Работата е в това, че обичам да се пързалям по мокета в коридора (не питайте) и досега проблеми не е имало, освен може би съдраните пътеки на равни интервали от по 2-3 години. Днес обаче не успях да преценя скоростта и наклона и си закачих ръкава на дръжката на банята. Както е известно всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие. Уверих се на собствен гръб, т.е. задник, защото части от секундата по-късно вече бях седнала в коридора с поглед тип "преди малко тука кацнаха едни зелени и казаха, че идват с мир". Позитивното в случая е, че за пореден път се убедих, че съм си същото детенце, а отрицателното са болките на мястото, върху което обикновено сядам. Това е особено неприятно предвид обстоятелството, че утре съм на изпит и съответно няма как да клеча права насред залата.

В тази връзка може би е нужно да уточня, че липсата ми няколко дни на блогърския фронт се дължи на дългата и неравна битка с тънкостите на латинския език. Засега гадът ме бие по точки, но ще видим утре какво ще стане. Ако се окаже, че съм успяла да науча цял език за 2 седмици ще си самостисна ръката и ще се самопотупам по рамото. Е не съм ли изродка?!