медицина « WordPress.com Tag Feed

как мислят лекарите

lyd — Sun, 13 Apr 2008 11:01:42 +0000

е задължително четиво за бъдещи и настоящи лекари, независимо дали професионалният им избор е мотивиран от усещането за призвание или стремежа към финансово благополучие. И едните, и другите се нуждаят от по-добро мислене, което да не оставя пациентите им единствено на милостта на Оня Горе.

Книгата разглежда не само интелектуалните, но и емоционалните предпоставки за грешки в диагностицирането и избора не лечение. Изследвано е влиянието на личния темперамент на лекаря, на особеностите на пациената, на лекарския екип, на медицинското образование, на здравното састраховане / осигуряване, на технологиите, на фармацевтичния маркетинг, на специалността, на начина по който се държат близките и т.н.

Макара че е писана с цел да покаже начините, по които се допускат грешки и начините, по които могат да се избегнат, книгата представлява подробен профил на лекарската професия като цяло и в частност на някои специалности. Желаещите да учат медицина могат да се уверят дали са подходящи за лекарската професия и ако да, дали наистина биха я практикували с удоволствие.

Книгата е предназначена за широката публика, т.е. повече за пациентите и техните близки, които, вместо да се молят всичко да бъде наред, биха могли да вземат по-добри решения и да помагат на лекарите да мислят по-добре.

Докато я четох, си спомних за мои познати, които години наред не успяват да се излекуват, за идиотките лекарски грешки, на които самата аз съм била жерттва, за собствената си уязвимост. Предупреждавам, че предразположените към хипохондрично мислене, ще получват доста храна за размисъл - като всяко лекарство, книгата има и странични ефекти. Те могат да се превърнат в положителни, ако използваш случая да помислиш за философията си за живота, болката и смъртта, и в добрия случай да погледнеш по-спокойно и на трите.

Всъщност си купих книгата с цел да науча повече за човешкото мислене и я прочетох веднага след Blink, защото исках да проследя някои модели. Обшият изод от двете книги е, че за доброто мислене е нужно време и спокойствие. Разбира се, в зависимост от начина ни на живот и от професията, може да се налага да вземаме бързи решения на базата на оскъдна информация, но ако напълно сме лишени от периоди на тишина, в които да осмисляме, ние не само че никога не стигаме до онова високо ниво на ескпертиза, което ни позволява да мислим добре дори и под стрес, но и се превръщаме в плиткомислещи и тревожни хора, а това обезсмисля голяма част от нашите действия. Тези, които все още помнят, че преди два месеца все още работех на две места и начина, по който се чувствах и държах тогава, могат да усетят разликата. В западната капиталистическа култура (към която гравитираме напоследък), повече се цени действието. Хората се очаровани от Тигъра, за когото няма невъзможни неща.Възхищават се на този, който пада отвисоко, но успява да се изправи. В героичните истории за тигри, обаче, не се разказва хората, които падат заедно с Тигъра или се оказват премазани под него.

Предпочитам да съм от онези, които не оставят следи, които избягват резките движения когато е възможно, както ме е учил татко. Ако съм герой от приказката на А. Милн, предпочитам да бъда Пух, центърът на мандалата.

Ако те кефя, гласувай за мен.

*Правих мандалата цяла сутрин на Photoshop (първото ми Photoshop произведение), което ме направи още по-търпелива. Благодаря на Стоян за съдействието.

**Ето я на български и на английски.

Медицинската База Данни

mitafa — Tue, 01 Apr 2008 17:07:37 +0000

Здраве и сентенции - 1

Hamaelleon — Thu, 13 Dec 2007 07:27:58 +0000

1. [..] За здравето и болестите тук още много ще се говори, предварително само да споменем, че тези състояния са били и още са зависими от хармонията между тяло, душа и дух. Когато тази хармония е нарушена, човекът се разболява. Особено душата е тази, която или много силно, или много слабо се свързва с тялото и това е причината за заболяванията. [..] (стр. 21)

(Източник: "Учение за лечебните средства", Рудолф Хаушка, Антропософско издателство "Даскалов", Стара Загора, 2006, ISBN 954-495-055-9, от гл. II "Корените на медицинската наука")

{ Следваща част.. }

Величайшая ложь в медицине

aleksanter — Mon, 14 Jul 2008 14:49:35 +0000

Однажды американский врач Роберт Уиллнер ввел себе в организм ВИЧ-положительную кровь. Когда его спросили, почему он рискует жизнью, исследователь сказал: «Я делаю это, чтобы положить конец величайшей смертельной лжи в истории медицины». С тех пор прошло 25 лет. Уиллнер так и не заболел СПИДом, а величайшая ложь в истории медицины стала еще убедительнее.

Не являясь поклонником громких фраз о "величайшем обмане" и ей подобных изречений, сегодня я интересовался проблемой СПИДа. Не то чтобы меня к этому подтолкнула суровая необходимость (Господи, огради от этой беды) или не было чем заняться под конец рабочего дня (а скорее именно так и было), но сама идея о том, что синдром приобретенного иммунного дефицита никак напрямую не связан с ВИЧ-инфекцией - это нечто новое для меня, почти революционное, стоящее рассмотрения. Дальше, цитаты, иногда с ссылками на источники или моими размышлениями, если таковые возникнут.

Четкого и единого понимания того, что такое СПИД просто не существует. Например, лауреат Нобелевской премии профессор Кэрри Муллис утверждает, что ослабление иммунитета не может быть следствием одного фактора. Среди возможных причин СПИДа профессор называет проблемы с экологией, наркоманию и бедность, в первую очередь, недоедание. Отсюда распространенность болезни в Африке. «Если имеется доказательство, что ВИЧ вызывает СПИД, то должны иметься научные документы, которые все вместе или по отдельности демонстрировали бы этот факт с высокой вероятностью. Не имеется никакого такого документа», – заверяет Муллис.

