«Получить не только яйцо, но и курицу»

В КНР очень хорошо осознают пагубность чрезмерной зависимости от иностранных технологий, впервые испытанную в 1960 г. после отзыва советских специалистов. Предоставленная в эпоху Дэн Сяопина возможность получения образования за границей — лишь одна из мер, направленных на накопление собственного научно-технического потенциала. Так, государственная программа по новым видам продукции 1988 г. предусматривала поддержку предприятий, в производстве которых доля отечественных комплектующих составляла свыше 80%. Однако в целом возможность быстрого повышения ВВП путем открытия новых предприятий с привлечением прямых иностранных инвестиций до недавнего времени отстраняла долгосрочную задачу выстраивания собственного современного наукоемкого производства на второй план.

В 1988 г. в рамках программы «Факел» было инициировано создание 53 зон развития высоких технологий, к которым допускались и иностранные партнеры. Нынешние гиганты Huawei, Lenovo и Founder были созданы именно в этих зонах, однако поскольку основное конкурентное преимущество Китая состояло в дешевизне рабочей силы, то здесь в основном выполнялись те задачи наукоемкого производства, которые требуют минимальных знаний и компетенции. Существовала надежда, что иностранные и совместные предприятия позволят Китаю накопить необходимые технологии и компетенцию для собственного производства, однако со временем стало очевидно, что задачу накопления потенциала для выпуска собственной наукоемкой продукции Китаю нужно решать самостоятельно. К тому же, сегодня совершенно ясно, что роль мирового сборочного цеха грозит дальнейшим обострением экологической и энергетической проблем.

Несмотря на то, что коммерческий сектор не решал задачу накопления научно-технического потенциала, с 1992 по 2003 гг. число ученых, находящихся на содержании центрального правительства, снизилось с 400 000 до 266 000 человек. Считается, что в какой-то мере эта разница компенсируется переходом к финансированию науки силами местных властей и частных организаций, однако статистика по коммерческим предприятиям также отражает тенденцию к сокращению научного персонала. С 1991 по 2003 количество средних и крупных предприятий, имеющих собственные отделы по НИОКР, сократилось с 53% до 25%. Впрочем, в тех компаниях, которые сохранили научно-исследовательские отделы, численность персонала возросла и повысилась доходность научно-исследовательской деятельности. Таким образом, тенденция к сокращению научно-исследовательских кадров в учреждениях центрального правительства, а также крупных и средних организаций, возможно, содействует оздоровлению научно-исследовательского сообщества.

Новые задачи одиннадцатой пятилетки (2006-2010)

Построение инновационного государства - одна из ключевых задач одиннадцатого пяителтнего плана. В декабре 2005 г. также был принят Национальный руководящий план научно-технологического развития в средне- и долгосрочной перспективе на 2006-2020 гг. Он предусматривает передачу лидерства в научно-исследовательских работах от государству к частным предприятиям. Помимо испытанных механизмов предоставления налоговых и финансовых льгот, инновационные предприятия будут пользоваться преимуществами при проведении государственных закупок. Также уделяется внимание накоплению необходимого образовательного и управленческого потенциала, поскольку, несмотря на сильно возросшее число студентов и выпускников вузов, Китай по-прежнему сильно отстает по таким общепринятым показателям научно-технического развития как число полученных патентов и индекс цитирования в международных научных публикациях.

Определяющие черты современных инновационных экономик известны: научно-техническое развитие обеспечивает свыше 70% их экономического роста, вложения в НИОКР составляют свыше 2% ВВП, зависимость от импортируемых технологий составляет меньше 30%. Примерно этих показателей Китай и стремится достичь к 2020 г., разве что, научно-техническое развитие должно обеспечивать не 70%, а только 60% экономического роста.

Однако сегодняшний Китай отстоит от этих целей очень далеко. Действительно ли удастся в столь короткие сроки решить проблемы нехватки собственных квалифицированных исследовательских и управленческих кадров, организовать современное конкурентоспособное наукоемкое производство, способное не только собирать конечные изделия, но и разрабатывать комплектующие к ним, а также развить внутренний рынок наукоемкой продукции? Скорее всего, это задача слишком амбициозна, чтобы стать реальностью, однако считать, что Китай навсегда останется лишь приютом потогонных производств, более нет оснований. В будущих публикациях мы рассмотрим несколько примеров современных китайских инновационных компаний.

Больше по этой теме:

• З. Муромцева. Инвестиционная политика Китая и борьба за национальное развитие. Обозреватель - Observer (№10, 2001).
• Yongnian Zheng, Minjia Chen. China plans to build an innovative state. Briefing series — issue 9. China Policy Institute, the University of Nottingham (2006).
• Shujie Yao. Building a strong nation. How does China perform in science and technology? Briefing series — issue 15. China Policy Institute, the University of Nottingham (2006)
• Kathleen Walsh. Foreign High-Tech R&D in China. Risks, rewards and implications for U.S.-China relations. The Henry L. Stimson Center (2003).
• John Walley, Weimin Zhou. Technology Upgrading and China's Growth Strategy to 2020. The Centre for International Governance Innovation (2007)

В итоге получилось красиво, необычно и довольно таки увлекательно. Так что путешествуя вокруг света, загляните в парк зеленых скульптур который находится в Пекине.

]]> http://znoxx.wordpress.com/?p=28 Fri, 20 Jun 2008 18:05:47 +0000 znoxx http://znoxx.wordpress.com/?p=28 Вот уж действительно, жесть, как она есть.

Тык-мык сюда!

Само в югозападната провинция Гуейчжоу са загинали 43 души, съобщи китайската агенция Синхуа.

Над 130 000 души са засегнати от наводненията. 5 000 къщи и два моста са разрушени в тази провинция, а една автомагистрала е наводнена.

В други четири провинции са загинали още 21 души. В източната провинция Цзянси са се срутили над 16 000 къщи.

В провинция Съчуан властите предупредиха, че има опасност от преливане на езерата, които се образуваха заради свлачища, предизвикани от земетресението на 12 май.

По официални данни при земетресението са загинали 68 858 души, а 18 618 са в неизвестност.

Русия

Медведев отбеляза, че руско-китайското взаимодействие се е превърнало в ключов фактор за международната сигурност.

"Такъв фактор, без който е невъзможно да бъдат взимани основните решения в рамките на международното сътрудничество", подчерта той.

Медведев обърна внимание, че руско-китайското партньорство не е насочено против която и да била друга държава, а целта му е да бъде поддържан международният баланс, за да могат всички страни да имат устойчиво развитие.

Това заяви китайският премиер Вън Цзябао пред генералния секретар на ООН Бан Ки Мун в Съчуан в присъствието на журналисти. Ръководителят на китайското правителство съобщи новата равносметка и опасенията си за увеличаване на броя на жертвите, посещавайки Инсю, епицентъра на труса, с генералния секретар на световната организация.

В петък бе съобщено за 55 740 убити и близо 30 000 изчезнали, главно в провинция Съчуан.

Бан Ки Мун, който вчера пристигна в главния град на Съчуан Чънду, веднага се отправи с хеликоптер за Инсю, за да огледа най-пострадалия район от земетресението с магнитуд 8 по Рихтер. Китайският премиер от два дни е в Съчуан. Това е второто му посещение в пострадалия район.

Според Синхуа Бан Ки Мун е обещал ООН да се включи активно в спасителните и възстановителните операции. Китай съобщи, че ще са необходими близо три години за възстановяване на зоните, разрушени от земетресението, и изрази безпокойство от условията на живот и хигиена на милионите останали без покрив.

Това е земетресението, взело най-много жертви за последните 30 г. в Китай. Разрушени са близо 5,5 милиона сгради. Само в провинция Съчуан хората загубили дома си са над 5,4 милиона или всеки пети жител на провинцията.

Трусът с магнитуд 7,9 в провинция Съчуан има най-силно въздействие от създаването на Китайската народна република през 1949 г. Той е по-мощен дори от земетресението в Тяншан през 1976 г., добави Цзябао по време на среща в Чънду, столица на провинция Съчуан.

Броят на жертвите от катастрофалното земетресение може да надхвърли 50 000. В цифрата се включва и голяма част от десетките хиляди хора, които бяха затрупани под срутените сгради.

Междувременно бе съобщено, че 11-годишно момиче е било спасено, след като прекарало 68 часа под развалините на своето училище в Ингсю.

49 спасители, лекари и психолози от руското министерство на извънредните ситуации /МИС/ излетяха за Китай, за да помогнат при ликвидирането на последиците от земетресението.

"Руските спасители са взели със себе си специално оборудване и техника", съобщиха от МИС. Това е първият случай, в който Пекин приема чужди спасители след земния трус в югозападната част на страната.

Алжир от своя страна предложи 1 милион долара помощ за жертвите на разрушителното земетресение. Президентът на страната Абделазиз Бутефлика лично е обещал отпускането на помощта.

Днес бил денят на книгата (не знаех, че има такъв :o ) - също като международният ден на жената, ха! Според мен всички дни са достойни да са дни на книгата и на жената :mrgreen: . Иначе, по тази логика скоро може да обявим и ден на храната... ;) Хм, кой знае, може и да има вече такъв...

Снощи дочетох Интересни времена на Тери Пратчет. Е, той не е Саполски или Кундера, нито Амели Нотомб ( на които Лид е фен :) ), но истински ме разсмива и в същото време ме кара да се замислям...

Книгата започнах да чета наскоро. По странно стечение на обстоятелствата (пак тази случайност а-ла-уди-алън!) още в началото Тери засяга две от любимите ми теми, които тъкмо бях споменала в коментари към Лид - 'ефекта на пеперудата' и играта на Провидението... :D Отгоре на всичко (като по поръчка) действието се развива в Ахатовата Империята, с нейната Червена Армия и дворцови интриги за престола ( ;) > Китай)... След като приключих, реших да напиша пост за заглавието на книгата, което има отнощение към днешната ситуация в Китай и реакцията на хората.

Ето какво казва Уикипедия за заглавието:

Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), ала досега не е представен текст, който да претендира  за оригинал. Това подлага на съмнение истинския произход на фразата...

Една от теориите търси корените в друга поговорка: По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос, с китайски вариант:

寧為太平犬，不做亂世人

Aнглийският автор Ърнест Брама (Ernest Bramah - виж Уикипедия) я приписва на свой измислен герой - китайски разказвач на име Кай Лунг.

Книгата на цитатите (Yale Book of Quotations) представя поговорката в "Американско Общество и Межународното Право" - том 33 от 1939 г. и твърди, че няма открит автентичен вариант на текста.

Единственото 'доказателство' за произхода на пословицата е дадено през 1939 година. Ф. Р. Кудерт (член на управителния съвет на Колумбийски университет) споменава във встъпителното си слово при откриване на "Академия на Политическата Наука", че пословицата представлява китайско проклятие, цитирано в писмо от Остин Чембърлейн, брат на британския министър-председател Невил Чембърлейн. В писмото се споменава, че британски дипломат е чул проклятието в Китай.

Тери също се 'заиграва' със заглавието - в типичен за него стил. ;) Любителите на Света на Диска ще открият и много други интересни моменти, но... нека те станат личен избор за всеки, решил да разлисти книжката. :)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през ляво рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Но премиерът Станишев, който заяви някаква воля за реформа, ще трябва да си отговори на ред въпроси - далеч по-дълбоки от бездънните джобове на корумпираните чиновници и продажните ченгета. Най-важният от тях е - защо в България всяко правителство се издънва - ако не на втората, то на третата година от мандата? Толкова ли му е слаб ангела на българския властник, че щом седне на високия стол, веднага започва да краде? Толкова ли е алчен, че тутакси се овъртолва в нерегламентирани контакти с обекти и лица от бялата, сивата и черната икономика?

