В момента съществуват десетки информационни сайтове, черпейки информация от около средно 3/5 информационни агенции. Фактът, че навсякъде новините съвпадат, изглежда не смущава никой.
Освен всичко останало, блогърите започнаха да проявяват ентусиазъм и желание по отношение на информиране на публиката.
И ето тук идва много объркващият момент. Защо много блогъри започнаха да се възприемат като медия? Не стават по-малко полезни на читателите си, от наличието на лично мнение, все пак. Сътоветно, те съобщават някаква информация и оставят читателите си да коментират, мрънкат, цъкат, изобщо, държат се като всеки второстепенен информационен сайт.
Да. Ясно, те съобщават новини, факти, неща, които ги интересуват и ги споделят и със своите читатели. Но друго ме удивлява.
Основният плюс на блога е, че можеш да съобщиш новините и да изкажеш личното си мнение към ситуацията. Да изкажеш какво те притеснява, да изразиш своите наблюдения. Критики, предложения. Изобщо - ЛИЧНО МНЕНИЕ. Харесва ми да видя, че еди-къде си е приет поредният абсурден закон. Но просто фактът "прие се законът А", ми е излишно кратко. Отделно, коментарът "той ще пречи така и така, но пък, еди-какво си", вече е +. Хубаво, има постановка в петък. Но какво представлява, на какво ниво е, интересна ли е - това ми е по-полезно. Препоръки, съвети, лични впечатления. Те правят един блог жив. Заемането на позиция.

Всъщност блогърите не са принудени да бъдат клинчно обективни и незаемащи страна.
Нещото, което е най-големият плюс, блогърите започнаха да игнорират и да пренебрегват.
Сухата информация е безполезна. Чак след някаква интерпретация, изказване на мнение и наблюдение, е възможно да се създаде дискусия и да се извадят повече и по-полезни изводи и наблюдения. Съответно, информацията освен информативна, става и полезна, давайки възможност на читателите да обмислят повече това, което четат.

Искам да питам и се надявам някой да ми отговори - защо искате да спрете да сте блогъри и да започнете да бъдете медия? Сухата и безполезна информация само би подействала отрицателно, още повече, че се получава папагалско повтаряне на вече прочетени факти. Може би е начин да се предпазят от заемането на позиция и защитаването й? Обосноваването?

Например. Преди няколко дни чета статия на тема Оскарите. Наградите взел този, този и този. Аз се хванах за главата. Ок, на човекът му е интересно, това чудесно. Но защо ни събщава нещо, което циркулира последната седмица непрекъснато? Смята, че не сме го видяли или какво? А в цялото чудо нямаше лично мнение и отношение. Цялостният ефект беше крайно клиничен и смътно... новинарски. Не ми хареса никак.

Точно 100 дни бяха нужни на новото общинско ръководство да опровергае всички измислени фалшиви обещания и надежди, с които се възкачи на кметския стол. Вече изглежда като древногръцки мит обещанието за подобряване на цялостния изглед на града ни. Не само, че не се подобри ами и се влоши, и точно там, където най-боли- във високата сграда на пл. Иван Рилски 1, за някои - сградата на пернишката администрация, за други "червено" бюро по труда и последна надежда за партийна кариера.

Сменени бяха десетки служители, кой от кой с по-абсурдни обяснения, едни били вече стари, други некомпетентни, трети, просто не се вписваха в желанието на новия кмет за управление на града. Да ни е честит новият-стар управленчески екип, който докара до под кривата круша Перник през периода 1995-2003, тогава с Андрей Андреев на чело, днес с неговата тогавашна дясна ръка Росица Янакиева, върнала се на бял кон ( по скоро на бял паметник, ако питате редакцията.)

Нищо ново под слънцето, нито кадровизма, некомпетентността и реваншизмът, които царят в БСП, нито несекващото им желание на власт. Ето защо, оказа се неизбежно да бъде сменен дори и последния селски наместник, който не е бивш член на местното ТКЗС или партията-майка БКП.

Трудно е да пишеш за 100 дни на едно управление, което не е свършила нищо полезно за Перник, но още по-трудно е да гледаш от страни безучастно. Ето защо, уважаеми дами и господа, скъпи читатели, от днес на татък тук, далеч от лапите на червените деятели, ще бъде мястото където ще може да намирате новините без компромис, без манипулация и без дневната доза комунизъм, заливаща ни от всякъде.

