Великият (или великата?!... - все още се спори по въпроса) А'Туин едва ли обръща внимание на събитията от единственият 'Покрив на Света' върху черупката си:

Тибет, Лхаса           Монаси, Лабранг

Потала  (видео)

... като и на останалата част от живота на дребните, забързани обитатели на света. Според създателя си Тери Пратчет, А'Туин просто си прекарва чудесно, напук на философите, които спорят накъде е поел/а, и си знае ТОЧНО къде отива (Тери казва, че ще разберат след два месеца и тогава ще стане страшно; според 'теорията на големия взрив', тя/той - А'Туин де, отива на място, подходящо за възпроизводство: при копулацията цивилизациите ще паднат, или ще се изпъралят настрани; според алтернативната 'теория на постоянния ход', А'Туин е дошла отникъде и пак натам отива - за вечни времена).

Впрочем, мисля, че една такава невъзмутима "а-ла-A'Tуин" позиция би трябвало да е присъща и на самите обитатели на Покрива - поне според философията, която изповядват, макар да съм лаик в тази област...

Май повече от това, да имам някакво отношение по въпроса, не бих могла да сторя (както отбелязах по повод на първоизбрания си аватар: , за съжаление, не мога да 'огрея' навсякъде). Това, което ме провокира за тези размишления, беше по-скоро пелената от информационно затъмнение, за което редица медии обвиняват официалната държава на Покрива...

Китай блокира Тибет   (виж видео)

Хм, явно методите от Оруеловата антиутопия '1984' са отново актуални... „Който владее миналото, той владее бъдещето“, ерго - историята трябва да се поднася по най-угодния за властимеющите начин.

Това се е случвало и през 1940, в Полша:

„Катин” - А. Вайда   ( виж линк)

Гледах филма на Вайда снощи: нямаше как да не го свържа с новините за  тенденциозната блокада на чуждо, т.е. обективно, медийно присъствие в Покрива... доколкото всяко едно медийно присъствие може да бъде обективно, разбира се!

Печалното е, че подобен 'покров над света' е удобен за всяко държавно управление в наши дни, включително за онези, които първи и малко тихомълком признаха независимостта на Косово, и за тези, които се колебаеха, но в крайна смета наскоро признаха това!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Чудя се, какво може да направи интернет с 'квакането' ми из другите 'блата'? :| (Ех, защо толкова ми допадат тези пусти раздумки? Все ми се струва, че сме по-истински в общуване чрез диалог...)

Осъзнах, че много от коментарите, които чета или пиша, имат вид на 'мини'-пост... Съдържат нещо смислено и споделено. Описват настроение, гледна точка, опит или са просто свеж хумор. При това понякога отлично формулиран! :P Повечето са също толкова интересни, колкото и постовете на авторите си... Това е творчество, нали?

Улових се, че в коментарите си при Лид, Размисли, или в блоговете, които от време на време навестявам, разказвам истории и защитавам позиции, които са някак си свързани с темите, засегнати в 'подковата'. Предполагам, че и другите имат такава нагласа, когато коментират.

Ще ми се, например, да мога да надзърна в мненията на Графа по различни постове, които той чете... ;) Не мога да се отърва от натрапчивото усещане, че така бих разбрала повече за 'коментатора'... :D

Смейте се, ако искате,  но още не съм наясно как се 'абонира' за коментари... Ама и аз съм един 'блогер'! А уж се имам за подкована Галопираща жаба! :( Както и да е - абонирането най-вероятно означава, че аз самата ставам постоянен коментатор на даден блог... не знам!

Да споделите нещо по въпроса за ехото? Има ли начин да го 'видим' в нета?

(и да не забравите да гласувате за костенурката! :) ) 

Затова сега ще си позволя да споделя с вас картичката, която получих от Благо - малдоженеца, чиято кума бях на времето. :) Благодаря, Благо!

