Най-трудно е да пишеш срещу самия себе си, аз като мюсюлманин страдам от това, което чета,виждам,гледам около себе си.Постоянните критике срещу религията ми в частност и арабския свят в цялост.А кога най-много боли? Точно когато виждаш ,че самите "твои" хора не дават причина на критиците да не критикуват.

В днешно време по мое мнение исляма изживява своето модерно средновековие.Дали заради по-късното си създаване или по друга причина, днес той значително изостава от световните норми,възгледи и т.н. Разбира се аз мисля, че това като цялост се дължи на множество други фактори -ако започнем от характера на близкоизточната култура и завършим до политиката,водена от арабските правителства.Лично аз бих критикувал първо арабските лидери и след това някой друг външен враг.Те са извършили и продължават да вършат,макар да се осъзнават напоследък престъпления към собствения си народ:

1.Предадоха надеждите на пан-арабизма.

2.Предадоха идеите на исляма в неговата същност.

3.Продадоха интересите на държавите си на чужди сили.

4.Обричат своя народ на постоянни критики, на постоянно хулене.

5.Обричат народите си на невежество и бедност,при богати държави.

6.Използват религията за свои цели, без да се колебаят да налагат на населението,предвид невежеството му, чужди на исляма идеи.

7.Обрекоха палестинците, тук може би само Сирия плати кърваво за тях в няколкото войни с Израел.

Мога да изброявам още, но ще стане дълъг списък.За мое съжаление врагът трябва да се търси първо в арабските държави и след това отвън.Всъщност кръгът е много затворен вече:

Западни правителства-арабски лидери-западни правителства/Израел

Доста смущаващо изглежда тази закономерност.Интересите в района са толкова много, че не бих могъл да ги изброя,в кройна сметка алчността си е голяма работа.Заради единия петрол цял свят гледа изпълнения на добри актьори.

В цялата тази игра ислямът заема много удобно място в политиката.Чрез него могат да се контролират невежите маси, да се изпълняват цели.Бих казал ,че днес ислямът е в своя средновековен период, а миналото му е неговата Античност.Сами ще видите причините да го кажа, ако разгледате историята на Близкия изток в последните 1400 г.Днес я няма изтънчеността на арабските поети, смелостта нав воините, влиянието на арабската жена.Днес сякаш това общество е заспало своя вековен сън, от който трябва да се пропуди.

Опит за такова пробуждане е идеологията на пан-арабизма, чиито основател е президентът на Египет Насер.За съжаление подобна идеология е прекалено недоходоносна и противоречи на интересите.Ето защо в края на 60-те години на XX век някои правителства от Запад решиха,че трябва да спрат това пробуждане на ценностите, изгубени след нахлуването на османците.Рожба на този стремеж за стопиране е ислямизма.той се появява точно в противотежест на пан-арабизма и в крайна сметка засега побеждава.Инициатор на ислямизма е Франция, която всъщност най-много страда днес от това си "дете".Алжир е много удобен за проникването на това течение, тъй като населението ненавижда французите.Един вид Франция действа срещу самата себе си, само за да може да се спре настъплението на пан-арабизма.В крайна сметка Насер умира,а с тази смърт се отварят вратите за ислямизма.

Като идеология ислямизма си е точно политическа доктрина.На първо време той е в пълен разрез с нормите на Корана и исляма.Насилието няма място в Корана, а ислямистите се усланят единсвено на него.Жаждата за власт също е в противостоене с исляма, където се говори за скромност на желанията.Всеки водач на ислямисти иска малко или много властническия стол в своята държава.Едно пълно лицемерие към собствените му хора.За съжаление жертви на ислямизма са точно невежите хора и хората, които имат причин да мразят.

