Когато сте щастливи, се опитвате да изживеете щастието. Когато сте тъжни, се опитвате да преодолеете тъгата. При щастието знаете, че то не е вечно, докато при тъгата може въобще да не виждате е краят й. Вие сте като един магнит, който вие настройвате. Ръчките за настройка за вашите мисли, чувства, емоции, желания, нужди и т.н. Умът ви е даден, за да мислите, не да се тревожите. Въпреки това има ли човек, който никога да не се тревожи? Когато някой се тревожи, той настройва магнита си и започва, който привлича. В такъв момент, е добре да се мисли за нещо хубаво, да се прави нещо хубаво, да има смях, радост, положителни емоции. Може да не е лесно, но негативното състояние с нищо няма да реши положението, в което се намира тъжния човек! Колкото повече се борите срещу нещо, толкова повече го зареждате с енергия, защото мислите за него, защото цялата ви същност се занимава с него. Това води единствено до усилване на това, срещу което се борите, противите, негодувате и т.н.

Това е като фризби – винаги се връща там, откъдето е изпратено.

„Д- р Ямото провел още един интересен експеримент. Сложил в три буркана ориз и го залял с вода. В продължение на месец всеки ден казвал на единия буркан: "Благодаря!"
"Ти си глупак" - на втория, а на третия не обръщал внимание. След месец оризът, на когото благодарил, започнал да ферментира, изпускайки силен приятен аромат.

Оризът от втория буркан почернял. А оризът, на когото не обръщали внимание, загнил.
Д- р Ямото смята, че този експеримент ни дава много ценен урок. Особено по отношение на децата, трябва да се грижим за тях, да им обръщаме внимание, да разговаряме най-голяма е вредата от равнодушието.
- Така възникват фантастични хипотези, но те винаги се опират на практиката.
Равнодушието, ненавистта, гневът и даже раздразнителността действат разрушаващо не само върху другите хора.
- В духовен план този, който излъчва негативни мисли, замърсява собствената си вода.”

Цитат от филма „Великата тайна на водата.”

"По-скоро щеадне половин метър сняг това лято, отколкото да спадне престъпността с 25% във Вашингтон."

Но след успешно проведения опит, полицията в града се включи охотно в изследването тъй като резултатите показаха действително намаляване на престъпността с 25%, което бе предсказано въз основа на 48 подобни опити проведени на други места, в по-малък мащаб. Това естествено ни кара да се замислим дали нашите мисли влияят върху света, в която живеем?

Бъди сигурен, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.Ние сами създаваме този свят.

Текста е от филма "what the bleep do we know" "какво си мислим че знаем".

Когато децата са малки, те тичат насам натам, играят си, изразходват енергия. Когато има кой да ги наглежда, те изразходват енергия. Когато няма, те търсят някакво занимание/игра, с която да се занимават. След това ги вкарват в училището, някои родители нямат време за тях и т.н. Децата трябва да изразходват енергията си някъде. Представяте ли си да дръпнете ръчната спирачка и да натиснете педала! Нещо подобно е и с децата, тази енергия, трябва да се вложи в нещо. За щастие като малки има телевизия и телевизионни игри (навремето)/компютърни игри и psp сега. Още повече сега има и интернет. Но това няма как да се хареса на всички деца и още повече то е един виртуален свят, който си има плюсове и минуси.

Каква е работата на енергията в случая?

Когато се появи интереса към цигарите децата, ако нямат къде да вложат енергията си, то това макар и неподхощо „място”, може да се окаже единственото, в което да вложат енергията си. Ако на едно дете не му се даде някаква работа (разбирай – дребни задачи, малки отговорности и други, които да го занимаят и да види смислени резултати от работата си) той ще потърси място, където да вложи енергията си. И друго не може да се очаква, това е като чаша, която пълните с чай и в един момент започва да прелива, защото няма кой да изпие чая. Вероятно леко глуповат пример, но когато енергията е в повече, това е излишък. Няма излишък, който да е полезен, защото тогава от възможен актив, той се е превърнал в пасив. Това е един вид „пасивна” енергия, която търси отдушник, за да се изразходи. Това могат да бъдат цигари, алкохол, трева, амфети и всякакви социално-познати ни ритуали и доказвания пред групата/множеството/семейството и т.н.

