„С вписването на дискриминацията в конституцията на нашият щат, Предложение 8 има за цел да елиминира правото на всеки гражданин в щата Калифорния да сключи брак, без оглед на сексуалната му ориентация,” пише в изявлението на двойката от понеделник. „Подобна дискриминация НЯМА място в конституцията на щата Калифорния, нито в който и да било друг щат.”

Въпреки немалките приходи от редица звезди, подкрепящи анти-кампанията срещу Предложение 8, поддръжниците на „традиционния брак” все още водят в надпреварата по приходи с $17,8 срещу $12,4 млн., пишат от Los Amgeles Times.

Финансовият гръб е от огромно значение и за двете страни, тъй като то осигурява рекламното присъствие на техните позиции. Всяка седмица се излъчват средно от 7 до 10 ТВ спота на ден на стойност между $3,5 и $5 млн.

Освен финансовите инжекции от развлекателната индустрия, LA Times съобщава, че кметът на Сан Франциско Гейвин Нюсъм и губернаторът Дейвид Патерсън, ще присъстват в четвъртък на кампания за набиране на средства против Предложение 8 с минимално дарение от $ 5 000 на човек.

Официален сайт на Equality California: www.eqca.org

Източник: Advocate.com + GayWired.com | Гласувай

Обаче не - миналата седмица говорих с приятелка какво си заслужава, според мен, да се види в и около Сан Франциско и като новогодишен фойерверк пред очите ми се изстреляха Sino и Three Seasons (за него – отделно). Огромна част от нас, българите, с наситената си емигрантска история, имаме я брат, я сестра, я братовчедка някъде из Щатите, които от време на време посещаваме и току-виж някой се добрал и до Сайно. Освен това, след повече от година неотменно отбиване в доста на брой азиатски ресторанти в Европа мога да кажа, че никой не можа да се доближи и на ръка разстояние до сетивните лабиринти, в които се впуснах в Сайно.

Sino Restaurant and Lounge се намира на Santana Row в Сан Хосе, Калифорния.

Не влизайте веднага в ресторанта, а се поразходете малко из комплекса и се позабавлявайте с типично американската гледка: от двете страни на широк и дълъг булевард са разположени около стотина магазина, също толкова ресторанти и кафенета и над десет спа салона, в които се грижат за дзен формата на душата и маникюра ви. Всичко това на нивото на улицата, над тях се намират апартаменти за неуморимите, които не искат да изпускат нито секунда от несекващия купон, течащ по всяко време на денонощието на Сантана Роу. Апропо купон, една от заблудите, ширещи се у нас е, че в Щатите не знаели как да се веселят. В някое париш-селище в Пенсилвания може би, но иначе най-бясното купонясване, на което някога съм присъствала е било в Калифорния.

Сайно скромно нарича себе си модерен китайски ресторант, което разбрах по-късно от уеб сайта му. Когато ги опитвах, ястията никак не ми приличаха на китайски, а на безкраен празник от сетивни изненади и това е защото кухнята на Сайно, за щастие, не е точно китайска, а микс между кантонска и типичната за Сан Франциско кухня, сама по себе си благодатна сплав от кухните на различни народи и култури: азиатска, мексиканска, руска, немска и т.н. Към това се добавя и лудата гениалност на шеф-готвача и ето го ароматният и вкусов roller coaster  на Сайно. Това, което особено ме впечатли бяха сосовете, често решаващи дали едно азиатско ястие е просто вкусно или гениално.  Впечатли ме и фактът, че можах да се насладя на всеки детайл от храните, при условие, че до нас в лаундж залата се вихреше шумен купон, а светлините в ресторанта бяха меко казано приглушени.

Няма конкретно ястие, което да препоръчам; менюто е разделено на обедно и вечерно и балансирано така, че да задоволява всякакви настроения, но неизменно с много високи изисквания за качество на храната. Публиката в околностите на Сан Франциско е разглезена от едни от най-добрите ресторанти по света, и респективно безмилостна, и ако някой ресторант наистина успее да се качи до върха, то по пътя към него е загубил доста кръв. И все пак: едно от авторските изобретения, с които е известен Сайно са Kung Pao Chicken Lollipops.

Цените:

- предястия между 10 и 14 долара;

- Dim Sum - между 8 и 14 долара;

- Rice & Noodles – между 13 и 26 долара;

- морски дарове и риби - между 16 и 34 долара;

- меса пиле, свинско, говеждо – между 14 и 38;

- ориз като гарнитура – 2 долара

Още има и салати, супи и зеленчуци.

http://www.sinorestaurant.com

Холивудската звезда Брад Пит дари $100 000 в подкрепа на кампанията против Предложение 8.

„Моят глас ще бъде за равенството и против Предложение 8, защото никой няма правото да отрича живота на другиго, дори да не е съгласен с него. Всеки има правото да живее живота си както поиска, стига да не вреди на другите. Дискриминацията няма място в Америка,” заяви Пит.

Предложението има за цел паралелно с президентските избори да се проведе балотаж в щата Калифорния, за който консервативните политически и религиозни активисти се надяват да отмени решението на съда от месец май тази година, което постанови, че еднополовите двойки имат правото да сключват граждански брак така, както имат това право хетеросексуалните.

Решението беше взето от Върховния съд на щата с 4 срещу 3 гласа. Анти-гей активистите събраха над 1 млн. подписа в подкрепа на балотажа, целящ елиминиране правото на нехетеросексуални двойки да сключват законен граждански брак.

Източник: PinkNews.co.uk | Гласувай

Американското списание за вино “Wine Spectator (кой пиещ вино ли не е чувал за него?) разпростира влиянието си не само в областта на виното, но и в т. нар. гурме- култура, раздавайки ежегодна награда “Award of excellence” на ресторанти с кухня на високо ниво и впечатляваща винена листа. Накрая на този материал е логично да си зададем въпроса: “Според кого?”

Проблемът не е, че миланският ресторант Osteria L'Intrepido е един от печелещите наградата тази година. Проблемът е, че Osteria L'Intrepido не съществува.

Ролята на досадната муха за списанието се изпълнява от американския винен критик и автор Робин Голдщайн, чиято цел е била да покаже абсолютната безпочвеност, която се крие зад много награди за кухня и вино. За тази цел Голдщайн създава измамна уеб страница на въпросния ресторант и подава формуляр за участие в конкурса, към който прилага копие от менюто (описано от Голдщайн като смешна амалгама от леко недодялани модерни италиански рецепти) и от внушителната винената листа, пълна едновременно с невъзможно скъпи вина, но и с вина, оценени пренебрежително ниско от Уайн Спектейтър. Например 1993 Amarone Classico Gioe S. Sofia, за което списанието пише, че е като “разредител за боя и лак за нокти”или 1985 Barbaresco Asij Ceretto: “аромати на земя, блато и диви животни, твърдо, таниново”.

Естествено, подаването на този формуляр си има цена: 250 долара. През 2008 година 4 500 ресторанта са подали документи за първоначално или повторно участие. За да няма сърдити 319 от тях печелят наградата.., а може би и за да няма прекалено дълго замисляне върху факта, че печалбата за списанието от конкурса е около 1 милион долара. Хора като Голдщайн обаче, които в САЩ са изложени пряко на присъствието и влиянието на Уайн Спектейтър с право започват да се съмняват в обективността и в нивото на проверка на фактите.

Редакторите на Уайн Спектейтър започнаха веднага в интервюта за медиите да обвиняват Голдщайн в недобросъвестност и жажда за слава, но конфронтирани с конкретни въпроси бяха принудени да кажат, че те всъщност НЕ посещават почти никой от участващите в конкурса ресторанти. Никога не са го правили. Не било и нужно, те разбирали наградата като просветителска работа за каузата на виното.

Ресторантьори от Лос Анджелес казват, че това ще нарани сериозно правдоподобността на оценките на списанието и вече наричат списанието ако не точно Wine for Dummies, то Wine for the Gullible (gullible- наивен, лековерен).

Идеята за тази “измама” хрумва на Голдщайн, докато прави проучвания за стандартите за присъждане на винени награди. Той е също така съавтор на "The Wine Trials”, която поднася изненадващите, но само донякъде, резултати от дегустациите на сляпо на 500 потребители, които оценяват вина с цени от 1,50 до 150 долара за бутилка. Хипотезата му е, че хората смятат, че виното има по-добър вкус, когато знаят, че е по-скъпо и за това списания като Уайн Спектейтър имат значителен принос. Когато не знаят какво пият и колко струва то, две трети от дегустаторите вместо Дом Периньон от 150 долара/бут. са предпочели Domaine Ste. Michelle Brut (пенливо вино от щата Вашингтон) за 12 долара/бут.

Петиция от страна на гей и лесбийски активисти се опита да се противопостави на инициативата за балотаж на базата на факта, че това ще разклати основните права на равнопоставеност в брака.

Ако бъде одобрен от гласоподавателите Калифорнийският закон за защита на брака ще предефинира институцията като такава само между мъж и жена.

Тази мярка бе предложена, след като през май съдът в щата отмени забраната за еднополови бракове. Членовете на съда гласуваха с 4 срещу 3 гласа за премахването на забраната.

Предлагащите балотажът се надяват, че жителите на щата ще отменят решението на съда, което отвори вратите за много гей и лесбийски двойки да сключат законен брак. В подкрепа на балотажа са се подписали над 694 354 души.