Ако искаш да подкрепиш бългрския език, гласувай за Костенурката! ;)

Днес е последният ден на Puzzle - новият фестивал за съвременно изкуство, вероятно идващ на място на "театър в куфар"... За съжаление, успях да посетя само една изява и то благодарение на мой приятел, любител-фотограф (Thanks, Яни, обаждай се пак!), който ме покани, докато пътувах със служебната кола обратно към Бургас... Стигнах навреме, точно преди началото.

Гледах Егасимус Актрисите - авторски спектакъл на трио МиСтМа: Милена Станойевич, Стела Кръстева, Маргарита Петрова (доколкото разбирам от тази статия, чиято снимка използвах - дебютанти и дипломанти на Театрален департамент към НБУ).

Искрено се забавлявах - представлението ме грабна, или както казва любимият ми Мечо Пух: 'откри ме'. :) Публиката беше оскъдна, но това не попречи на изпълнението. Момичетата поднесоха пъстра мозайка от монолози, разиграни с елементи на танц - опит за балет, гротескно-хиперболизирано диско, метъл, рап, пантомима, акробатика, и всичко това върху звуков фон от подчертано дишане с динамика, артикулация на шипящи консонанти или сонори, учестен и забавен речитатив без определен смисъл, акцент върху дадена дума и ритмика в движението на тялото. Резултатът - "хармония на слово, звук и движение", целяща описание на техните мечти и житейски дилеми, примесени с исторически факти и театрални извадки, търсеща активен контакт със зрителя... Контакт определено постигнаха.

Използван беше един-единствен сценографичен елемент > 30 чифта разноцветни обувки: кондури, сандали, чехли, мокасини, мъжки, дамски,  бебешки, стари, модни, лачени, овехтели, прашни, ниски, тесни и дори... летящи към първия ред на публиката. ;) Момичетата буквално 'нахлузваха' различни опбрази, съответстващи на различните чифтове обувки, като съзнателно или несъзнателно прилагаха известната английска игрословица: "if I were in your shoes..." ("ако бях на твое място.."). На финала останаха босоноги, истински, уверено и ясно заявяващи личния си избор на житейско поприще - актьорската магия.

Завидях им!

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

За Черупката и Съдържанието

След като поумувах малко, реших, че все пак не мога да пренебрегна великолепната традиция с размяната на яйца в чест на Възкресение по Великден, особено ако твърдя, че за мен този ритуал е символ на красивото и омагьосващо чародейство на метаморфозата...

Според църквата Мария-Магдалена (но не грешницата) първа поднесла яйце вместо друг, по-скъп (паричен) дар на император Тиберий, възвестявайки Възкресение Господне. Тиберий на повярвал и заявил, че е невъзможно, както и яйцето не би могло да стане червено. Тогава яйцето засияло в алено и така било положено началото на християнската традиция да се багрят яйца по Великден. Църквата отново си присвоява един чисто народен, макар и древен обичай - в Юдея е било традиция да се даряват яйца за рожден ден или за нова година...

Ето няколко снимки, с които искам да ви зарадвам и които ми доставиха наслада, каквато само душата лелее... Те доказват, че черупките също могат да имат свое самостоятелно живително съдържание, ако преминат през метаморфозата на изкуството... Така и храмът като черупка, в която се единяваме със себе си или с онова, що наричаме Господ, също може да се изпълни със съдържание - чрез катарзиса на покаянието и молитвата...

(благодаря на Дарето!)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

... жабешки яйчица, попови лъжички, млади жабо-ларви...

... щастливи жабки...

Пролетните размисли на Ал и репликата му за щастието от настъпилата промяна ме накараха да се замисля над явлението метаморфоза - превръщането.

При жабките изглежда е най-истинска, защото преминават от воден към сухоземен начин на живот. Опашката на поповата лъжичка изчезва, хрилете се заменят с бели дробове, мозъкът и сетивата се променят, вегетарианството преминава в месоядство, развива се бинокуларно зрение. И цялото това превръщане се извършва благодарение на един хормон на щитовидната жлеза - тироксин. Това веднага ме навежда на мисълта за пролетта и хормоните - с цялото великолепие на една такава всеобща промяна...

Дали тази пролетна метаморфоза поне мъничко не преминава и в духовна промяна у хората? Да, обичаме всички сезони и се радваме, че все още тук присъстват и четирите, но все пак през пролетта животът някак си 'кипва' и настава едно такова, Великденско възкресяване. Снощи боядисахме и украсихме онези малки символи на метаморфозата и живота - яйцата. Този ритуал винаги ме е омагьосвал - подобно на прекрачването на прага на църква.

Хм, преминаване през вратата на храма - още една символика. Ставаме ли други в храма? Мисля, че поне аз - да. Блогерите имат своя храм - интернет. Дали виртуалното Аз на човек е въображаема представа за това какъв би искал да бъде или в тази своя проекция вече Е такъв? Сигурно затова ни влече тънката, но силна като наркотик нишка: медийната изява.

Спирам дотук и пожелавам на всички блогери поне няколко дни щастлива Великденска промяна ;) - нека вместо с великденско яйце или картичка ви поздравя с това забавно видео:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Днес бил денят на книгата (не знаех, че има такъв :o ) - също като международният ден на жената, ха! Според мен всички дни са достойни да са дни на книгата и на жената :mrgreen: . Иначе, по тази логика скоро може да обявим и ден на храната... ;) Хм, кой знае, може и да има вече такъв...

Снощи дочетох Интересни времена на Тери Пратчет. Е, той не е Саполски или Кундера, нито Амели Нотомб ( на които Лид е фен :) ), но истински ме разсмива и в същото време ме кара да се замислям...

Книгата започнах да чета наскоро. По странно стечение на обстоятелствата (пак тази случайност а-ла-уди-алън!) още в началото Тери засяга две от любимите ми теми, които тъкмо бях споменала в коментари към Лид - 'ефекта на пеперудата' и играта на Провидението... :D Отгоре на всичко (като по поръчка) действието се развива в Ахатовата Империята, с нейната Червена Армия и дворцови интриги за престола ( ;) > Китай)... След като приключих, реших да напиша пост за заглавието на книгата, което има отнощение към днешната ситуация в Китай и реакцията на хората.

Ето какво казва Уикипедия за заглавието:

Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш), ала досега не е представен текст, който да претендира  за оригинал. Това подлага на съмнение истинския произход на фразата...

Една от теориите търси корените в друга поговорка: По-добре куче в мирни времена, отколкото човек в епоха на хаос, с китайски вариант:

寧為太平犬，不做亂世人

Aнглийският автор Ърнест Брама (Ernest Bramah - виж Уикипедия) я приписва на свой измислен герой - китайски разказвач на име Кай Лунг.

Книгата на цитатите (Yale Book of Quotations) представя поговорката в "Американско Общество и Межународното Право" - том 33 от 1939 г. и твърди, че няма открит автентичен вариант на текста.

Единственото 'доказателство' за произхода на пословицата е дадено през 1939 година. Ф. Р. Кудерт (член на управителния съвет на Колумбийски университет) споменава във встъпителното си слово при откриване на "Академия на Политическата Наука", че пословицата представлява китайско проклятие, цитирано в писмо от Остин Чембърлейн, брат на британския министър-председател Невил Чембърлейн. В писмото се споменава, че британски дипломат е чул проклятието в Китай.