Не стоит думать, что СПИДа нет. Это не совсем точно. СПИД - синдром приобретенного иммунодефицита человека - есть. Он был, есть и будет. Но он не вызывается вирусом. Соответственно, заразиться им - в привычном понимании слова «заразиться» - невозможно, его можно «нажить». Про иммунодефицит известно давно. Всем студентам-медикам и тридцать лет назад, и сорок, когда про СПИД и речи не было, рассказывали, что иммунная недостаточность бывает врожденной и приобретенной (отсюда и название).

Все болезни, которые сейчас объединили под названием «СПИД» были известны и ранее. По версии Всемирной организации здравоохранения, СПИДом сегодня называются такие ранее известные заболевания, как кандидозы трахеи, бронхов, легких, пищевода, криптоспородиозы, сальмонеллезные септицемии, туберкулез легких, пневмоцистная пневмония, простой герпес, цитомегаловирусная инфекция (с поражением других органов, кроме печени, селезенки и лимфатических узлов), рак шейки матки (инвазивный), синдром истощения и другие. А состояния ослабленного иммунитета, то есть иммунодефицита, известны медикам с давних времен.

Врач с 30-летним стажем, автор многих научных статей по вопросам иммунологии Ирина Михайловна Сазонова рассказывает о способах лечения несуществующей инфекции: «В мире вообще никто еще не видел вирус СПИДа. Но это не мешает заинтересованным лицам бороться с необнаруженным вирусом. Причем бороться опасным способом. Дело в том, что антиретровирусная терапия, которая должна бороться с ВИЧ-инфекцией, на самом деле вызывает иммунодефицит, потому что убивает все клетки без разбора, и особенно костный мозг, который отвечает за производство клеток иммунной системы. Лекарство АЗТ (зидовудин, ретровир), которым лечат СПИД сейчас, давным-давно придумали для лечения рака, но использовать тогда не решились, признав препарат чрезвычайно токсичным».

Первым широко используемым препаратом стал зидовудин, который был синтезирован в 1964 году и в течение нескольких лет испытывался, как экспериментальный клеточный яд. Предназначался он для борьбы с раком, но в продажу не попал.

Доктор Брайн Эллисон называет конкретных изобретателей ВИЧ: «Идея «создания» СПИДа принадлежит Центру контроля и профилактики заболеваний США. Ежегодно Центр получал 2 миллиарда долларов на борьбу с эпидемиями, имел тысячный штат сотрудников и при этом отличался тенденцией интерпретировать при необходимости вспышку любого заболевания как инфекционную эпидемию, получая возможность манипулирования общественным мнением и финансового обеспечения своей деятельности... Идея вирусного СПИДа стала одним из таких проектов, разработанных и успешно раскрученных центром и его секретной структурой – Службой эпидсведений (EIS). Как заявил один из сотрудников центра, «если мы научимся управлять эпидемией СПИДа, то это послужит моделью и для других заболеваний».

Начиная с 1981 года, более 500 000 американцам и свыше 150 000 европейцам поставили диагноз «ВИЧ/СПИД». Налогоплательщики США заплатили более 45 миллиардов долларов, однако за это время не было открыто никакой вакцины, никакого средства излечения и не разработано никакой эффективной профилактики. Ни один пациент со СПИДом не был вылечен.

Разумеется, больше всех от пропаганды, профилактики и лечения ВИЧ выигрывают сами медицинские структуры – фармацевтические корпорации, частные корпорации и общественные организации по борьбе со СПИДом. Здоровье волнует современного человека едва ли не больше всего, поэтому болезни остаются одной из самых выигрышных тем – и в рекламе и в пропаганде. И было бы странно, если бы никто не придумал и не использовал ложь такого масштаба, как миф о вирусе СПИДа. А вслед за ним о других угрозах безопасности и здоровью человечества.

Судебная медицина: мои истории

vuente — Sun, 13 Jul 2008 08:50:32 +0000

* * *
В поезде (21 октября 2007)

Ехала в скоростном сидячем 814/813 - очень хороший поезд. Так вот, на обратной дороге так получилось...сидела я рядом с девушкой - читала себе книжку по судебной медицине, спокойно так, никому не мешаясь. Отмечу, что в этой книжке картинок мало, но есть.
Захотелось мне перекусить, попросила проводника "Сникерс".
Откусываю, читаю - довольна жизнью, вообщем.
Переворачиваю страничку, а нам на один лист - фотография разрыва в легких, на другой лист - фотография повреждений печени и почек - яркие, цветные фотографии. И немного текста.
Я кушаю и читаю, рассматриваю картинки.
И тут боковым зрением понимаю, что все внимание девушки-соседки - на мне и моей книге!!!
О, ужас, подумала я - ведь далеко не каждый человек сможет спокойно смотреть на такие фотографии!!!
Хвала Всевышнему, что это были не обгорелые тела или расчлененные!!!
Минут 5 девушка молчала, а потом спросила меня: "А что такое - судебная медицина?"
Я популярно и с вдохновением стала ей рассказывать.
Ей реально было интересно.
Потом она спросила: "А вы медик, да?"
Мой ответ ввел ее в ступор:"Нет", - говорю, - "Это так, хобби..."
Немая сцена.

