Последният пример - евроквалификацията по баскетбол в която победихме Италия с 81:80. Тръгнаха едни коментари - пбликата напълни залата, феновете бяха великолепни, атмосферата беше фантастична и т.н.

Продуктът, който двата отбора създадоха и особенно българските национали, струва нещо. Поне по 1 лв. входно билетче, от уважение към участниците. Този 1 лв. трябва да бъде цедката, която да спира поне малка част от случйните зяпачи.

Има достатъчно хора, които обичат баскетбола, които да си платят билета, така че свободния вход беше напълно глупав ход. Като че ли организаторите се презастраховаха, да не би залата да остане полупразна. А за да не е празна са нужни маркетингови усилия, а не социални помощи.

Истината е, че зала Универсиада не е най-подходящото място за мачовете на националния отбор. Нито атмосферата бе на ниво (дори по време на химна, хората мълчаха и си бъркаха в носовете). Феновете избухнаха само при няколко ефектни изпълнения на нашите и в края на срещата. Нищо повече.

Сега за мача срещу сърбите и по 5 лв. да е входа, пак ще се съебрат 3 000 души. Но ще бъде адски безпринципно да не пуснат пак хората безплатно. И се завърта един омагьосан кръг. Има хора, които искат да си платят, но не можем да им вземем парите.

Още няколко недостатъка от липсата на входни билети с изписани на тях места. Получи се типичното българско пазене на места (щото някой чака хитрите си приятели да дойдат в последния момент). На полувремето полицаите на единия вход се правеха на велики и не пускаха хората да излязат на въздух, защото нямали билети с които да се върнат обратно в залата. И не на последно място - никой няма билет-сувенир от първата баскет победа над Италия от 41 години насам.

Общо взето пак видяхме едно голямо неумение, успехът да се използва за маркетиране на спорта. Но ние сме царе в това - сещатели се какви бяха ползите за развитието на българския футбол след бронзовите медали от САЩ '94?

Мост Милвио в Риме известен тем что, во-первых, он очень старый, он упоминается уже в документах датированных 27 годом до н.э., а во-вторых, после выхода книги "Хочу тебя" и ее экранизации мост стал очень популярным среди влюбленных. На маленьком замке, двое влюбленных пишут свои инициалы, признания в любви и т.п., прикрепляют замочек к одному из фонарей, и бросают ключ в Тибр...

И еще большей популярности этому обычаю придал клип итальянского певца Тициано Ферре:

Колизеумът. Древното лице на Рим, което днес спокойно наблюдава шумните тълпи туристи, искрите на фотографските светкавици, забързаните коли и автобуси. Арена на живот и смърт, на "хляб и зрелища", на отдавна забравен триумф със засъхнала по него кръв...

Ден първи, понеделник. Затаявам дъх, преди да изляза от мрака на метрото, защото зная - още миг и ще го видя, вечен в своята гордост, безразличен към развитието на света. Колко пъти съм го виждала на снимки, картички и календари; колко пъти съм гледала "Гладиаторът" и историите за Рим по History Channel"! Силната светлина на парещия ден ме заслепява, и през присвитите от болка очи виждам малка част от каменното тяло. Няколко крачки... и ето го пред мен!

Някога сцена за гладиаторски битки и жадни за кръв тълпи, днес Колизеумът тихо пази своите тайни. Огрян от слънцето през деня, погален от луната нощем, потънал в светлини, застинал в едно друго, заличено време... Всъщност споменът за величието на империята сякаш никога не е напускал Рим, "Вечният град" на владетелите и робите. Тук се намират античните останки на арки, храмове, дворци, запазили в своя каменен хлад стъпките на Траян, Цезар, Август. Останал е и Колизеумът, символът на Рим. Да, в италианската столица има още много забележителни места, но античният амфиатеатър заема челно място в моята лична класация. Неслучайно древните мъдреци казвали, че Колизеумът е сърцето на Рим и докато той стои, ще го има и Вечния град ...