С единодушно решение миналата сряда Върховният съд на щата Калифорния отхвърли искането за отмяна на балотажа.

Организациите Равенство в Калифорния, Националният център за права на лесбийките, Ламбда право и Американският съюз за граждански свободи излязоха с общо становище, изразяващо разочарованието им от решението на съда:

„Жителите на Калифорния не желаят законодателството им да третира хората различно. Убедени сме, че те ще гласуват с НЕ през ноември, за да се уверят, че всички в този щат ще бъдат третирани равно пред закона.”

Проучване на общественото мнение сред 672 души, които „вероятно ще гласуват” през ноември показва, че малко над половината са против целите на балотажа.

Според Field Poll 51% от хората са против изменения в конституцията на щата, което да ограничава дефиницията на брака до съюз между мъж и жена. 42% са за подобна промяна.

Първите бракове бяха сключени преди месец. Калифорния е щата с най-многобройно население от еднополови двойки в САЩ.

Преди 8 години (2000 г.) 61,4% от гласоподавателите одобриха Препоръка 22, която дефинира брака като „лични отношения, резултат от цивилен контакт между мъж и жена.” Решението на съдът от май отмени тази препоръка.

Източник: Pinknews.co.uk

Хм... о чем это я? Что-то меня занесло куда-то не в ту степь. Ладно, попытаюсь, все-таки, собрать остатки мыслей в пустой башке и написать что-то путное.

Так вот, компания Ferrari (напоминаю, что фирма эта не самостоятельная, а является подразделением концерна FIAT), не так давно представила свою новую модель, Ferrari California, которая начнет продаваться в наших краях в 2009 году. Надо сказать, что это далеко не первый автомобиль Ferrari под таким названием - машины с шильдиком California выпускались в 1958 и 1966 годах.

Первой в свет вышла модификация популярной (относительно, разумеется, это все-таки Ferrari, а не Volkswagen или, не к ночи будь помянут, Peugeot) модели 250, получившая полное название 250 GT Spyder California SWB (последнее расшифровывается как Short Wheel Base - укороченная колесная база).

Двигатель в машине был достаточно мощный - 280 л.с. V12, который мог разогнать ее до скорости в 235 км\ч. Разгон до 100 км\ч занимал 6.5с (напомню, что речь идет о 1958 году!). Всего было сделано 55 таких автомобилей и, если верить различным источникам в Интернете, то один из экземпляров 250 GT California был продан за 5.5 миллиона фунтов на аукционе в Маранелло.

Вторая машина, носящая имя California, является отпрыском 365-й серии (365 GT Spyder California) и также представляет собой вариант в кузове Spyder. Технические характеристики вполне достойны бренда, машина оснащалась двигателем в 320л.с., который позволял развивать максимальную скорость в 245 км\ч. Правда, разгон "до сотни" занимал, по сравнению с предшественницей, на 0.6 секунды больше и составлят 7.1с. Таких автомобилей было сделано всего 14 штук.

С другой стороны, кого вообще волнует максимальная скорость и старт с места? Это же машина с открытым верхом, которая предназначена для того, чтобы неспешно (относительно, конечно) перемещаться в пространстве. А в качестве шофера лучше всего выбрать симпатичную блондинку с длинными (э...) волосами и большими (э... х2 раза) глазами (чтобы видела куда едет). Надеюсь, что жена этот топик читать не будет :)

Так вот, вернемся к виновнице сегодняшнего поста (нет, не блондинке!). В мае 2008 года, представители Ferrari торжественно объявили о том, что, с 2009 года, начнется выпуск новой машины под маркой California. И называться она будет, в отличие от предыдущих моделей, просто и скромно: Ferrari California. Итак, что же она из себя представляет?

Модель: Ferrari California
Платформа:нет данных
Класс: суперкар
Двигатели: 4.3л V8 (454 л.с.)
0-100 км\ч: 4.0с
Макс. скорость: нет данных
Средний расход топлива: нет данных
Выбросы СО2: 310г\км
Цена: £130,000
Конкуренты: Aston Martin Vantage, Jaguar XKR S
Начало продаж в UK: 2009 год
Шансы: А мне действительно надо здесь что-то писать о шансах этой машины? Думаю, что самое время мне сделать глубокомысленный вид, поправить очки на носу (я, вообще-то, очков не ношу, но мой виртуальный персонаж может это сделать за меня) и изречь что-то претендующее на вселенскую мудрость. Ну типа того, что в данном финансовом климате, когда банки банкротятся направо и налево, а инфляция растет, то покупка этой машины может оказаться совсем неплохим вложением денег, а посему продажи будут гарантированными. Но, поскольку я, все-таки, не являюсь обозревателем программы "куда надежно и быстро вложить лишний миллион?", а высказываю лишь свое мнение, то все, что я могу сказать, это то, что как мне кажется, что спрос на действительно эксклюзивные вещи (а не типа часов от Алана Зильберштейна) не падает даже в моменты финансового кризиса. Ибо всегда находятся люди, которые могут за такое заплатить. Но, может, я и ошибаюсь.