Когато децата поотраснат, възрастните очакват от тях да могат да се справят с живота, най-малкото, за да не ги хранят само. Да си намерят работа, да започнат сами да се грижат за себе си и ред други врели некипели, които са съвсем естествени, но при едно естествено развитие на детето. Възможно ли е един ученик, завършващ някоя от гимназиите (не визирам техникумите умишлено), да излезе напълно подготвен, за да се справи сам в нашата икономическа среда, ако никой не го е научил или изисквал да прави нещо, да извършва някаква работа?

Колко е лесно на родителя, възпитателя, страничният наблюдател, да констатира с клиширани демотиватори от рода на „за нищо не ставаш”, „никога няма да се научиш”, „за какво те пращах на училище”, „на нищо ли не съм те научил”, „така не се прави”, „голям си вече, трябва да се научиш да поемаш отговорност”, „от теб нищо не става” и т.н. наивни само-извинения.

Обратното положение също е неестествено. Да натовариш детето с много неща, с които да искаш да се справи, за да го „подготвиш”. От една страна, детето трябва да избере, само какво да прави. От друга да се опиташ да го вкараш в някакви рамки и да го направиш, какъвто искаш да бъде, може да причини огромни вреди и да доведе до проблеми за детето. Една майка ми сподели, че синът й е син на 2 мафиотски фамилии и трябва да свиква. Прекалено големите очаквания и налагането на възрастните, могат да доведат до притеснения у детето, да не разочароват родителите си, да не би да сгрешат и т.н. Това от своя страна ги прави не само неестествени, но и притеснителни, тревожни и т.н.
От една страна, не можеш да оставиш детето си (един човек) без да му дадеш някаква смислена работа, защото то/той ще насочи енергията си към нещо друго. След което да искаш да работи, да се правя с дейности, задачи и ситуации, за които е неподготвен. В някои случаи той би се справил, ако това е нещо, което му се отдава. Но дори и в тези случаи, не можеш да го хванеш от позицията на забавленията, телевизията и социалния живот, да го спуснеш да работи някъде и да очакваш от него да се справи (особено, ако работата изисква опит, компетенции, знания и други). Нещо повече, веднъж насочена енергията в дадена област (например пушене), колкото по-дълго енергията работи там, толкова по-трудно става да се откажат цигарите. Един от начините, е когато вече можеш и да го правиш и да не го правиш. Но това не е функция на мисълта, а на опита. Ако се чувстваш добре след като спреш да пушиш за един по-дълъг период (1 месец например), значи можеш без цигари (алкохол, трева, амфети, екс, кекс и др.). Но ако не се чувстваш добре, то определено не можеш все още без това „нещо”. Тогава имаш проблем.

Можем ли да очакваме, от един човек, на който не сме създали работа, в която да влага енергията си, да се откаже от горепосочените дейности и да скокне и да се справя сам в живота, да поема отговорности, да се развива и т.н.? Ами не не можем! Какво би било, ако изискваме от някого, да направи нещо, което ние самите не можем да направим? Огромна част от учениците (преди, а и сега), пушат. Много от родителите им също. И много от същите родители не знаят, че децата им пушат. Как тогава, родителят да изиска от детето си, да откаже цигарите, ако въобще разбере, че пиши?

Енегията е интересно нещо, когато се насочи в дадена посока, ние си мислим, че всичко е механично. Когато преценим НИЕ големите авторитети, можем да се променим бързо и да направим, каквото искаме. Реалността показва съвсем друга картинка. Това именно е много хора, които им е трудно да откажат цигарите например. Много недоволни от работата си и т.н. Реалността ни показва, че взаимодействията не са само механични. Но човек трябва да си отвори очите и да поеме отговорност за собствените си действия и въздействието върху останалия свят.

Някои по-тежки случаи относно горе-написаното:

1 Детето има много енергия, тича насам натам, лудува и си изразходва енергията. То вероятно е по-буйно, импулсивно, енергично от повечето деца. Това плаши възпитателите/учителите, защото разваля „дисциплината”. Всички трябва да спазват определените правила от големите „авторитети”. Така детето с много енергия, не само, че трябва да търси нови дейности, в които да изразходи енергията си, но и остава неразбрано. Новите дейности, могат да са бой над съученици, доказване и т.н. Също така алкохол, цигари и други копирания на по-големите и елита, който „всички харесват”. От толкова много енергия, как да очакваш от едно дете, да стои на едно място и да решава задачи или да учи? Така съвсем неестествено, но логично, може да изостане от уроците (които толкова и подготвят за живота!), но и да остане неразбран от останалите, с ниско самочувствие поради наказания, скарване от учители, родители и други.