Най-красив е рано сутрин, когато огромните тълпи туристи като по чудо са изчезнали. Слънчевите лъчи бавно проникват през пролуките на каменните блокове и закачливо се сливат в сноп светлина. Все още е хладно, но към обяд въздухът ще изгори от топлина. Августовските дни в Рим са толкова горещи, че всяка минута се превръща в час. Върху огромните каменни блокове пред Колизеума скоро ще разпънат хавлии афроамерикански емигранти, които продават сламени шапки, чанти-менте с марката "Prada" и стативи за фотоапарати. Някъде към 11-12 часа опашката от желаещи да влязат в Колизеума започва да придобива застрашителни размери. Стотици хора търпеливо чакат под палещото обедно слънце, екипирани с шапки и китайски чадърчета. Японците и корейците са истински стоици - не се опитвайте да се конкурирате с тях. От опит знам, че българинът не обича да чака на опашка :) Така че гледайте да се изхитрите без да пререждате всички останали - просто станете по-рано. Най-добре бъдете пред Колизеума към 8-8.30 сутринта. Отварят го в 9 часа, но тъй като във всички гайдове пише същото, освен вас там със сигурност ще има още десет-двайсет човека. Входът (комбиниран с посещение на Форума) е някъде към 9 евро. След като най-накрая сте успели да влезете, вече можете да се отпуснете и да снимате на воля. Ранният час ви дава предимство - пристрастените към фотоапаратите си орди японци няма да ви пречат поне до след половин-един час, така че можете спокойно да се насладите на гледката и да намерите точния ъгъл за снимане. Да, японците наистина са невероятни - сякаш виждат Рим не с очите си, а с обектива на фотоапарата!

Въпреки че е трудно да си представиш как точно е изглеждал в миналото, мащабите на Колизеума са впечатляващи. Не спирах да се питам как ли е издържал през вековете и преходността на собствения ми живот ме връхлетя с пълна сила. Звучи като клише, но не е, защото единственото, което чувствах там, бе спокойствие. Усещане, че нищо на този свят, с неговата велика история, не зависи от теб. Някои неща остават, други - не, но единственият смисъл на живота е да го живееш щастливо и в мир със себе си, като опознаеш поне малка част от вечните места на света.

Дълго се взирах в мрачните подземия и арената над тях, опитвайки се да си представя битките на гладиаторите. Странно е как мястото, където се е проляла толкова кръв, където всяка битка е била съдбовна, а римляните са се забавлявали с прехода между живота и смъртта, все още е запазило притегателната си сила. Този античен амфитеатър побирал 50 000 души, но и днес през него преминават милиони хора от цял свят.

А вечер Колизеумът е новият Вавилон - тук можеш да чуеш всякаква реч. Английският се прелива в руски, после някъде до теб зазвучават испански и португалски, дочуваш и френски, докато японският бързо ги измества... Всеки е полудял да направи "снимката на живота си" и измисля всевъзможни пози, в които да застане. Общото между хората обаче е щастието, усмихнало се на лицата им, както и възхищението, което прелива в очите им. Сякаш говорим на един език и не спираме да повтаряме: "Боже, боже, ние сме в Рим" :)

Римският форум е следващата точка от задължителната програма. Обедното време, което сме избрали за обиколката, се оказва крайно неудачно. Ширналата се огромна територия, която трябва да пребродим под лъчите на жаркото слънце, би било твърде голямо приключение дори за Индиана Джоунс (но не и за упоритите туристи!). Това, което ще видите във Форума, са останките на Древен Рим - храмове, базилики, арки... Аз запомних арката на Траян и руините от постройките на Август, както и красивата Ботаническа градина с изглед към целия град.

Върху най-високите части на Форума са се намирали домовете на аристокрацията и на самите императори. Всъщност Древен Рим не се е отличавал съществено от градовете днес - имал е канализация, паркове, фонтани, храмове, библиотеки, бани... Твърди се, че голяма част от умението на римляните да строят своите пътища, канализации и домове, се дължи на наследството на етруската цивилизация. Въпреки че били завладени от Рим и напълно изчезнали като народ, етруските оставили силен отпечатък върху нравите и развитието на своите завоеватели. Поради фатализъм и крайното си миролюбие, етруските не се съпротивлявали на римляните. Те вярвали, че краят им е дошъл и затова трябва да се предадат на съдбата си.

И така - след двучасовата обиколка на Форума и литрите изпита вода, дойде време да похапнем :) Все пак италианската храна заслужава  да бъде описана не само в няколко изречения, но и в цяла отделна глава... Не познавам човек, който да не обича пица и спагети, но обичайната представа, която имаме, съвсем не е достатъчна. Разнообразие е думата, която описва най-точно италианската кухня. Свикнали сме да асоциираме Италия със спагети болонезе и пица Маргарита, но всъщност има толкова много други типично италиански неща, които могат да бъдат открити, вкусени, запомнени... Ризото, лазаня, всевъзможни видове паста с ароматни сосове, пица с морски дарове, питки с пълнеж от моцарела, домати и рукола, задушени патладжани, салата с риба тон, тирамису, тортелини и изобилие от плодове за десерт...

