кампания « WordPress.com Tag Feed

Целувка за Иракли + 14 Февруари

Eneya — Wed, 13 Feb 2008 13:56:00 +0000

ДА СПАСИМ ИРАКЛИ обявява НАЙ-МАСОВАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА ПРИРОДОЗАЩИТАТА И НАЙ-ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА СВ.ВАЛЕНТИН

14-ти февруари 2008 г. - ден на ВЛЮБЕНИТЕ В ИРАКЛИ;
пред Народния Театър „ИВАН ВАЗОВ", 18:30 часа

ТОЗИ 14-ти февруари няма да е като никой друг!

Този Св. Валентин ще бъде първият, на който хората с активна гражданска позиция ще могат да го докажат по най-красивия начин - целувайки се!

Така Гражданска група „Да спасим Иракли" смята да докаже, че само любовта може да спаси от апатията и агресията тази страна: апатията, която косвено убива ентусиазма за промяна, природата и всеки заблуден кълн на гражданско общество!

Това ще е първият св. Валентин, на който ще можем да докажем, че в България се целуваме добре, качествено и то с мисия - за да преборим апатията и кича!
ПРИЗОВАВАМЕ всички да се включат в опита ни за рекорд – най-масовата целувка в България!Досега според рекордите на Гинес, най-масовата целувка е била тази в Будапеща с участието на 6400 двойки!Дали можем повече?
ЕЛА(те) ДА СЕ ЦЕЛУВАШ(те) с/сред хиляди хора, влюбени в природата и ИРАКЛИ! Покажи, че дори кичът си струва, когато е за най-смислената кауза – тази на бъдещето: чистата политика и околна среда!

Паралелни целувки за Иракли ще има и във Варна и Пловдив

Повече информация на сайта.....

Българите в Европарламента - НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ

asenov2007 — Sun, 02 Dec 2007 10:00:33 +0000

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

30.03.2007

/Фили/ Двадесетина дни преди началото на кампанията за избор на депутати в Европейския Парламент, основните партии в България са готови с подреждането на листите си и дори някои вече се регистрираха в Централната избирателна комисия.

След като от 1 януари 2007 година страната, заедно с Румъния, стана пълноправен член на Европейския съюз, тя има запазена квота от 18 места в Европарламента. Сегашните избори обаче са за непълен мандат. Следващите евродепутати ще бъдат редовно избрани през 2009-та година, като тогава местата за България, поради предвижданото цялостно намаляване на състава на Европейския Парламент, ще бъдат седемнадесет.

Така или иначе обаче, както става обикновено и при избора за националния Парламент, заявките на партиите за спечелване на определен брой места далеч надхвърлят както самите места, така и предвижданията на социолозите. Все пак се смята, че най-много евродепутати през тази година ще има управляващата Българска социалистическа партия, следвана от партията ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов. Като трета сила се очертава Движението за права и свободи, а третият участник в управлението на страната – НДСВ, както и опозиционните десни партии, ще трябва да отчетат като успех спечелването дори на едно депутатско място.

Всички тези прогнози са на фона на очертаващата се твърде ниска избирателна активност, която дори според оптимистично настроените социолози няма да надхвърли тридесет и пет процента. Някои анализатори сочат това като факт, който ще бъде шамар за цялата българска политическа класа изобщо. Други виждат в него израз на относително засилващ се евроскептицизъм в страната. Трети пък твърдят, че очакваното ниво на избирателна активност не е изненадващо ниско, а по-скоро нормално, защото не прави изключение от практиката на другите страни в Европейския съюз.

- Пламен, ако очакванията за ниска избирателна активност по време на тези първи избори за депутати в Европейския Парламент наистина се случат, какви реални ефекти могат да се очакват от това? Има ли нещо наистина застрашително, нещо, което може да промени политическата ситуация в страната или пък отношението на Евросъюза към България?

- Не, при всички случаи – що се отнася до легитимността на избора - той си остава валиден като резултат и осемнадесетте български депутати така или иначе ще заемат местата си в Брюксел. Очертаващата се ниска избирателна активност наистина не прави изключение от практиката на други европейски държави и всъщност, доколкото знам, се движи около средното ниво за Евросъюза. За сравнение например във Великобритания в такъв вот редовно гласуват между 25 и 30 процента от избирателите.

