конспирация « WordPress.com Tag Feed

Zeitgeist - един филм които заслужава особено внимание.

zzzapyr — Sun, 17 Aug 2008 17:09:42 +0000

Днес докато скучаех и ровех из блогсферата. Макар, че ровене е силно казано като се има предвид слабия сезон и факта, че е неделя. Та прегледах за 5-6 минути всичко ново в Google Reader-a и случайно попаднах на линк за филма Zeitgeist.

Кликнах да видя какво е, защото името подбуди интереса ми. Обложката беше изградена от снимки на "атентатите" на 11 септември, Пентагона, Лондон и т.н. Веднага изтеглих филма и седнах да го гледам.

Много подробно са обяснени всички глупости покрай религията (християнство и подобни). Аз попринцип не съм вярващ, но този филм засили невярването ми и ме убеди в неща които знаех, че са истина. След това е застъпена глобализацията и центрирането на властта в ръцете на егостични монархисти.

Филма е наистина интересен, особено за хората които вярват в световната конспирация. Дали аз вярвам - не знам. Ще ми се да вярвам, че няма, но фактите говорят друго.

Предполагам този филм ще отвори очите на доста хора за света и реалността в която живеем. Можете да го намерите в Замунда.

Препоръчвам също така и "Who killed the electric car".

В крайна сметка излиза, че навсякъде са застъпени интересите на световни петролни магнати. Нищо ново...

Илюминатската същност на футбола

newandyke — Sun, 18 May 2008 10:49:38 +0000

„Постепенно великите икономически сили превърнаха световните първенства в своя собствена масонска ложа. Те твърдо и упорито правят всичко възможно да запазят тесния кръг на членовете му. Историята на първенствата недвусмислено показва особеното отношение към тези, които по един или друг начин са се опитвали да да смущават спокойствието им. За повече от шейсет години съществуване се е оформил клуб от няколко нации, които диктуват правилата на играта. И да има изключения, те потвърждавата правилото. Всяко първенство започва с въпроса – кой от тях отново да стане шампион! Всички други са пълнеж и са оставени да се боричкат в подножието. Там те могат да си създават каквито си искат емоции, без да пречат на масоните. Все пак наистина най-големите битки стават когато великите се срещат помежду си. Огромните амбиции и желание за себедоказване са изигравани в красиви, невероятни мачове, които ние, зрителите, може да оценим с удоволствие.“ - Антон Георгиев

Белият лист

newandyke — Tue, 06 May 2008 22:49:52 +0000

Най-ужасното, пред което може да се изправи един пишещ човек (защото не всеки пишещ човек е писател), е белият лист. Той не дава нищо всъщност. Той само предполага и предлага. Гаден тип, тъй да се каже. Обаче това е всичко, с което ние, хората, разполагаме – един бял лист.
Тези, които познавате – в действителност не познавате. Вие имате представа за тях, понякога много точна при това, но никога напълно точна.
Въобще вие работите с представи. Това не е нова идея. Всяка по-умна книга ще ви го каже – математиката е най-неточната наука, защото нейните двигатели не съществуват по подразбиране. Става дума за цифрите и всичко онова, което се предполага, че можете да правите с тях. Всъщност с цифрите можете да правите каквото си поискате, защото вие сте ги измислили. Природата не се интересува, че според вашите и моите разбирания едно и едно прави две – тя направо удря по масата, след което едно и едно прави вече три. Това, както се досещате, се нарича раждане – или даряване на живот.
Белият лист е онова, което вие направите от него. За някои той е проблем сам по себе си. За други е възможност да си играят на богове и да вдъхват живот. За трети е мезе към вечерното питие.
Защо белият лист е ужасен?
Първо – белият лист е необятен като руската душа. Достоевски, Толстой и така нататък – колосални, но неуспешни опити да бъде изписан, обходен и победен белият лист.
Второ – белият лист е въпросителна към въпросителната. Все едно човек да играе сам със себе си тенис. Възможно е, но сякаш не е много приятно.
Трето – белият лист не е наистина бял. Върху него са се секнали и рисували, драскали и словослагали, буйствали и тъгували. Самият аз прибавих трети аргумент, защото ми се струва, че три е някакво съвършено число, както това се обяснява в ред книги. Не се нуждая от този аргумент, но той е тук въпреки волята ми.
Всеки, който по някакъв повод хване химикал в ръка или трака по клавиатурата, се надява да се сприятели с белия лист. Лош приятел е, казвам ви, но все пак е приятел.

Защо Айман аз-Зауахири дойде в България?

Globalist — Fri, 04 Apr 2008 14:23:51 +0000

Снимката от фалшивия паспорт на
Айман аз-Зауахири, с който вероятно
терористът влиза в България

В края на есента на 1991 г. суданският гражданин Хасан ал-Тураби пристига в България с изключително специална и тайна мисия. Той трябва да наеме няколко офиса в София, в които да се настанят негови приятели от арабски произход. Времето е необичайно топло за ноември, но от запад духа остър вятър, който довява мириса на предстоящата нова война на Балканите – Босна ще поиска своята независимост от разпадащата се Югославия, а искрата на тази война ще пламне съвсем скоро.

През пролетта на 1992 година, след като три-етническата управляваща коалиция в Босна, съставена от бошняци(43% от населението), сърби(37%) и хървати(17%) се разпада, Сараево се готви за референдум, след който да бъде обявена едностранна независимост от Белград. В деня преди референдума се случва един дребен на пръв поглед инцидент, който има отношение както към следващите исторически събития на Балканите, така и към насочването на някои от най-страшните ислямски фундаменталисти към България.

