Това е гербът, който си е избрал физикът Нилс Бор, когато е посветен в рицарство. Мотото е Contraria sunt complementa (противоположностите се допълват)

Съжалявам, че не я преснимах или откраднах от библиотеката на читалище “Заря” – така или иначе вече е изчезнала оттам. Четох я преди 20 години. Беше издадена около 1929, дебела около сантиметър. Превод от турски на богомилска книга. Включваше чистата философия на богомилите – Част 1: Космогония, Част 2: Общинария. Всяка глава започваше с “В началото беше мъртва точка.”, а после, както може да се очаква, действаха силите на сътворението и разрушението.

Предполагам че точно за тази философия на богомилите става въпрос в книгата на Емилиян Станев (“Антихрист” или “Легенда за Сибин”, ама май по-скоро в първата), която завършва с разпадането на една богомилска община, когато Богомил решава да оповести новата твърде абстрактна версия на богомилството. Простите вярващи в буквален Бог хора не могат да я разберат и я превеждат буквално като смърт на Бога, след което се отдават на пиянство, разгул и т.н.

Това е нагледен пример за необходимостта Истината да се облича в дрехи, които биха се харесали на различни хора. Ето защо съществуват толкова много религии – за да отговарят на вкусовете на различни хора. Ето защо съществуват и толкова разнообразни светски начини на познание – защото едни имат вкус към науката, а други към хуманитарните области. Нещо като Вавилонска кула.

Това, което обединява всички хора е жаждата да знаят, но не всеки е развил в еснаква степен и по еднакъв начин способността да учи. А повечето хора дори не осъзнават потребността си.

Мисля, че най-същественото което трябва да се знае е универсално. В приказката на Андерсен – всички виждат царя в дрехи; само едно дете го вижда гол. Преподлагам, обаче, че всеки е виждал дрехи по свой вкус.

Всички учения, които претендират да стигат до сърцевината на нещата, казват че за нея е невъзможно да се говори с думи (пръстът който сочи луната не е самата луна), че единственият начин да познаеш истината е чрез директно преживяване. Ето това се нарича мистицизъм. Мистици има не само в християнството, но и в останалите западни учения (кабала в юдеизма, суфизъм в исляма), както и в източните – тантризъм и пр. Мистицизмът е в сърцевината и на ... либералното образование.

Ключовият (за мен) текст за либералното образование “Полезността на безполезното” който Swarthmore College доскоро изпращаше на хартия на всички кандидати, заявява, че изкуството не може да бъде преподадено и обяснява, че учителят по пиано не може да ти преподаде как точно трябва да се изсвири една творба. На моменти текстът става твърде “мистериозен” за нашенския вкус като казва, че най-ценното в образованието е срещата на умовете, в която по някакъв начин нещо преминава от ума на уителя в ума на ученика, че не фактите са ценното, което научаваш в колежа, а умението да превключваш на различни модуси на “мислене” (или както казват “да мислиш през различните предмети”).

Това твърде много прилича на начина на обучение, използван в повечето езотерични традиции – директното връзка между учител и ученик. Тук, макар учителят да е по-скоро проводник на съответната традиция / учебна дисциплина, индивидуалната му личност е от голямо значение – не всеки учител е подходящ за всеки ученик – точно както не всеки психотерапевт (и вид терапия) е подходящ за всеки пациент (но това е според широкомислещия Юнг, а не според тесномислещия редукционист Фройд).

В този вид образование учителят не е източник на информация (а и как би могъл да бъде, особено дне, когато имаме Google), а “личен треньор”, “гуру”, “ментор”, който ти помага да се настроиш на определена честота. Образование, което поставя учителя в ролята на авторитетен източник на информация наричахме “килийно” (може да видиш типичния му представител в лицето на учителя Икабод Крейн в “Легендата за Слийпи Холоу”).

И понеже съществуват твърде много честоти, либералният колеж предвижда core curriculum (general requirements) – задължава те да избереш курсове от няколко широки области на знанието. А за тези, които не са успели да се научат да превключват на различни честоти, се предлагат книги и обучения като тези на Едуард де Боно за цветните шапки, за които днес работодателите плащат луди пари – ето защо работодателите които искат да си спестят такива разходи, предпочитат да наемат служители с либерално образование.

Да обобщим с ОскарУайлд:

“Нищо което си струва да бъде научено, не може да бъде преподадено.”

Ако смяташ, че си струва тои текст да стигне до повече хора, гласувай за блога.

