Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го
попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне.
Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те
слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след
като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са
конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и
това е достатъчно. Съществува и още един тип
коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и
сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил
очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало
да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога,
а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си,
Ананда не можел да  не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание  настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и
лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а
човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и
светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока
признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много
години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова
единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти
благодари?

Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не
бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна,
разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо
му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и
той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно
само сянката на камшика. И когато затворих очи,
той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се
мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той
се намира отвъд пределите на ума.

* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.