Тук ще намерите и екипа, който не се страхува да публикува вашите сигнали за корупция в общинската и областна администрация, за това пишете ни, търсете ни, четете ни!!!

С уважение,

Екипът на Интернет медия "Перуник"

Когато продаваш нещо, имаш нужда хората да знаят за него. Съществуват два начина да стигнеш до масовата публика: като платиш на медиите да разкажат за теб или като накараш медиите да разкажат за теб безплатно. Първото се нарича „Реклама”, второто PR (Public Relations) или „Връзки с обществеността”. Ако искаш да си хванеш младо гадже, запиши се да учиш „Връзки с обществеността”. Много е вероятно да се окажеш единственият мъж в потока. Всъщност, връзките с обществеността не винаги излизат безплатно (младите гаджета също), но поне разходите за тях са задължително по-малки от средствата за реклама, освен това имат косвен характер. Едно е да заведеш гаджето на вечеря, друго е да си платиш за проститутка. Има разлика. Не даваш на медията хиляда лева, за да те рекламира. Даваш двеста лева за уиски и напиваш представител на медията в приятелска, релаксираща обстановка извън работното време, докато му съобщаваш важна за неговата медия новина. Това е работата на добрия PR. Ето защо там учат предимно женички: могат да бъдат много по-убедителни, когато започнат да се прихващат, че нещо трябва да стане на всяка цена...
Предимството на Връзките с обществеността пред рекламата е, че те са полезни и за двете страни. Бизнесът достига до публиките  на по-ниска цена, а медиите намират с какво да запълнят новинарските си колонки. Основната съставка в магията на добрия PR е наличието на новина. Ако не разполагаш с такава, по-добре недей да си гърмиш патроните напразно. Ще ти поискат пари за реклама. За да не остана неразбран, привеждам практически пример:
Да приемем, че си собственик на бутик и организираш разпродажба. Всички трябва да разберат за нея. Ако вдигнеш телефона на в-к Труд и им съобщиш това, оттам ще ти отвърнат с цена на квадратен сантиметър. Ако обаче им съобщиш, че по случай разпродажбата има коктейл, на който ще присъстват Део, Иван и Андрей, че каниш ПЪРВО журналистите от Труд, защото са най-яката медия в България и, че ще има безплатно ядене и пиене, освен това възнамеряваш да подаряваш бутикови дрехи, бъди сигурен, че  в утрешния вестник твоята разпродажба ще заема каре, за което никога не би платил. 
Да организираш добър PR означава: 1) Да поднесеш новина 2) Да се подмажеш на журналиста и 3) Да го почерпиш (да има някаква лична изгода). Оттам нататък остава само да му го тикнеш прес-рилийзчето в ръчичките, че да не се занимава да съчинява текста безплатно, пък и да не обърка нещо и готово. Бас хващам, че една почерпка излиза много по-евтино от една рекламна кампания. Защо не го прави всеки ли? Защото не всеки го може. Не всеки познава нужните журналисти, не всеки има връзки в правилните медии, не всеки може да лъже добре, не всеки умее да се подмазва и не всеки знае какво означава самото съкращение PR.
Тъй като статията ми се казва „PR вместо реклама”, аз трябва да отговоря на въпроса може ли едното напълно да замени другото. Не, не може! Ако си собственик на завод за металорежещи машини трудно ще намираш интересни и вълнуващи събития, с които непрекъснато да забавляваш местната общественост. Пък и медиите ще ти обърнат безплатно внимание само ако се случи промишлена авария с много тежки последици за околната среда. Всичко зависи от бизнеса. В малкия и средния бизнес, в модата, шоу-бизнеса и изкуството Връзките с обществеността са в състояние напълно да елиминират рекламата като средство за общуване с публиките. Всеки е гледал FTV. Всички събития, които отразява модният канал са форма на PR. Рекламите по Фешъна са много малко. Ще ги разпознаеш по това, че преди тях една какичка въздъхва "Пюблиситеее", все едно свършва. Връзките с обществеността отдавна са победили платената реклама като форма на комерсиализация в модния бизнес. По всичко личи, че тази тенденция ще продължи да се разраства и занапред.

Тихомир Димитров

На нея могат да се видят статии от списанието, но най-важното са класациите на вината, които са описани и снимани. Има опция за търсене по години, сортове и имена. Препоръчвам да се преглежда по-често. Всъщност ще трябва да се уверите сами.