В посте использованы материалы с сайта Supercars.net

... или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част - SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец ...2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District - един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.

Докато пътуваме към първата изба се настройвам за упражняването на здравословен скептицизъм. Движим се по известния Silverado Trail и от двете ни страни се редуват приказни брошурно-рекламни ландшафти. Намираме се в долина в долината, прегърнати отвсякъде от лозя и спретнати, за мое успокоение, не винаги много красиви изби. Би било прекалено бутафорно, ако и те изглеждаха като кукленски къщички.

Основателят на Stags’ Leap Wine Cellars – Warren Winiarski – е един от визионерите на калифорнийското вино. Nomen est omen - на полски Winiarski означава “син на винар” (макар, че да се запита човек какво общо с виното имат точно поляците...). Както често става в света на виното, и особено често в Америка, Уиниярски идва от друг бранш и един престой в Италия го подтиква да смени начина си на работа и на живот. Той има щастието да работи с едни от най-големите имена на американското винено пионерство, като Андре Тчеличев и Робърт Мондави. Вдъхновен от френските вина, той е твърдо убеден, че каберне совиньон “има почва” в Напа Вали и не престава да я търси, докато един ден не опитва виното на свой приятел от окръга Стагс Лийп и разбира, че я е намерил. През 1970 година той закупува земя в окръга, върху която са засадени френски сливови дръвчета и веднага ги заменя с каберне совиньон и мерло.

Макар и правеща чудесни вина Stag's Leap Wine Cellars си остава с местна значимост, докато през 1976 година не бива поканена да участва в придобилата междувременно такава известност Парижка дегустация. Уиниярски представя първата реколта от новата изба: Каберне Совиньон 1973. С него той изпреварва четири от най-добрите crus classes на Франция, между които Château Mouton-Rothschild и Château Haut-Brion и влиза завинаги в Залата на славата на световното вино. Както вече споменах, той е един от хората, без които калифорнийското вино не би било това, което е днес.

На път към Центъра за посетители, където се дегустират вината минаваме през идеално поддържана градина (споменавам го само един път, от тук нататък всички градини ще са идеално поддържани, само въображението на градинарите ще изпълва все по-причудливи пространствени форми). Самият център е малко неуютен и тъмен. Пълен е с хора. Както на повечето места, където вината го позволяват, има Portfolio Tasting за 15 долара и Estate Tasting за 50 долара. Една грешка на ден е позволена и след кратък размисъл я правя аз и си плащам естейт тейстинга. Отвеждат ме надясно, а другите от групата - “простолюдието”, което ще пробва портфолиото - биват насочени наляво (разбира се, всеки ще пробва от вината и на другите). В техния ъгъл е доста по-приятно, в моя се сучат устни, виното се дъвче и се обсъжда по този толкова многознайковски и шумен по-шорти-и-маратонки американски начин, който доста ме смущава, честно казано. Може и да съм европейски сноб, но за мен виното е култура, за която съм благодарна, а не нещо, с което да си запълня следобеда. Всъщност като се замисля и за американците виното е култура, само че тяхната си – шумна, арогантна, неформална, приемаща света като един голям продукт. Дегустирам:

2005 Arcadia Vineyard Estate Chardonnay- 50,00 $

2004 S.L.V. Estate Cabernet Sauvignon - 110, 00 $

2004 FAY Estate Cabernet Sauvignon - 80,00 $

2005 Merlot - 42 $

Несъмнено много добри вина, но не мога да ги оценя в детайли - много е шумно и тъмно. Купувам си виното, което не е включено в дегустацията: 2004 Artemis Cabernet Sauvignon. Все още не съм се организирала да събера подходящата компания, с която да го разчленим.

Ако сте в Напа Вали, отбийте се в SLWC, заслужава си. Дори и само за да решите дали:

а) сте възхитени и си казвате, да, това е начинът да се справиш със славата: неизменно високо качество на вината; луксозна изба; винен клуб, за членство, в който трябва да се чака ... не се знае колко дълго; изобщо отлично смазан маркетингов механизъм или

б) смятате, че всичко това придава невероятен блясък, но сякаш взима от дълбочината на вината и в края на краищата не ви харесва.

Продължаваме по Силверадо Трейл и съвсем близо е следващата на цел – Clos du Val.

На френски Clos du Val означава “малка изба в долината” и първото впечатление, вървейки към дегустационната е, че всичко наоколо е невероятно красиво. Всичко е толкова на място: постройката се слива с природата, масите за пикник пред нея са уютни и приканващи, отсреща има лозя, до където погледът стига, а розовите храсти до тях са .... всъщност, толкова красиви, колкото и в градината на баба ми и много често срещани по лозята, но явно ние сме се позахласнали повече, отколкото трябва.