Тази поредица от издънки е най-опасна, именно заради цикличния си характер. Ако човек се заслуша в думите на хората - по кръчми и интернет форуми - ще се види в чудо пред дълбоката травма, която е нанесена на българина от непрестанно повтарящите се, вече двадесет години, гафове. Социологическите изследвания показват, че близо 70 процента от народа не вярва на онези, които упражняват властта. Тази неприязън е всеобща и не се влияе от цветове.

Ако в началото на миналия век безпринципния опортюнизъм, байганьовщината и келепирджилъка са били само щрих от прохождащия капитализъм, днес те са се превърнали в тежка догма, в основно правило за успех. Ако в средата на века социалният негативизъм има класово-политически вектор /комунисти срещу монархофашисти, труд срещу капитал/, то днес ситуацията е качествено различна. Огромната маса от народа е негативно настроена към управленеца въобще и по-точно - заради качеството му на такъв.

Има един блуждаещ афоризъм “Всеки народ си заслужава управниците”, нещо като извинение за общо ползване. Ползват го графоманите в интернет, но и сериозните политици, особено когато не са на власт. Тази крилата фраза е с неизвестен автор. Приписват я на Хегел, на Левски, на Буров, че и на митичния Аякс. Аз нямам мнение по въпроса, но съм склонен да я припиша на Аякс, поради връзката му с една примитивната форма на социално устройство. Става дума за така наречената антична демокрация, където на всеки “свободен гражданин” се полагат шестима роби без право на глас, да не говорим за женския пол.

В наши дни народът, от който се очаква да “си заслужи управниците”, всъщност няма желание за толкова интимна връзка с тях. Не ще да си сменя чипа, нито да покрива нормативи, белким се докаже пред своите вождове.

В модерно управляваните общества управниците не могат да минат за шамани, които единствени знаят рецептите. Хората там са ги сложили на точното им място. Отредена им е роля, подобна на операционната система в компютъра. Колкото по-достъпна е тази система, толкова по-добре работи обществената машина. Но тъй като това не стана у нас, половината от активното население на България си смени, образно казано, оператора. По официалната статистика 1.6, а всъщност над 2 милиона напуснаха “тази страна”. Минаха, така да се каже, на “Линукс”. Предпочетоха системата с “отворен код”.

Ако г-н Станишев няма време да направи справка - що е то операционна система с отворен код – ето го най-елементарното определение. Това е системата, която те принуждава да работиш по нейните правила - защото ти дава свободата да ги променяш. Но не във вреда на същата тази система.

След волеизявленията на премиера, неговият първи заместник Ивайло Калфин заговори за “системни реформи”. Искрено се надявам да е бил в добро здраве и пълно съзнание, когато е употребил точно тези думи.

Системна реформа у нас може да се случи само ако бъде премахната схемата на десетилетния ортаклък между държавата и икономиката - била тя бяла, сива или черна. Употребявам думата “ортаклък” не защото е турска, а защото има азиатски корен. Ортак е нещо като съдружник, но без официален договор, да не говорим за обществен такъв. Ортаклък означава - “общо дело”, “наша работа”, “cosa nostra” - нежели съдружие в модерния смисъл на думата. За такива отношения става дума днес, докато телевизиите препенват мръсната пяна – кой на кого дал пушки и лаптопи, с кого се бил срещал бившият Румен Петков и прочие.

Нерегламентираните контакти на Петков са само невинна черешка върху мазната торта, която сега искат да ни представят като “отделни неправомерни действия” на властимащите с икономически и други субекти.

Горчивата истина е, че през целия период на прехода българските властници от високите етажи на администрацията си живеят като съсобственици в почти целия стопански живот на страната. Заради този същия ортаклък, в началото на миналото лято цените на олио,сирене,пилешко, захар и пр. скочиха двойно. Пенсионерките по опашките изпищяха: “Вдигнали олиото!”. Психологическата ситуация повтори едно към едно времето на бай Тошо, когато същите пенсионерки си викаха през балконите “Пуснаха кремвирши”.

Как така ще вдигнат двойно сиренето? – смутено се пита обикновения радетел за свободен пазар. Та нали в страната има стотици производители на сирене? Нали затова скачахме по площадите, за да имаме избор? Кой е този, дето вдига всичко?

Ето го отговора, г-н Наивник. Този дето вдига всичко е ортаклъка. Същият, който миналата година изигра една бездарна оперетка, глобявайки основните играчи с “мазната течност” заради картелизация на пазара и договорено вдигане на цените. Същият който им наложи глоба от общо двеста хиляди лева. Във връзка с това най-едрата риба сред тях пострада с някакви 70 хиляди. Колкото му е каското на колата. Малко по-късно се оказа, че всичките 14 фирми са в играта и те всичките бяха глобени общо 1.8 милиона лева. Поради тази причина и днес обикновеното олио е 4 лева шишето в София, докато в Берлин същото шише струва 39 евроцента.

Ортаклъка е този, който под формата на приватизация, назначи чужди компании да ни пускат тока, а те вместо да го пускат започнаха да го спират и да го вдигат, разбира се.

Ортаклъка е този, който години наред ни караше да плащаме най-скъпите GSM услуги в света, защото нямало свободни честоти за други оператори. После се оказа че има, но преди това Чорни&Правителство трябваше хубаво да си напълнят гушите.

Ортаклъка е този, който нацвъка по цялата страна магазините “За 1 лев”. Бидейки неспособни да осигурят елементарен жизнен стандарт на хората, нашите управници станаха ортаци с босовете на контрабандата. Отвориха им каналите и години наред се опитват да ни докажат, че един боклук докаран чак от Китай и след като му е платено митото, може да струва един лев. А пък балирането на нашия си боклук, закаран до Кремиковци – 20 лева за една бала.

Това е положението, г-н Наивник. Ако случайно името ти е Ивайло Калфин и искаш да правиш “системни реформи”, хич не ти завиждам.

Нито на тебе, нито на шефа ти.

Повече информация:

тибет

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

ЗАЩО ТАКА, БРАТЯ КИТАЙЦИ

На 10 юли в Китай екзекутираха техния шеф на Държавната агенция за храните и лекарствата. Не се съобщава дали са му теглили куршума насред площада Тянънмън, както имат обичай в тази азиатска страна.

Чен Сяоюй напусна този свят заради получени подкупи в размер на 840 хиляди долара.

Населението на Китай е 1 милиард и 300 милиона. Ако разделим 840 хил. долара на целия китайски народ ще получим числото - 0.0064 долара.

Чен, който вече е в един по добър свят, е ощетил всеки свой сънародник с по-малко от една българска стотинка.

Ако съберем грубо паричките на Вальо Топлото по света и у нас, ще получим някъде към 10-12 милиона лева на първо четене. Което означава, че докато ги е "управлявал", този исполин на финансовия мениджмънт е ощетил всеки от нас с близо лев и половина, а по-точно със 143 стотинки.

Като вземем предвид, че екзекутираният китаец е ощетил всеки свой сънародник със сума равна на 0.89 стотинки, то излиза че Вальо Топлото е близо 150 пъти по виновен от китайския рушветчия.

Въпросът има, обаче, и друга страна. Ако Топлото работеше в китайската топлофикация, ощетявайки всеки гражданин на страната с лев и половина, той щеше да прибере към 23 милиарда лева. Което си е цифра, мама му...Цеца!

Но да оставим настрани тънките сметки. Чудовищната истина, е че ако нашия топлофикатор бе съден от Китайския народен съд - щяха да го разстрелят около 150 пъти. И тъй като това е невъзможно, вероятно щяха да застрелят други 150 човека свързани с него.

Да благодарим на господ и на демократичните сили, че живеем в страна, която е около 150 пъти по-хуманна от някои други.

Тя си спомни с раздразнение за дракона и бучка носталгия заседна в гърлото й, когато в главата й изплува бирарията на ъгъла и бакшишите на Пешо Пияндето. Аромат на пържени екзотични плодове дразнеше изнеженото й носле. Глей го тоя, как го гонят акулите... нема ли да му помогнеш бе, парцал - обърна се тя към запотеното и почервеняло джудже, онова, дето бе излязло от плюнката й в предишната история.

