трейшън клифс голф енд спа - в процес на строеж

А ето от по-близо как стоят нещата в този район, където всичко доскоро беше притежание на МЗГ:

Както се вижда - прекрасна гледка се открива, а синьото езерце там долу е Балчишката тузла, което спокойно може да добави към държавното голф игрище и СПА. Като прибавим заменката и горното голф игрище, както и близкото военно летище Балчик, картинката става пределно ясна.

И всичко е законно, но е изключително мръсна история на ръба на закона...

Луд свят, а? Преследваме толкова неща, времето все не ни стига, правим повече и повече пари... и забравяме да живеем.

Когато гледам това клипче и си мисля, че ако някой ден просто зарежа всичко, взема си фотоапарата и едно яке и намеря начин да помогна на едно от тези изоставени, забравени, презрени и отхвърлени деца, може би животът ми ще е по-смислен от всякога. Въпросът е какво ще правя дотогава?