В крайна сметка правителствата в Париж,Лондон и Вашингтон подкрепят това безумие.Днес те плащат за това.Единственото хубаво нещо за мен е ,че в арабските държави идеите на пан-арабизма не са умрели и много интелектуалци вече открито критикуват наложения режим в арабските държави.Най-учудващото е,че все по-малко критици биват вкарвани в затворите.Пример е сирия,където се появиха три филма хулещи властта.В Египет на Мубарак също започват обновителни процеси.За съжаление ще отнеме време.Надявам се да продължава така и лицето на исляма да се избистри и аз с гордост да кажа, че съм носител на тази религия.

Сега остава единствено арабските държави да поправят някои неща:

1.Да въстановят Арабската лига, която понесе загуби .

2.Да се установи що-годе единно мнение по отношение на външната политика.

3.Въпросът с Израел да се реши,чрез договорки-което не ми се вярва.

4.Да започнат инициативи,в които да се покаже,че ислямизмат действа срещу самият ислям.В крайна сметка самите арабски държави,населението и правителството страдат от този бич.Напоследък има много изложби дори в България, нека продължават.

5.да се ограничи корупцията па етажите на властта.

Тези процеси започнаха и то именно от новото поколение,към което принадлежа и аз.В крайна сметка всички знаем максимата,че нищо ,което е изкуствено или наложено със сила не оцелява дълго. Много мои приятели в Египет,Ливан,Сирия,Йордания вярват в доброто бъдеще.Аз също вярвам,че ще дойде момента,в който нападките ще спрат и все пак ще се види истинското лице на нашата религия и културата на Арабия.

Реших на рождения си ден днес да се запитам този въпрос - в крайна сметка какво го интересува Запада, дали Фатма носи забрадка? Разбира се това е въпрос с множество значения.Той включва и други мои въпроси от типа на - Защо е важно да се бърка запада навсякъде?Защо не си гледат своите проблеми?защо се бъркат в проблеми между евреи и араби,след като това е само между тях,и ако не бяха се бъркали с политиката си, примерно Франция, проблемът щеше да е локален.Питам се и защо ,аджеба, никой не прочете малко по въпроса и после да дава мнение.Най-ме е страх от обидени хора,както казва Никита Михалков.А хората, които постоянно хулят и т.н. май са обидени, но на кой- не знам.

И да се върна на въпроса за забрадката, че този въпрос вълнува едва ли не западняците повече от самата арабка.Първо знаете ли какво е забрадката?Разбирате ли символа й? Знаете ли кога се появява?Чели ли сте какво изобщо пише в Корана по въпроса? И кога ще престанете да четете книги ,като "Не без дъщеря ми!" ?

Предлагам първо да отидете в библиотеката и след това да спорим на тези въпроси.Защото ориенталската култура и в частност ислямо-арабската е много различна,много чужда на останалия свят и ако не си с такъв произход едва ли ще я разбереш.

Чудно ми е как някой , който живее на 3 000 км от най-близката мюсюлманска страна живо и много ожесточено критикува, интересува се дали жената там е еди каква си...Наистина ми е чудно.Нека подобни хора знаят, че в голямата си част жените в Близкия изток носят забрадки по своя воля, а мъжа им няма да им каже нищо по простата причина, че е под чехъл отвсякъде.Нещата в голямата си част не са такива,каквито се представят, и изрази от типа "Ами аз така съм чувал" говорят за липса на лично мнение и главно са...смешни.

Държавната агенция за развитие на добродетелите и превенция на пороците е действала по сигнал. Хомосексуалността е незаконна в Саудитска Арабия, като забранена от шариата, ислямското религиозно законодателство.

Правораздаването в страната не се основава на граждански кодекс. То до голяма степен се ръководи от кралските декрети и от сунитските съдии и клерици. В последно време се правят някакви опити за кодификация, дори превод на законова уредба. В страната съществува силна цензура. Забранено е споделянето на всякакви теми, които са обидни за кралското семейство, исляма или уахабизма. Това включва вестници, списания, комикси, реклами, филми, телевизионни предавания, книги, Интернет сайтове и софтуер, продавани на територията на кралството. Забранено е и внасянето на подобни, дори с цел лична употреба. Забранени са извънбрачните полови взаимоотношения.