Тери също се 'заиграва' със заглавието - в типичен за него стил. ;) Любителите на Света на Диска ще открият и много други интересни моменти, но... нека те станат личен избор за всеки, решил да разлисти книжката. :)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през ляво рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Напоследък взех да разсъждавам над възможностите на 'блог-занаята' в обучението по чужди езици... Дали ще е удачно да се провеждат 'интерблогер' сесии: напрмер 'текст-обновяване + натрупване' - на минимум 3 езика (за начинаещи), или пък (защо не?) курс по писане на есе на 2 езика, единият задължително български? Не знам колко от блогерите владеят чужд език - сигурно може да се направи статистика... Просто подхвърлям една от щурите си идеи за безплатното езиково обучение. ;) Само като стимул за общуване, разбира се... Едва ли е необходимо входно ниво - желанието за комуникация и готовността да споделяш знанията си са достатъчни... Разбира се, най-леко ще се борави с латиница и кирилица, като най-потребяван вид скрипт. За мен би било полезно да разширя знания по френски или немски, да развия по-добри писмени умения на руски, или да започна като начинаеща с испански или италиански... В замяна мога да предложа перфектно 'владеене' на английски. :D

Преди повече от три години от елитен преподавател по езика на Албиона станах не по-малко елитен консултант в туристическото поприще, наречено 'пропърти мениджмънт с наемоотдаване'. В началото предизвикателството си заслужаваше - изискваше се  много енергия, творчество и логика. Напоследък отговорностите понамаляха (назначихме персонал :D ), ала предишният ми ентусиазъм изчезна - установих, че тук не съм научила кой знае какво и едва ли ще науча повече. Дори ми липсва желание за служебни пътувания и фирмени партита. Впрочем, моите пътешествия почти винаги са били свързани по-скоро с образованието и личния ми живот, отколкото с работата. Късмет - какво да се прави, явно ми трябва повече от една подкова! ;) Не съжалявам - продължавам да обикалям вътре в страната или зад граница. Странното е, че като преподавател май пътувах и се забавлявах повече... Като се замисля, едва ли е възможно да има скучно пътуване - поне не за мен, но това е друга тема! :D

И така, понеже ми липсваше живият контакт, който имах с най-различни и интересни личности, а също и необходимостта от творчески подход, какъвто напоследък не се усеща в нито една моя дейност, с радост приех поканата на бившите си работодатели да водя съботно-неделни курсове в 'елитното частно школо'.  :P Отново се забавлявах и то истински! Създадох и интересни контакти. Само като си помисля, че си смених професията, защото ми беше станала отчасти скучна... Сигурно се дължеше на факта, че благодарение на преподавателите школото придоби солиден имидж на благонадеждна институция, но на самите тях (т.е. дори на 'елтините' преподаватели  като мен ;) ) все повече се гледаше като на електронни машинки за печалба - без нужното захранване с 'електричество'! Колебанието ми за промяна на професията беше дълго - именно поради ясното съзнание за загубата на ценната възможност да създавам безброй нови контакти. За сметка на това хич не ми трябваше някакво размишление, когато ме поканиха за съботно-неделен лектор! :)

Сега отново си давам сметка, че ако се прави качествено, даскалуването може да бъде много забавно, както за обучаваните, така и за обучаващите... Стига да имаш достатъчна мотивация да го вършиш!

Та в този дух - някой да знае 'перфектно' френски, несмки, испански или италиански? ;)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Преди два-три дни реши да се опитам да ‘открия под вола теле’ и взех, та открих и аз ‘топлата вода’! Естествено, нужни бяха следните размишления:

Чудех се дали това, с което се заех в последните седмици, не е подобно на участие в телевизионно шоу... Бях попитала Longalon  защо е толкова важна статистиката в блоговете. Още не съм на 100% сигурна в доводите си ‘за’ (макар вече и аз да прибавих очевиден counter), но се опитах да си отговоря сама, с риск да предизвикам смях. :P 

