Светлина, радост, зелена трева

и шарена дъга

в един парк, за който не бях чувала досега!

Голямо благодаря, Светлина, че ме покани на рождения ден на блогчето си!

Както видя, имам някои проблеми с вълнението, но пък не искам да си спестявам вълнения заради тях! Особено хубави вълнения.

Тук са и другите снимки от събитието

Радвам се, че се запознахме на живо. А на тези, които не знаят, ще кажа, че Светлина наистина е светлина (не че съм се съмнявала в това). Яна пък е една зряла жена с прекрасна усмивка. И двете са сърдечни и топли. Въобще не съм се излъгала в тях! Липсваха ми само Деничеро и Жени.

Радвам се също, че се запознах с Калин и Габи от Човешката библиотека. Точно такива са, каквито си ги представях - в най-добрия смисъл. Почитателка съм им заради нещата, които правят. Искрено се надявам някой ден да имам средства, възможности и сили да им помагам истински.

Благодаря ти, Светлина и за това, че ни срещна на живо. По друг повод можеше и да не се престраша. Живея някак си по-изолирано, въпреки че знам, сигурна съм, че нищо не може да замени живото общуване и за пореден път се убедих.

И ми е малко тъжно, че всичките ми приятели са толкова заети и толкова далеч от мен. (batpep, нали искаше да пиша за истинските неща!)

По въпроса, който не можахме много да обсъдим на полянката - как да се казва блогчето ти - предлагам то да се казва Дъга, нищо че е момченце. Може да се казва и Дарко - по асоциация със старото списание „Дъга". Освен това, като малка, познавах едно момченце от Сърбия, което се казваше Дарко. Веднъж той и брат му и сестра ми и аз си сравнявахме азбуките - сръбската и българската. Те казаха, че нашата е много „разбацана". Ние се обидихме и им отвърнахме, че тяхната е „разбацана". Ако някой е чувал сръбската азбука, ще разбере защо сме провели този спор.

П.П. Забравих да добавя най-горе и "озеленени панталони". Такива неща обаче могат само да ме радват :D

В един човек живеели две същества - едното - чисто, самородно и наивно, а другото - учено, сърдито, сприхаво. Наричал ги той Първото и Второто. Те постоянно се карали по между си и техните кавги съсипвали живота на човека. Не можел да реши той кое от тях му е нужно повече, за да го полива и отглежда, а другото да остави да загине без грижи - като семе, хвърлено в пустиня. Но те двете и без неговата намеса си живеели добре, нищо че ту Първото, ту Второто било отгоре.

Случило се така, че веднъж човекът седнал на брега на дълбока и буйна река. Загледал се той в нея - как кипи и се пени. Заслушал се - как бушува, как грохотно се разбиват вълните ú в отсрещната стена. Тогава в него се обадило Първото:

- Велика сила е това, нищо не може да я отклони от пътя ú.

А Второто побързало да каже:

- Глупости, човекът може да премества реки, стига да поиска. Колко реки е отклонил той! Колко корита е пресушил и е построил върху тях къщите си!

Първото този път замълчало. Второто се усетило по-силно и продължило да поучава:

- Човекът може да направи всичко, каквото поиска. Никоя река няма да му се опре на пътя. Той мисли и знае, а реката е нищо - тя ще тече, на където ú заповяда.

- Има стихии по-силни от човека - опитало да се защити Първото.

Докато ги слушал човекът, разсеял се, една вълна го помела и заблъскала в острите камъни. Уплашило се Второто, приготвило се да мре, а Първото се заинатило да живее. То накарало човека да впрегне всичките си сили и да се пребори с буйната вода. Вкопчил се той в едно коренище, спасил се и оттогава престанал да се гордее с учеността си. Преместил се да живее до реката, ставал сутрин и поглеждал всеки ден нейните води, за да му напомнят кой е всъщност.