По този начин, едно иначе енергично дете, може да стане озлобено, с ниско самочувствие, лоши оценки, неразбрано от повечето хора и уплашено (агресията, е в следствие от страха), т.е. и агресивно.

И после детето било, непослушно, буйно, проблемно и т.н. Колко само-извинително и наивно. Впоследствие, родителят ще иска, детето му да се справя в живота и да работи, като често търси вината в детето, а не у себе си!

2 Дете, на което му се дават задачи, но които то самото няма желание да изпълнява. В това няма нищо лошо. Децата са любопитни и искат да се занимават с нещо. Но не можеш да вземеш едно дете, което е добро в математиката и да искаш от него да направиш музикант или балетист, когато то иска да стане математик или физик например! Как да дадеш на едно дете да извършва работа, изискваща сръчност, ако то е несръчно и да му казваш, че „за нищо не става”, след, като не може да се справи с това, което за родителя е толкова лесно. Просто, всеки си има положителни качества и на сила хубост не става. Все едно да накараш някого да ти решава сложни задачи, а той да си няма и понятие от математика и още повече, никакво желание да се занимава с това, а ти да очакваш от него да се справи безпогрешно! Истината е, че не можеш да го направиш такъв, какъвто не му се отдава да бъде. Детето трябва да намери собственият си път. Да го караш да върши нещо, което не иска и му е трудно, е демотивиращо. Това от своя страна, е подходяща страна, да прави умишлени грешки, да се инати, да го прави и да се чувства все по-неудовлетворен/нещастен от свършеното. Това е нещо, което съвсем логично, може да го доведе до нежелание за работа или да го разболее дори. Една моя позната, за да се хареса на родителите си, започна да работи работа, която направи родителите и доволни. След няколко месеца, беше толкова изтощена и изнемощяла и то без видима причина.

На сила хубост не става.
Когато един човек работи и обича работата си, енергията е с него. Като върши работата си с удоволствие, няма как да е по-изморен, от онзи, чиято работа не му харесва. Дори работата да е тежка, подобна работа се харесва на именно онези с повече енергия, защото могат да я изразходят и да се почувстват по-добре от това. Както всеки е различен, така и за всеки си има различни подходящи дейности, които да извършва. За онези, които не работят, дори да се водят, че работят, е по-трудно да си намерят нова работа. Същото се отнася и до безработните. Тези, които сами трябва да си създадат работа, трябва да намерят какво точно искат да правят, да открият собственият си път.

Напълно е възможно да съм допуснал грешки в текста по-горе. Ще съм благодарен на конструктивна и градивна критика. Статията е относно енергията и нейното влияние и насочване. Относно, самата работа и реализация, съм добавил разсъждения, колкото за ориентир на основната тема. Поради това, извън основната тема, по отношение на работа и реализация нямам никакви претенции за безпогрешност и ще се радвам да споделите вашето мнение.

"Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.
Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.

“Но аз вече минах през това!” – протестира той пред сърцето си.
“Минал си наистина, но не си го преодолял” – отвръща сърцето му.
И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.
"

Даваш, получаваш!

Когато не харесваме нещо, Бог ни замесва още от него и ни го дава, докато го разберем. ( Това не помня дали беше точно така, но може би пази същият смисъл).

Каквото даваме, това и получаваме.

Това, за което мислим, това привличаме.

Енергията следва мисълта.

Когато не харесваме нещо, ние го зареждаме с енергия. Колкото повече му се противим, защитаваме се, борим се и т.н., толкова повече го зареждаме с енергия. Колкото по-постоянно мислим за него, толкова повече го зареждаме с енергия и поддържаме мисълта. Това, за което мислим, ние го привличаме. Изпращайки енергията, тя се връща при нас. Но ние сме я заредили с информация. Връщайки се при нас, ние получаваме това, което сме дали/изпратили. Ние самите привличаме всичко, включително онова, което не харесваме. Всичко е такова, каквото е, но всеки има различно отношение към него. Сякаш ние се оглеждаме във всичко!