Тези избори никъде не са много популярни поне от две гледни точки. От една страна - хората, дори в държавите-основателки на Европейския съюз, не възприемат Европарламента като твърде реален политически фактор, който пряко влияе на техния живот. От друга - поне до неотдавна, партиите обикновено гледаха да изпратят в Брюксел политици, така да се каже, пред пенсия или пък хора от втория ешелон, които не са особено полезни в разглежданите като по-важни вътрешнополитически битки.

В България тези фактори също са валидни, но към тях се добавят още някои. На първо място това е пълната неяснота, която цари сред избирателите в страната по отношение статуса, ролята и функциите на Европейския Парламент като политическа институция. На второ място – фактор е инертността на българската политическа класа в, така да се каже, рекламирането на Европарламента като нещо важно за бъдещето на страната в европейското семейство. На трето място е силното разочарование на хората от бавния ход на реформите и от политическия живот в страната изобщо, нещо, което кара отново и отново да сработва синдрома – няма да им гласувам, щото те ме лъжат за всичко. Или – щото не ми вдигат заплатата.

При цялата нелепост на подобно поведение от гледна точка на човешката логика и на демократичните принципи, то съществува и се наблюдава при всички избори след местните през 99-та година.

Така че, както в годините оттогава досега, така и след предстоящите през май избори, не очаквам ниската избирателна активност да повлияе по някакъв начин нито във вътрешен, нито във външен план.

- А доколко самата кампания и хората, поставени от партиите в депутатските листи за тези избори могат да активизират процеса на гласуване, да стимулират избирателите да отидат до урните?

- Със съжаление трябва да ти призная, Фили, че аз, като човек, който все пак следи отблизо политическия живот в страната поне през последните двадесетина години, не съм сигурен че имам каквато и да било представа за вижданията на 33-годишната икономистка Биляна Раева относно развитието на Европейския съюз и мястото и ролята на България в този процес. Биляна Раева е водач на листата на НДСВ за предстоящите избори и това е въпрос, който все пак ми се струва важен за човек с евентуалната бъдеща позиция на евродепутат.

Може грешката в случая да е моя, но се съмнявам. Защото същото мога да кажа и за юристката Душана Здравкова, водач на листата на партията ГЕРБ, за Филиз Хюсменова, която се очаква да оглави листата на ДПС, за Кристиян Вигенин, който води листата на Българската социалистическа партия.

Като казвам това нямам предвид, че тези хора нямат виждания, идеи или поне интереси към проблематиката, свързана с Европейския съюз. Те може и да си имат, само че тези виждания, идеи или поне интереси не са публично известни. Как биха гласували тези хора при един дебат в Европарламента за присъединяването на Турция например, за развитието на отношенията с Русия и Съединените щати или пък за създаването и поддържането на собствена армия на Европейския съюз, аз не знам и огромната част от избирателите също не знаят. Илюзорно е да се смята, че тези празноти ще бъдат запълнени само за един месец по време на предизборната кампания и огромната част от избирателите ще успеят да се ориентират и да изберат “своя” правилен човек.

Всъщност, това, което се опитвам да кажа, е, че при реденето на листите за предстоящите избори партиите в България отново масово подходиха по обратния за политическата логика начин. Те първо си изработиха – или накараха социолозите да им изработят – някакъв портрет на най-подходящото за избиране лице и след това тръгнаха да запълват портрета с чертите на конкретен човек. Ако ти прави впечатление, повечето от изброените кандидати за евродепутати са млади хора, високо образовани, предимно жени, заемали експертни постове, без някаква съществена политическа биография.

- Без стари муцуни в листите – сигурно са казали социолозите?

- Изглежда – да. И партиите старателно се опитват да се придържат към този съвет.

В същото време в листите липсват ярки фигури, фигури с опит и стаж не толкова в някакви европейски институции, колкото в европейският политически живот изобщо. Хора, които, нека да не е на самата европейска политическа сцена, но поне на българската да са показали, че имат собствена визия и идеи, с които страната да се превърне ако не във важен, то в разпознаваем член на европейското политическо семейство.

