Напоследък, след смъртта на Георги Стоев, който за мен, пещерният човек, щеше да си остане неизвестен ако не беше убит, хората отново започнаха да говорят за мафията, за куража на други народи да протестират срещу нея. А аз се чудя дали описаните героични народи са се справили с мафията по своите земи и как някой може да се справи с мафията. Защо тук много хора живеят с убеждението, че мафия има във всяка страна? Дали е така? И ако някъде няма, дали тя е изкоренена като явление или просто никога не я е имало защото в съответното общество не е имало благоприятни условия за възникването и развитието й?

Не знам почти нищо по темата, защото не съм започнала да се интересувам. За мен това е достатъчно ужасяващо, за да поддържа в ума ми светната лампичката с въпроса – да остана или да замина и ако замина къде да се дяна?

Не знам как народите се преборват с мафията, но знам за негрите, които успяват да се сдобият с права по мирен път, както и за индийците, които по подобен начин постигат независимост от британската империя. Хм, мафията по-силна ли е от американското правителство и вековните предразсъдъци на белите, от британската империя?

Кое я прави по-силна? Това че към нея няма изисквания за публичност и прозрачност? Може би това ми помага и на мен да живея мирно без да се конфронтирам с мафията – тя просто не знае за мен. Не че пътят ми никога не се е пресичал с този на хора с неприлично скъпи коли, но вече внимавам да ги заобикалям или пък да им помогна да приемат идеята, че аз съм нещо като безопасен жираф. И все пак, когато Григор пише поредица от текстове за Георги Стоев ( а Григор е писал много други неща ... копирайте ги докато е жив), а вкъщи Стоян започва да ми задава въпроси, за които не съм мислила много и не ми се мисли, няма как да не попитам: възможно ли е да живея в паралелна на мафията вселена, и ако е така, възможно ли е това да продължи вечно?

Да участвам в митинг по-ценно ли е от това да разширявам доколкото мога умовете на учениците си? Или е по-достойно да им дам пример на гражданска смелост и да разкажа някои истории в блога си? Такъв герой ли искам да бъда?

Как човек се втурва да протестира и да се бори без да е проумял достатъчно добре явлението, срещу което се бори, без да е преценил дали е прагматично да се бори по този начин? Славно е да умреш на барикада, но как точно помага за да направи света по-добър? А може би просто съм страхлива, просто добитък от стадото, което Вени (Вени, не можах да открия онази снимка, където полицаите те влачат с главата надолу. Дай ми линк), Ангел и Григор рутинно навикват? И какво означава да се боря с мафията? Не е ли същото като да се боря с всеки, който справедливо или не, е по-силен от мен? Защо? Защото той не се грижи за мен, отнема ми шансове и пр.? А аз как се грижа за по-слабите от мен? Как им давам шанс? Не казвам ли понякога “Да са учили и да са бачкали като мен!”? Дали по отношение на шансовете разликата между мен и Албена е по-малка от тази между Евгения и мен?

Айде аз да си ходя при бабуините.

Ако те кефя, гласувай за мен.

]]>