Спрях да чета вестници и да гледам телевизия, за да се информирам. Просто вече нямам нужда. Използвам масмедиите само за удоволствие и то - рядко. Освен това, информацията, която ми поднасят масмедиите смърди на мърша.

Не бях чел всекидневник и не бях гледал новини от доста време. Помня, че ги отказах, защото осъзнах, че ме депресират. Говорих с един репортер, който ми сподели, че целият му работен ден минава между прокуратурата, полицията, съда, моргата и спешното отделение. Е, вести, които няма откъде другаде да дойдат, освен от моргата, меко казано, не ме интересуват.

Реших да си направя малък експеримент и по изключение веднъж да „се информирам” по традиционния начин – така, както го правят милиони българи всеки ден: същите тези симпатични хорица, които дават газ, като видят пешеходец, засичат те, за да завият от най-дясната лента в ляво, настъпват те злобно в трамвая, псуват те на майка и са готови да те убият за два лева. Търсех корените на техния позитивизъм.

И така, представете си средностатистическия българин, който изкарва 500 лв. на месец, здравно и социално е осигурен само на хартия, олиото струва 4 кинта, а наемите са малко по-високи от месечното му възнаграждение. Този човек всяка сутрин пие кафе и чете в-к „Труп” преди да се качи в претъпкания автобус, а вечер пие ракия и гледа касапницата по новините, след като е продал труда си за скрап. Този човек има поне правото да знае какво се случва по света, след като влачи на гърба си двама безработни и трима пенсионери, а освен това му се налага да издържа и собствените си деца, нали? Да, обаче хората, които го „информират” яко се ебават с него и са решили да му покажат светлината в края на тунела под формата на приближаващ влак, пълен с горящи тела.

Ето какво открих, за да не ставам голословен:

в-к „Труп”:

Топ новината, която поднася на читателите си е, че баща пребива щерка си, защото ходела с ром. Това силно ме разочарова, тъй като нищо не може да се сравни със сина, който пребива майка си до смърт за пари. В „култовата” рубрика ‘позиция” чета: „Благовещение без блага вест”. Там винаги стои изтипосана фотографията на някакъв изсипан чичка или на някаква раздърпана леличка, които се оплакват като ревматичен старец от болежки преди дъжд. Може да се оплакват от болежките на обществото, не знам, но фолклорният им песимизъм ми дойде до гуша. Преминавам през огромно количество некролози, за да прочета, че някакъв измамник бил хванат от жертвите си, друг изнасилил малолетна, трети го сгазила кола, четвърти взимал рушвети, токът, бензинът и парното пак поскъпвали. Хвърлям вестника в коша и насочвам вниманието си към най-върлия му конкурент:

„24 бяса”:

„Жепейците неадекватни във влака убиец”. Кажете ми, къде, по-дяволите, е глаголът в това изречение? В това съобщително, заглавно изречение? Новината за горящия влак толкова много зарадва вестникарите, че още не могат да спрат да пишат за нея. Все пак, скоро няма шанс млад мъж преди сватбата си и младо момиче след рождения си ден да се опекат живи, нали? Или пък да им падне някоя козирка на главата. Тези възможности трябва да се експлоатират докрай. Публичните разстрели станаха скучни, а катастрофите са направо банални. Е, от време на време изкарвате късмет, когато пиян супер известен участник в кампанията „не карам пил” прегази с джипа си няколко човека и го пуснат с условна присъда, но това не се случва всеки ден. Питам се, ако излезете от моргата и се огледате, дали няма да ви направи впечатление, че по света се случват и други неща, за които можете да ме информирате, а?

Учудващо засичам тема с положително звучене, която е излязла от тетрадката за трети клас на някое чавдарче: „Нека обичаме туристите!” „Малоумно, но поне оптимистично заглавие”, - казвам си аз. И отдолу чета: „Лошо обслужване и инциденти прогониха скандинавците”. Този вестник също заминава в коша. Засилвам се към жълтия печат на една сергия, но физиономията на Азис ме плаши. Чак до там няма да стигаме.

