Ние не можем да съдим никого, защото не можем да се поставим на неговото място и да видим света през неговите очи (поглед). Можем да опитаме, но не и напълно да се поставим на негово място. Представяте ли си някой да ви съди, защото сте го погледнали накриво! Всеки гледа на света по различен начин, някои го виждат хубав, други лош. Някои виждат в едно нещо красота, други грозота. Светът е абсолютно еднакъв за всички, но всеки го вижда по различен начин, чрез своето отношение към нещата (света). Светът се променя, но винаги за всички той е еднакъв - но хората го виждат по различен начин, поради различните отношения, които всеки човек има към нещата (света). Всеки вижда света през своята карта на реалността. Именно карта, тъй като тя описва заобикалящият ни свят и може би в известна степен нашето минало.

Човек трябва да погледне вътре в себе си.

Хората, предметите и всичко останало, са като огледала.
Пример - Виждате един бизнесмен с много пари. Какво може да направи той за вас - да ви даде пари, работа и/или нещо друго. Една жена може да го получи нещо от него като го изчука. Може да са пари, подаръци, работа и/или друго. Ако видите една хубава жена/момиче – какво може да ви даде тя? Любов, секс, другите да ви видят с такава хубавица като нея. Ако вие сте от ЦСКА да кажем и видите група скинове на Левски добре почерпили се, какво ще видите? Ще видите опасност, вероятно бой, може да се уплашите и т.н. Но ако ги види техен приятел скин на Левски, може да попеят по улиците песни за отбора . Всеки вижда света, чрез отношението, което има към него. Оглеждайки се у другите хора, ние виждаме това, което те биха могли да ни направят или да не ни направят. У тях виждаме отражение на собствените си нужди, желания и страхове. Виждаме възможности за секс, любов, пари, работа, бой, смърт, изнасилване, купон, приятелство, грижа, разбиране, изслушване, сигурност, подчинение и т.н.

Човек трябва да започне да мисли повече за това, което може да даде на себе си и останалите, отколкото за това, което може да вземе от останалите. Когато ние се оглеждаме в света около нас и започнем да взимаме това, което искаме – тогава ние се обвързваме с това нещо. Независимо дали са пари, жени, мъже, работа, любов, секс, власт, престиж, известност и т.н. Ние ставаме зависими от това нещо, поради обвързаността си с него. Например – цигари, алкохол, наркотици, хора и др.

Когато това нещо изчезне или се промени и ние вече не можем да си набавяме, нещото задоволяващо нашите нужди и желания или изчезне това, от което се страхуваме - то и нашата обвързаност с това нещо изчезва или се променя.

Може да греша, но нима съм единственият не имунизиран да греши, да се само заблуждава, полудява, побърква и т.н.?

Политиката, връзките, религиите или просто Целите. Често те са или невъзможни или нереални, или просто измислени. Но това не пречи на милиони хора да вярват в тях, да творят живота си спрямо тях. Да са щастливи, тъжни, безразлични и изобщо хора, въпреки, а може би и благодарение на тези лъжи.

Но мисля, че най-големите лъжи са точно тези три. Повтаряни, натрапвани от обществото и пак.... лъжи. Защото и хиляда пъти да повториш една лъжа, то не я прави истина. Просто си остава популярна лъжа. Освен ако не си политик или монарх, или идеолог. Тогава може и да хване дикиш. Но в самата си същност. Лъжата. Си остава. Лъжа.

1. Всичко ще се оправи.
2. Парите купуват всичко.
3. Времето лекува.

Въпросът е... след като не можем без лъжи, защо толкова често повтаряме, че мразим лъжите. Кое мразим? Лъжите? Да разбираме, че лъжем/че ни лъжат? Или е нещо друго?