В ‘блогстването’, за разлика от участието в Мюзик Айдъл, има много ‘гласове’, кастинг не се провежда, журито е зад кадър, а класациите не предлагат зададен стил или сноп критерии за сравнение. Единственият начин за оцеляване е блогът и неговият автор да се харесват на широката публика (хм, отклонявам се, но: подобен ли е случаят с Иван? – да, но рейтигът му се отчита в SMS-и, а за тях се изисква повечко усилие отколкото гледане в екрана, а и не се знае какъв тип публика ги осигурява...). В net-а има свобода както на словото, така и на четящия, а статистиката просто отсява полезни автори като Костенурката (вярвам, ще се се съгласите – Lyd у мнозина е провокирала размисли или творчески импулс, аудиторията й е обширна и разнообразна, поне доколкото личи в коментарите...). Ей затова трябва да разбера как се слага тази иконка на топ-блог 24 класацията… 

 Ето, че мина първата ‘цедка’, в която на синеокия Стоян а-ха… да му се изпържат яйчицата! Ала му се размина, подобно на жълтата калинка в нашия офис. О, Уди, о Алън! Пак ме победи – ще трябва да приема твоето верую – неведоми са обратите на съдбата...

Впрочем, поздравления за Стоян, че се бори докрай – в това незавидно положение една чувствителна натура би срещнала сериозен проблем с преодоляването на страха от отпадане > Елена все пак бе отбелязала по-висок процент гласове преди зануляването.

Формата на съревнованието нещо не ми допадна – казаха, че целта на тази ‘сесията на изгнаника’ била да заложи на лично-човешкото в имиджа на двамата участници. Да, бе! По-скоро показа кой има повече познати, които гледат щоуто и бясно цъкат SMS-и, да не изтърват ценната 1 минута... Освен това, ако трябваше да се съпоставят пак талантите им, редно беше всеки сам да реши с какво да се представи най-добре: нали е последен шанс да накарат дори втренчените 'теле'-та като мен да се стреснат и да ги подкрепят? (Точно с мен едва ли някой би постигнал такъв ефект – не ми подхожда на подковата да цъкам SMS-и, а и не следя редовно предването :D , ала бих се зарадвала някой да ме стресне с талант!)

От недомислените проблясъци как да се повиши интереса на 'теле'-тата, снощи не само шоуто, но и имиджът на двамата участника малко пострада: на единият – поради странната липса на защитници (така е, като се копират моменти от Big Brother!), а на другият – поради лек нервен срив, който го накара да наруши регламента :o в противовес на досега демонстрираното си добро възпитание!

Е, случайно или не, Match-пойнтът бе в полза на Стоян и нему се падна правото да ‘съществува’ в предаването. Дано има с какво да го оправдае... За Елена остава утехата на аплодисментите на публиката и състрадателната прегръдка на Иван!

Маш (‘Mюзик Aйдъл Шоу’) – втора сричка от любимо мое ястие, целящо да ‘оплакне окото’ на Негово Превъзходителство Сеирджията със суров материал и червен пипер (за декорация). 

 Ето, че и аз най-после станах свидетел на поредното обещание от страна на Иван Велики: От сега нататък ще пее с подобаваща за таланта си отдаденост! Хм, интересно ще е да видим подобно пренасочване на енергията, харчена да гради имидж на непукист... Харизматичен бунтар като Иван със сигурност ще оцелее, независимо дали е справедливо или не (А и кой го е грижа за справедливостта? Тя не определя посоката на съдбата.): неговият Match-point бе отбелязан още при решението на журито по време на кастингите. ;)

Снощи обаче и мен изненада – звучеше наистина откровено пред камера! Подобна искрена смиреност след ‘нахаканите’ изпълнения е малко смущаваща и доста интригуваща (всеки иска да се секси – дори Иван, по свой си начин!)… Е, аз не успях да видя предишните обещания, но днешното беше поднесено доста добре. Остава да видим дали ще възтържествуваме над смиреността му или по-скоро ще ни грабне с нещо неочаквано след обещаната промяна!

В крайна сметка The Great пак постигна резултат, който може и да не е търсил: следващото му изпълнение ще бъде чакано със ‘затаен дъх’ – поне от Фънки и от мен! :)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, после гласувай за

 костенурката! ;)