Узряло авокадо - то е мекичко и маслено, а не твърдо като картоф. По кората му се забелязват черни точици.

Хляб "Бонус" - предпочитам трите филии в зелена опаковка.

Червено вино.

Ако не си праволинеен веган, добави малко бри / синьо сирене.

Икономичната кухня по-нататък. Днес все пак е празник.

Изглежда примамливо да се довериш на утвърдена формула и да не се налага всеки ден да вземаш решения какво да сложиш в устата си. Може да не съм експерт-диетолог, нито пък лекар, но все пак освен знания, почерпени от книги за здравословно хранене ( а не женски списания, сайтове или книги популяризиращи диети за отслабване) , имам мозък и той неумолимо задава въпроси, които искам да предложа за размисъл, преди да съм провела собствено проучване.

В резюме програмата на Дюкан е високобелтъчна, нискомазнинна, нисковъглехидратна:

Ударен режим: приемане на "чисти" белтъчини (нетлъсти меса, яйца, обезмаслени млечни продукти) в продължение на 1-10 дни (средно 5) в зависимост от броя на колограмите, които желаете да свалите.

Смесен режим: редуване на няколкодневни периоди на приемане на "чисти" белтъчини с периоди на комбинация от белтъчини и зеленчуци. Продължителността е по една седмица за сваляне на един килограм (т.е. 12 седмици за моите излишни килограма, т.е. почти 3 месеца).

Преходен режим: постепенно въвеждане на други храни. Продължителността е по десет дни за свален килограм (т.е. в моя случай 120 дни за 12кг., т.е. 4 месеца).

Всеки четвъртък до края на живота: чисти белтъчини (за разлика от плодовите дни или пиенето на вода, което се препоръчва от други системи).

На практика това означава да премина към предимно месояден режим до края на живота си и да съм доволна, защото мога да нагъвам неограничени дневни количества месо. Важно условие е да изпивам поне по литър и половина вода на ден, за да уринирам често и по този начин да се отървавам от токсините, които и д-р Дюкан не крие, че приемам в солидни количества с месото.

Ще набележа някои моменти от теорията на Дюкан, които ме смущават и ще се радвам на коментари:

1. Дюкан казва, че хората дълго време са хапвали сложни / бавни въглехидрати, които се разграждат бавно, засищат продължително време (модерен аналог е пълнозърнестият хляб). Защо Дюкан  не апелира да ядем такива неща и днес, особено след като не съдържат токсините на месото? Не всички от тях съдържат ненавижданите от Дюкан мазнини.

2. Добра идея ли е съвсем да се лишим от мазнини? Ако мазнините са толкова лоши и трябва да се пазим от лъжицата зехтин в салатата, тогава защо да не се притесняваме от мазните риби? Тяхната мазнина е полезна, но Дюкан не отрича полезността на зехтина, но някакси набляга на неговата калоричност. В същото време, обаче, казва да не се интересуваме от калории. Както и да е. Ако не ядем тлъсти риби, не слагаме зехтин в салатата, това ОК ли е? Излишни ли са мазнините? Доколкото знам някои витамини са мастноразтворими.

3. Дюкан заявява, че човек е месояден ловец и "Едва когато е станал колективен ловец и оттам активен консуматор на месо, той е придобил чисто човешки способности". В този смисъл, личности като Махатма Ганди, израснали във вегетарианска култура и хапвали месо не повече от веднъж в живота си, не разполагат с чисто човешки способности? За какво по-точно става въпрос?

4. Дюкан непрекъснато казва, че няма смисъл да се интересуваме от калории, но за да рекламира белтъчините, се фокусира върху ниската им калорийна стойност. Тъй като 50% от белтъчините не се усвоява, понеже е отпадък, калорийността им пада ли пада, и така 100 грама говежда пържола е сравнима с лъжица олио в салатата (не съм изчислила лично). А защо не сравнят пържолата със 100 грама домати и чушки? Последно броят на калориите има или няма значение?

5. Лошите неща се казват холестерол и триглицериди и се съдържат в животинските мазнини. Ще проверя дали не се съдържат и в нетлъстите меса, млечните продукти и яйцата.

6. Ако не приемаш 60-80 грама чисти белтъчини на ден, ще ти увехне кожата, понеже организмът ти ще започне да ги черпи от кожата и костите. Предполага се, че ако си вегетарианец от години, трябва да си доста сбръчкан. Не можах да открия точното място, но ми се стори, че Дюкан намеква че не сме в състояние да си произвеждаме сами белтъчини, та затова се налага да хапваме белтъчни храни. Ние някакъв по-специален вид бозайници ли сме? Ако зайците, овцете, кравите пасат трева и НЕ хапват месо, яйца и мляко, как си произвеждат сами белтъците?