На 1 март 1992 г., босненският сърбин Никола Гардович се събужда като най-щастливия човек на света. Синът му Милан се жени за красива девойка в Сараево. След бракосъчетанието в църквата, около обяд, гостите се насочват към просторен ресторант в центъра на града, където започва тържеството. Чичовци, лели и стринки на младоженците танцуват, пият и пеят с пълно гърло докато развяват сръбското знаме. В разгара на купона, няколко млади мюсюлмани от групата на „Зелените барети” нахлуват в ресторанта и откриват безразборна стрелба. Мъртъв пада свещеникът, венчал сватбената двойка и бащата на младоженеца – Никола Гардович. Сватбата се превръща в погребение, а новината за трагедията бързо обикаля от къща на къща сръбските семейства в Сараево. Ясно е, че сърбите ще искат мъст. Тази сватба се превръща в истинския повод за избухването на войната в Босна.

По време на този инцидент в София няколко души чакат търпеливо указания, за да нахлуят в Сараево и да се присъединят към „правоверните” босненски мюсюлмани. Името на единият от тях днес звучи страшно – Айман аз-Зауахири – дясната ръка на Осама Бин Ладен и терорист номер 2 в „Ал Кайда”. Той се заема лично с подготовката на терористичната мрежа, която ще започне да действа съвсем скоро в Босна. Ядрото на тази организация се създава именно в София, а суданецът Хасан ал-Тураби всеки ден посреща нови и нови хора на летище „София”.

Младият Айман аз-Зауахири
облечен като европеец

За пръв път Зауахири идва у нас през 1994 година, по време на световното първенство по футбол в САЩ. Документи и лични проучвания на ръководителя на комисията на американския Конгрес за борба срещу тероризма Йозеф Бодански доказват, че Зауахири влиза на територията на страната ни с паспорт на име Мохамед Хасан Али. Първоначално, той остава в София за около седмица, след което посещава столицата през две седмици в продължение на 11 месеца. През това време на фронта в Босна се излива цялата фундаменталистка общност на бъдещи известни и неизвестни убийци, наричащи себе си „войни на Аллах”, плюс високопоставени командири от иранския корпус на „Пазителите на революцията”.

През юни 1995 г., самолетът на египетския президент Хосни Мубарак каца в столицата на Етиопия Адис Абеба, където се провежда годишната среща на Африканския съюз. Добре подготвени терористи от „Египетски ислямски джихад” и организацията „Ал Ислямия” се опитват да убият президента, но атентата се оказва неуспешен. Не след дълго египетските власти посочват първия си заподозрян - лидера на „Египетски ислямски джихад” Айман за-Зауахири.

За изненада на българските власти, в София се получава официално искане за екстрадирането на египетския терорист Айман аз-Зауахири, който според египетското разузнаване пребивава в страната под фалшива самоличност и вече е създал мрежа за координация на терористичната си организация. Не е известно дали българските власти отговарят официално на тази молба, но случаят е забравен много бързо, въпреки настойчивостта на Кайро. Просто до този момент, човек с такова име не е попадал в полицейските сводки и не е обект на наблюдение от властите.

Една вечер през ноември 1995 г., група от 25 араби се събират на кратко съвещание в малка квартална кръчма около „Илиянци” и решават да изпратят стрелец, който да стреля по стъклата на египетското посолство в София. Това е послание до дипломатите в Кайро, което гласи: „Внимавайте каква информация изпращате в Кайро за нас”.

На следващата година Зауахири прави най-големия си удар на фронта в Босна – от София координира изпращането на 40 топ-специалисти по експлозиви и снайперисти в Босна. Този специален отряд всъщност е първата голяма група, която се включва във войната срещу сърбите. Мрежата в София е свършила работата си. Избухва войната в Чечения. Време е човек номер 2 на „Ал Кайда” да се насочи към Кавказ. На 1 декември, 1996 година египетския терорист е арестуван при рутинна гранична проверка на чеченска територия. Зауахири носи в себе си четири паспорта, един от който е и документа, с който влиза, пребивава и излиза от България. Снимката от този паспорт се пази от руските служби и до днес. Дали не сте виждали този човек?

Световната конспирация

mastilo — Tue, 18 Mar 2008 16:19:45 +0000

Сигурно познавате хора, които са убедени и са готови разпалено да убеждават и вас, че прахът за пране в Германия примерно няма нищо общо с българския. Говорим за един и същ прах за пране - да кажем Ариел с последно поколение високо технологични гранули. Уж е един и същ прах, купуваш си го и тръгваш да переш, изпълнен с оптимистични европейски намерения, но ядец. Оказва се, че гадните капиталисти са произвели отделна нискокачествена серия препарати специално за нашия пазар и ни цакат с кофти прахове за много пари.

Сега, като го написах, ми звучи още по-абсурдно отколкото докато си мислех по темата преди няколко минути. И наистина не проумявам как е възможно толкова много нормални и разумни хора да са убедени в истинността на една такава нелепица.

При положение, че прахът за пране в опаковката на Ариел сам по себе си струва сигурно жълти стотинки и рекламните разходи са много по-сериозна част от себестойността му, не звучи ли безумно P&G да отделят допълнително ресурси, та да ни разработят специален по-скапан препарат? При положение, че вече имат технологията и са инвестирали в развойна дейност, те нормални ли са да инвестират още повече, за да ни стане гадно? Да не говорим, че пазарът ни е толкова малък, че дори и да им се искаше да ни прецакат, едва ли щяха да тръгнат да се занимават...

Това мнение обаче се споделя от много хора и то не само за прахове, ами и за шампоани, всякаква козметика, парфюми, дори лекарства.

Колко трябва да сме мнителни, за да се поставим в епицентъра на един такъв световен заговор?