Най-често се хранехме в ресторанти, където можехме да изберем храната си и да видим как точно я приготвят. Удобно е, защото винаги има различно меню с току-що сготвени ястия. Избираш си каквото пожелаеш, а после плащаш на касата. Цените са разумни - например салата, паста и малка бутилка вино струваше около 14 евро. 

Италианците наистина ценят храната, хубавато вино и спокойствието да им се насладят. Дори когато са на работа, отделят време за дълъг обяд, придружен с чаша вино. Изглежда, че добре си похапват, защото обикновено започват обяда си с лазаня или паста, след което ядат основно (например пиле с картофи), а десертът е огромен резен диня или други плодове. Всичко това е полято с вино, а след самия обяд идва ред на едно бързо еспресо. Така и не свикнах с навика им да пият кафето си на крак. Прекрасно е на вкус, плътно, силно и ароматно, но къде е удоволствието, след като просто трябва да го изгълташ за няколко минути? Италианците нямат навика да седят, докато пият дори сутрешното си кафе. Просто го изпиват почти на екс, със или без кроасан...и това е!

Вечерята също се състои от паста или ризото, придружена с месо или риба като основно ястие. Странно е, защото аз не бих могла да ям два пъти на ден толкова тежко меню, но... въпреки обилната храна и "джелатото", което сякаш ядат непрекъснато, италианците не изглеждат никак пълни! Затова пък са пълни с енергия и се усмихват много повече от нас. Явно средиземноморската диета е ключът към вечното щастие :)

А моментите на моето пълно щастие в Рим бяха в прекрасния квартал "Трастевере". Намира се близо до река Тибър и днес е едно от най-романтичните за туристите места. Това е артистичният квартал на града, мястото, където ще се загубите в лабиринт от улички, ще разгледате магазинчета на занаятчии и ще вечеряте на свещи в някое от многото бистра. Добре е да посетите Трастевере вечер, защото денят тук започва  следобед - заведенията бавно се събуждат, местните излизат с кучетата си на разходка, слънцето омеква, а кварталът се подготвя за поредната нощна фиеста. Туристите идват, за да търсят забавления, защото в Трастевере има изобилие от барове и семейни ресторанти. Когато за пръв път откриваш тази част на Рим, попадаш във феерия от звуци и цветове, докато просто се разхождаш из непознати тесни улици. Хей, погледнете нагоре! Може би ще видите прозорци, приютили простор за пране с накацали по него дънки, тениски и бельо - почти като в Средновековието, ама не съвсем :)

 Преди в Трастевере са живеели търговците, както и част от евреите. А днес... Кой знае? Може би само възрастни хора като тази баба, наблюдаваща туристическия поток под терасата си...

Подобно на Сохо, и в Трастевере своето място ще намерят артистичните души. Те могат да разпознаят онова щастие, което се случва, докато обикаляш уличките с мотор или велосипед, а после спираш, за да напазаруваш от зеленчуковия магазин и да си поговориш със съседката, която тъкмо започва да рисува своята последна картина... Вдъхновението в Трастевере наистина е на всяка крачка. Не е необходимо нищо друго, освен бавно да се разходите по уличките му, да поседнете пред фонтана в самия му център, а после дълго да вечеряте на свещи...

И като стана дума за романтика - минете по някой от мостовете над Тибър и внимателно се вгледайте в железните перила...Какво ще видите ли?

За себе си ги нарекох "катинари на любовта". Върху тях са изписани имената на влюбените, а ключовете най-вероятно лежат на дъното на реката. Може би е някаква местна традиция - щом се омъжиш и хоп, заключваш любовта си катинар :) Видяхме подобни катинарчета с всякакви имена (дори български) и до "Фонтана Ди Треви". Красива традиция, стига да вярваш във вечната любов...

"Фонтанът Ди Треви" също привлича огромни тълпи от туристи. Не мога дори да си представя сцената във филма на Фелини "La Dolce Vita", където красивата блондинка Анита Екберг се къпе сред прохладата на фонтана...сама!  Гъмжилото от туристи в този район е денонощно. Всеки щрака като за последно, а влюбени двойки правят какви ли не маймунджулъци, за да заснемат идеалния кадър. Да поседиш пред фонтана се превръща както в безплатно забавление, така и в риск непрекъснато да се извиняваш, че случайно си попаднал във фокуса на нечий обектив.

Според легендата всеки, който пусне монета във фонтана, отново ще се върне в Рим. И разбира се, докато стоях там сама и чаках Милото да се наснима, един типичен италиански субект не пропусна да опита късмета си с думите: "Белла белисима, тук трябва да пиете вино, а не вода". Италианците ми се сториха малко смешни в опитите си за свалка, но тъй като не оставах често сама, а и винаги споменавах вълшебната думичка "boyfriend", след което натрапниците бързо-бързо изчезваха, не бих могла да дам обективна оценка относно италианските мъже :)

Край фонтана има изобилие от "джелатерии", тоест - сладоледжийници :) Изборът от видове сладолед е огромен! Добре че не съм сред страстните му любители, та само два пъти си позволих да го ям. Бих го определила като пристрастяващо-вкусен, малко тежък и лееекичко скъп (4-5 евро), но крайно необходим елемент от всяка гореща римска ваканция :) По-добре обаче не яжте сладоледа си точно до фонтана, защото през деня има чичковци полицаи в униформи, които любезно или не съвсем ще ви помолят да се изнесете. Тук не само не можете да ядете, но не бива и да топите краката или ръцете си във водата (хм,  не си помисляйте да се "охладите" набързо и с един душ във фонтана). В Рим обаче има още много фонтани, където си е напълно нормално да потопите ходилата си, изморени от продължителното ходене.

Задължително отидете в "Министерството на сладоледа" (както го нарече Милото, след като го задърпах да влезем там). Намира се на улица "Via della Maddalena" в близост до Пантеона и се казва "Della Palma". За да го намерите по-лесно, просто тръгнете от Пантеона в посоката, откъде всички идват, яростно ближейки сладолед :)

По една от уличките след "Фонтана Ди Треви" се намира и мястото за най-добрата пица на парче, която някога съм опитвала. Заведението се казва "Кафе Берардо". Отново ще познаете мястото по извилата се опашка пред витрината с пици и намусената италианка с голям нож в ръце, която ще ви отреже така желаното парче. Нашият избор бе "пица салами" - сочна, леко лютива, върви отлично с бира. Може би ви се струва логично да е по-евтина, щом е пица на парче, но всъщност две порции+две бири = 15 евро.

Вечер фонтанът е още по-красив. Приятно е да поседите край водата, а после да се разходите по осветените, шумни и пълни с живот улици в центъра на Рим. През някой от дните отидете и до квартал "Парионе" - тук се намира известната "Пиаца Навона", както и пазарът "Кампо Де Фийори" и "Пиаца Фарнезе". "Пиаца Навона" е известна с фонтаните си : "Фонтанът на реките" е дело на един от архитектурните гении на Рим -Бернини, и изобразява четирите големи реки Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата, както и техните континенти - Африка, Европа, Азия и Америка. Другият известен фонтан на тази пиаца е Фонтанът на Нептун.

Наоколо ще видите множество ресторанти, но лично ние ги пропуснахме, защото ни се сториха скъпи и твърде туристически. Интересни бяха художниците, разположили стативите и изложбите си от картини и карикатури по цялата дължина на площада. Единственият недостатък на Рим е липсата на музиканти, които да направят атмосферата на тези красиви места неповторима. Само веднъж видяхме двама музиканти - негър и бял, които свиреха прекрасно песни на R.E.M, Боб Дилън, че дори и на Depeshe Mode. Това бе в последния ден от престоя ни и останахме да ги слушаме близо два часа, като им оставихме всичките си по-дребни пари.

Отбийте се и до пазара "Кампо Де Фийори" - работи всеки ден без неделя.

Най-добре е да дойдете дообяд. Ние останахме разочаровани, но може би защото очаквахме да видим нещо подобно на пазара в Барселона, който е неповторима смесица от продукти, аромати и разправящи се помежду си продавачи. Този пазар в Рим обаче  се състои от няколко сергии за плодове, зеленчуци, сирена, подправки, месни продукти, паста и вино. Приятно е да се види, но не е нещо, което бихте запомнили завинаги. Ако все пак сте решили да си купите подправка за сос "Карбонара", това явно е идеалното място да го сторите! Това, което наистина си заслужава да видите, е статуята на италианския философ и астроном Джордано Бруно, която се извисява насред пазара. На това място, преди стотици години,  той е бил изгорен на клада заради убеждението си, че вселената е безкрайна и в нея има много светове, а планетите се въртят около Слънцето...А може би и заради новаторското си мислене и думите: "Ако не беше религията, нямаше да има невежи".

Религията обаче е оставила дълбок отпечатък върху развитието на Рим. Католическите храмове са навсякъде в града и впечатляват както с мащабната си и пищна архитектура, така и с разточително скъпата си украса. Но как да повярваш в институция, която дълго време е ограбвала хората "в името на Бог и доброто" чрез властта на алчните си и жестоки папи? А в по-голяма част от превратната си история Рим всъщност е бил управляван от Църквата, а не от владетелите си.

И ние стигнахме до Ватикана, но не успяхме да влезем... В 8 часа сутринта в събота опашката опасваше цялата крепостна стена, а това се равнява на часове наред чакане. Отказахме се, макар че искахме да видим Сикстинската капела. Е, разгледахме католическата базилика "Св.Петър" и едноименния площад пред нея, като отново трябваше да се потим на опашка. Задължителният дрескод изисква краката и раменете ви да са покрити, иначе ще ви върнат. Също така не носете със себе си никакви остри предмети. Базиликата обаче си заслужава чакането! Тук изкуството е взело връх над религията.И все пак е чудесно за малко да постоиш в тази невероятно красива и огромна църква, за да поговориш със своя Бог...който и да е той.

А мястото, което просто трябва да видите привечер, са Испанските стълби (Spanish steps).

По това време стълбите и фонтанът пред тях са истински вечатляващи - около тях се събират стотици хора, а светлините приличат на цветен калейдоскоп. Някога тук стояли най-красивите хора в града с надеждата да бъдат избрани за модели на известни художници. И аз позирах на моя личен фотограф, а резултатът е една от най-хубавите ми снимки досега :)

Точно срещу Испанските стълби е улицата "Via Condotti" с марковите магазини на "Версаче", "Гучи", "Прада", "Долче и Габана", "Миу Миу", "Булгари" и др. Не влязох в нито един от тях, защото знаех - няма смисъл само да въздишам, докато неусетно се влюбвам в някоя чанта или рокля, която никога не бих могла да имам. Всъщност тази улица е като музей на модата със своите неповторими, шикозни, дръзки витрини. Скрито сред марковите бутици (точно срещу "Булгари") е и известното кафене "El Greko", където кафето си пиели хора като Шели и Казанова.

А след като и вие изпиете чаша истинско капучино и бавно изядете поредния сладолед, не ви остава нищо друго освен да се отправите на нова разходка из този необятен и магичен град. А после поспрете край Фонтана Ди Треви, пуснете своята монетка и си пожелайте един ден отново да изживеете своята италианска ваканция в Рим.

С Валентин, отседнахме в хотел Ferrari Home. Намира се в близост до центъра на Рим, за това почти не използвахме градски транспорт.
Сутрин ходихме в кафетерия "Giolitti", намираща се на улица Via Luigi Settembrini 19/23. Освен хубаво кафе, предлагат и много сладкиши, наречени dolci mignon . Опитахме тирамису, чийзкейк с ягодова заливка и хрупкава фунийка от карамел и бадеми с пълнеж от крем.

В горещите дни, няма как да не се разхладиш с италиански сладолед. Местата където се продава се на ричат Gelateria, от gelati - сладолед. Разнообразието на вкусове е голямо, ние успяхме да опитаме малка част от тях.

Харесаха ми фурните, от които се разнася невероятен аромат. Впечатление правят аранжираните витрини с паста, вина и продуктите, които предлагат. Освен пресен хляб, там се приготвят различни видове сладки, бишкоти, пайове и пици. Опитахме хрупкавите амарети, ухаещи на бадеми.

Всяка вечер с Валко сядахме в някой ресторант и поръчвахме бутилка бяло вино. Опитвахме различни пасти със сирена, пици, ньоки. Много ми харесаха брускетите с домати и зехтин, които се предлагат като предястие. Това са препечени филии черен хляб,гарнирани с овкусени, нарязани на ситно домати и рукола. Също като предястие се сервира прошуто с пъпеш. В първият момент комбинацията ми се стори странна, но в последствие ми хареса.

За разлика от нашите традиции, италианците ядат салатата след основното ястие, за това и в повечето заведения листата със салатите е най-отзад в менюто. Пиците предлагани в ресторантите са тънки, много вкусни и нямат нищо общо с продаваните у нас. Не са претрупани с много продукти. Ние опитахме "Маргарита" и "Наполи". Там също продават пица на парчета, но изглеждат по съвсем различен начин. Правят ги в големи правоъгълни тави, режат се на правоъгълни парчета и питката е по-дебела.

Опитахме и фокача - тънка, хрупкава пита, подправена със зехтин и пресен розмарин.

Исках да вкуся от всеки един аромат, всяко ястие, което се предлага. Толкова много вкусове, че дори месец престой няма да ми стигне, за да се насладя на италианската кухня.

Вдоль берега озера,  расположены уютные и небольшие города, поселки в средневековом стиле, башни и замки, которые славятся своей красотой и неповторимостью. Поистине райское место для путешественников и туристов.

В живописных местах озера Комо имеют свою недвижимость многие звезды мировой величины.

