Една приятелка в тази връзка зададе въпроса поради що при всяко социалистическо правителство има зърнена криза. Моето обяснение е, че кризите имат цикличен характер и поради тая причина връхлитат и се оттеглят през определени периоди от време. Просто е въпрос на съвпадение развихрянето им по време на властовите периоди на БСП. Аз лично си го обяснявам освен с китайците, румънците, учителите, меджународната политическа обстановка и влошените турско-иракси взаимоотношения, ами и с повишената слънчева активност.

Между другото, като стана дума за цени и заплати, както и за мантрата на правителство, икономисти и всякакви, че цените се покачват, за да достигнем европейските стандарти, не мога да не отбележа една простичка, но усърдно незабелязвана истина: "заплата" е синоним на "цена на труда". Тоест, как точно се компенсират високите цени на стоките с ниските цени на труда е въпрос, на който не се съмнявам, че отговор може да бъде намерен, само че аз обичам ирреалните неща да се случват във фантастичните романи и сериали, не наяве.

През ноември хората, които не са успели да се вредят за по-горните и не могат да си позволят СПА ваканция, почивка в Алпите или празничен пакет на баснословна цена там, където все още има места, започват да се оглеждат за ресторант или кръчма в града. Оказва се, че заведенията, които си струват, също са резервирани вече, понякога месеци напред.

Свободните заведения са или мизерни, или предлагат куверти на такава стойност, с която можеш да изкараш две седмици при нормални условия. Като се замисли човек за цялата блъсканица и суматоха в новогодишната нощ - колко трябва да чакаш, за да ти донесат вечерята, как после ще ръфаш студени меса и увяхнали салати, как музиката в най-добрия случай ще е някакъв посредствен оркестър, който свири евъргрийни от времето на баба ти, а в най-лошия - звучна, мазна чалга, и как не само ще търпиш, ами ще трябва и да се изръсиш за "удоволствието"... И направо ти се отщява да посрещаш Нова година където и да е освен вкъщи.

Празнуването с приятели и роднини пък в повечето случаи не се отличава с особена оригиналност. Дори се получава така, че ако няколко години подред празнуваш вкъщи, не можеш да си спомниш как точно си посрещнал 2005, 2006 и 2007. Удивително си приличат... Заради притесненията някой да не остане гладен, има три пъти повече храна, от колкото е необходимо. Натъпкваш се така, че не можеш да дишаш, гледаш някакви глупави празнични концерти и програми и към 11 вече така ти се спи, че едва гледаш. В 12 часа е обичайното слово на Президента, което слушаш с половин ухо, после има шампанско, заря и ако все още има хора, които могат да се движат, се изиграва едно дунавско хоро, за което всеки от участниците има собствено мнение.

Посрещането на площада на пръв поглед изглежда примамливо, но на втори - не съвсем толкова. Обикновено е студено, все пак е зима, участниците в концерта представляват някаква уродлива смесица от музикални стилове, с цел да се угоди на всички, но се получава точно обратния ефект. Опасно е - от всякъде летят пиратки, бомбички и други запалителни средства и трябва да си изключително ловък и наблюдателен, за да се опазиш някоя да не ти гръмне в ухото или да не ти отнесе някой крайник...

В крайна сметка излиза, че празнуването на Нова година или ти излиза скъпо и скучно, или евтино, но още по-скучно. Въпреки това го правиш, защото всички така правят...

Изводът - мислете за Нова година от юли, така че да си изберете най-готиното място на най-изгодна цена.

Вторият вариант, който все повече ми допада, е да празнуваш Нова година в някой друг ден. Кой да е - само да е различен от 31 декември срещу 1 януари. Може би следващият ден. Какво пък толкова, след като един ден не е достатъчен, след като няма капацитет да се покрият нуждите на толкова много желаещи да празнуват хора, защо да не се направят два дни...

По същия начин Свети Валентин може да се празнува на 15-ти февруари, Денят на жената - на 9-ти март, а празника на студентите - на 9-ти декември...

Европейският съюз е на път да разреши случая особено в казуса, касаещ сексуалните щения на едрия и дребен рогат добитък. Оказва се, че когато баба Куна от Търнокопене, провадийска околия, си дои кравата, тя извършва противоестествени блудствени действия с клетото добиче. Остава да се молим ЕС да не се сети, че сучещите теленца, агънца, яренца и прочие живинки са обект на сексуално извращение с малолетни и инцест, защото докато се хранят, задоволяват сексуално извратените си майки.