Прибирам се в къщи, сипвам си ракия и стриймвам новините по Бий Ти Ви, защото нямам телевизор по обясними причини. Дърпам скрола на произволно място в средата. Това, което чувам, ме кара да си ударя главата в масата. Юксел ме „информира” за следното, цитирам: „едно от момичетата изнасилени от педофила, който уби дете от дома в Трън и после се самоуби, е била бременна от друг възрастен мъж в Перник. Момичето е непълнолетно.” Айде за вестникарите, че бързат да печатат разбирам и, че редакторите не си гледат работата, защото получават жълти стотинки, също разбирам, ама вие сте „информационната” емисия в най-гледаното време, бе, хора! Какъв е тоя скрипт? Момичето била бременна. А момчето се разболяла от грип, нали? Местя скрола назад с надеждата, че съм пропуснал някоя положителна новина - виждам ковчези, пак го местя напред - виждам арест, местя го отново и разбирам, че две българки са били принуждавани да изпълняват циркови номера със змии и тарантули против волята си в Италия. Сигурно това е най-интересното нещо, което се случи днес в Италия, пичове! Благодаря за информацията!

Решавам да прегледам новинарския блок на телевизията, която се фука, че единствено нейните емисии „....се различават категорично от катастрофичния и негативен подход към новините на някои телевизии, които са заразени от журналистически далтонизъм.”

Първата положителна новина, лишена от всякакъв песимизъм, разказва как почти всички главни ченгета на България се оказали в играта. Стражарите и те били апаши. А това "новина" ли е? Щях да се шокирам, ако ми бяхте съобщили обратното. Позитивизмът продължава с траур в Бургас, бездомни деца и....курсор на мишката върху хикса в горния, десен ъгъл.

Не ми се ще да генерализирам, защото познавам добри специалисти, които работят в гореизброените медии, пък и самите медии на няколко пъти са проявявали съвсем добронамерен интерес към мен и към творчеството ми. В крайна сметка, въпрос на личен избор е дали да се информираш на принципа „доброто прасе всичко яде” или внимателно да си подбираш източниците на информация. Аз лично не гледам новини и не чета вестници - мисля, че стана ясно защо. Телевизията може да ми служи само като средство за забавление. Вредно е, но не прекалявам. Същото важи и за панираните крилца на KFC.

Обаче забелязвам една интересна тенденция. Масмедиите в цял свят се стремят към скандални и шокиращи открития, това е нормално, но при нас нещата някак винаги стигат до крайности. Помните ли новините по Татово време? Бях малък, но ги помня. Идеше ти да цъфнеш и да вържеш направо. То не бе оптимизъм, не бе въодушевление, младежки плам и ентусиазъм бликаха от всеки репортаж. Винаги съм считал, че американската реклама никога няма да достигне нивото на комунистическата пропаганда по сила и обхват на въздействие. Тогава новините бяха радостни, а в реалния живот те пращаха на доживотна каторга, защото си разказал виц. Може ли днес, когато новините са от Ада, реалният живот да е станал малко по-щастлив?

Тихомир Димитров

 1. Какво се иска от мен?

  Нищо. Обратното е, аз искам. Или Аз-ът иска. Значи тук ще си говорим за Аз-а като главно действащо лице. В някои случаи лицето всъщност е нашата нелицеприятна задна долна част, която ми е неудобно да спомена, но вие се сещате... За да създадеш блог е достатъчно да искаш да споделиш нещо, може да е хоби, или просто чувство, мисъл, идея.....заради самия себе си....Все някой ще от-кликне. И макар и това да се случва насаме с компютъра, личното ти виртуално пространство е публично.....Следователно, за да създадеш блог трябва да имаш Аз, което да виртуализираш публично. Какво по-лесно от това? Аз-ът се развива в социална среда, в случая тя вече е виртуална социална среда.

 2. Защо го искам?

  Виртуална изява на личността?  Моят Аз преодолява своите граници и започва да расте в посока зададена от вътрешни потребности. Понякога е растеж, друг път деградация.......Ако са само протуберанси, това е по-добрият вариант. Виртуалният Аз е функция на поведенческите ни роли. Главно действащо лице в авторски моноспектакъл. Публиката в повечето случаи не влиза със специални покани и поради това развалените домати и запъртъците не са изненада след представление. Ако искаш да бъдеш на сцената, не забравяй, че има опция да бъдеш освиркан.

 3. Блогът като вид творчество.

  Ако създаваш нещо, ти твориш. Може да е пещерно изкуство или висш пилотаж...Може и да е подражателно, но все пак ти твориш. Творчеството е висша изява на личността. Понякога като видим висшата изява на някого изпадаме в невъзможност да си представим, че може да съществува нещо по-ниско, но да не бъдем черногледи.

 4. Блогът като игра.