И каква е картинката от гледна точка на редовия избирател? Просто партийните лидери си изпращат някакви свои послушковци в Европа, осигуряват им добър живот с евродепутатските заплати и безкрайни командировъчни, а от своя страна ще получат чрез тях възможности за реализиране на политическа и икономическа далавера. Нас какво ни интересува това?

Тази картинка може и вероятно не е съвсем правилна. Тя обаче е реално съществуваща в представата на много хора – най-вече на тези, които няма да отидат до урните на 20 май.

- А каква според теб е ролята на тези избори във вътрешнополитически план? Както се смята, резултатите от тях могат да доведат до разместване на балансите вътре в управляващата коалиция, ако ДПС вземе повече места от НДСВ например. Могат ли също те да изиграят роля за засилване или отслабване на позициите на десните опозиционни партии?

- Най-очакваният ефект според мен е тези избори до голяма степен да потвърдят статуквото. В управляващата коалиция, дори и ДПС да вземе повече места от НДСВ, това може да доведе до нови и по-чести вътрешнокоалиционни закачки, но не и до реално преразпределение на властови ресурси, защото ДПС и без това е достигнало горната граница на обществената търпимост и отдавна получава обвинения за преяждане с власт.

По отношение на десницата също очаквам да се потвърди нейната слабост. Какви точно ще бъдат измеренията на тази слабост ще видим, но така или иначе е ясно, че в политиката след всяко дъно има още едно дъно.

С най-голям интерес се очаква представянето на партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, за която това ще бъдат първите избори след създаването и. Не се наемам да гадая какво ще постигне реално ГЕРБ, но каквото и да постигне повече от нула, това според мен, а и според мнозина наблюдатели в страната, ще бъде поредното доказателство за продължаващото настъпление на популизма в българския обществен и политически живот.

Не сте сами: СТАРИ СТРАХОВЕ И НОВ ЦИНИЗЪМ

asenov2007 — Thu, 29 Nov 2007 14:07:42 +0000

09.02.2007

/Фили/ Днес се навършват точно осем години, откак пет български медицински сестри и един палестински лекар бяха задържани в Либия по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН близо 400 либийски деца. След дълъг и до голяма степен компрометиран от различни съмнения процес, шестимата медици получиха смъртни присъди, които през декември миналата година бяха потвърдени на втора инстанция. В момента се подготвя процедурата по обжалване на присъдите пред Върховния съд на Либия. Междувременно обаче България, която до декември се придържаше към политиката на тъй наречената тиха дипломация и като цяло се стараеше да тушира гражданските протести по темата, изведнъж промени коренно политиката си. Така стартира кампанията “Не сте сами”, която бързо обхвана не само цялата страна, но се превърна и в международна, след като получи подкрепа от политици, медии и хора на шоубизнеса, главно в Европа и Съединените щати.

Днес в София се очаква да бъде един от върховете на кампанията “Не сте сами” като ще бъдат проведени шествие, молебени за здраве и живот на медиците, извършени от представители на основните вероизповедания в България, както и голям митинг на площада пред храм “Александър Невски”.

- Пламен, ще почувстват ли петте медицински сестри и палестинският лекар този петък една наистина голяма подкрепа от София?

- Да, Фили, при това не само от София. Подобни протестни шествия и митинги вече се проведоха през последните дни в различни по-малки градове на страната. Очаква се днес такива прояви да има и в различни градове поне в 12 други държави, като в тях се включват не само страни от Европейския съюз, но и Съединените щати, Канада, Япония, а доколкото е известно тук – и Австралия. Сто българи от цял свят са подписали писмо до германския канцлер Ангела Меркел, което ще бъде връчено днес в немското посолство в Лондон. В писмото Германия, като страна, която председателства в момента Европейския съюз, се призовава да работи за налагане на икономически санкции срещу Либия, ако петте медицински сестри и палестинският лекар не бъдат освободени.

Освен това самата проява в София се предполага да бъде наистина грандиозна, като в нея вероятно ще се включат стотици хиляди хора. За първи път на площад “Александър Невски” трябва да прозвучи песен по текст на Михаил Белчев, която е написана специално за случая, а в репетициите за изпълнението и се включиха много от най-известните български певци и актьори.