* * *
(4 ноября 2007)

А было так: в воскресенье в нашем подъезде произошел инцидент (не буду уточнять, какой именно), словом, тусовались у нас целый день менты, а вечером пришел участковый. Усталый, тихий, с насморком. Даже жаль его стало: ему бы дома, укутавшись в плед, чай с медом и телек, а он по подъезду ходит….
Решила я развеселить его, и узнать кое-что.
В лоб задаю вопрос:
-Скажите пожалуйста, а где у нас в районе судебно-медицинская экспертиза?
Участковый посерел лицом, но ответил:
-На 13-й парковой. А…зачем вам?
Я улыбнулась.
-Я вы бы не могли мне туда экскурсию устроить?!
Участковый достал носовой платок и долго утирал им нос, потом извинился, что такой простуженный и добавил:
-Да нечего там смотреть! Одни трупы!
-Я знаю! – ответила я, - Мне интересно! Я учиться хочу пойти на суд-мед эксперта.
Мужичок побледнел сильнее. Попытался меня застращать, что день ненормированный, работа тяжелая, неблагодарная, денег мало, сроки и уголовная ответственность. И в конце добавил: «Идите лучше на стоматолога!»
На этой ноте мы сердечно попрощались, и он ушел.
А я улыбалась….

* * *
Сон (6 октября 2007)

Я – прохожу стажировку по суд-мед экспертизе. Выезд на место преступления с суд-мед экспертом (мужчина лет тридцати пяти, высокий, темноволосый, более подробностей не помню). Убита женщина. В своей постели. Многочисленные колотые и колото-резанные повреждение грудной клетки, брюшной полости и лица. Ссадины, кровоподтеки в области рук, груди, лица, бедер. Вообщем, мы все осматриваем, записываем, как положено. Трудились довольно долго. Устали. Труп увезли «следаки», а мы пошли кушать в кафе. Было время до того, как мы приступим к непосредственной работе.

Женщина, которая не даёт, - психически больная

quentinus — Thu, 19 Jun 2008 04:53:53 +0000

Рони Алони-Садовник, nfc.co.il
оригинал
перевод с иврита

Женщине, не соответствующей запросам своего сексуального партнёра и не проявляющей в достаточной мере признаков полового влечения, может быть поставлен диагноз психического расстройства.

Походу одного из моих последних медицинских дел я с удивлением узнал от высокопоставленного работника в Министерстве здравоохранения, что более 70% больных, находящихся на лечении в психиатрических клиниках, составляют женщины.

Это представлялось мне настолько странным, что я решил исследовать проблему лично. Я организовал группу экспертов в области медицины и права, с помощью которой была получена копия DSM (Diagnostic and Statistical Manual) - официального международного реестра психиатрических расстройств, используемого для их диагностики и лечения. Мы налили себе по чашке кофе и принялись за чтение:

- параграф 301.50 описывает синдром Histrionic Personality Disorder. Его синдром проявляется у женщин, которые ведут разговоры и одеваются с целью привлечь внимание, вызвать комплименты, выглядеть сексуально. Такое поведение определяется, как психиатрическое расстройство.

- ещё одно психиатрическое расстройство, о котором повествует эта волшебная книга, идёт под под номером 302.76, и подвержены ему также главным образом женщины. Расстройство называется Sexual Aversion Disorder - неприязнь к сексу, не более, не менее. Если женщина испытывает неприятные ощущения при сексуальном контакте, она попадает в число пациентов психиатра.

- следующее расстройство номер 302.6 - Dispareunia. Если женщина испытывает во время сексуального контакта боль, не связанную с установленным заболеванием - это психиатрическое расстройство.

- номер 306.51 - Vagnismus, - грубо говоря, "непроходимость" без установленной медицинской причины - психиатрическое расстройство.

- под "статью" 306.6 - Dependant personality Disorder - попадают те, кто был замечен в излишней зависимости от других, пассивности, неинициативности, безответственности. 75% "осуждённых" - женщины. Если принимать совокупность определённых черт характера за психиатрическое расстройство и официально заявлять, что каждый пассивный человек - псих, то что можно сказать о роде человеческом?

- параграф под номером 301.83 - Borderline Personality Disorder описывает психическое расстройство, проявляющееся в виде сильного страха одиночества и повышенной чувствительности к состояниям окружающих людей. 75% больных, страдающих этим тяжёлым заболеванием, как вы догадались, женщины.

- в международный реестр входят некоторые психиатрические расстройства, которым женщины подвержены на 90% чаще мужчин. В перечене таких расстройств есть Specific Phobia, второе название - Animal Type - боязнь животных; Situational Type - боязнь насекомых; боязни вождения, водоёмов, мостов, лифтов, полётов на самолёте...

Когда читаешь эту чушь, начинаешь понимать точку зрения классической научной медицины, которая отказывается признать за психиатрией статус медицинской дисциплины, так как психиатрические исследования не подтверждаются научными опытами и основаны на средневековых понятиях. До сегодняшнего дня в мире не было ни одного психически больного пациента, которого психиатрия смогла бы излечить от его недуга. Медицина, неспособная лечить, она содержит своих больных в закрытых учреждениях, пытает их электричеством, калечит их душу наркотиками, убивающими личность, - это не медицина, это исчадие ада.

Написано веб-клиентом Swiftpen.

Медицина – лучший друг либо товарищ по несчастью…

monitor777 — Mon, 16 Jun 2008 07:31:21 +0000

Никто не позаботиться о твоем здоровье кроме тебя самого – это правда. Часто ли ты задумываешься о том, что уже 10 часов подряд сидишь перед мерцающим монитором, твоя спина напоминает больше отрицательный знак, ты уже года три как не ходил проверять свое зрение, чтобы не расстраиваться и 10-ти минутная прогулка утомляет тебя?

Если ты можешь с гордо поднятой головой заявить – это все не про меня, то можешь не расслабляться, сам знаешь свои упущения помимо уже перечисленных. Максимально эффективная тактика не пожинать плоды наступающей болезни и возможных осложнений, а нанести предупреждающий удар.

Пара витаминок утром и днем и 2-х минутная пробежка по эскалатору в метро по пути на работу еще не значит, что ты можешь рассчитывать на звание спортсмен года и человека, заботящегося о своем здоровье.
По-хорошему необходимо сделать как минимум 3 вещи:
- пройти медицинский осмотр и сдать анализы;
- наконец-то долечить зубы;
- начать выстраивать себе распорядок дня и ночи с учетом регулярного и сбалансированного питания, достаточного сна и занятий спортом.

И вообще своего врага нужно знать в лицо. Например, такое интернет издание
как Медицинский блог постоянно пополняется интересными статьями и обзорами, касающимися медицины и здоровья. Я считаю, что многим читателям не помешает посмотреть статью « Болезни программистов» .
Помимо всего прочего на Медицинском блоге есть возможность добавить статью или новость и просмотреть популярные новости медицины.

Дружи со своим здоровьем сегодня, чтобы не возникло сложностей завтра.

Хронічна кропивниця – власні дослідження (продовження)

luckyjazzbo — Mon, 16 Jun 2008 03:48:17 +0000

Як я писав на минулому тижні зайнявся я самолікуванням і для початку вирішив зробити аналізи. Результати виявилися дуже прогнозованими: глистів (блін, як неприємно писати це слово, добре що вже до нього не повернусь) немає, а от Helicobacter pylori в надлишку. Хворіти звісно не дуже приємно, але як би там не було я дійсно за себе радий! Правда сам дивуюсь що мене потягнуло про це розповідати всім знайомим (ще почнуть від мене жахатися як від прокаженого), адже на вікі пишуть:

Хеликобактер был выделен из кала, слюны и зубного налёта инфицированных пациентов, что объясняет возможные пути передачи инфекции — фекально-оральный или орально-оральный (например, при поцелуях, пользовании общей посудой, общими столовыми приборами, общей зубной щёткой или анилингусе). Возможно (и весьма часто встречается) заражение хеликобактером в учреждениях общественного питания. Иногда возможно заражение через инфицированные эндоскопы при проведении диагностической гастроскопии.

Хоча вони мають право про це знати. Взагалі, як стверджують на тій же російській вікі, в розвинутих країнах інфіковані більш як 25% людей, а на теренах пострадянського союзу і того більше! Так що, оглянувшись навколо, по меншій мірі кожен 4-й інфікований - не фантастика і самому заразитися.
Це звісно все білітристика, а тепер плани про те що з цим далі робити.

Лікування

Першим ділом звернемось до вікі (не саме надійне джерело, але старт непоганий):

Стандартной терапией первой линии при хеликобактерной инфекции является на сегодняшний день так называемая «однонедельная тройная терапия».
...
Сегодня стандартной «тройной терапией» является комбинация амоксициллина, кларитромицина и ингибитора протонного насоса, такого, как омепразол.

Це підтверджують і більш поважні ресурси. Таким чином фактично відома проблема і відомі методи лікування. Начитавшись статей про хелікобактерію стає ясно одне: далі самолікування проводити точно не варто (ігри з антибіотиками можуть погано закінчитися), тому задача знайти хорошого лікаря який вже не одного з таким діагнозом вилікував. А про його компетентність мені допоможуть судити ті статі, про які я згадував вище, та і не тільки вони - гугла багато чого підказує.

Про результат лікування і відвідані київські клініки ще обов'язково напишу.

Хронічна кропивниця – власні дослідження

luckyjazzbo — Fri, 06 Jun 2008 23:53:11 +0000

Мало кого така проблема турбує – ну і добре. Якщо чесно явище не з приємних. Зразу скажу, що якщо ви прийшли сюди з пошукової системи і думаєте що тут зможите знайти відповіді на свої питання - ви помиляєтеся, я не лікар і навряд чи зможу вам чимось допомогти чи щось порадити, хоча разом, можливо, чогось можна добитися.

Передісторія

Жив собі я, до років так 12-14, (точно не пам'ятаю коли в мене з'явилась кропивниця) проблем не знав. А тоді, і трапилось перше висипання (хто ніколи не бачив, але ужас як цікаво дивимось тут). Тоді ніхто не звернув уваги, бо швидко пройшло і взагалі чого буває діти не з'їдять, мало на що могла бути реакція. І хочете вірте, хочете ні, але хвороба потрохи прогресувала і так тягнув я аж до сьогоднішніх днів (мені вже за 20), практично не лікувавшись зовсім!

Недавнє минуле

Так от, недавно сходив до студентської лікарні. Не те щоб вони там не компетентні зовсім (ну принаймі не всі), але не зацікавленні в лікуванні ні трохи. Ну я спочатку мав надію що мене вилікують: мені прописали лікування після здачі аналізів (кетотіфен та ентеросгель), я тоді ще не знав, перше просто антигістамінний засіб, а друге - загальноочисний. По суті шансів що мені поможе лікування не було. Ось тоді я вирішив пошукати поліклініку більш наворочену. Знайшов. Але коли дізнався про вартість лікування, зрозумів що я "бідний студент", хоч раніше так не вважав. Кому цікаво, по чому лікування в платних поліклініках, поділюсь: за прийом лікаря - 50$, аналізи - 400$ до лікування не дойшло. Поки в мене цей варіант, лікування в платній поліклініці, лежить на полці - за 2-3 місяці гроші з'являться, тоді і можна буде піти лікуватися. Ну а доти я теж не збираюсь сидіти склавши руки - самолікування рулить, ще древні говорили "грош ціна тому хто до 30'ти не навчився лікуватися сам".

Зараз

Думаю самолікування треба починати з дослідження ворога, тобто хвороби. Так ось, почитав я про кропивницю, її класифікації, причини виникнення і про все що зміг швидко знайти, і нарив кілька цікавих моментів: якщо в пацієнта виявляють Helicobacter pylori (що дуже ймовірно в СНГ), то в 50% випадків вона є причиною висипань, інший момент - частою причиною хронічної кропивниці є глисти. Ось знайшовши Лабораторію «Синево Україна» в Києві, поїду завтра здавати аналізи. Вірите ще ніколи не хотів бути хворим, а зараз хочу і глисти мати і Helicobacter pylori, все хочу!

Продовження буде.

Алкотест

dogen — Wed, 21 May 2008 14:04:31 +0000

Алкотестер (webpark.ru)

Моя смертельная доза

Алкотестер показал:

Я умру, если выпью 2 литра 243 грамма коняка
Это моя СМЕРТЕЛЬНАЯ ДОЗА!

Расчитать свою смертельную дозу >>

Хочу быть врачом.

zetroot — Sun, 18 May 2008 20:39:04 +0000

Хочу в Питер.

День прошел не зря. Хоть один человек улыбался из за меня. Часа два а был счастлив. Уже радует.

Изложил свои мысли про гнойную хирургию и раны. Работаем-с:)

Нашел волны за 1 световой день Питер-Москва и Москва-Питер. Смогу приезжать на ночь суббота-воскресенье. Классно!

А жить хорошо. Если ничего не хотеть. А вот если хотеть недостижимого/недостижимую/недостижимых - оно сложно. Да ну что ж, разве я зашел на I'm too young to die? нееет! Я выбрал NIGHTMARE.

Раны и раневая инфекция или гнойная хирургия на дому.

zetroot — Sun, 18 May 2008 20:32:10 +0000

Что делать с ранами? Как бороться с гнойными заболеваниями кожи? Как оказать себе помощь?

Не претендуя на научную статью или что-либо подобное просто изложу свой личный опыт.

Опишу по порядку, что делать при получении различных ран и гнойных воспалений.

Ссадины. Обычно - ничего. Хватает промывания проточной водой, перекисью водорода, спиртом. При обширных - обработать йодом/раствором бриллиантового зеленого. Не бойся обрабатывать саму поврежденную поверхность. Да, конечно это обожжет ее, но зато избавит от проблем с попаданием инфекции. НИКАКИХ СПИРТОВЫХ КОМПРЕССОВ И ПОВЯЗОК! Получишь такой ожог, мало не покажется.
Синяки, обширные гематомы. Синяки лечить можно троксевазином. Мазь, действующая против свертывания крови, не позволит образоваться синей блямбе. Гематомы, т.е. более обширные подкожные кровотечения, стоит лечить какой нибудь мазью, обладающей вытягивающим свойством. Очень хорош тут левомиколь и левосин. Они содержат антибиотик местного действия - левомицетин - который не позволит начаться нагноению гематомы и окажет противовоспалительное действие.
Раны без повреждения крупных сосудов/нервов: края раны стянуть пластырем (лучше всего Omnifix или же того же производителя Omniplast), накладывать повязки с салфетками пропитанными йодопероном (водный раствор йода). Промывать перекисью. Зашивают в первые 12 часов или через 7 дней, если не срастется.
Если поврежден сосуд необходимо наложить тугую повязку выше по току крови и менять повязку достаточно часто. Промывать перекисью. Повреждение нерва характеризуется потерей чувствительности. Тут лучше обратиться к медработнику, но общие рекомендации - те же.
При нагноении - левомиколь, левосин. Повязки. Накладывать мази много, на салфетку, чтобы было куда вытягивать. Принимать антибиотики, особенно если это фурункулез, т.к. возможно заражение крови. В пределах цивилизации можно постараться обойтись без антибиотиков (они сильные), но в походе, деревне и т.д. - не бойся. Вреда от них меньше, чем от заражения крови. Из антибиотиков: Амоксиклав, Сумамед, амоксицилин. ЭТО ЛИЧНО МОЙ ОПЫТ, КОНКРЕТНО СВОИ АНТИБИОТИКИ - КОНСУЛЬТИРУЙСЯ С ВРАЧОМ.
Если начинается какое либо раздражение, сыпь, мелкие гнойнички по коже (например при воспалении потовых желез, обычно в паху, подмышками) - мазать эпланолом или эпланом. Эффект - на глазах.

Какие обезболивающие средства: лучше всего кетанов. В таблетках или инъекциях. Очень сильный, не токсичен, недорогой, не наркотический.

При открытых переломах, обширных ранах - спирт перорально. Чем быстрее - тем лучше. Иначе возможен болевой/адреналиновый шок, а в следствии оного - смерть.

Покуда все. Да, кстати, все это проверено на себе. И своих многочисленных товарищах.

Боль и борьба с ней.

zetroot — Tue, 13 May 2008 20:29:40 +0000

Как бороться с болью? Головной, от травм, ссадин? То есть с любой постоянной (слабо пульсирующей болью).

Выход прост. Самоубеждение. Достаточно лишь вспомнить, как ты ощущаешь то место которое болит обычно. Ответ никак - не катит. Ты ощущаешь его. Вспомни как. Любую постоянную боль можно отменить таким действием. Проверено на себе, как говорит wyveren

Для головы:

Найди точку пересечения линий переносицы и линии бровей.
Чуть левее и чуть правее этой точки (двигаемся по линии бровей) есть две точки. Ткани там качественно отличаются от остальных.
Надави с большой силой на них (до боли) и массируй вращательными движениями.
Резко отпусти.
Готово.

Большинству людей помогает. Очень хорошо работает, полностью безвредно.

Чистка

dogen — Sat, 05 Apr 2008 19:29:55 +0000

Весна пришла, пора субботников. На улицах стало чище. Скоро дожди начнутся.
И уже в зеркало пора посмотреть повнимательнее.
Смыть зимнюю грязь и зимнюю усталость :)
А если результат умывания пугает - поможет химический пилинг :)

Здраве и сентенции - 3

Hamaelleon — Thu, 06 Mar 2008 05:10:38 +0000

{ Предишна част.. }

3. [..] Душата слиза с нови импулси в един земен живот - не само импулси за да поправи грешките си, - но също и импулси за по-нататъшно развитие през един бъдещ земен живот.

Интервалът между смъртта и едно ново раждане нормално трае 700-800 години.

С това понятието съвременници значително се разширява. Така да се каже, това са вълни от съвременници, които винаги отново се срещат, особено онези хора, с които човек е бил свързан в предишен живот, се появяват в нов жизнен кръг.

Намеренията от живота преди раждането водят също до това, че когато една душа отново търси връзката със Земята, тя си избира родителите. Изборът на родителите е във връзка с импулсите и намеренията на индивидуалността, която се подготвя за раждането, понеже душата си търси подходящо тяло от наследствената линия като неин инструмент.

Това, което пречи на намеренията на душата поради наследените качества, се изхвърля чрез т.нар. детски болести. Оттам следва, че детските болести са благословия за душата на детето. [..] (стр. 61, подчертаването с курсив и удебеляване е мое дело)

(Източник: “Учение за лечебните средства”, Рудолф Хаушка, Антропософско издателство “Даскалов”, Стара Загора, 2006, ISBN 954-495-055-9, от гл. V “Раждане, смърт и прераждане”)

{ Следваща част.. }

Сърце

Петьо — Tue, 04 Mar 2008 12:47:55 +0000

/извадки от книгата на Гари Зукав – Мястото на душата/

Едно от основните открития в оптиката е, че бялото и черното не са цветове като синьото, зеленото и червеното. Бялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а следователно и на бялото. Казано по друг начин, бялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие? Ние свързваме бялото с чистотата, добротата и добродетелта. Бялото е символ на положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в бяло. Бялото представя целостта на духа. Асоциираме Бог, Божиите пратеници и Рая с белия цвят. Рисуваме ангелите в бели одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Когато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът изпитващ такива чувства е в черно настроение.

С термина “Тъмната епоха” назоваваме епохата, в която е липсвала “светлината на разума”. Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са “тъмната нощ на душата”. Наричаме Дявола Господар на мрака, на ада, а ада смятаме за място, където не прониква Божията Светлина.

Нима тогава възприемането на бялото като съвкупност или завършване, а на черното като липса е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението бяла светлина и чернота? Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат бялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.

Многосетивната личност вижда Божествеността, Господ, Божествения Разум или каквато и друга дума да предпочита да използва за това като Светлина. Вижда онези, през които Божественото протича съзнателно – хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни, единни и завършени. Следователно в бялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната Божественостт. Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в черното, от гледище на науката, многосетивният човек вижда отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на Светлина.

Накъдето и да се обърне многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същи свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбиранията не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, неспособна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.

Незавършената личност живее в състояние на разкъсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее в състояние на цялостност, като бялата светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е изгубила източника на своята Светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.

Онова, което наричаме зло, е липсата на Светлина или при всички случаи – на Любов. Когато говорим поетично за Светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и Божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид Светлина не е просто поетична. Тя е истинска. На душата може да и е трудно да следва пътя на Светлината през цялото превъплащение. Може да открие, че да се научи да живее в Светлина е трудно начинание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята – чрез избора на гнева вместо прошката например или на порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя остава обвита от Светлината, която е добила при престоя си на Земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склонна към онова, което наричаме зло, отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушенията да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле на страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за Живота.

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно – то е динамична сила, в която липсва Светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на Светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме Светлина.

Светлината на съзнанието е равносилна на Божествения Разум. Там където Божествения Разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно проСветлена. Душата, за която няма Светлина, винаги ще достигне до Светлината, понеже във всеки един момент всеки един от нас получава неимоверно голяма помощ. Има много Светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към Светлината. Рано или късно те винаги успяват.

Да се разбере злото като липса на Светлина не означава, че не трябва да му обръщаме внимание.

Каква е подходящата реакция срещу злото?

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие /на Светлина/ и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.

Липсата на Светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страдание. Омразата към злото се отразява на човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от Светлината.

Да разбирате злото като липса на Светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението. Ако видите например как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат – към онези, на които липсва състрадание, нима и вие ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.

Да се разбира злото като липса на Светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде победена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима може да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор?

Едно състрадателно сърце би свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия.

Армията може да победи друга армия, но може ли да надвие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото – то може да хвърли Светлина там, където тя липсва.

Да се разбере злото като липса на Светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме във всеки един момент – дали те ни водят към Светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме злото е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивният човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт.

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на истинската сила.

Това изисква сърцето.

Още по темата Умът или сърцето

Умът или сърцето

Петьо — Wed, 27 Feb 2008 19:42:52 +0000

Много пъти сме казвали: "Виж колко е умен". За други сме чували да казват: "Мнoгo е сърцат" или "Той е коравосърдечен".

Къде е истината и какво да следваме, умът или сърцето?

Медицината е категорична по въпроса. Когато мозъка спре сърцето може да продължи да работи, но когато спре сърцето спира всичко.

Древните писания като БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА тврдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето:

5. 10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето - той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

БХАГАВАД ГИТА също твърди:
13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.

Древните индийци също са смятали че човек мисли със сърцето си.

Може би е време и ние да го направим.

Може би ще бъде ви бъде интересно да знаете, че електромагнитното поле на сърцето е най-мощното в нашето тяло. То е приблизително пет хиляди пъти по-голямо от енергията на мозъка.

Енергията на сърцето не само, че прониква във всяка клетка, но дори излъчването достига извън нас на разстояние от три метра.

Сега вие вече знаете силата на сърцето. Любовта която идва от сърцата ни не може да бъде спряна.

Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува болест, която любовта не може да излекува. Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува врата, която любовта не може да отвори. Не съществува пропаст, която любовта не може да прекоси. Не съществува стена, която любовта не може да срине, нито грях, който любовта не може да изкупи.

Достатъчно любов ще разтвори всички проблеми. Ако можехме да обичаме достатъчно бихме могли да бъдем най-могъщите на света.

Обичайните нападки срещу хомеопатията..

Hamaelleon — Mon, 11 Feb 2008 09:05:50 +0000

{ Когато воюваш, бъди воин, а не т'утка! }

В събота вечерта колега хомеопат ми изпрати следния линк към някакъв Medsait, раздел Фитотерапия.

{ Оставям настрана недоработения дизайн, пропуските в осигуряване на добре рендвани и от трите основни в момента браузъра - IE, Firefox, Opera - страници ( влязох първо с Лисицата, но се наложи да го видя през IE ), дори ще си замълча за това, че сайт се пише site: какво е това www.medsait.com? Някакъв си сайт за медицина и здравеопазване.. }

И в раздел Фитотерапия нещо си написано за хомеопатията. Някои хора пак бързат да се изкажат неподготвени. Дори не схващат, че фитотерапия (билколечение) не е равно на хомеопатия!

Първо и най-важно, хомеопатичните лекарства работят на динамично ниво, докато средствата, използвани във фитотерапията - също като химическите, синтетични лекарства на т.нар. конвенционална медицина - работят на.. нека да го наречем фармакологично ниво. Фитотерапията работи също като химическите лекарства, но го прави с естествени субстанции - билките и тяхното съдържание.

Второ: основен в хомеопатията е принципът на подобието. Всъщност той прави една терапия хомеопатична, а не това, че се използват динамизирани лекарства - т.е не всичко на което пише "Хомеопатичен препарат" прави лечението ви хомеопатично в истинския смисъл на думата. Става дума за комбинирани бози на Боарон, Хил и прочие финансово ориентирани трикове.. Във фитотерапията по принцип не се говори за принцип на подобието.

Трето: фитотерапията работи с билки. Хомеопатията, освен тези лечебни растения, използва като изходна субстанция за приготвяне на лекарствата много по-широка гама: като се започне от металите и минералите, през растенията и то не само билките, та чак до животинското царство и други източници. Не познавам друга терапевтична система, която да има толкова богат набор от лечебни средства. В съвременната хомеопатична Материя Медика те са няколко хиляди и броят им продължава да расте с всяко ново доказване.

Фитотерапията (билколечение) не е хомеопатия! Това са различни терапевтични системи. Един известен английски хомеопат - Питър Чапел - цитира не кого да е, а СЗО (бих искал да го прочета това в оригинал), според която - в световен мащаб т.нар. конвенционална медицина (т.е тази, която към момента се води общоприета - тя е такава може би само в Европа и Америка) е едва на 4 място по разпространение.

На първо - логично, поради възрастта и и броя на ползвателите - е традиционната китайска медицина. На второ - хомеопатията (не забравяйте, че в една Индия, например, има университети, където хомеопатията върви рамо до рамо с конвенционалната медицина; все пак е логично - ефективно, доказало се за последните 2 века, и най-вече далеч по-евтино и още повече, по-щадящо и без задължителните за другите лекарства странични ефекти лечение). На трето е билколечението, т.е споменатата фитотерапия.

Та в този сайт има следното, относно хомеопатията:

"Самуел Ханеман в своя оригинална статия публикувана в 1796 е писал, че основната идея на хомеопатията е подобно се лекува с подобно. Ако човек страда от повръщане при лечение с хомеопатични средства трябва да му бъде изписано средство, което предизвиква повръщане. Този принцип се спазва в хомеопатичните лаборатории в Америка и Европа и днес. От материала, който може да има животински, растителен или минерален произход, се извлича прясна проба чрез екстракция с алкохол. Това се нарича тинктура-майка. След това 60 милиграма от този екстракт се прибавят към десет части алкохол, вода и млечна захар. Разтворът се разрежда, като силата на разреждане нараства до сто хиляди, при това и една молекула от материала, извлечен чрез екстракция не остава. Връзката на хомеопатията с окултните практики я правят опасна за здравето и живота." (коригиран текст - дори е написан неграмотно!)

Написаното е смешно. Първо, защото е написано прекалено опростено, вкл. и не съвсем точно. Естествено, винаги е този проблем с разреждането и липсата в крайния продукт дори на една молекула от изходната субстанция, винаги. И във всички подобни бълвочи, които съм чел се изпуска факта, че едното само разреждане не прави полученото лекарство хомеопатично. Има още нещо.. Проблемът се нарича дори не хомеопатия vs. медицина, а е много, много по-дълбок. Или както казва Ницше в "Залезът на Боговете": "Светът е по-дълбок, много по-дълбок, отколкото си мислел денят”! Някои хора - болшинството всъщност - все още живеят някъде там в 18-19 век, в светогледно отношение, в епохата на наивния материализъм: око да види, ръка да пипне. За тяхно огромно огорчение обаче светът е много повече от достъпното за ръцете - да пипнеш, да измериш, да претеглиш - и очите.. Проблемът с неприемането на хомеопатичната философия и респективно практика е, че тя се основава на светоглед, който не е материалистичен. А в университети по медицина, и изобщо в Европейската, еле па в Американската култура властващият сега светоглед е все още материалистичен. Точно по тази причина, тези, които знаят, че високопотенцираните хомеопатични лекарства не съдържат нито една молекула, атомчета или там нещо, което материалистичната наука да вкуси, усети, докосне с хилядите си механични и електронни придатъци на очите и ръцете.. смятат, че това е едно НИЩО. И следователно хомеопатията бива заклеймявана като псевдонаука (шарлатанство), работеща с нищо повече от placebo ефект или чисто и просто позитивно самовнушение..

Най-тъпото в цялата история - в дъното на която пак стоят пари, много, много пари на цяла една индустрия - фармакологичната - е, че тези невярващи и плюещи срещу хомеопатията обикновено НИКОГА НЕ СА СЕ СРЕЩАЛИ С НЕЯ, НИКОГА НЕ СА ИМАЛИ РЕАЛЕН ДОСЕГ С НЕЯ - ЕЙ ТАКА, ТОВА ТЯХНОТО НИЩО ДА ГИ УДАРИ ПРАВО В СЛЕПИТЕ ИМ КРАТУНИ.

Та хайде сега някой да ми обясни какво значи това: "Връзката на хомеопатията с окултните практики я правят опасна за здравето и живота." Какво е искал да каже авторът на това абсурдно твърдение? Какви окултни практики? Какво разбира под окултизъм - защото, сигурен съм, че представите ни за него доста ще се различават? Окултизъм е всичко, което не се побира в прекалено тясната материалистична парадигма ли? Какво значи опасна за здравето, че и за живота? Някакво обосновано мнение? Доказателства? "Ланцет"? Знаем ги ние тия "изследвания" на "много авторитетни, още по-авторитетни, най-най-и-по-по-най медицински авторитети, които се изказват за област от живота, която не познават добре.. А защо в този и в други медицински сайтове липсва раздел: Вредни и странични ефекти от прилагането на химически лекарства? Можи би, защото този раздел ще е с обем, превишаващ този на останалите раздели в сайта, взети заедно?

И още един цитат (отново с нужда от редакция):

"ХОМЕОПАТИЯТА - ИЗЦЕЛЕНИЕ ИЛИ ШАРЛАТАНСТВО:
Привържениците на хомеопатията я приемат за естествен метод на лечение. Те вярват, че подобното се лекува с подобно. Противниците са уверени, че хомеопатията в най добрия случай предизвиква ефекта плацебо (внушение), а други смятат това лечение за шарлатанство. През август 2005 най-уважаваното медицинско списание "Ланцет" публикува крупно изследване, опровергаващо представите за ползата на хомеопатията. Според учени от Берн, провели тези изследвания "доказателства за ефективноста на хомеопатията няма, докато ефекта от традиционните лекарства е реален."."

Все същите глупости, все същата приказка.. Добре де, искам да знам с колко хронични заболявания се е справила медицината - без да добавя нови страдания към тях, резултат от страничния ефект на "лечението"? Колко? Ако може и реални примери..

Болници в България

trichocephalus — Fri, 08 Feb 2008 11:27:51 +0000

Файлът представлява пълен списък на лечебните заведения за болнична помощ в България към дата 31.12.2007 година със адреси и телефони за контакт

Международен кодекс на медицинската етика

trichocephalus — Fri, 08 Feb 2008 11:26:35 +0000

Приет на 3-та Генерална асамблея на Световната медицинска
асоциация, Лондон, Англия, октомври 1949 г., изменен от
22-та Световна медицинска асамблея, Сидни, Австралия,
август 1968 г. и от 35-та Световна медицинска асамблея, Венеция,
Италия, октомври 1983 г.

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ
ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖА най-високи стандарти на професионално поведение.
ЛЕКАРЯТ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯВА мотиви, свързани с облага, да влияят на свободното и независимо прилагане на професионални решения в интерес на пациентите.

ЛЕКАРЯТ, във всички случаи на медицинска практика, ТРЯБВА ДА СЕ ПОСВЕТИ на осигуряване на компетентна медицинска помощ при пълна техническа и морална независимост, със състрадание и зачитане на човешкото достойнство.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЧТЕН с пациентите и колегите си и да се стреми да разкрива несъвършенствата на характера или некомпетентността на лекарите или на този, който се замеси в измама или заблуда.

За неетично поведение се счита:
а) Саморекламирането на лекарите, освен ако е позволено от закона на страната и в Етичния кодекс на националната медицинска асоциация;
б) Плащането или получаването на каквото и да е възнаграждение или каквато и да е друга отплата единствено затова, че е направена справка, препоръка или насочването на пациента към който и да е друг.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ЗАЧИТА правата на пациентите, на колегите си и на другите медицински професионалисти и да охранява доверието на пациента.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА само в интерес на пациента, ако предоставената от него медицинската помощ, би довела до отслабване на физическото и психичното състояние на пациента.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА РАЗГЛАСЯВА с голяма предпазливост открития, нови техники или нови лечебни способи чрез непрофесионални канали за информация.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА УДОСТОВЕРЯВА само това, което лично е установил.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ КЪМ БОЛНИЯ
ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОМНИ задължението да съхранява човешкия живот.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЪЛЖИ на своите пациенти пълна вярност и всички възможности на своята наука. Когато дадена изследване или лечение е извън собствените умения на лекаря, той трябва да призове друг лекар, който има необходимите способности.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА в абсолютна тайна всичко, което научи за своя пациент, дори след неговата смърт.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДАВА спешна помощ като хуманитарен дълг, освен ако е сигурен, че други имат добра воля и възможност да окажат същата помощ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИ към своите колеги така, както би искал от тях да се държат с него.
ЛЕКАРЯТ НЕ ТРЯБВА ДА ПРИВЛИЧА пациенти от своите колеги.
ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СПАЗВА ПРИНЦИПИТЕ на Декларацията от Женева, утвърдена от Световната медицинска асоциация.

Кокаин-свързани разстройства

trichocephalus — Fri, 08 Feb 2008 11:20:10 +0000

Разстройства свързани с употребата на кокаин

/съгласно DSM – IV/

Разстройства на кокаиновата употреба

Кокаинова зависимост

Кокаинова злоупотреба

Кокаин-индуцирани разстройства

Кокаинова интоксикация

- с възприятно-представни разстройства

Кокаинова абстиненция

Делир при кокаинова интоксикация

Кокаин-индуцирано психотично разстройство с налудности