  Като не съм геймър, поне да стана блогър. За собствено успокоение. Ако Хьойзинха беше жив, щеше да  потърси игровите моменти в блогирането. Действие, което има доброволни начала, и е начин да се откъснеш от ежедневието или да го отразиш, има свои правила и се развива в определено време, пространство и атмосфера, вживяваш се в роля или образ (може и в своя собствен)...

 5. Блогът като виртуална функция на реално съществуваща личност.

  Решил си да се разширяваш в нефизически измерения, ще се развиваш в нематериална вселена...Ето още едно измерение - петото измерение или Мрежата. Искаш да кажеш (покажеш) нещо от себе си на света чрез Мрежата? Ето един лесен начин. Съществувам, следователно мисля и чувствам. Мисля и чувствам, следователно блогирам. Блогирам, следователно съществувам и виртуално...... Блогът е функция на твоята личност. Това е твоето съществуване прим. Акцента все пак е на твоето, а не толкова на съществуване.Нещо като онази формула пари – стока – пари’.

  6. Блогът като лично пространство.

  Лексикон, дневник, трибуна, галерия, наръчник по нещо си.....ти вече имаш свое лично пространство. Ползвай го за каквото си искаш. Тук можеш да упражняваш виртуален фън шуй. Това все пак  е пространство, макар и в петото измерение – Мрежата.

 7. Блогът и неговата компенсаторна функция.

  Ако блогът ти изпълва някаква празнота или липса в съществуването ти, или отговаря на някакви твои  потребности, значи той изпълнява своята компенсаторна фукнция. Това означава, че не ти съществуваш за блога, а той съществува за теб....за  съмишлениците и опонентите ти също.

 8. Блогът като лична медия.

 Изява на лични и/или професионални интереси, през твоя поглед и пред погледа на присъстващите на същото място. Къде ще поставиш акцента? Разбира се на това да изразяваш позиция и тя да е лично твоя. Ти си центъра, опиши окръжност. Нищо, че понякога центърът и окръжността съвпадат.... просто или окръжността е твърде малка, или центърът е твърде раздут.....но пък си изявил себе си.

Пълният текст на интервюто се намира в мартенския брой на: http://ezine.4bg.net/articles.php