7. Доколкото знам увяхването на кожата е свързано и със съдържанието на вода в нея, но Дюкан възхвалява изсушаването на напоените с вода тъкани и изтъква "хидрофобския ефект" на белтъчините. Той обвинява зеленчуците за задържането на вода в тъканите. Затова пък препоръчва пиене на много вода, която да избута тая лоша зеленчукова вода от тъканите ни. С какво по-точно е лоша водата, която приемаме от плодовете и зеленчуците?

8. Хубаво е да ядем белтъчини, понеже организмът ни доста се мъчи докато ги преработи и така изразходва енергия и отслабваме. Без коментар от мен.

9. Кетоните, които идват от месото убиват апетита. Доколкото си спомням от училище, убиват и нас, но ще проверя.

10. Плодовете всъщност никак не са полезни. Трябва да ограничаваме консумацията им. И това не ми се коментира.

Майка ми ми е внушила, че единственият начин да се приготви е бавен и трудоемък. От нея знам, че името на манджата идва от историята за имама, който толкова много я харесал, че аха да умре от преяждане, пък и му втръснало да яде. Аз, обаче, израснах с представата, че по-скоро готвачът е тоя, който баялдисва, докато сготви това чудо: майка ми има досадния навик да осолява патладжаните и да ги оставя да отделят “отровата си” в наклонена тава, а освен това пържи всички участващи зеленчуци като следваща стъпка. Така прекарва цял ден край котлона в летните горещини. Предполагам, че някои заменят предварителното пържене с предварително печене, но пак си е досада.

Рядко намирам добри консерви. Попадала съм на сравнително добри бурканчета, но или забравям кои са добрите, или не мога да ги открия следващия път, което помага да ги забравя.

Идва ми тежичко ако зеленчуците са пържени. Твърде възможно е имамът да е пострадал от прекалено много мазнина.

Вчера направих скромен технологичен и психологически пробив.

Отдавна съм прозряла, че патладжаните са си ОК и без отцеждане, но споменът за първия ми (и единствен до вчера) опит за приготвяне на имам баялдъ, датиращ отпреди 16 години ме травмираше до вчера – готвих буквално цял следобед, за да дойде някаква банда гости и да омете произведението ми за минути.

Ето защо днес реших да сложа всичко в йенска тенджера във фурната и да си чета книжка в другата стая (за разлика от Стоян, който бае над това, което готви от началото до края, защото това поведение отговаря на представите му за добро готвачество). Имам чувството, че в глинен съд резултатите ще са още по-добри и ще премина към готвене в такъв, след като си изясня колко време и при каква температура да задушавам.

Не нарязах предварително всички зеленчуци, за да не се окажат повече отколкото побира тенджерата (както се случи с нещастните 8 тиквички, които изхвърлих онзи ден ... понеже се получи нещо ужасно, де). И така, редих нарязани на кръгчета патладжани, тиквички и чушки и едро накълцани лук и чесън (чесънът е супер на цели скилидки, така че нямам обяснение защо го накълцах). След изреждането на пластове патладжан- лук-тиквичка-чушка-чесън, поръсвах със сол, черен пипер и канела. Ако вярвах, че днес няма да ме мързи да отида до пазара, щях да сложа и кръгчета домат, но си го оставих за салата. Вместо това размих малко доматено пюре в малко вода и полях. Водата бива да покрива не повече от един пръст, понеже зеленчуците си пускат доста течност и трябва да чакаш доста, за да изври (на мен след около 2 часа ми писна). Забравих да спомена, че с мазнината (зехтин) символично намазах дъното на тенджерата в самото начало, и така на имама ще му остане място за десерт (да речем моцарела с боровинково сладко), както и за натрошени (в дървено хаванче) орехи, с които си поръсих готовата порция (това е вместо мазнина, така че зехтинът май беше излишен). Можех да накълцам и пресен магданоз върху орехите, но забравих. Гарнирах с твърдо козе сирене на Лакрима. Доста приляга на кисело-сладко и леко горчиво-лютивия вкус. Изядох цялото съдържание (2 патладжана, 4 миниатюрни тиквички, 2 големи глави лук, 1 голяма глава чесън, 4 прилично големи зелени чушки, 100 мл размито във вода пюре, сол, черен пипер, канела) на три пъти (Стоян не яде зеленчуци).

Изводите:

- не е по-малко вкусно от пърженото

- трябва да се разбере на каква температура да се пече и колко време, за да изври водата, но да не загори

- ще прилагам отново отказа от предварително накълцване, докато не запомня колко количество се побира в теджерата

Ако не се страхувате от напълняване, можете да ядете с хляб. Препоръчвам Бонус в зелена опаковка (трите дълги филии). Предполагам, че бял препечен също ще стои добре. Може и малко маслинки. Напитка? Вероятно ще му приляга айрян.

Бон баялдъ!

Ако оцелееш след като изпробваш рецептата, , гласувай за мен.

