As for the Russia-USA Georgia conflict, my heart has suddenly fallen down. ((  I feel so sorry for that poor killed people. It's always like that. All you crazee ppl make Love, not war!

ХУЙ ВОЙНЕ

Й-то е особено опасна и нелечима явно болест, но тя води до някои, извинете, до някой тежки последици. Както вече споменах, думата "полицай" от известно време е множественото число на думата "полицай". Да, съзнавам как звучи. Там е работата, че съм била в много дълбока грешка. Найстина. Единственото число на въпросната дума не е "полицай", всъщност то е "полицаи". Ако бродите из форуми няма начин да не сте се срещали с явлението. Най-често, пардон, наи-често то се изявява в подобен вид:

"Кои ще ми каже ,кой филми да гледам?"

Иначе казано, в момента тече неофициална езикова реформа, която цели пълната и повсемстна замяна на "И" с "Й" и обратно. Мйсля да вляза в крак с новата мода.

Така де. Коя съм аз, че да се цепя от колектйва?

Напоследък все по-често човек може да се натъкне на надпйс като "Не паркираи! Гараж!" Или по-конкретно, за да съм съвсем точна, един авер, Жоро, се сблъскал челно днес във въпросното послание. В този призив, ох, йзвйнете, в тозй прйзйв (трудно е, но не е невъзможно да се свйкне да се пйше така) йма допусната една правопйсна грешка. Правйлното бй бйло "Не паркйраи! Гараж!" Ето това вече е друга работа.

Найстйна мйсля, че е краино време да се вземат някакви меркй й да се узаконй сйтуацйята.

Й така, четете й плачете. Ето вй гй новйте правйла:

Там, където се чете "И", се пйше "Й". Това, което вй удря в главата с яростното прйсъствйе на "Й", се пйше "И". Пройзнася се "Кои са били тези патриции?", но се пйше "Кой са бйли тезй патрйций". Йскам да кажа, че новата форма за множествено чйсло е "ий", тъи като така е навлязла в ежедневната пйсмена реч. Тоест, Чете се "патриции", но въпрекй че трябва да се напйше "патрйцйй", от уваженйе към новйте реформаторй на езйка, засега това нещо си остава "патриций". Точно така, й първото "и" сй е "й". Още на са почнали да го пйшат "й".

Й така, не се отчваиваите, корабът потъва, но вода йма за всйчкй, не се блъскаите.

В заключенйе, на тая страна не й трябва нйто земетресенйе, нйто таифун, нйто някакво друго прйродно бедствйе. Но това е друга тема, по която ще пйша друг път.

За "незнам" все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин "не знам" и "незнам", и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък "незнам", придружено от "неискам", "немога", "нехаресвам", вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За "Й" обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между "полицай" и "полицаи". Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като "искам дазнам кой полицай са били там!"?! "Дазнам" е братовчед по съребрена линия на "незнам", там работата е ясна. Но "кой полицай са били там" е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото "й"?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната "и" от полугласната "й" и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога - другото, е просто някакъв абсурд.

Примерно, знаете ли, че множествената форма на "боя" е "бой"? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря "резолюций". Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия - змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми... Щях да напиша "змии", но ще се поправя на "змийове". Значи, много женски змии (с извинение) са змий, змий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това "змий".

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата "статия" няма особени съмнения, тоест "статия" е женската статия, "статий" са много женски... статии, като обаче е логично думата "статий" да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст... статии вероятно са "статийове", какво тогава правим с "полицай"? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като "сценарий" например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже "видях полицай", това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи "Кой са тези полицай?", нали? Прелест просто. Почти колкото "Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов - на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий". Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. "Й" настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното "наистина" напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в "найстина". Няма съмнение, че произлиза от "йстина". И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след "най" се пише тире, клетото слово "наистина" започва да прилича на нещо, минало през "Пълна промяна" и тук-таме се появява като "най-стина". Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно, че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на "й", предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно "й" в края си. Или поне където е възможно. Примерно на "дървета" няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй, китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вий, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.