Тихомир Димитров

Телевизията е била егати благото през първите години след своето появяване. Да виждаш размазани черно-бели образи на хора, които се намират на стотици, че и хиляди километри от теб, а не само да чуваш гласа им. WoW. И така вече над половин век. Не може да се отрече колко много е направила телевизията за свободата на словото, за ограмотяването на населението, за държавната сигурност, за борбата с теороризма и прочие. Тези исторически предимства никой не може да й ги отнеме и те са толкова много, че нямат изброяване. През по-голямата част от съществуването си телевизията е била единственият, най-сигурният и най-предпочитаният източник на информация и забавления. Помните ли с какъв ентусиазъм чакахме филма след новините? Ами студио Х? Повторението на „Милион и едно желания”? Сигурен съм, че VIP Brother може само да мечтае за рейтинга на „Милион и едно желания”. Това бяха години, в които телевизията разполагаше с почти абсолютна власт над умовете и сърцата на своите зрители.
Днес телевизията все още продължава да бъде фактор на четвъртата власт, основен и дори единствен източник на информация за компютърно неграмотните хора. Обаче едновременно с това телевизията започна да се превръща в супер изрод и в средство за масова манипулация. Няма да отричам професионализма на колегите журналисти, репортери и новинари. Знам, че работят много за общото благо, но техните усилия се обезсмислят на фона на рекламната манипулация, убийствата, изнасилванията и VIP Brother.
Подарих си телевизора не защото вече нямах нужда от добре подредена, лесно смилаема информация, а защото ми писна вечер да ставам неволен свидетел на най-големите зверства по света и у нас. Ще ме извинявате, ама това не са „новини” – кой кого разпрал до гръбнака с кухненски нож, кого са вкарали в затвора за педофилия и канибализъм, как България ще настигне европейските държави след 800 години и т.н.
Ами това ли е най-важното, което се е случило днес? Това ли са „новините”? Сигурен съм, че пропускате много по-важни неща. Някъде по света някой учен е направил още една невидима стъпка напред към откриване на лекарство против рака, някой българин е получил награда за таланта си, някой художник е нарисувал шедьовър, някой е причинил на хората безпричинно добро, а не касапско клане, някой е изобретил нова технология, нещо красиво се е случило. Пропускате всичко това.
Преди известно време ми се наложи да организирам PR кампания за известна автомобилна марка и като част от нея трябваше да съберем телевизионни журналисти на пресконференция. Ами че те били много заети тези хора, бе. Едва ни наместиха в графика си за деня, който беше разчекнат между моргата, полицията, затвора и спешното отделение на болницата. Ето откъде идват „пресните” новини, които ви сервират вечер с ракийката и саладката – от моргата, затвора и полицията. Съжалявам, ама просто няма начин да не пропуснете някоя наистина важна новина, ако цял ден кибичите между труповете, господа телевизионери. Дотук за информационната функция на телевизията в началото на 21 век. При положение, че вече има тооолкова много алтернативни източници на информация, предпочитам да се лиша от карантията, благодаря.
Развлекателната страна на телевизията се нарича „шоу”. Шоуто трябва да разсмива, да скандализира и да те накара да се замислиш, за да е интересно. Шоуто е интерактивна игра с публиката, задаване и отговаряне на въпроси, спорене по наболели проблеми. В спора се достига до истината, нали? Обаче знаете ли какво индикира за мен съвременното телевизионно шоу? Показва колко тъпи са станали хората. Извинявай, ама не може да се кефиш на един дебел, мазен циганин, който реве от екрана и се прави на гей, че и си признава, че се прави на гей, само и само, за да ти вземе кинтите, тъпако! През средновековието ако са искали да унижат някого са го завързвали на стълба на позора и са го замервали с яйца. Днес го канят във VIP Brother.
Последният рилийз на тази смрад ме отказа тотално от симпатиите ми към хора, които традиционно съм харесвал преди да видя що за прасета са всъщност. Реално, нямаше  друга възможност да разбера колко тъпи парчета са Галя и Лилана, да речем.  За „представителя” на българската литература, който участваше там пък, да не говорим. Ако това е образът на съвременния български писател, не искам да имам нищо общо с него. Ами майката на малкото момиченце с 90 годишния татко и мускулестия любовник? Ами Митьо? Ах, Митьо, аграрино долен!  Не знам за вас, уважаеми зрители, но на мен от VIP Brother ми стана ясно само едно – че известните и богатите са същите прасета като всички нас – ебат се, изневеряват си, не се грижат за децата си, пият, пушат и се друсат. Единствената разлика е, че ти стоиш, гледаш всичко това и им се възхищаваш, а аз си подарявам телевизора. Не ми се яде помия просто. Thanks, but no thanks.
А сега да обърнем внимание и на манипулативната страна на телевизията – основната причина ако все още гледам телевизия, да я гледам през интернет и без реклами. Рекламите, меко казано, обиждат интетекта на своите зрители и ги лишават от правото им на избор. Освен това, изобщо не виждам смисъл като седна да гледам филм в средата на информационния век, някой да ми го спира в най-интересната част, за да ми продава тампони, прах за пране и четки за зъби. Ами по какъв друг начин  да се рекламират стоките, ще попитате вие? Да се рекламират малко по-интелигентно, отгварям аз. Това, че преди 30 години са успявали да продадат прах за пране на бабите в Америка, като са им спирали сапунката по средата не означава, че този номер върви и днес. Дайте да си признаем, никой не обръща внимание на рекламния блок. Всеки здраво стиска дистанционното в ръка и веднага сменя канала, щом започнат рекламите. Това очевдино рекламодателите не го знаят.
Нека да се разберем, телевизия има и ще продължава да има още дълго време. Реклами също. Медиите са невъзможни без рекламата. Ето обаче как ще изглежда интелигентната телевизионна реклама от близкото бъдеще: гледаш си вечерните новини в колкото часа пожелаеш (дори днес вече това е възможно в благодарение на сайтове като neterra.tv) и много ти харесва възела на водещия, да речем. Искаш да имаш същия възел, много ще ти ходи на сакото. Натискаш пауза, щракваш върху възела и отстрани се отваря диалогов прозорец с офертите на магазина за вратовръзки. Остава само да избереш модел, да натиснеш копчето BUY, да си въведеш ПИНа и спокойно можеш да продължаваш да гледаш новините. Ето това е интелигентната реклама – по избор на потребителя, а не против волята му. Струва ви се малко преувеличено ли? Ами да изчакаме няколко години и ще си говорим пак.

Тихомир Димитров