Това добре. Но в църквата, в чието изграждане и аз участвам липсата на йерархия води до анархия и самозабраявне на членове, които поради липсата на вътрешен себеконтрол очевидно се нуждаят от външно напомняне. Има един елементарен принцип на ред в човешките отношения: като го нямаш отвътре трябва да ти се наложи отвън.

Тоест, ако човек и особено вярващият, не е достътчно зрял да се владее в преценките си и поведението си, на него трябва да му се наложи дисциплина отвън. За да може общността да функционира.

Новозаветната църква, разбира се, не бива да функционира чрез налагане, а чрез пример. За съжаление обаче, когато вярващите са толкова себични, че не зачитат никакъв пример, тогава като че ли строгият тон би помогнал в овладвявнето на ситуации и личности, които излизат вън от контрол. А най-добрият случай е да имаме вярващи и лидери, които от любов към Господа и един към друг, разпознават всеки мястото и ролята си и във взаимно уважение участват в разпределението на дейностите в църквата - било в служение било при празненства.

Подражанието в този случай не е папагалско следване а християнски принцип за растеж във вярата:

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа (1 Kор. 11:1)

Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас (Фил. 3:17).

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух (1 Сол. 1:6)

Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им (Евреи 13:7).

Подражанието е практичен начин да се учим един от друг и от тези, които служат сред нас. Невъзможността да подражаваме на Божии служители не е лична свобода а робство на себичността и свръхдуховността.

Забелязала съм, че хората много обичат правилата и йерархиите от всякакъв вид.

За едни те са източник на спокойствие, за други средство да си начешЪт комплексите (малко или много), за трети... по-скоро третите са средство на йерархиите в полза на първите две групи. Трябва да има баланс, нали (((: не може всичко да е само +. Съществува лекарство против тази ментална стагнация. Ще го опиша с едно гениално изречение, което дори не помня къде прочетох:

"We don't think outside the box. What box?"

Животът е безкрайна йерархия. Да, структурата е нещо... съществуващо и не може без нея. Всичко е йерархия: от момента на раждането си всеки от нас е непрестанно изграждаща се йерархия от комплекси, стартирайки с Едиповия или този на Електра. Любовта е йерархия - "Do we go to the next level, honey?". Образованието е йерархия - не може да завършиш университет без да си завършил училище, нали (Да, да. Знам. Нека се абстрахираме от факта, че сме ТУК). С една дума - всичко.

И все пак да се върнем на "гениалното изречение" (всъщност са две) от преди малко. Можем да се изключваме от Матрицата, когато си пожелаем. "Тhere is no spoon", за всички, които си спомнят онзи кадър от филма. Има цели разработени арсенали от методи и техники на мислене, които могат да се използват, за да се разчупи СЕГА-то. Повечето от тях са икономически насочени, или поне така са се пръкнали, преди да отидат на своя next level. Накратко казано, ако се научите да не виждате нито boxes, нито spoons, ще постигнете вечно състояние на детство. Сhildhood-on-demand ако щете. Детския мозък е най-продуктивен именно, защото не е обременен с идеи, преживявания и пр.

А сега, нека се върнем в реалността ;)

p.s. Комплексите и йерархиите не са нещо отрицателно. Няма напълно отрицателно явление.

I've noticed that people love rules and hierarchical structures of all shapes and sizes.

For some they are a source of stability, for others - a tool to satisfy their ID complexes more or less, for third kind of people... well, the third group is actually used by the idea of hierarchy to serve the first two. There needs to be balance, right (((: You can't have it all. There is a medicine for that mental stagnation though. I'll explain it with a genious line, that I have no idea where/when I read:

"We don't think outside the box. What box?"

Life is an endless hierarchy. Yes, structure is something... existing and it needs to exsist. Everything is hierarchy: from the moment of our birth we are, untill the moment of our death, a developing system of complexes. To start it off with the complex of Edip, respectively - Electra. Love is hierarchy - "Do we go to the next level, honey?". Education is hierarchy - you can't graduate university without finishing school first (Unless you are a rich fat-neck fellow in Bulgaria that is). In one word - everything.

Let's go back to the genious line. We can log ourselves out of the Matrix whenever we want. "There is no spoon" - special greets to everyone who remember that moment of the movie. There are whole arsenals of thinking methods and thinking techniques, which can be used to reframe the NOW. Most of those, of course, are designed in the context of Economy, or at least that was their starting point before they too reached their "next level". In short - if you learn how to not see any boxes or spoons, you will reach a state of something like eternal childhood. Call it childhood-on-demand if you will. The mind of a child is the most productive exactly because it is not overloaded with ideas, experiences, etc.

Now back to reality ;)

p.s. Complexes and hierarchies are not something negative. There is nothing totally negative in life.