Ние не можем да съдим никого, защото не можем да се поставим на неговото място и да видим света през неговите очи (поглед). Можем да опитаме, но не и напълно да се поставим на негово място. Представяте ли си някой да ви съди, защото сте го погледнали накриво! Всеки гледа на света по различен начин, някои го виждат хубав, други лош. Някои виждат в едно нещо красота, други грозота. Светът е абсолютно еднакъв за всички, но всеки го вижда по различен начин, чрез своето отношение към нещата (света). Светът се променя, но винаги за всички той е еднакъв - но хората го виждат по различен начин, поради различните отношения, които всеки човек има към нещата (света). Всеки вижда света през своята карта на реалността. Именно карта, тъй като тя описва заобикалящият ни свят и може би в известна степен нашето минало.

Човек трябва да погледне вътре в себе си.

Хората, предметите и всичко останало, са като огледала.
Пример - Виждате един бизнесмен с много пари. Какво може да направи той за вас - да ви даде пари, работа и/или нещо друго. Една жена може да го получи нещо от него като го изчука. Може да са пари, подаръци, работа и/или друго. Ако видите една хубава жена/момиче – какво може да ви даде тя? Любов, секс, другите да ви видят с такава хубавица като нея. Ако вие сте от ЦСКА да кажем и видите група скинове на Левски добре почерпили се, какво ще видите? Ще видите опасност, вероятно бой, може да се уплашите и т.н. Но ако ги види техен приятел скин на Левски, може да попеят по улиците песни за отбора . Всеки вижда света, чрез отношението, което има към него. Оглеждайки се у другите хора, ние виждаме това, което те биха могли да ни направят или да не ни направят. У тях виждаме отражение на собствените си нужди, желания и страхове. Виждаме възможности за секс, любов, пари, работа, бой, смърт, изнасилване, купон, приятелство, грижа, разбиране, изслушване, сигурност, подчинение и т.н.

Човек трябва да започне да мисли повече за това, което може да даде на себе си и останалите, отколкото за това, което може да вземе от останалите. Когато ние се оглеждаме в света около нас и започнем да взимаме това, което искаме – тогава ние се обвързваме с това нещо. Независимо дали са пари, жени, мъже, работа, любов, секс, власт, престиж, известност и т.н. Ние ставаме зависими от това нещо, поради обвързаността си с него. Например – цигари, алкохол, наркотици, хора и др.

Когато това нещо изчезне или се промени и ние вече не можем да си набавяме, нещото задоволяващо нашите нужди и желания или изчезне това, от което се страхуваме - то и нашата обвързаност с това нещо изчезва или се променя.

Може да греша, но нима съм единственият не имунизиран да греши, да се само заблуждава, полудява, побърква и т.н.?

Когато човек се събуди рано сутрин, той е свеж, бодър, отпочинал, пълен с енергия, готов за работа(това всичко, при равни други условия- всеки може да се събуди като парцал, но нямам предвид умишлено скапване от бачкане предния ден или постигането на нов рекорд в алкохолния запой. Ще наблегна на още една хубава дейност в ежедневието ни.

Когато човек е уморен, той първо ляга да си почине, за да възтанови силите си, а когато не се чувства добре, може и да легне да поспи. Изглежда сънят и почивката са като изпитано естествено лекарство, след като резултатът от хубавата почивка, предполагам винаги е по-добро състояние, от преди почивката. Ако един уморен човек, седне да яде и се натъпче здравата, уж да зареди резервоара, това няма да му даде супер сили на момента  всъщност - организмът, ще трябва да изразходи от малкото останала му енергия, за да усвои и обработи храната. Т.е. първоначалният евект, ще е по-скоро да не мисли за умората, а за това, как като се наяде и ще се оправи. За сметка на това, една кратка почивка, преди яденето, може да способства в пъти за възтановяване енергията на човека (преди да се наяде здравата или дори леко).

Поверието още гласи, че енергията е във всичко и можем да я извличаме не само от храната. Кофтито е че навика и възпитанието, са ни научили друго. Написаното по-горе може да е добра художествена измислица. Но слизайки духът да работи в човешкото тяло, ако се дави в изпитото и няма къде да се намести от изяденото от човека, как духът ще работи в него?

Хубаво е да има място, където духът да слезе да се поразходи, да поработи. Всъщност именно този дух, работейки в човека, той му помага. Именно поради това, тъй като жените принципно пазят фигура и диети, те са една крачка пред мъжете, в приемствеността на духа. Всичко горенаписано, може да се изпробва. И се надявам, някой все пак да се замисли и да опита, колкото и глупаво да изглежда.

Това е разказ на база на едно "поверие", то може да бъде единствено проверено чрез правилни опити.