Подобно на SLWC и Кло дьо Вал също е смятана за една от избите-пионери на съвременното калифорнийско вино. Основана е през 1972г. от американец, но от часа на раждането си е водена от френската ръка на Bernard Portet. Европейският му подход, съчетан с невероятните условия в Напа Вали прави вината на избата едновременно изтънчени и елегантни, но и кадифени, силно плодови и мощни. Нещо като Сан Франциско, в който са събрани всички положителни черти на един европейски град, но е по американски широк, свободен и с много въздух. Харесвам много Сан Франциско, харесвам и вината на Кло дьо Вал. Както вече споменах, избата е един от участниците в Парижката дегустация от 1976, където се представя също с първата си реколта и то повече от добре. На последвалите дегустации на 10-тата и 30-та годишнина от събитието вината на Кло дьо Вал показват, че Калифорния няма от какво да се срамува по отношение дълголетието на вината си.

Помещението и тук е почти сумрачно, но този път от него лъха уют. Дегустацията струва 10$, които ви се приспадат при покупка (което не беше така при SLWC) и можете да изберете 4 вина от сериите Classic и Reserve. Ако предварително се обадите могат да ви организират какво ли не: посещение в избата, дегустация на стари вина, лекция в опитното им лозе, можете да си донесете храна за пикник на прекрасните им маси и дори можете да играете петанка. Освен това можете да си закупите най-невероятни неща: от чадъри до блясък за устни “Пино ноар”.

При Кло дьо Вал, както и при предишните изби няма лошо или некачествено вино. За тези, които могат да си го позволят и искат да бъдат участници в живата винена история на нашето време е добре да си купят актуалната реколта на виното, с което са участвали в Парижката дегустация - Stags’ Leap District Cabernet Sauvignon, 120$. Аз лично търсех класическо американско шардоне, т.е. с дъб, но елегантно, балансирано и стилно. Или понеже много често вината се сравняват с жени: търсех жена с руси коси, но също така и с ум, възпитание и интелект. Трудно беше, но Chardonnay Carneros 2005 е една такава: ухаеща на праскова и цитрус.

Другата европейска подробност на Кло дьо Вал е етикетът им, на който на пръв поглед са изобразени три голи ренесансови жени, които с високо вдигнати ръце подкрепят името на избата. Отначало си помислих, че това е типично американски етикет, леко кичозно напомнящ Европейския Ренесанс. От друга страна графичните елементи в него са така точно премерени, че ми стана любопитно и поразпитах какво означава етикета. Хубаво е, когато има история: чаровниците на етикета са Трите Грации – древногръцките богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Те са Аглая (Сияйна), Ефросина (Благоразумна) и Талия (Цветуща). Етикетът е дело на британски график Лео Уаят по статуетката на немския бароков скулптор Георг Петел от 1624 г.

След кратък пикник продължаваме към Сонома Вали (и за местата за пикник има какво да кажа, но го оставям за накрая, когато ще теглим чертата и ще кажем какво американците правят по-добре от европейците и какво не). Домакините ни държат да ни покажат една от любимите си изби. Страхотно интересен проект, казват. След час път сме в Glen Ellen, между градчетата Сонома и Санта Роза, където се намира Imagery Estate Winery.

Минаваме през почти дива (но само почти) градина и влизаме в дегустационната. В първия момент съм малко объркана и не знам точно на къде да гледам и накъде да вървя. Огромната зала е разделена на кътове, всеки с огромен бар за дегустация. По стените висят доста картини, има и само изложбени помещения. Та какво е интересното при Imagery Winery? Със сигурност и вината им, въпреки че не те стоят на преден план, а етикетите им. Етикетите на по-скъпата им серия – Artist Collection - са правени по картини, поръчани от куратора на проекта. Канят се най-известните съвременни художници и при работата им се предоставя цялата необходима свобода, с едно условие: да включат някъде в картината си символът на Партенона, представляващ лого на избата. Етикетите доста ми допадат, но идеята е на барон Филип дьо Ротшилд и след него всички изглеждат някак си като имитатори.

Насочваме вниманието си към вината, които изненадват с умерените си цени: най-скъпото струва 55$. Оглеждаме се за място на баровете. Единият е само за членове на винения им клуб, но ние се правим на разсеяни и заставаме там само за да проверим дали ще ни изгонят. Ако беше Европа – със сигурност, но това е Америка и всички ни се усмихват широко. Успокоени се преместваме на другия бар, по-празен е, съответно не толкова шумен. Вината са повече от добри. При белите освен с шардоне, работят и с вионие, пино блан и пино гри. При червените: с каберне совиньон, каберне фран, петит сира, санджовезе, темпранийо, пети вердо, малбек, мерло и зинфандел. Количествата им се движат между 300 и 1200 кашона от вид вино, в зависимост от реколтата. Трудно е да препоръчам конкретно вино, всичките са интересни. Аз знам какво търся за себе си: Paso Robles Petite Syrah 2004 Artist Collection, цена около 30$.

Сортът носи името “Petite Syrah” само в Калифорния. Генетиката му е забулена в мистерия и дълги години се спори дали това е не особено вълнуващия френски сорт пелурсин или неговата кръстоска със сира – дуриф. Въпреки, че през 2002 г. акцизната служба на САЩ обявява, че за целите на етикетирането тя смята петит сира равностойна на дуриф, по някои от американските лозя все още цари смесената култура и те са “оцветени” с Alicante Bouschet, Carignan, Grenache или Mourvedre. Купувам си го защото искам да погледна по-отблизо сорта, който от години играе ролята на Пепеляшка, давайки цвета и танините си на бледичкия зинфандел. В случая изненадата е приятна: настойчиво тяло, меки танини, черен пипер и прясно изпечено кафе.

Над 65-годишната дама, която разлива на бара е по-американски разговорлива (само дето някой трябва да им каже най-накрая, че не се произнася каберне франК или совиньон бланК) и така любезна да ни каже кои са непосредствените им съседи. Чувам я да споменава името на Валтер Шуг (произнесено като Уолтър Шаг) и знам коя ще е следващата ни цел.

Докато пътуваме към Shug Carneros Estate, размишлявам над видяното преди малко едно лице на Сонома Вали – ексклузивно, бутиково, елитарно, не дай си боже някой да каже, че e масово, много арт, tres chic. Малки обеми от екзотични сортове, скъпи ювелирни изби, биодинамични лозя, арт-етикети.... целият пакет е тук. Работата е, че на мен нещата ми се струват някак си прекалено пакетирани, насилено cool и неестествени и започват да ми идват в много.

Шуг Карнерос Естейт за щастие е точно обратното. Загубваме се докато го търсим и нищо чудно: избата се намира като че ли на дъното на света. В края на пътя виждаме все пак табелата, паркираме, минаваме отпред и отваряме широко очи. Отвсякъде почти стръмни хълмове с лозя, все едно сме в Швейцария, пред нас малко езерце, зад нас постройката на избата в традиционен немски стил. Затова и толкова настоявам да наричам Валтер Шуг така, а не Уолтър Шаг; защото е чистокръвен германец, роден, израсъл, завършил образованието си и даже оженил се в Германия. На повечето от ценителите на виното неговото име не говори почти нищо, за разлика от най-известното му творение: виното Insignia на Joseph Phelps. Реколта 1974 е първият Бордо-бленд на Калифорния, произведен от собствени лозя. Заслуга на Валтер Шуг са и първите cru-кабернета – от лозята Bacchus и Eisele.

Шуг Карнерос Естейт е основана през 1980 г. в апелацията Карнерос/Сонома, намираща се в най-южния край на Сонома, респективно в най-северния на Сан Франциско Бей. В Карнерос има както мочурливи области, в които живеят малки червени скаридки, така и обли хълмове, по които преди години испанските овчари са разхождали стадата си. Оттам и името на апелацията: Carneros на испански означава “овен”. Един от най-хладните райони в Сонома - отчасти заради влиянието на залива – Карнерос е апелация за шардоне, пино ноар и каберне совиньон, във вид на стройни и елегантни тихи или пенливи вина от сериозен калибър.

Финесът рядко се намира в Калифорния, дори и в Сонома. Много по-често вината ви посрещат със сила, изразителност, богатство и пищност, но лично за мен деликатността, финесът и изваяните черти на едно вино са израз на висше майсторство и са къде по-интересни. Вината на Шуг са такива: те приличат по-скоро на неразговорливи европейци, отколкото на шумни американци. Освен с шардоне и пино ноар се работи и със совиньон блан и мерло, но звездите на избата са първите две. Тук приятната изненада е и в цената и покупката на трите му прекрасни шардонета е абсолютно заслужена:

- Chardonnay Sonoma Coast 2005, което е получило 92 точки от сп. Уайн Спектейтър струва само 22 $

- Chardonnay Carneros 2005 – 24 $

- Chardonnay Heritage Reserve 2005 – 30$.

Трите му пино ноара със същото означение – Sonoma Coast, Carneros и Heritage Reserve – имат далечна прилика с немските Spaеtbugunder – ярко изразена ягода, череша, червена боровинка и подправки. Също прекрасни.

Каберне совиньон и мерло оставям настрана, защото вече ми е доскучало от толкова каберне и мерло в предишните изби. Човек не може да има всичко и трябва да умее да поставя приоритети. Совиньон блан също не ме привлича.

Апропо совиньон блан. Ето едно нещо, което, според мен, на американците много рядко им се удава: добър совиньон блан – кристално свеж, благоуханен и сочен. Наричаният от тях Fume Blanc представлява совиньон блан в контакт с дъб, макар и повечето от пиещите го да не знаят това и да твърдят, че е отделен сорт. Преобладаващите в повечето случаи сладка плоскост, воднистост и аморфни аромати не са кой знае какво винено откровение.

Не мога да нося всичко, което намирам за прекрасно в Шуг Карнерос Естейт, затова решавам, че ще се спра на винената рядкост от моя гледна точка - пенливото им Rouge de Noirs Sparkling Pinot Noir 2003, само за 30$! Руж дьо ноар, т.е. червеното пенливо е голяма рядкост за нашите географски ширини. Вторична ферментация в бутилка, прекрасен сочен плод, бисквита, мед, дрожди и впечатляваща стегнатост.

С това приключва краткото ми, но пъстро пътуване из Напа и Сонома и е време да тегля чертата в сметката “Ние/Вие” или “Стар свят/Нов свят”.

Огромният монументален плюс на Калифорния, който помита хиляди малки недостатъци е желанието им да ви продадат виното си. Те искат вие да го имате и то да го имате редовно, искат да оставите много пари посещавайки избата им и правят всичко възможно да не съжалявате, когато го правите, а вие го правите. Правите го, защото самото калифорнийско вино е повече от добро: с изумителен плод и съблазнително тяло, със сила, мощ и изразителност. Вкусно, привлекателно, пленително.

Какво правят американците, за да сте доволни вие?

- над 90% от избите в Калифорния имат Център за посетители, работещ всеки ден, в който можете да дегустирате и закупите не само виното им, но също така и всевъзможни аксесоари за вино, карти, тениски, шапки, чадъри, книги и т.н. и т.н. В тези центрове има поне един човек, а в повечето и цял екип, който се занимава с маркетинга на избата и който може да ви организира каквото се сетите, че желаете от тях: вечери, семинари, да им копаете експерименталното лозе, сами да си правите вино, даже ще ви венчаят насред най-известното им лозе.

В Европа: Опитайте да почукате на нечия врата без предварителна уговорка. За съжаление, все още доста голяма е вероятността да ви се случи:

а) усещате, че не сте добре дошли;

б) отварят ви сънени, въпреки, че на вратата пише, че работят и вие от гузна съвест си купувате вина, които не ви харесват кой знае колко;

в) изобщо не искат и да знаят за вас и на врата пише: “Посещения в избата не се предлагат”.

- най-красивите изби в Калифорния, т.е. много на брой, имат picnic area – в прекрасни градини или сред гората, винаги с невероятна гледка. Единственото, което искат от вас е да си закупите от тяхното вино.

- почти всяка изба има собствен винен клуб, в който срещу членската такса първи получавате вината на избата, както и различни други отстъпки. Някои клубове имат над 120 000 члена. За членство в най-добрите се чака с години.

- наличието на наистина функциониращ уеб сайт е задължение за калифорнийските изби. От него можете както да свалите каква ли не информация за тях, вкл. и press-kit, така и да си купите вино. Всяка изба доставя, в рамките на американските закони, разбира се.

Минусите: липсата на традиция се компенсира често с бутафорност тип “Лас Вегас”: реплики на тоскански или бургундски изби, статуи, мозайки или стенописи от най-кичозно естество. Полирани до такъв блясък постройки, градини и хора, че чак главата ви заболява. Същото е и с вината. В края на краищата, колкото и огромна като размер и хетерогенна в географско и климатично отношение да е Калифорния, вината й носят регионален характер и рано или късно сте опитали всички типове. На ценителския нос на европееца започват сравнително бързо да омръзват заоблените, гладки, напращели и “поруменели” калифорнийски вина. Няма това разнообразие на земя и култура, което носят френските, италиански, испански и другите европейски вина. Няма го релефният им образ, който може и да ви накара да се спънете във виното, но пък след това да се изправите със светнало лице. Няма я дълбочината, която ще ви накара да мислите. Но в днешния свят все по-малко хора обичат или имат време да мислят, иска се максимално удоволствие тук и веднага, предоставяно с такава готовност от вината на Новия свят.

Личната равносметка за мен е, че в някои аспекти Европа има какво да учи от САЩ. В кои точно – виж учебниците по маркетинг. Що касае класата и стилът на виното обаче Америка е добре дошла на стаж в Европа.

Статията е писана за сп. "Бакхус" и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част - Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Виното е неизчерпаема тема и е хубаво човек да има конкретна цел, когато посещава винена област. Иначе е голяма опасността да се попадне във “виновъртежа” на непрекъснато, безцелно и уморително трамбоване от изба на изба и на дегустиране на всякакъв тип и класа вина. Това, което ме интересуваше при настоящето ми посещение беше сравнителния винен анализ “САЩ - Европа” и дали изобщо въпросът: “Кой се справя по-добре с крайната цел да продава добри вина на доволни клиенти?” може да има еднозначен отговор.

Много кратка история

Всеки, който има желание би могъл да се задълбочи по темата, но съвсем краткото споменаване на някои исторически факти е неизбежно за разбирането на американското вино. То, както и много други неща в САЩ, има бурна, на моменти криминална, на моменти приказна история. Първите европейски заселници не само трябва да установят, че от американските лози не се получава такова вино, с каквото е свикнал техния вкус, но и внесените европейски лозички биват съсипани от листната въшка, болести и неподходящ климат. Едва справили се с капризите на природата, върху главите на американските лозари и винари се стоварва човешката трагедия: Сухият режим и Великата Депресия през 30-те години на 20 век. Тези две събития, заедно с Втората световна война, съсипват окончателно американското вино и го лишават почти изцяло от съществуване до 70-те години на миналия век.

(Следите на Сухия режим могат да се проследят и в съвременното американско законодателство: до преди няколко години виното беше подопечно на BATF (Bureau of Alcohol, Tobacco and Firearms), наред с ... тютюна и оръжията)

И тогава се случва нещо, което в Европа би било почти невъзможно: пробуждането на американското винарство с неподозирана сила, целеустременост и решителност. Това, което отвън изглежда бързо и внезапно е резултат на многобройни и действали в продължение на години фактори. Новите изби и лозя се увеличават с главозамайващо темпо; такова, че предизвиква скептично клатене на глава от страна на европейците, които знаят, че “бързата работа е срам за майстора”. Това, за щастие, е съпроводено от значително стесняване на сортовата палитра; преценяване на пригодността на дадени сортове за конкретни райони и издигане на мекотата и комплексността на виното във висша технологична цел, за осъществяването на която се прилагат както последни технически нововъведения, така и традиционни европейски техники. От всички континенти към Калифорния започват да текат небивали по размер инвестиции. Всевъзможни семинари, клубове и публикации се заемат с ограмотяването на тънещите доскоро в пълно невежество потребители.

В резултат на всичко това:

- потреблението на вино в САЩ се увеличава с 10 милиона хектолитра само в рамките на 27 години;

- Гало от Модесто, Калифорния се превръща в най-голямата изба в света, която контролира американския пазар почти по монополен начин;

- ако има законодатели на виненото потребление, то те са американци: Робърт Паркър и сп. Уайн Спектейтър

Калифорния

Между думите “американско вино” и “Калифорния” може да бъде поставен знак за равенство, въпреки доста интересните вина, които идват и от други щати. Виното е най-ценният аграрен продукт на калифорнийската земя, а винената индустрия и свързаните с нея различни браншове на туризма и леката промишленост са един от най-значителните работодатели в щата. Конкретно те осигуряват 207 550 пълни работни места през цялата година. Прекрасните калифорнийски лозя, възлизащи на общо 470 997 хектара, разпределени между над 2000 изби, се посещават от почти 15 милиона туристи годишно.

Калифорния произвежда над 90% от виното в САЩ, като през 2006 тя е продала 188.9 милиона 9-литрови кашона вино на стойност (цена на дребно) 17.8 милиарда долара. 2007 е 13-тата поредна година на растеж за американската винена индустрия. Американският винен износ за 2006, 95% от който от Калифорния, възлиза на 404,5 милиона литра и 876 милиона долара, което представлява 30%-но увеличение в стойността и 4%-но увеличение в обема сравнено с 2005 година.

Макар и адски скучни, споменавам тези цифри заради грандиозността им, която не може да не впечатли.

Калифорнийското вино е горещо дискутирана тема. В последните няколко години главните дърпания между Стария и Нов свят кое е по-важно - тероар или сорт - позатихнаха, след като американците въведоха понятието AVA (American Viticultural Areas), а европейците наемат за консултанти flying winemakers от Новия свят. Сега дискусията продължава в по-ефимерен аспект: чие вино е по-добро, има повече дълбочина, ясно изразен профил и индивидуалност, може да отлежава по-дълго? Въпросът напомня една от приказките на братя Грим, в която често се пита коя е най-красивата жена на земята и е очевидно, че не може да има еднозначен отговор. Всеки самостоятелно трябва да си формира/изпие мнение.

В почти необятната винена вселена Калифорния е много трудно да се избере откъде ще започна с формирането на мнение, кое ще видя, от кое ще трябва да се откажа, откъде ще мина и изобщо докъде ще се стигна. Само Напа или и Сонома? А може би само Сонома, защото