За мен лично по-впечатляваща сякаш изглежда обявената за едно и също време в различни храмове молитва за здравето и живота на медиците. Става въпрос за молитва, която освен в катедралния православен храм в центъра на София, по същото време ще се проведе и в еврейската синагога, в арменската и католическата църква, както и в храмовете на Обединените евангелски църкви. А заради мюсюлманското изчисление на времето, молитвата в софийската джамия беше още снощи.

Поне през последните седемнадесет години аз не си спомням в България да е имало случай на подобно единомислие и единодействие сред представителите на различните религиозни общности, а и като цяло в българското общество.

- И защо според теб сме свидетели на подобен феномен точно по този повод?

- Наистина сме свидетели на феномен и в основата му стоят няколко свързани фактора. На първо място това е чисто човешкото съчувствие към съдбата на шестима души, които са невинни и въпреки това са държани вече осем години в затвора с висящи над главите си смъртни присъди. В случая си позволявам да кажа “невинни”, защото такова е мнението вероятно на почти сто процента от българите, а и поне известната в България информация води към това заключение.

Вътрешното убеждение за невинността на медиците се появи не изведнъж, а се натрупа постепенно в обществото. За това повлияха както например мненията на световноизвестни учени в борбата със СПИН като професорите Монтание и Колици, според които епидемия от СПИН в Бенгази е имало още преди времето, когато сестрите изобщо са постъпили на работа, така и сериозните основания за съмнения в независимостта на либийското правосъдие. Тези съмнения се свързват и със свидетелствата за изтезания от времето преди процеса, и с редица процедурни, но и по същество решения от самия процес. Те обаче отиват и по-далече, като се поставя въпроса доколко в условията на едноличния диктаторски режим, какъвто съществува в Либия, може изобщо да се говори за независимо правосъдие.

Сякаш последните развития от декември насам, когато смъртните присъди на медицинските сестри бяха потвърдени от втората съдебна инстанция, още повече засилват значението на подобен въпрос. Имам предвид откритият пазарлък, който режимът на Муамар Кадафи започна със Запада за съдбата на осъдените. Либия на практика предложи те да бъдат разменени с осъдения за атентата над шотландския град Локърби либиец Абсел Басет Али ал Меграхи. Това е пазарлък, който включва на практика размяна на заложници и в него е включено също изискването за изплащане на откуп.

Но всъщност мисълта ми беше, че хората в България, независимо дали са напълно информирани по случая с осъдените медицински сестри, имат своите основания да им съчувстват силно и да бъдат искрени в това съчувствие.

Нещо повече, по всичко личи, че то включва и съзнанието, както писаха вече някои анализатори тук, за появата на нов вид общност, за общност, в която гражданина може да разчита на другия гражданин до себе си. Метафорично най-добре това бе изразено в един от големите български вестници, който по повод на кампанията “Не сте сами” излезе със заглавие “Не сме сами”. И в статията дори се твърдеше, че чувството “не сме сами” може би има общо и със зараждането на истински европейски нагласи за солидарност след присъединяването на страната към Европейския съюз, солидарност, от каквато българите бяха напълно лишени по времето на тоталитарния режим, а и в годините на прехода след това.

- Те бяха лишени не само от гражданска солидарност, но до голяма степен и от подкрепа от страна на държавата в подобни случаи.....

- Да, и това сигурно също е фактор, който оказва влияние.....В края на краищата, случаят с осъдените български медицински сестри в Либия се развива по време на управлението на три различни по характер и идеология правителства, които обаче демонстрираха и демонстрират пълно безсилие за справяне с проблема. Такова е поне мнението на мнозинството българи в момента. И изглежда те имат право, ако се вземе предвид факта как гражданската активност по темата беше задушавана през последните години.

Нещо повече – има много основателни съмнения, че отделни партии и политици се опитваха и се опитват да използват ситуацията за свои лични или тяснопартийни цели. Това се отнася включително и за възможността да се използват днешните протести и изобщо кампанията “Не сте сами”.

Последният най-фрапиращ пример в това отношение беше едно изказване на министър-председателя и лидер на управляващата Българска социалистическа партия Сергей Станишев пред партиен форум на социалистите преди по-малко от седмица. В изявлението си Станишев заяви, че един от проблемите, които могат да доведат до сериозно разклащане на позициите на управляващата коалиция в България, е евенуталното неблагоприятно развитие на случая с осъдените медицински сестри в Либия. Той каза още, че управлението трябва да мобилизира максимална помощ по случая от САЩ и Европейския съюз и добави, че мобилизацията на българското общество в подкрепа на сестрите има точно желания ефект върху западните партньори на България.

Циничността на подобно изявление, в което не толкова спасяването на осъдените, а съдбата на управляващите се поставя като център на проблема, всъщност е показателна за това, че държавната машина в България все още живее с рефлексите по-скоро на мащеха за своите граждани, на които всъщност е призвана да служи и които трябва да защитава в тежки ситуации.

Предизборен цирк ... не пак, а отново

denitza — Wed, 17 Oct 2007 06:42:50 +0000

Време за избори. Какъв кеф.

Вчера ми набутаха в ръцете флайърче на ТиТи. Единственото, което ме накара да се зачета, беше добре маскираната с фотошоп снимка. Както и да е, зачетох се.

Та... там бяха изредени неговите"5 десетки" въпроса към бат' Бойко. Въпросните въпроси, и без да са изредени на флайърчето, много хора искат да му ги зададат, така че ТиТи и маркетинговите мозъци зад неговата кампания не са особени новатори.

Освен game master-ът (все пак - това е неговата игра), и други предизборни фигури ми направиха впечатление. В едно предаване, Юлиана Дончева, някъде между амплоато си на girl power в предизборната кампания София'07 и репликата за превръщане на централния софийски затвор в цирк (!!! ок това беше... смела идея), презрително бълваше огън и жупел срещу гадното ченге Бойко. Предизборният кандидат след нея в предаването, пък, толкова се беше унесъл в изречения от типа "... защото не както г-н Бойко Борисов, а...", "...а пък г-н Бойко Борисов..." и "... за разлика от г-н Бойко Борисов...", че пропусна да отговори на много настоятелните въпроси на водещата какви са неговите идеи и позиции в широката тема "София". Добре, че тя не го попита как се казва, за да го тества дали я слуша изобщо. Сигурно щеше да получи отговор - Бойко Борисов.

Още съм малка, но сам самичка съм стигнала до един важен извод - когато искаш хората да ти вярват, разчитай на себе си, а не се надявай на слабите страни на опонента си. Не съм особен политически анализатор, но имам чувството, че най-много от всичко спечели третия. Третият е този от "Двама се карат, третият печели."

*Третият не е г-н Б.Б.*

Сега се сещам, че може да има и "Четвърти". И всичко това благодарение на доста евтини и шумни кампании с (не)предсказуеми ефекти.

Щабът на колела в район Сердика - 11.10.2007

Избирател — Thu, 11 Oct 2007 09:52:06 +0000

кампания « WordPress.com Tag Feed

Целувка за Иракли + 14 Февруари

Българите в Европарламента - НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ

Не сте сами: СТАРИ СТРАХОВЕ И НОВ ЦИНИЗЪМ

Предизборен цирк ... не пак, а отново

Щабът на колела в район Сердика - 11.10.2007

Местни избори 2007:

Мартин Заимов и щабът на колела - 10.10.2007 г.

Местни избори 2007:

Щабът на колела в Младост 08-09.10.2007 г.

Местни избори 2007:

Мартин Заимов и щабът на колела - 05.10.2007 г.

Мартин Заимов днес:

Мартин Заимов утре (6.10.2007)

Местни избори 2007:

Мартин Заимов и щабът на колела - 04.10.2007 г.

Мартин Заимов и щабът на колела

Местни избори 2007:

Филм от откриването на кампанията в неделя

Мартин Заимов и щабът на колела - 03.10.2007 г.

Мартин Заимов и щабът на колела днес

Мартин Заимов и щабът на колела утре

Местни избори 2007:

Мартин Заимов и щабът на колела - 02.10.2007 г.

Мартин Заимов и щабът на колела днес

Местни избори 2007:

Кампания на Мартин Заимов - ден 1 (01.10.2007)

Мартин Заимов откри кампанията

Мартин Заимов и Камарата на архитектите

Мартин Заимов в НБУ

Местни избори 2007: