Отказах се от състезанието, отказвала съм се и от много по-смислени неща. Надявам се следващата година на 24-ти февруари да нямам ангажименти и да имам възможност да отида. Оказва се, че за 2 дни ще пропусна 2 събития, на които исках да участвам - блогкампа и шампионата. Ебати, нито ще си поговоря някога с Цезар, нито ще стана финансист! За какво въобще го правя?!

Работата е в това, че обичам да се пързалям по мокета в коридора (не питайте) и досега проблеми не е имало, освен може би съдраните пътеки на равни интервали от по 2-3 години. Днес обаче не успях да преценя скоростта и наклона и си закачих ръкава на дръжката на банята. Както е известно всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие. Уверих се на собствен гръб, т.е. задник, защото части от секундата по-късно вече бях седнала в коридора с поглед тип "преди малко тука кацнаха едни зелени и казаха, че идват с мир". Позитивното в случая е, че за пореден път се убедих, че съм си същото детенце, а отрицателното са болките на мястото, върху което обикновено сядам. Това е особено неприятно предвид обстоятелството, че утре съм на изпит и съответно няма как да клеча права насред залата.

В тази връзка може би е нужно да уточня, че липсата ми няколко дни на блогърския фронт се дължи на дългата и неравна битка с тънкостите на латинския език. Засега гадът ме бие по точки, но ще видим утре какво ще стане. Ако се окаже, че съм успяла да науча цял език за 2 седмици ще си самостисна ръката и ще се самопотупам по рамото. Е не съм ли изродка?!

Омръзна ми от гъзари и красавици с изопнати къдри и изящно изскубани вежди. Омръзна ми от разговори за фитнес, аеробика, перфектно тяло. Още повече ми омръзнаха прическите с накриво подстригано бренонче и оръфани краища. Не, това не е стейтмънт, видите ли колко съм небрежен. Този, който си прави крива прическа, крещи, глейте само колко съм непосредствен, колко спонтанно се веят правилно издуханите ми къдри. Вижте ми джинсите, колко небрежно, обаче строго модно, очертават перфектните ми кокали.

Просветените романтици

Имаше преди време по нашите краища едно списание за "просветени романтици", както авторите се самоопределяха. Естествено, то не успя да се наложи и изчезна бързо, както много стойностни неща с маргинална публика. Та в духа на това списание и този гневен постинг. Знам, глас в пусниня е, но понякога и рибите крещят под водата, макар да не ги чуваме отгоре.

Тук искам да защитя правото да бъдеш грозен и щастлив. Преди всичко да не си модерен е най-големият късмет, който може да извадиш от баницата. Цени свободното си време, бъди небрежен, позволявай си добро вино, стойностна литература и музика, която отговаря на твоя темперамент. Пътувай, дори и да не можеш да си позволиш да отидеш далеч, но иди поне до съседното село, обaче иди! Чети Уикипедия и пиши в нея. Изтрий си половината блог и го пренапиши. Изпуши една лула, изплети си шапка (ако можеш де, това не е никак лесно; важното е да проумее човек колко труд се влага в направата на една дреха), разговаряй с други грозни като теб и мълчи като гъз, когато те заговорят красиви. Изобщо, да бъдеш малко необщителен е добро начало да заживееш с тази философия.

 Една социална мрежа от маргинални типове

И аман от дендита във всичките им пръдливи пози. Май трябва да поспра да чета блогове, за да ми мине това нездравословно раздрaзнение. Бъди ретро, аристократ или декадентен. Деакдентен! - как ми се ще тук да се усмихна доволно. Позицията на аристократ задължава също да си щедър и да прощаваш благосклонно. Освен това, един аристоркат не би си сложил в къщата камина с изкуствен огън на картинка. А да осъзнаеш ретрото означава да разбереш, защо си такъв, какъвто си сега. Защото ти не си паднал от небето, а си продукт на развитие, което в повечето случаи е със съмнително качество. Разбереш ли кой е некачественият материал, можеш лесно да го замениш. Така, както правиш ремонт на дома си, можеш на направиш и ремонт на душата си, май.

С риск да се скарам с много хора, макар да не обичам конфликтите, чашата ми на търпимост към целия този пластмасов стил преля.

И ако някой би желал да ме последва в социалната мрежа на зъдръстеняци, просветени романтици и немодерни щастливци, добре сте ми дошли!

Post scriptum - започвам да уча латински, защото ми липсва. Други езици в програмата ми са есперанто и португалски. Някой друг с подобни интереси? 

Подходяща музика и визия към това четиво:

Manu Katché, "Number One" от албума "Neighbourhood", 2005