За повече информация по скандалните страсти на кози и крави >тук<.

Те ти Параолимпиада в действие, на която всеки печели без оглед на мястото, на което се е класирал. Загубилите да пийнат една студена вода, докато цената й още е поносима.

Има различни видове олимпиади. Наред с класическата олимпиада, възродена от времето на древна Елада, съществуват и други олимпиади - математически, литературни, философски и какви ли не. Има и параолимпиада. Има и изборна олимпиада, която е алтернатива на параолимпиадата. За всички олимпиади важи един основен принцип - важно е участието. Дето се вика, последен да си завършил, важно е, че си участвал. Все пак, не може човек да не си зададе въпроса защо у нас толкова хора предпочитат да участват в изборната олимпиада, ами не отидат да си участват по живо, по здраво, на параолимпиадата.

Настоящата предизборна кампания обаче надмина себе си. Предизборните щабове започнаха буквално да чегъртат по дъното на блатото, за да извадят някаква що-годе позната форма на живот, в резултат на което по телевизионни екрани, градове, села и паланки плъпнаха меко казано странни участници, носители на меко казано странни идеи. Естествено, по традиция камерите са съсредоточени върху София - все пак столица, това-онова... И като заваляха едни предизборни обещания, та преизпълниха петилетката за две седмици.

Например, Юлияна Дончева доказва, че в България имало и нормални хора, прокарвайки авангардната идея да построи цирк на мястото на софийския затвор. Причината за подобно предизборно обещание - не било приятно затворът да е в чертите на града. Ами де да знам. В смисъл, сигурно има и по-добри места за един затвор, спор няма. Пита се в уравнението обаче това ли е най-важното за просперитета на столицата - местоположението на затвора? Че то ако е така, значи сме цъфнали, вързали, че и отатък. Остана сега да оправим и страната... Обаче имам тук някои въпроси - защо точно цирк на мястото на затвора? Примерно, що не някой мол? И бездруго са модни напоследък. Или примерно да наблегнем на к0лтурата и да направим затвора на театър. Даже има нещо символично в това! "Да превърнем затворите в театри!" - я колко хубаво звучи! Или басейн! Или може би дори детска ясла! "Да превърнем затворите в детски ясли!" също е много вървежно. Ама то пък някой ще го навърже с педофилите и... Не, не ясли. Най-добре бизнес-център. Или почивен дом. Може да е сцена за поредния Сървайвър. А бе много работи може да е. Защо точно цирк?! Ей това не ми е ясно. За съжаление (или за щастие, въпрос на гледна точка) идеите на Дончева са изначално обречени на неосъществяване, така че дори и София да проима цирк, той нито ще е на мястото на затвора, нито ще бъде дело на госпожа Дончева. Нищо де, важно е участието.

Слави Бинев също си заслужава мястото на почетната стълбичка, на която ще се наредят последните финиширали в състезанието. Господин архонтът, който преди време обяви, че е обрекъл съпругата си и себе си на Църквата (живеят в манастир, да?), а сина си принесъл в жертва на Бога... Сега си е поставил за цел не друго, а да приключи веднъж завинаги с фактора Бойко. За тази цел обикаля като замаян и пука балончета (играе си човекът, какво толкова), обаче на дневен ред стои един въпрос: какво, аджеба, ще направи със столицата, ако все пак реалността се бъгне дотам, че той воистина вземе, че стане софийски кмет? Никога няма да узнаем отговора и на този въпрос...

В останалите градове положението не е по-хубаво. Във Варна си имаме кандидат-кметица, която хапе. Появяването й в публичното пространство без намордник си е нарушаване на законите на тая страна! Все пак, варненци не се притесняваме много, щото Цвета Георгиева ще продължи да хапе само на по-неофициално ниво. Затова пък морската столица си има травестит в ролята на кандидат за общински съветник. Елза Парини бил... била... било... кандидат от средите на ССД и Българска занаятчийска камара, каквото и да е последното. По въпроса в какъв точно занаят е добра госпожица Парини науката упорито мълчи...

Междувременно по телевизиите гледаме най-разнообразни хуманоидни форми на живот, участващи в изборите: видяхме приемащи в леглото си, полуголи кметове, видяхме бягащи кметове, виждаме кметове, настоящи при това, които окрилени от наближаващите избори са се юрнали да ремонтират, асфалтират, да строят, да градят... А бе изобщо, строителите на съвременна България пасти да ядат.

Както се казва, важно е участието... :neutral: