Повечето от "нормалните" хора в България водят безмислен живот. На много тийнейджъри им е скучно. Това може да доведе до пробване на нещо ново като... наркотици. Дори и да не им е скучно голяма част от тях има интереси, които се ограничават до телефони, дрехи, коли, секс, порнография. Те не са открили колко интересен може да бъде животът и това е жалко. В една тийнейджърска компания, седнала на някое шумно кафе, разговорите (ако има такива) се въртят околко това кой какъв телефон има и всякакви такива особено важни въпроси. След час-два като им писне се местят в друго кафене и за щастие това действие отваря тема за нова дискусия по пътя - дали има места. Родителите носят отговорност за тези неща, но доста от тях или също са ограничени или са нямали време, което да отделят за децата си и така всичко се върти в омагьосан кръг. Като пораснат тези деца се превръщат в селски тарикати, работещи скучна професия, получаващи ниска заплата, вълнуващи се от поредната простотия на Парис Хилтън, а за всичко са им виновни правителството, циганите и турците.
Не казвам че някои от изброените в началото интереси на "нормалните" ги няма при "различните" или така наречените загубеняци. Не, в никакъв случай не казвам, че някои от тези интереси ги няма и при мен, но не се ограничавам само с тях и това ме прави различен. Не си спомням някога да ми е било скучно. Винаги има какво да правя било то вкъщи или навън. Занимавам се с интересни неща като четене на книги, свирене на китара, рисуване (1 път в годината понеже съм мързелив), астрономия, php и още доста неща, които няма да изреждам, защото ще стане много дълго, а и не това е целта ми. Тези неща развиват мисленето. От там се раждат свежи идеи за каквито и да са неща. Освен това докато съм в напрежение със Стивън Кинг или се заливам от смях с Джералд Даръл и Дъглас Адамс си обогатявам речника и правописа. Дори да не отваряш учебник по граматика придобиваш що годе добра грамотност. Естествено има си неща които трябва да се погледнат, но докато си четеш интересна книга несъзнателно научаваш много неща и след това ти е по-лесно.
Надявам се, че тези неща, ще ми помогнат да се развия (с по-малко мързел обаче :( ), да имам професия, която да ми бъде интересна и да не се вълнувам от *поскъпването на олиото.

*Неотдавна слушах реч за катастрофалното поскъпване на олиото.

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

Първо, след като влязох в него, щях да получа инфаркт. Кафененцето изглеждаше по-долно и от най-долната селска кръчма, а ароматът на въздуха беше неочаквано добра комбинация от алкохол, цигари и пържено. Сещате се онзи типичен мирис, който ви лъхва още от вратата, когато влизате в кръчмата на село. Двама български исполина седяха на едната маса и бистреха политиката на чаша бира с кебапчета. Тъкмо тръгнах да сядам, когато дебел мъжки глас се провикна зад бара "Ти к'ъв си?". За части от секундата ми минаха хиляди отговори на този дълбоко смислен въпрос. Казах само "студент", след което последва отказът: "А-а-а, кафенето е само за майсторите. Ти като не си майстор, не може да консумираш." Без коментар.

Излязох от операта с мисълта, че никога повече няма да вляза там по какъвто и да било повод. Един идиот успя да ме отврати от тази институция може би завинаги.

А ние с моя колега си "консумирахме" след това в едно кафене от другата страна на улицата... ;-)