Что касается пива, мы за пиво вкусное, нефильтрованное, свежесваренное. Сегодня технологии, агрегаты и рецептуры для варки пива дошли до стадии "купи и пользуйся" - домашняя пивоварня доступна по деньгам рядовому фрезеровщику или водителю автобуса.

Расскажем, однако, о более серьезных "пивзаводах".

Мини-пивоварня "Модель 2006", имея те же габариты что и более младшие модели, поставляется с набором литровых бутылок для длительного хранения пива. Укомплектовав двумя-тремя такими агрегатами маленькое кафе и заодно предоставив жаждущим возможность заинтересованно следить за манометром на бочонке, вы сможете придать своему заведению специфический колорит и увеличить число постоянных клиентов.

Сваренное загодя и разлитое в бутылки под давлением пиво поможет справиться с неожиданным наплывом клиентов и планировать работу бармена.

Кроме того, набор из нескольких автоматизированных "бочонков" даст вам возможность иметь в баре несколько сортов пива - необходимо всего лишь приобрести различные пивные смеси по вашему вкусу.

Продукт на седмицата: Nescafe Classic

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

В таз-съботния Light има няколко статии, посветени на кафето, и по-скоро на американския начин на пиене на кафе и по този повод, като човек от Южна Европа, който е твърде убеден, че разбира от кафе толкова, колкото от политика и футбол реших да си направя равносметка как го обичам аз. Оказа се, че хич не е лесно, но сега ще се пробвам да изредя:

- Късо силно еспресо без захар. Нещо, което не мога да понасям е чисто кафе със захар, оставя ми кисел и траен вкус.

- Дълго силно еспресо без захар - най-честия вариант при пиене на кафе навън.

- От кубинска кафеварка, в голяма чаша без захар - традиционното от години, още като малка майка ми ми сипваше един пръст следобед и заедно пиехме кафе. После заедно запалвахме по цигара, сега тя не пуши, а аз много рядко. 1-2 на ден максимум, с хубаво кафе.

- От същата кафеварка с много студено мляко от хладилника. Лятна напитка, като кафето е много повече от млякото.

- Турско кафе, най-добре от чиста Колумбия, става много ароматно, за сметка на това слабо и може да се пие в по-големи количества (повече чашки). Едно време баба ми правеше само такова, като мелеше кафето в една ръчна древна мелачка, после го вареше табиетлийски в бакърено джезве и много често гледаше на всички роднини и познати. Казваха, че познава, но никоя от внучките и не пожела да се научи.

- Напоследък все повече ми харесва да пия шварц кафе, въпреки южняшката ми предубеденост към този тип отварки. Става много ароматно, ако пропорциите са добри, а сместа е специално направена за целта.

- Открих и латето на кафеджийници тип Старбъкс. В момента най-ми харесва това на Coffee Heaven като вкус, пия го или без захар, може и с 2-3 кафеви захарчета. Или си го вземам, или сядам на дълъг лаф-моабет (то кафето навън за какво е?), или чета вестници и списания. Определено възприемам кафето като форма на общуване, в краен случай като всичко друго. И не обичам в кафето ми да има есенции от сорта на карамел, ванилия, лавандула и прочие. Изгъзици тип organic kosher soya milk green tea matcha latte with melon taste според мен са излишни, в този тюрлю-гювеч не може да се усети вкуса на нищо.

- Дълго еспресо със скоч. Напоследък не пия алкохолни напитки по здравословни причини, но обожавам горещо ароматно кафе с 30тина грама скоч и малко захар. Без мляко.

Оказва се, че обичам най-различно кафе и по много също така, за съжаление по-често напоследък пия безкофеиново такова, но определено е гадно. Сега гледам да минавам с по една чаша хубаво кафе на ден, а домашното ми оборудване се състои от кубинска кафеварка, джезве и еспресо машина на Philips без помпа, като налягането идва само от парата. Сортово предпочитам чиста арабика, робустата ми киселее, но няма как, задоволявам се с най-често с готовите блендове.

Мдам, общо взето кафето е едно от хубавите неща на този свят.

Има три възможни размера за тази идея: минималистичен, средностатистичен и грандомански. Кой от тях ще изберем изцяло зависи от това колко хора биха искали да участват в организацията и изпълнението.

(Бързам да уточня - става въпрос за ангажимент от час-два седмично, за около 2-3 седмици)

Подробностите ще се наложи да обсъдим на среща, за да подобрим нивото на комуникация. Бърз обяд, някъде на тихо? Предложения?

Ако някой има нужда от капки визуална любов, ето.. споделям я от сърце!

Първо, след като влязох в него, щях да получа инфаркт. Кафененцето изглеждаше по-долно и от най-долната селска кръчма, а ароматът на въздуха беше неочаквано добра комбинация от алкохол, цигари и пържено. Сещате се онзи типичен мирис, който ви лъхва още от вратата, когато влизате в кръчмата на село. Двама български исполина седяха на едната маса и бистреха политиката на чаша бира с кебапчета. Тъкмо тръгнах да сядам, когато дебел мъжки глас се провикна зад бара "Ти к'ъв си?". За части от секундата ми минаха хиляди отговори на този дълбоко смислен въпрос. Казах само "студент", след което последва отказът: "А-а-а, кафенето е само за майсторите. Ти като не си майстор, не може да консумираш." Без коментар.

Излязох от операта с мисълта, че никога повече няма да вляза там по какъвто и да било повод. Един идиот успя да ме отврати от тази институция може би завинаги.

А ние с моя колега си "консумирахме" след това в едно кафене от другата страна на улицата... ;-)

В извънредната обстановка около местните избори, посред суматоха и достатъчно “шум в системата”, покрай воплите, че вдигането на учителските заплати ще убие свещената крава на макрорамката и че трябва да вземем от другите за да дадем на тях, неочаквано паднаха акцизите върху вноса и производството на кафе. Точно обратното се случи на цигарите, алкохола, бензина, нафтата, а също така на въглища, кокс и електроенергия за производствени нужди. Те скочиха, вероятно вследствие някакви сложни ритуали около същата тази макрорамка, които ние, простите люде не разбираме. А няма и смисъл да се напъваме, тъй като това се случва всяка година по това време.

Видни либерални икономисти, сред които най-паче Мартин Димитров, приветствуваха премахването на акциза за кафето като акт на държавническа мъдрост. Свалянето на ръждясалите окови от немощните ръце на кафеения бизнес е резултат от усилията и на дейци като Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика, който още през 2005-та посочва, че средствата от акциза върху екзотичната стока били пренебрежимо малки /20 милиона/, близо една хилядна от общите приходи в бюджета. Най-общо казано – по блогове и “седенки”, колчем стане дума за акцизи, толчем либералната мисъл надига глас – всичко може да се вдигне, ама за кафето трябва да отпадне. Незначителните приходи в бюджета от този акциз бяха изтъкнати и от Мартин Димитров в парламентарните прения по въпроса.

Човек неволно се пита – абе защо тия постъпления са толкова малки, след като в. “Стандарт” в празнична статия от 10.12.2005 г.отбелязва, че къмто същата дата само една от фабриките за кафе у нас /една от най-модерните в Европа/ произвежда 7 тона на час. Ако вземем предвид, че в България работят още поне 3 големи предприятия за преработка на кафе, започваме да осъзнаваме, че вероятно тези мощности работят по 15 минути на седмица. А в останалото време негодуват срещу високия акциз. Поради което най-после той бе премахнат. Правилно.

В същото време бяха вдигнати акцизите на: кокс и въглища за производствени нужди – с 33%, електроенергия – с 20%, с още толкова на горивата за масова употреба, на алкохола и цигарите. Поради което синдикатите предрекоха ново вдигане на цените и влизане в инфлационен винт. Отговорните дейци, които въртят кормилото на макрорамката, мъдро децентрализираха народното стопанство, като дадоха свобода на общинските администрации да вдигат колкото си искат местните данъци и такси. Но им забраниха да ги намаляват. Което е много либерално от гледна точка на “соцреализма” – хем социалистически, хем реализъм.

Поради тези управленски действия, които през 2008 обещават да ни “вдигнат” всичко, включително и стандарта, може би е уместно да погледнем на бизнеса с кафето от птичи поглед. С невъоръжено око се вижда, че основните играчи са трима – КРАФТ ФУУДС /”Нова бразилия”, “Якобс”/, НЕСТЛЕ-БЪЛГАРИЯ /нескафе и др./ и БАЛКАМ /”Спетема кафе”, ядки и др./. Има и други участници на пазара с малки дялове, но с големи усти. Като например собственика на ЕТ “Витко Костов”, който далеч преди приемането ни в ЕС , съобщава следното относно бизнеса с насипно кафе:

“Не е тайна, че в повечето пакетирани марки кафе преобладава индонезийската робуста. Това е най-евтиният сорт кафе. На пристанище Солун един контейнер от 20 т пристига на цена 500 долара за тон. Транспортните разходи до България не надхвърлят 1200 германски марки. Да приемем, че до митницата стойността на контейнера поради различни причини е "пораснала" до 600 долара, там се начислява митото с нулевата ставка, после 30 на сто акциз и върху цялата сума ­ 20 на сто ДДС, и така цената на килограм кафе достига до 1.10 долара. От пекарната, като си добавят своите разходи и печалбата, цената на кафето достига максимум1.60 долара за килограм. Сметката е проста, на всеки става ясно, защо кафето е евтино удоволствие. Не се разбира обаче защо същата тази стока, опакована в лъскава хартия, се продава по 5 долара за килограм.”

Въпреки, че германската марка вече я няма, а доларът не е това, което беше, изповедта на този дребен бизнесмен ни дава ясна представа за красивия марж, който се образува между действителната цена на кафето и цената му след обработка и продажба на едро, да не говорим за дребната търговия и снабдяването на заведенията. Но ако за нас, 4 милиона пристрастени към кафето, индонезийската робуста е “евтино удоволствие”, за акулите посочени по-горе, е не само евтино, ами грамадно удоволствие да ни го продават. Това ще да е причината, поради която светата троица гиганти няколко месеца негодуваха срещу акциза, а КРАФТ ФУУДС заявиха, че за 2006 г. са загубили 500 хил. евро от невърнат акциз и са на път да се откажат от инвестиция за още 1 милион евро за въвеждане на нови мощности. Явно бизнесът е бил така притиснат до стената, че две години по-рано БАЛКАМ-СПЕТЕМА отвориха завод за над 12 милиона лева, същият, който бълва 7 тона на час, според в. “Стандарт”.

Но ние, българите обичаме да казваме “Каквото било – било”. Нека падат акцизи и лицензионни режими. Нека бизнесът се развива и богатее. Да крепне и процъфтява дружбата между СДС и отделни депутати от от ДСБ и НДСВ, по точно на цели групички от тях. Да пребъде във вековете нерушимия съюз между либералната икономическа мисъл и “Нова Бразилия”, между неоконсерватизма и нескафето.

Нека г-н Пламен Юруков, собственик на БАЛКАМ-СПЕТЕМА и спонтанно издигнат за лидер на синята партия, да продължи работата си по консолидацията на дясното пространство. Има сериозни индикации, че това ще стане. Още преди да бъде избран за лидер, тези успехи бяха предсказани от интересната в много отношения писателка Людмила Филипова, внучка на другаря Гриша Филипов. В специален текст, чиито жанр може да се определи като корпоративна есеистика, под заглавието “Успявай трудно” тя пише:

“Ако Пламен бъде избран за лидер на СДС, той ще е първият успял бизнесмен, който следва естествения процес на развитие, разширявайки сферата за приложения на своите умения и в политиката. За да се прави реална политика, са необходими реални пари. А не както е популярно у нас – чрез т.нар. дарения и своего рода политически благодеяния. Според Пламен Юруков нито един преуспял бизнесмен не би могъл да постигне своя успех, ако се занимава с благотворителна дейност."

Безпощадният реализъм и прозренията в тези редове, ме карат, на свой ред, да заява следното: Ако цената на кафето падне след освобождаването му от акциз, аз ще се съблека гол до кръста в подножието на паметника “Цар Освободител”. И ще изпратя въздушна целувка на г-ца Филипова.