]]> http://lydblog.wordpress.com/2008/01/17/elda/ Thu, 17 Jan 2008 18:43:03 +0000 lyd http://lydblog.bg.wordpress.com/2008/01/17/elda/  

Елдата е кафяво звънце с формата на ръбест лешник и големината на леща. Тя е традиционна руска храна, която ми напомня за брезова горичка и дървена къщичка – идеалният retreat за моето духовно пътешествие.

Невенчето е човекът, който би могъл да оцени естетиката на елдата и да схване защо от известно време желанието ми да я съчетая с кафяви печурки растеше.

Дали защото снощи, в състояние на силен стрес, пресолих творението, сега ми се струва, че комбинацията има чувствително по-голяма естетическа стойност в суров вид, отколкото всякаква друга стойност в обработен.

Разбира се, това не ми попречи да изям две купички (ех, забравих да ям с дървена лъжичка, ама къде ли ми е лъжичката L ) и да остана твърд фен на елдата (и на кафявите гъби).

Можеш да я намериш в магазините за диетични храни. Килото е към 3 лева. Рецепти можеш да намериш в Гуглето ако търсиш с “buckwheat”. Ако пък поназнайваш руски, пробвай с романтичното “гречиха” ( другото и име на бг е “гречка”).

Ако те мързи да търсиш, просто я свари в подсолена вода в пропорция 1:3, сипи в купичка и добави масло и сирене. Ако ти се занимава преди да сипеш водата, можеш да я измиеш и “попечеш” (като я разбъркваш постоянно) в тенджерата (без мазнина) подобно на пуканки.

После дъвчеш по-продължително, отколкото ядеш ориз, понеже има люспи, но те са фини, така че дъвчеш по-малко отколкото ако ядеш варено жито. Колкото повече дъвчеш, толкова по-вкусно и медитативно ти става.

Купих си три стръка праз. Макар че обожавам праз, досега не бях купувала, защото не бях попадала на възможността да купя отделни стръкове, а не ми се иска да купувам голям сноп. Може да се прежаля да създам зен градинка за праза, но не обичам да имам големи количества от каквото и да е. Не обичам да изхвърлям неупотребени неща; не обичам да се чувствам задължена да мисля за оползотворяването им. Дори когато пушех много, никога не купувах стекове, защото си казвах, че може внезапно да реша да откажа цигарите. Не обичам и да пробутвам на хората нещо, което не ми трябва. Запасяването с каквото и да е не ме кефи. Дали това е свързано с неумението ми да спестявам пари?

Купих праз, за да си сваря вълшебна супа, както е описано във вълшебната книга “Французойките не пълнеят”. Дори и да нямаш нужда от отслабване, дори и да не си жена, купи я, защото ще ти каже много за радостта от живота. Отдавна щях да ти казвам за нея, но скоро няма да намеря време да осъществя грандиозната идея “Френски зен” . Така че … чети сам.

Бульонът от праз е прекрасен като всички бульони, особено ако добавиш зехтин, лимон и черен пипер. Аз добавих и целина, понеже обичам … сухата супа “Златна кокошка с праз и целина”.

Ако нарежеш праза на пънчета, вместо на ситно, лесно ще отцедиш бульона и без специални приспособления. Пънчетата ги запазих в хладилника и 2 пъти ядох от тях – запечени в парти-грил (в малка метална купичка) със сирене, топено сирене, масло и черен пипер.

Докато пресипвах готовата порция в порцеланова чиния, си спомних за една стара любов, за още един от моите герои – Николай Джамбазов.

Струва ми се, че кило картофен чипс не е по-евтино от кило замразени кръгчета от калмари. Ще докладвам точните цифри като проверя.

В малко брашно забъркваш малко сол, черен пипер, може и чесън на прах и каквото предпочиташ.

В това време калмарите бързо се размразяват в студена вода. После ги подсушаваш с хартиени кухненски кърпи.

В пластмасова кутия с добре затварящ се капак сипваш брашното и порция калмари. Разтръскваш хубаво и пускаш в горещо растително олио по избор. Пържиш до зачервяване. Докато се пържи едната порция, тръскаш следващата.

Възможна грешка: да подготвиш всички калмари с брашно и после да ги пържиш. От влагата брашното става на тесто и калмарите се залепват. После трябва да ги отлепваш парче по парче, като отлепеното се залепя за пръста ти. По-добре да прекараш част от времето за пържене в тръскане, отколкото в отлепяне на това, което предварително си тръскал.

Докато отлепях, изобретих следната оптимизация:

Тъй като не можеш да прецениш колко брашно да подготвиш, и след тръскането се налага да вадиш кръгчетата едно по едно от брашното, за да ги прехвърлиш в тигана, след тръскане в кутията, изсипи в купа за отцеждане на спагети. Брашното ще изпадне в тавичка. После пак го пресипи в кутията и тръскай следващата порция.

Очаквам идеи и съвети относно пърженето на калмари. Някой да знае рецепта без пържене? Какво ли се получава ако пекнеш калмар на тефлонов тиган?