Един пролетен ден Жабокът се прибра и каза: "Аз май си намерих колелото!". "Бързо да си го приберем", изквака радостно Жабката. Да, обаче веднага изскочи проблем!  Жабокът взел че преди седмица - две изхвърли ключа от колелото. "Ами сега?" спогледаха се объркано Жабоците. "Ще трябва да си го откраднем!" отсече Жабката. И двамата започнаха да умуват как точно да протече операцията. Колела се крадът всеки ден, това е факт, но как точно?  Нужен е подходящ инструмент, но от къде да го намерят?

Жабката взе нещата в свои ръце и започна да проучва инвентара на околните магазини. След цяла седмица безуспешно обикаляне ѝ хрумна, че може би иструмета се дава под наем някъде и започна да разпитва. И наистина, не след дълго тя намери едно място, където  дабаха такива инструменти под наем. Жабката започна да се чуди как точно да попита, от една страна не знаеше как точно се нарича този интрумент, от друга се притесняваше да не би да се сетят за какво ѝ е. Неловка ситуация. Но срам не срам, влезе тя вътре, посочи инструмента с неизвестно име и попита: "А това нещо давате ли го под наем? ". " Разбира се", отвърна продавачът. " По-голямото или по-малкото?" Жабката се замисли и за всеки случай избра по-голямото. " А каква ви е ключалката?" попита услужливо продавачът. Жабката се стресна, притесни се и заеквайки зпочна да обяснява. Продавачът се усмихна и каза " Ще стане. Да помогна, ако е някъде наблизо колелото?". Жабката изтръпна. Явно я бяха разкрили. Благодари смутено, грабна инструмента и хукна с всички сили към вкъщи. А това не беше лесна работа. Въпросният инструмент беше хем много голям, хен тежък, хем неудобен за носене. Хората по улиците я гледаха странно, някои се подсмиваха, а тя притеснена бързаше към дома.

По здрач Жабоците натовариха инструмента на едно колело и с бодра крачка и разтуптяни сърца се отправиха към мястото където беше колелото. Когато наближиха с ужас установиха, че съвсем наблизо група младежи си правят барбекю.  Ами сега? Как да останат незабелязани с този огромен инструмент с очевидно предназначение? Напрегнати и притеснени Жабоците се изнизаха в индианска нишка покрай барбекюто, оглеждайки се и мислейки как да се измъкнат, ако някой ги хване как крадът колело. Иди обяснявай после, че то си е твое.

Достигнали целта, Жабокът грабна колелото и се шмугна с него в близките храсти. Докато Жабката разбере какво става , се чу кратко " храс" и колелото бе освободено от оковите. Ликуващи Жабоците се метнаха на колелата и потеглиха към дома.

Ето колко лесно било да откраднеш колело, дори своето!

Всяка сутрин, докато се мъча с премръзнали пръсти да отключа веригата на колелото си, се отваря вратата на съседната къща и господин Д. по халат и костеливи боси крака в джапанки слиза няколкото стъпала до боклуджийската кофа и изхвърля празната бутилка от вино, поделена снощи с русата дама с висулчестите обеци, която през лятото е неговата градинарка, а през зимата майсторката на мазни печени патици на фурна. Този старец е толкова своенравен, че почти цялото кротко кварталче го гледа със страх и лакейско покорство. Защото е нафукан самохвалец, защото излиза понякога в жегите по бели провиснали на дупето гащи и с разкрачени крака и скръстени ръце, застанал в средата на оживената улица, дълго и спокойно се взира в къщата си, за да оцени дали чистачката добре му е измила прозорците, докато колите със свиркане и свистене на спирачки го подминават. Но г-н Д. с господарски жест им дава да разберат, че той тук си е в къщи, а те само преминават през неговата територия.

 Чакълът на годините

Разказвал ми е как по време на войната всеки ден е изминавал 11-те километра до гимназията в центъра на града. Но днес не би мръднал и до магазина на ъгъла без колата си. Веднъж загрижено ме попитата дали да не ме закара дотам, вместо да се мъча с това колело, което с несмазани лагери ръждясва под навеса. За мен е удоволствие, казва му, да си карам колелото, слънцето грее, не бързам за никъде, а той - вперил поглед като човек, който не чува, но не иска да се издаде. Всъщност, г-н Д. наистина е полуглух и разговорите с него имат често абстрактен характер. Как сте днес, г-н Д, питам аз, а той отговаря: "Новите отсреща вчера бяха оставили прозореца на партера цяла нощ отворен. Може да са бързали за някъде, гледам, че днес вече е затворен, опитвам се да го успокоя аз. Когато американците дойдоха, ние се бяхме скрили в мазето, беше ни страх, а баща ни казва: "Скъсайте нашивките с пречупените кръстове!", че не знам какво ще става с нас. А ние бяхме пъпчиви младоци и не знаехме дали утре ще има училище...

Веднъж на по чашка ни разказа, че зад къщата вадели камъни и пясък за армията и за многобройните грандомански строежи на фюрера. След войната запълнил изкопаното отново и сега там е дива градина, а малко по-нататък е израснала млада горичка. Лекият наклон загатва за предишната яма. На вехтия бюфет, в хола с избледнелите велурени канапета, е подредена цяла галерия със снимки в декоративни рамки, предимно образи на жени. Никога не говори за тях. Има една млада дама, която го посещава с дъщеря си винаги по празниците. Детето се провиква през градината: таткооооооо, а той ги води вечер на ресторант.

И градинарката!

Една истинска дама с препарирана възраст, която по къси панталони и гумени ботуши полива цветята привечер. Но винаги с диамантените си обеци и нагримирана като за бал, косата на странична конска опашка с подскоклива букла в края. Когато ме види, се усмихва по холивудски, изпъва се като струна и ми маха с облечената в гумена ръкавица ръка с почернели пръсти от земя и тор.

Имах глупостта един ден да затръшна вратата на жилището, а ключът остана отвътре в ключалката. Помня как се справях като дете в подобни ситуации с отвертка и клещи. Уви, явно днешните брави са плод на дългогодишни изследвания и този номер не мина. Нямах телефон, нямах пари, нямах ключ, позвъних на вратата на г-н Д. Той се почуства натоварен с много отговорна задача. Дамата се усмихваше от хола с небрежно прехвърлени крака напреки на фотьойла, зачетена във вестник. Миришеше на вечеря. Той взе телефона, седна в кухнята на масата с разтворен телефонен указател и набра поред ключарите в града, като се пазареше за цената, все едно че е на пазаря в Истанбул и ще си купува килим.

 Един полет и забравих

Освен другите си многобройни екстравагантности, той е и хоби пилот. Все още върти своите кръгове при хубаво време и аз се моля да взима завоите малко по-високо. Особено след като веднъж ми разказа, че все още не са му отнели правата на пилот, защото лекарят, който го освидетелства за годен, е негов стар приятел.

Въпреки шеметните състояния на духа си, той е чудовищно точен и коректен в отношенията си с хората, но само когато сам си пожелае това. Все пак, нали трябва да продължава да държи фасадата на намусен, своенравен, заядлив дядка. Питат ме как мога така добре да се разбирам с този ненормалник. Ама нали знаете, има хора които се надушват отдалеч. Представям си, че когато остарея, ще бъда като него. Не че ще търпя градинар и печени патки в неделя. Или ще летя, не дай си боже, изпитвам панически страх от летенето! Припознавам позицията му и леката саркастична усмивка, с която разиграва театъра на своята лудост. Мисля, че и той си представя същото за себе и открива в мен една дамска версия на собственото си его. Може би, затова винаги си спомня кое е любимото ми вино, макар ежедневно да забравя около 90% от 24-те часа.

да
врабчетата са най-богатите същества.

©2008