Всъщност, нещата са доста завързани. След случайната среща с китайския дракон и неочаквано му изчезване, Малина си беше събрала няколко дрешки в чантата и беше отпрашила да го търси, за да си иска обещаното. Откри го някъде на Изток, разбира се. Тогава той й се извини за грешката с милионите, които получи шанхайската й адашка Ма Лин, понеже драконът е разсеян, а джуджето - неграмотно, и приятелски я посъветва да потърси господаря му, който е заможен и раздава от скука богатството си наляво-надясно. Драконът бил само един вид актьор и разигравал малко театър, за да задоволи ексцентричните хрумваня на полудялото от скука джудже. И тогава, само след няколко дена, Малина прелъсти джуджето и го направи свое.

И днес, на този плаж, то лежеше в сянката й и молеше съдбата миговете с тази прекрасна жена да траят вечно. Нема ли да му помогнеш бе, парцал, изрече тя и го заплю с погнуса. В този момент джуджето потъна в плюнката, изпари се тихо и неочаквано, както тихо и неочаквано се бе появило. Акулите седнаха по масите и зацакаха белот, лицето на дебелака с косматите гърди се изопна и от него погледнаха влажните кръвясали очи на Пешо Пияндето. Малино-о-о, донеси още една.

Всичко се завръща в първичното си състояние - от плюнката става плюнка, от бедността - бедност, от Малина - сервитьорка от бирарията на ъгъла. И ако не препишете тази история 731 пъти и не я изпратите на поне 731 адреса, ще се превърнете в това, което сте - читател на блога ми, който си губи времето с празни приказки.

_______________

Към къщи -->

Очередь

Точки зрения

Жизненный путь

Пунктуальность

Контакты

Злоба / Неудовольствие

Самомнение

Городские улицы в воскресенье

Вечеринки

Рестораны

Боль в желудке

Путешествия

Определение красоты

Проблемы обращения (я не понял что это :( )

Ежедневная еда

Транспорт

Жизнь стариков

Время душа

Погода и настроение

Босс

Что модно

Ребенок

Новые вещи

Представление другой культуры

via adinochang.com

      Специально к выставке китайской стороной был издан роскошный альбом репродукций. Ниже см. фото  некоторых работ, представленных на Большой Морской, 38:

Чинглиш е наричан езикът на който се превеждат думи изрази от китайски език на английски, но паради спецификите на езика, този превод води до такива злополучни словосъчетания като "Братята се чувстват красиви: клуб рекреация на нокти", а пък трябвало да значи "Салон за красота и педикюр".

В Китайският език се срещат над 10 000 йероглифа, всеки с свое собствено значение, и в комбинации водещи до невъзможен пряк превод на какъвто и да е език. Един и същ символ може да означава много абсолютно различни неща. В китайския няма глаголни времена, пълният член се използва по друг начин, а употребата на множествено и единствено число е мистика. Човек не може просто да вземе речника и да преведе буквално дума по дума даден израз.

И поради това навсякъде в Китай може да срещнете туристи опулени в някое от долните творения на преводаческото изкуство.

1."Ние не можем да понася вида на дюшек ухаеща трева!" или Пазете тревните площи
2."Расистки парк" - надпис на входа на парк
3."Спирка за отделяне на газ" надпис е метрото
4. "Концентрационен лагер Съвършенството" надпис над строящ се комплекс
5. "Продавам евтин пушек" магазин за цигари
6."Деформирана мъжка тоалетна" - мъжка тоалетна
7. "Тоалетната е оборудвана с топъл ручей!" - пак тоалетна
8. "Деликатеси" и това е на тоалетна !!!
9."Тиха скаридата се сношава със зелето" от меню в ресторант
10.Супа топла гъбено изнасилване" специалитет в друг ресторант
11. "Изпържен в олио призрак" да и това
12."Бутилка пот" - име на минерална вода
13. "Кравешки тор" - име на шампоан!
14. "Ухаещо, хрупкаво проникване" - това е чипс, не каквото си мислите
15. "Щом излезе колата, изключи вратата, прозорците, вземи ценност" - препоръки за предпазливост

цялата прелест на статията тук