]]> http://lydblog.wordpress.com/?p=963 Thu, 22 May 2008 07:06:34 +0000 lyd http://lydblog.wordpress.com/?p=963

“Не ми се смей, моля те! Ям шоколад, защото ми е паднало кръвното.”

“Защо да не ядеш?”

“Защото ми се смеят, че ям сладко на нашата възраст.”
”Какво й е на нашата възраст?”

“За напреднала минава.”

(вчера срещнах една позната, която ядеше от детския шоколад Milka; отивахме на работа)

“От двама квалифицирани кандидати ще избера тоя, който има бъдеще.”

“Всички имаме бъдеще. Какво имаш предвид?”

“Ами тоя, който има бъдеще.”

(вчера обсъждахме етична дилема, и този ученик се опитваше да обясни предпочитанието си към по-малко квалифицирания кандидат, за когото реши интуитивно, че е по-младият)

Пред себе си виждам много бъдеще, по-голямо от живота ми досега; всъщност не мога да видя не само края, но и това, което е под носа ми. Не знам как ще си вадя хляба след година, какво ще правя след няколко дни, къде ще бъда след няколко години. Нямам не само планове, но и ясни желания. Амбиции не съм имала никога, което е спирало дъха на много хора и е било отвъд разума им – защо, защо си пропилявам талантите? Отказах да стана професионален музикант, не се захванах професионално с рисуване, не се насочих към точните науки, спрях да пиша стихове, не искам да бъда преводач в Брюксел, не искам да изкарвам много пари като зъболекар, казах, че да правиш докторат е губене на време, и никога не ми хрумна да кандидатствам МИО или МО, макар че бях супер и по английски, и по математика и по руски. (“Ще се задоволи с една филология?!?”)

Миналият ден един човек ми писа, че не се възприема като успял, защото нещата които върши са видими и разбираеми почти само за него самия, пък и с тях не вади кой знае какви пари. А аз смятам да го използвам като пример, за да покажа на целия свят що е успех.

Струва ми се, че времето в което сме навлезнали е време на неясните очертания и липсата на граници. Вече не виждам границите между науката и религията, между специализацията и генерализацията. Просто повечето хора все още живеят в удобната инерция на класификациите. А на мен никога не ми е било удобно с тях – от малка виждам в тях произволност и неистинност, особено ако се приемат абсолютно.

Днес поисках много силно да рисувам с маслени бои ... непрекъснато виждам как рисувам картината ... всъщност не знам как се рисува с маслени бои – сигурно не е така, както съм нарисувала няколко неща върху дрехи някога, докато бях в гимназията.

Купила съм си глина и ще направя нещо, макар и да не знам как се прави – можех да правя котки от пластелин.

Искам да правя дървени мебели с един съученик. Още не съм му казала. Представям си как оформям с фреза ръбовете, как боядисвам малко дървено шкафче с лъскава червена боя, с каквато съм боядисала лежерно дограмата в моята стая вкъщи, но плътно, както съм боядисала с по-ярко червеното в класната стая.

Искам да ходя в домовете на разни хора и да казвам да махнат ламинатите от пода и да сложат истинско дърво, и глина, и порецалан, и месингови кранчета и чешми, и не, перфектно гладките повърхности и твърде острите прави ръбове не са по-шик. Външните пластмасови щори могат да се заменят с дървени капаци, а вътрешните с пердета, но не найлонови. Може и без пердета.

Не, не искам Средиземноморието. Днес съм някъде в Скандинавия – тихо, студено, последна замръзнала ябълка на сух черен клон.

“Нали казваше, че си будистка?”

“Дума дупка не прави!”

Сега ще си ровичкам из Drupal, а после ще говорим за бъдещето на науката с Антон. Така съм се затъжила за него!

Всъщност понякога изпитвам страха, че кокошката не знае, че не съм ечемичено зърно. Доколко животът ни зависи от дефинициите, в които ни поставят другите? Възможно ли е реално да оперираме извън тях? Може би трябва да го правим тайно. Тайната дава свобода. А аз непрекъснато се закачам със света, който се плаши от споделените от мен неща. Споделям някоя тайна и после се уча да живея безстрашно в хармония с нея като на сцена, а точно когато другите свикнат с това, вече имам нещо друго и живея като лъжец в техните очи.

Да, да и аз се страхувам – всеки ден. Няма нищо страшно.

Ако смяташ, че си струва повече хора да прочетат това, гласувай за блога.

Днес би било смехотворно да се философства ако не познаваш поне строежа на клетката, принципите на които е изграден геномът и основните природни закони. Човек би трябвало да направи сравнение между живата и неживата природа, за да осъзнае, че светът е повече от физика, химия и математика, ако има амбицията да направи пробив в областта на информационните технологии.

Когато ученият изгуби надежда и вдъхновение, би могъл да се обърне към литературата и музиката, за да си спомни, че човек има божествена искра.

В този свят икономистите ми изглеждат най-близо до гледащите на кафе.

Получаваш пакетче дъвка ако споделиш предположенията си дали тези размишления ме правят щастлива и какво ме е довело до тях.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Книгата “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”

Много от нас, белите, предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва че днешните различния носят отпечатъка на далечното минало когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване на тази книга, която по-скоро намеква, че културните разлики в голяма степен са производни на географски и екологични условия.

Джаред Даймънд се разпростира върху повече от 500 страници, защото не нахвърля набързо теориите си, а демонстрира КАК е стигнал до отговорите на въпросите си с помощта на множество изследвания в най-различни области (има и чудесна библиография). Използвам случая да повторя едно от любимите си поучения: за разрешаването на сложните проблеми не са достатъчни задълбочени познания в една област; важни са широкият поглед и сътрудничеството със специалисти от множество области. Това изисква от работещите по проблема да имат обща представа за колкото се може повече области, за да знаят какви специалисти да привлекат за проектите си. Ето защо има смисъл училищното образование да е общо, а не специализирано, а бакалавърското да не прекалява с тясната специализация – ясно е, че отново пробутвам идеята за либералното образование.

Джаред Даймънд ще ви разходи по всички континенти и ще ви върне хилядолетия назад, за да наблюдавате великите преселения на народите и заселването на целия свят. Ще ви покаже възникването на земеделието и по—късно на държавите, изобретения и завоевания и т.н. – всичко, от което доскоро смятах че ми се повдига.

След като осъзнах колко плосък и североцентричен е погледът ми върху света, реших да си купя глобус. Ще го въртя и ще размишлявам дали силата на духа може да ме предпази от малария и глад.

Очаквайте доклад за другата му, още по-дебела книга, “Колапсът” и не забравяйте да гласувате за мен тук.

]]> http://lydblog.wordpress.com/2008/03/27/libarts/ Thu, 27 Mar 2008 07:54:43 +0000 lyd http://lydblog.wordpress.com/2008/03/27/libarts/  

Психологът не може без история, философия, антропология. Иначе би му липсвала не само широта, но и задълбоченост. Тесният фокус върху точните науки, емпириката и тактиката създава занаятчии, обучени в техники. Точно такава в моите представи е разликата между немски инженер, учил в Технически университет и такъв, учил във Фаххохшуле (Университет по приложни науки).

Ироничното е, че повечето които заявяват че искат да учат психология са тези, които ненавиждат точните науки, развиващи аналитично и логично мислене, което също е нужно на психолога, въпреки че за успеха му е определящо наличието на интерес към душата на човека и любов към хората.

Техничарите може да са бързи, но не могат да се справят със заплетени казуси. Те налагат случая върху схемата и удобно забравят за несъответствията, които не пасват, а те понякога са критично важни.

Терапевтите от този тип са неспособни да лекуват по-сложни от тях самите личности. Инженерите от този тип никога не стават изобретатели. Мениджърите от този тип не са лидери. На всички тези им липсва любопитство, а любопитството е роднина на любовта.

На добрия инженер, както и на добрия психолог, му е нужна широка либерална основа. Точно както на мениджъра.

Може би това не се отнася с такава сила за ръчните занаятчии – зъболекари и хирурзи, но не мога да съм сигурна. Все подозирам, че Барни Сийгъл е добър хирург заради това че не работи само с ръцете си и ограничена част от ума си. Точно затова предпочитам първо да се консултирам с мой приятел, който е онкохирург, който свири на пиано и китара, композира, учи езици, чете всякакви неща, и освен че мисли блестящо, притежава емпатия и интуиция, преди да се обърна към какъвто и да е друг лекар, вместо да се допитам личния си лекар, чийто хоризонт се простира до стените на кабинета и прочетеното е учебниците.

Liberal Arts Rulz се убеждавам отново и отново, докато бавничко препрочитам “Психологически типове” на Юнг. Така ми се иска да се е преродил в мен.

Ето още неща за качествената работа, която е резултат от много повече отколкото специализирани университетски учебници:

За кефа на шефа

За смисъла и играта

ако те кефя, гласувай тук