Озеро Комо на карте Google

Така и не разбрах какво е TAV, но очевидно членовете на италианската компартия никак не го харесват- насред Пиза има десетки стени с все същия надпис: NO TAV!

Очевидно някои хора в западна Европа могат съвсем серозно да споменават думите “свобода” и “комунизъм” в едно и също изречение

Израело-палестинския конфликт в червено на стената на стара пизанска къща. Явно някой в тоя град не обича Ариел Шарон.

Ако разбирам правилно, някои хора пък не са доволни от качеството на предлагания на местния пазар фашизъм.

А ето ги и капиталистите: "Италия, казват те, е курва. Всичко [да е] частно!"

"Russia is the best" пише на върха на Дуомо. Честно казано, очаквах да видя някъде да се спотайва Гоцето с кариран каскет и черен маркер в ръка

Неуморими, братята сърби рисуват по стените на цяла Европа. Забележете неуместната употреба на знака за равенство. Винаги съм си мислел, че в най-добрия случай Косово е част от Сърбия.

За десерт: някой се е покатерил до върха на Дуомо във Флоренция за да каже “не на циганите”

http://euro2008girls.com/italian-girls-5/

http://euro2008girls.com/italian-girls-4/

http://euro2008girls.com/italian-girls-3/

http://euro2008girls.com/italian-girl/

http://euro2008girls.com/italian-girls-2/

http://euro2008girls.com/italian-girls/

Долче Вита: Животът в Италия наистина е сладък. Кафето има порочногладък вкус и силно дефибрилиращ ефект. Къщите са жълтеникави, прозорците имат  дървени капаци и саксии. Храната е прекрасна. Виното е бистро, отпуска те и  те прави  щастлив без да удря в главата. Хората са енергични и красиви, момичетата имат приятно тъмна кожа и черни очи. За момент почти се виждам в оня другия живот- в който гледам домати, пиша приказки и разхождам голямо бяло куче на име Малер из някое италианско село. 

Ранен старт: Сред стотина математици, цели две седмици се разхожда десетгодишно момиче. Лучия има розова рокля, пъстра диадема и книга. Търпеливо присъства на лекциите и чете книга. Само от време на време се смее на глас- предполагам когато стигне до весел пасаж от Хари Потър, макар че знае ли човек...  Бих казал "ранен старт" ако истината не беше по-прозаична: не се е намерило кой да я гледа и е дошла с майка си. Нямат ли баби тия деца?

Футболът ще спаси Европа: Пицарията е точно до местната квартира на Реформаторската Комунистическа Партия. Червени знамена, сърпове, чукове, портрети на Че Гевара, юноши с прояснени лица. Малко преди мача с Франция трима младежи излизат от въпросната сграда и сядат  в пицарията. По-късно на съседната маса сядат четирима господа с бръснати глави и лоши погледи. Италия вкарва гол- двете маси се прегръщат, вдигат наздравици и се смеят. Добрата храна, виното и футболът ще спасят Европа. Особено нацитата и комунистите се хванат за ръчички и заедно закрачат към хоризонта...

Проблеми с малцинствата: Много американски университети имат филиали във Флоренция- общо 60,000 американски студенти. Поради навика на някои от тях да пият неконтролируемо (защото удома не им дават) и весело да безчинстват из града, преди няколко години кметството е наложило на  барове и дискотеки да затварят в два след полунощ.

Фьешънът убива: Така пишеше на плакат разлепен по стените около гарата във Флоренция, "Модата убива, запазете ангела си". Не знам дали плакатът носи екологично или естетическо послание, но му се зарадвах. Oсобено след като кратка разходка по търговската улица показа, че тая пролет всички големи модни къщи продават тежки кожени палта.

Провинциалисти: Четиримата флорентинци енергично обясняват колко непоносими са провинциалистите с тяхното неуважение към изкуството и просташките им привички. Разказват с подробности за историята на града и за затвореното му буржоазно общество и за това как им се иска всичко това да не бъде претопено от пришълците. После се оказва, че само един от тях е роден във Флоренция- най-мълчаливият. Нищо ново под слънцето.

Още турбобаби: По тесните кривонделести улички в Пиза с висока скорост се движат мотопеди. Често на тях е някоя възрастна дама тръгнала на пазар или кафе. Италианските турбобаби са смели и решителни, правят резки завои и безпроблемно се промъкват между тълпите американски туристи. В кошниците-багажници носят домати, яйца и паста. Като цяло са добронамерени освен ако съвсем не им запречиш пътя.

47-годишната италианка била освободена от полицията в град Санта Мария Капуа Ветере, област Кампания, след получен анонимен сигнал, предадоха световните агенции.

Жертвата била настанена в болница в Неапол за медицински прегледи и психиатрично лечение, а 80-годишната й майка, 51-годишна сестра и 45-годишен брат били предадени на правосъдието за лошо третиране и принудително затваряне на човек.

Жената живеела през всичките 17 години при ужасни санитарни и хигиенни условия. Тя показвала очевидни признаци на психически проблеми, но все още не е ясно дали те се дължат на затварянето й или датират още от преди него.

Майката, която е вдовица, била поставена под домашен арест. Братът, който е земеделец, и сестрата - учителка в начално училище, били отведени в затвора. Жената била затворена в стаята от роднините си през 1990 г., когато те открили, че тя е бременна.

Роденият от нея син, който в момента е на 17 години и половина, също живеел в къщата, без да знае, че е под един покрив със собствената си майка. Момчето, чийто баща не е известен, водило нормален живот и ходило на училище.

Американка пък не излязла 2 години от банята, защото била малтретирана от приятеля си.  Пам Бабкок от Канзас отказала да излезе от банята в продължение на две години, защото била малтретирана от приятеля си Кори Макфарън, предаде Асошиейтед прес.

Полицаи открили жената, седнала върху тоалетната чиния, през февруари тази година. Полицията смята, че тя е прекарала в това положение най-малко един месец. Приятелят й признал, че я малтретирал. Той се признал за виновен и по друго обвинение - за това, че се показал гол пред непълнолетен съсед. Предстои съдът да определи дата, на която да произнесе присъдата си.

Уэсли Снейдер забивает второй гол.

Powered by Zoundry Raven

Technorati : Италия, Нидерланды, футбол

Del.icio.us : Италия, Нидерланды, футбол

Центъра на града бе блокиран от полицията с цел да предотврати евентуални атаки на крайно десни организации. В католическа Полша на хомосексуалните се гледа предимно като на перверзници, болни хора или в най-добрия случай грешници.

Социологическо проучване на института CBOS показа, че 69% от поляците смятат, че хомосексуалните не трябва да демонстрират сексуалните си предпочитания, 37% са против хомосексуалните връзки и 31% твърдят, че хомосексуалността не бива да бъде толерирана.

От допитаните между 9 и 12 май 1 116 възрастни 76% не одобряват гей браковете, а 90% са категорично против осиновяването от еднополови двойки. Въпреки това подкрепа по време на парада имаше и от страна на хетеросексуални двойки. Гей знамето бе опънато и на фасадата на Британското посолство, точно до бритаския флаг, което е крайно нестандартен жест от гледна точка на дипломатическия протокол.

„Невероятно!”, коментира жеста полска лесбийка. „Не мога да повярвам... за нас ли го правят? Знаем, че англичаните са с нас. Ще ме снимате ли под него?”

Полша бе осъдена от Европейския съд по човешките права след забраната за парада във Варшава през 2005 г. от кмета, Лех Качжински, настоящ президент и брат на бившия такъв, Ярослав Качжински, който в началото на 2007 г. внесе предложение за налагане на цензура над всякакви дискусии по въпросите на хомосексуалността в училищата и други академични институции.

Качжински, който е консервативен католик, забрани парада през 2004 и 2005 г., но през 2006 и 2007 събитието се състоя, въпреки настояванията за забрана от страна на консервативни католически и крайно десни групи.

Източник: AFP и ukgaynews.org.uk

Паралелно с парада във Варшава такъв бе организиран и в гръцката столица, Атина. В него участие взе и една от вече четирите бракосъчетани от кмета на о-в Тилос двойки. Десетки бяха представителите на крайно десни организации, които се опитаха да осуетят събитието, но полицията се намеси.

Най-спорен бе парада в Рим, където кмета обяви, че това е „акт на сексуален ексхибиционизъм”. Въпросът с равноправието на гей малцинствата в страната е особено разклатен, откакто на власт е консервативната коалиция на Силвио Берлускони, която засвидетелства тесни връзки с Ватикана.

Източник: RadioNetherlands.nl

Палермо - новый побратим Самары

В четверг глава города Виктор Тархов вручил консульскому представителю Италии в Самаре Джангвидо Бреддо официальное письмо-подтверждение МИДа России о присвоении ему звания Почетного консула Итальянской республики в городе Самаре. Наш город третий в России, наряду с Москвой и Санкт-Петербургом, где существует консульский отдел Республики Италия. В Самаре представительство работает уже 11 лет. Оно оказывает содействие в выдаче виз и участвует во многих культурных проектах. <...> Новый статус расширяет круг обязанностей и возможностей консула. Предполагается, что сотрудничество будет активно развиваться и в сфере инвестиций. <...>

Ещё одна хорошая новость, которая была озвучена на встрече, — в ближайшее время у Самары появится новый город-побратим. Им станет крупнейший центр Сицилии Палермо. Обоюдное желание у мэрий городов есть, впереди - процедура официального оформления. В продолжение темы Виктор Тархов пригласил официальную делегацию во главе с мэром Палермо посетить столицу губернии в конце мая, когда в Самаре будут праздновать День города.

Выбор нового города-побратима представляется мне одновременно странным, курьёзным и прагматичным. Странно, что выбран хоть и крупный, но город на самом Юге Италии. Для Палермо больше подошёл бы какой-нибудь Краснодар или Ростов-на-Дону. Самаре как-то ближе Турин или Милан. Но это, так сказать, мои субъективные представления.

Курьёзен выбор потому, что очень метко прослеживается связь на криминальном уровне. Сицилия - родина итальянской мафии. Самара (наряду с Тольятти) - один из криминальных центров России. И там и здесь власть иногда тоже оказывается замешана в скандалы криминального характера. На этом уровне выбор странным уже не представляется.

Наконец, прагматичность заключается в том, что с лета этого года итальянская компания Wind Jet открывает рейсы из Самары в Форли, а оттуда в Палермо и Катанию (оба на Сицилии). Хотя, почему бы тогда не выбрать Форли? Не случайно ли новым побратимом выбран город. с которым будет (пускай и не совсем прямое) авиасообщение.

А вообще-то, что нам от этих побратимов? От Стара-Загоры остались улица, кинотеатр, магазин. От Штутгарта иногда приезжают делегации и помогают одной из детских больниц. От Сент-Луиса ничего нет, кроме нескольких взаимных визитов. Зато от Чжэньчжоу (или Чженьчжоу) нам привалило счастье в виде автобусов "Ютонг". Выгода от побратимства с Самарой для иностранцев ещё менее очевидна. Они всё больше тратяться на всякие визиты, приёмы самарских мэров и подмэрков, благотворительность и представительские расходы.

Последните два факта са крайно забележителни, тъй като шведите са по всички мерки и теглилки едно от най-прогресивните общества, докато иранците - не чак толкова. За какво става дума според вас: сексизъм, култура или просто жени, които не обичат да смятат?

Энрико Кано родился в городе Комо (Италия) в 1965 году. Профессиональную деятельность начал в 1990. Сделав имя на рекламной фотографии, позднее он переключился  на архитектуру. Начиная с 1999 преподает фотографию в Университете Промдизайна в Милане.

Тук ще споделя какво знам за отборите в нашата група.
Ще пиша за отборите от най-слабия към най-силния.

Черна Гора. Нова стара държава. Погълната от Югославия
(или както там й е било името в годините)- Черна Гора извоюва
своята независимост
чрез референдум през лятото на 2006-та година. На спорт клубовете са по-стари от самата Черна гора, но първенството и националните гарнитури са чисто нови. Уникалното е, че първите мачове изобщо на младежите и на А-отбора са победни. Унгария пада с 2-1 от мъжете, а младежите... сразиха наш`те с толкова, и то насред армията. Този отбор според мен бързо ще се добута до четвърта урна, и дано и трета да стигне. Те са почти като нас, и се надявам скоро да дойдат и във втора урна. Заслужават го, не са шега работа.

Грузия- футбола с тях обикновено е много труден.
Обикновено и на клубно ниво ги
биеме, но пак трудно. Трябва концентрация, за да не си тръгват националите от
Тбилиси посърнали от пореден неуспех срещу слабак. За тях единствено съм чувал определението "хитри" на футбол. Само това.

Кипър- мачовете с Омония на ЦСКА бяха същински войни.
Отборът им играе добре,
но само на моменти. В началото на мачовете, и когато успяват да отмъкнат някой гол
срещу по-силни от тях.

ЕЙРЕ- Роби Кийн, вратаря Гивън, Айрланд от Сити, Алан Реид- лица, познати ни от Висшата лига на Англия.
Тях ги съпътства нашия лош късмет, имат шансове,
но все се излагат някъде. Като играхме с тях, Божинов вкара първия си гол за националния отбор. Трябва да сме много внимателни, но са преодолим съперник.

Италия. Световния шампион. Да се надяваме на поне 1 точица,
но и тя ще дойде трудно.
Ако не ни размажат и в двата мача.
Баражите не са за нас, затова ни трябва чудо. Успех на нашите.