Обичайното наказание за хомосексуалност в страната е затвор и публично бичуване, а максималното — смърт.

В един от последните известни случаи на арестувани мъже за „содомия” подсъдимите получили присъда от 7 000 удара с камшик. Активистът за човешки права Питър Тачел коментира, че „7 000 удара с камшик са наказание, изчислено така, че да предизвика максимално и продължително страдание.”

„Саудитските власти, коментира още Тачел, са виновни за задържане, изтезаване и публично обезглавяване без съд на жени, уличени в извънбрачен полов контакт. Търговските сдружения, политическите партии и всички религии, различни от исляма, са забранени. Това е теократична полицейска държава, подкрепяна от американското и британското правителство.”

Източник: Pinknews.co.uk

Пан-арабските цветове са черно,червено,бяло и зелено и намират своето модерно приложение в знамето на арабската революция.Първите три цвята се появяват в знамената на Египет и Йемен.Заедно със зеления цвят, те присъстват в знамената на Ирак,Йордания,Кувейт,Палестина,Сомалия,Судан,Сирия,Обединени арабски емирства и Западна Сахара.

Вярва се, че всеки един от пан-арабските цветове е свързан по някакъв начин с арабските династии или историческите епохи в арабската история.Черното например е бил цветът на Пророк Мухаммад (с.а.с), бялото за кратко време е било използвано от Умаядите, за да напомня за победата им при Бадр, зеленото е цветът на Фатимидите в Египет и тяхната връзка с Али бин Аби Талиб, а червеното било използвано главно от владетелите на Северна Африка и Андалусия.

Други арабски държави обаче не използват пан-арабските цветове.Пример за това са Алжир,Тунис ,Мароко и Ливан, които използват обаче поне един от тези цветове или комбинация от някои от тях.

Знамена с пан-арабските цветове

Ахуаз(в Иран)	Египет	Ирак	Йордания
Кувейт	Палестина	Сомалия	Судан
Сирия	ОАЕ	Западна Сахара	Йемен

Докато за мен виси със страшна сила въпросът какво ще се случи с икономиката на България благодарение на популярните нагласи по отношение на образованието, бизнеса и политиката, изглежда, че за повечето хора наоколо страшният въпрос е друг – дали ислямът ще ни завладее в популярния стил на “турското робство”.

Макар да ми изглежда, че се заражда някаква нова противопоставеност християнство-ислям в световен мащаб, засега не мога да преценя добре. Ето защо се ограничавам до това, което виждам в нашата страна - в малкия свят на работата, блога и разговорите с мои съграждани.

Преди три години, когато забелязах съществуването на “Атака” и с наближаването на парламентарните избори, започна да изглежда все по-реалистично влизането й в парламента, с един приятел започнахме да ровим в Интернет и да гледаме “Скат”. Оказа се, че сме живяли в балон. Открихме твърде много организации от всякакъв вид, които споделят неонацистки ( често в коктейл с хомофобски, анти-европейски, анти-каквото-се-сетиш) настроения. Някои от тях се подвизават като квази-военни организации. Предполагам, че разполагат и с оръжие.

По “Скат” преди изборите през 2005 видяхме филмчета, които ме навяха на мисълта, че ако Хитлер правеше кампанията си в същата година, щеше да избере същия стил. Или нашите бяха избрали стилистиката на хитлеристката пропаганда.

Когато разпитах учениците си, се оказа, че повечето им съученици и родители са почитатели на Атака. Стоян ми показва клипове и форуми, в които деца в предгимназиална и ранна гимназиална възраст доста активно разискват физическото унищожение на различни от българския етнос.

В този дух, не би било учудващо, ако тези срещу които са насочени тези действия реагират ... по подобен начин. Не всички, разбира се, но да речем тези, които твърде много им приличат. Нещо като воини на Тангра, но в ислямски вариант, да речем. Когато вървя по улиците на Хасково, виждам твърде подобни младежи, с твърде подобни стремежи. Ако едните мразят другите за това че говорят помежду си на турски, ето ти повод всички да покажат мъжествеността си. За сбивания на етническа основа без значими поводи съм чувала вече. На турчетата им писна да ги смятат за хора втора ръка и решиха да демонстрират самочувствие. Това, разбира се, възмути българчетата.

По-възрастните българи пък говорят ( а по-младите попиват) за това как турците ще ни завладеят като инвестират в България, купуват имоти, създават бизнес, влизат в местната и централната власт. Всъщност повечето хора които никога не са пробвали да правят бизнес гледат с подозрение на тези, които се захващат с това. По принцип. Но когато въпросните са турци, тогава нещата изглеждат меко казано конспиративно.

Пристигащите от Турция автобуси по избори засилват конспиративните подозрения, но не и избирателната активност на българите, освен ако не се предприема отрицателен вот срещу издигнат от ДПС кандидат. Защо? Защото всички ЗНАЯТ, че всички политици са маскари и няма смисъл да се гласува. Всъщност, няма смисъл и да се учи, защото всички ЗНАЯТ, че няма да си намерят работа, но това е друга тема. Само ще напомня, че живея в стохиляден град, което значи не толкова малък за нашата страна; младите хора, с които общувам са от т.нар. елитни училища. С всичко това не казвам, че пристигането на автобусите не е организирано и пр. така че няма нужда да ми отваряте очите, че е.

Другата любима тема е ислямът. Той е известен като практика в някои мюсюлмански общности, но не и като учение. Образованите християни тук могат да разкажат за куп отвратителни неща, извършени от необразовани мюсюлмани, които вярват, че правят нещо в името на Аллах и точно тези разкази се възприемат като основа на религия, чиито книги никой не е чел, пък и да е чел, ги е разбрал буквално, както разбира и Библията. Тук не искам да водя спорове за исляма, така че ми спестете коментарите с проповеди или ги ограничете в линкове.

Българите имат няколко любими теми по отношение на турците. Не знам какви са любимите теми на турците, понеже малкото турци, с които контактувам по-скоро са загрижени за същите неща като мен – за лошото образование и по-скоро се препираме къде е по-лошо – дали в турските села или в градските български училища и т.н. Да, МАЛКОТО турци, с които общувам. А аз съм от малкото българи, които изобщо имат приятели турци. Досега никой познат турчин не ме е занимавал с нещата, за които говоря. Знам за проблемите около отглеждането на тютюна, знам за това, че децата не могат да научат добре български на село, знам за това, че родителите турци като цяло продължават да имат повече власт над децата си отколкото родителите българи, че на село децата бачкат здраво от малки, но виждам и че тези неща се променят. Особено в града.

Мисля, че имаме класическата ситуация на изкупителната жертва. Да, имаме проблеми. Лесно е изцяло да е виновен някой друг. Един от обичайните заподозрени са турците. И колкото по-малко общуваме с тях, толкова по-малко ги познаваме, толкова повече си въобразяваме, че са твърде различни от нас и можем да им приписваме всичко което ни хрумне – от нечистоплътност до ниска интелигентност най-малко.

Тези настроения не само се използват, но и съзнателно се подклаждат от демагозите. Не знам с какво ДПС омайва избирателите си, но виждам с какво ги омайва Атака.

Мисля, че е време образованите турци, на които не им е все едно какво се случва в страната да се замислят за ставащото с необразованите турци. По същият начин е време образованите българи да се замислят какво става с необразованите българи. Време е да направим нещо, за да не бъдем непознати, защото непознатият не е човек, а когато не е човек, няма проблем да го размажем като муха, особено когато сме убедени, че е отровна муха. Ето така започват гражданските войни. А в някои училищни дворове вече маршируват с униформи.

]]> http://stalik.wordpress.com/?p=182 Mon, 26 May 2008 17:33:00 +0000 Stalik http://stalik.wordpress.com/?p=182 Гей активисти реагираха остро на заплахата на президента на Гамбия Яйя Джаме, че ще започне да обезглавява хомосексуалните. На митинг миналата седмица той обяви, че дава срок от 24 часа на хомосексуалните да напуснат страната, обещавайки закони „по-стриктни от Иранските” и заяви, че ще отреже главата на всеки открит в Гамбия гей.

„Гамбия е страна на вярващи хора... греховни и неморални практики, като хомосексуалността, няма да бъдат толерирани,” отбеляза той.

Кери Джонсън от Международния съвет за правата на гейовете и лесбийките определи заплахите като позорни. „Това, което президента Джаме пропуска е, че има голямо гей малцинство в Гамбия и той няма право да ги гони по този начин.”

Няма нищо позорно в това, коментира в отговор президента, като посочва, че Гамбия е домакин на Африканската комисия по човешките права.

Джонсън заяви, че позицията на президента не е продиктувана от нищо друго, освен опит да превърне гей общността в жертвен козел заради множеството проблеми в държавата.

Британския гей активист Питър Тачел отбеляза, че кранчето от международни донори ще секне, ако Джаме изпълни заканата си. Същото ще се случи и с притока на туристи, което ще съсипе икономиката.

Както Гамбия, така и съседния Сенегал, където положението не е по-розово, са ислямски държави. Джаме се прочу миналата година с откриването на каша, която се яде и маже по тялото и — поне според изобретателя си — лекувала ХИВ и СПИН.

Източник: Angola Press

Което неволно ме кара да се замисля какво още трябва да бъде направено от мюсюлмани в името на исляма, за да се покръсти Лид в анти-ислям.

По този повод аз ще се спра на другата страна на въпроса - какво трябва да бъде направено, за да се откажа аз от своята ислямофобия.

За да стане това, мюсюлманите трябва да признаят правото на съществуване на:

- Израел;

- бившите мюсюлмани;

- критиците на исляма;

- будистите, хиндуистите, атеистите и всички други хора, които не принадлежат към никоя от Авраамовите религии;

- хомосексуалистите;

- клиторите.

Също така мюсюлманите трябва да признаят равни права на:

- немюсюлманите;

- жените.

Ще ми се да добавя още нещо за разделянето на религия от държава, за декриминализирането на храната, алкохола и секса... но да не бъдем максималисти.

Горният списък е от абсолютни искания, т.е. такива, по които според мен никой западняк не трябва да допуска отстъпка. Запазвам си правото да добавя нещо към списъка, ако се сетя.

Докато четях статиите за Папа Бенедикт в Newsweek, натрапливо мислех за Мергюл – почти натурална блондинка на не повече от 25, която слуша чалга, чете книги и би искала да роди няколко деца.

Веднъж, докато пътувахме за Кърджали и обсъждахме моята религиозност, тя каза, че най-много от всичко обича Аллах и винаги ще го обича – повече от най-близките си хора. Нямах чувството, че се шегува, но и не можех да я разбера. Днес, докато четях за Папа Бенедикт, разбрах и приех думите й като най-естественото нещо на света.

Въпреки че споделям възгледа, че религиозните чувства идват отвътре, съм напълно съгласна и с Бенедикт, че Бог е Истина с главно И, че съществува преди и извън хората и институциите, че истината е единствената власт и тя изисква подчинение.

Макар че в юношеството започнах да симпатизирам на Исус, какъвто го познавах от “Последното изкушение” на Казандзакис, “Майстора и Маргарита” на Булгаков и “Jesus Christ Superstar”, не мога да се самоопределя като християнка. Макар че много харесвам Аладин, Саладин, Насредин, Суфите и един от мюезините, купувам книги за исляма, не се самоопределям като мюсюлманка. Въпреки това, смятам, че Мергюл, папа Бенедикт и аз имаме предвид едно и също нещо.

По случай днешния празник – навършвам 37 – поздравявам всички с Възкресението, Пасха, Коч Байрама и Гергьовден, а на Мергюл пращам целувки.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Ако някои уязвими групи от населението, като например жените, биват притискани да се откажат от нещо, с което не пречат на никого, да ги подкрепим ли и по какъв начин, или да не се намесваме с аргумента, че уважаваме културните различия?

За момент си представям как пуритански настроени мюсюлмани се обединяват с Войни на Тангра и решават да се борят за традиционните семейни ценности. От жените се очаква да се омъжват девствени да въртят къщата и да вземат разрешение да се видят с приятелки на кафе (от приятелка туркиня знам, че живеещи в градска бг среда мюсюлманки плащат за операция, създаваща илюзията за непокътнатост на девствената ципа, а с Войните на Тангра можеш да се запознаеш лично).

Мислиш ли, че мъжете в тази страна биха могли да изградят етническа стабилност, обединявайки се около патриархалните ценности? Интересно какво могат да измислят жените. Или смяташ, че нашето общество е имунизирано срещу лудостта?

Ако те кефя, гласувай за мен тук

Съществува шиитски калям,като думата означава този метод на умозаключително изложение,който поставя средствата на диалектиката ,наследена от гръцките философи,в служба на религиозните понятия,представени от Корана и хадисите( преданията).
Човек с универсален гений (неговата билиография съдържа около осемдесет заглавия)- такъв,какъвто го допуска културата на епохата,Хауаджа Насир (Учителят Насир) е роден в Тус,в областта Хорасан ,на 18 февруари 1201г. ,и умира в Багдад на 26 януари 1274г. Младежките му години били изпълнени с приключения;той бил на служба при исмаилитските принцове в Кухесатан, което обяснява престоя му в укрепения замък Аламут и съставянето на един исмаилитски трактат,както ще споменем по-нататък. Положението било опасно,когато монголите завладели Аламут(1256г.) ,но Хауаджа Насир се измъкнал много умело дотам,че станал съветник на Хулагу хан и бивайки близо до него се застъпил за шиитите имамити и спестил на последните много ужаси при превземането на Багдад(1258г.). Именно той убедил монголския владетел да построи голямата обсерватория в Марага в Азърбайджан.
Насир бил математик и астроном - коментирал "Елементите" на Евклид,"Almageste" на Птолемей ,съставил трактат по въпросите на оптичната геометрия и физиология.В шиитската теология неговите главни произведения са "Освобождение на въпросите на вярата" , "Основите на въпросите на вярата" ," Глави" на персийски език.
Сред най-близките ученици и хора на Хауаджа Насир подобава да споменем Камалуддин Майсам Бахрани .На него дължим петнайсетина произведения, някои от които засягат проблемите на имамата на Имамитите на шиизма.Той е известен най-веч със своя двоен коментар върху сборника от разговори ,проповеди и писма на първия Имам -Али,озаглавен "Нахдж ал-балага".Майсам Бахрани бил един от тези шиитски мислители ,които обединяват калям,философията и мистиката(ирфан).Хайдар Амоли го поставя в числото на истинските философи,които са наследниците на пророците и не могат да се задоволят с екзотеричното знание.
Най-прочутият ученик на Хауаджа Насир бил несъмнено Аллама Хилли ,роден през 1250г. в Хилла и умира там през 1326г.Като Насир той бил съвременник на монголската вихрушка и играл подобна роля като тази на своя учител.Според свидетелството на шиитските историци,неговото влияние било решаващо по време на дискусиите,на които Олджайту поканил главите на различните религиозни изповедания;силата на неговите отговори повлияла така,че в този момент шиизмът бил признат за официална религия на Персия и могъл да излезе от нелегалност.
Джалалуддин Руми и мауллауиите

Името , което току-що беше изписано, е обаятелно сред всички, известно от дърго време на Запад като това на един от най-интересните персийскоезични поети-суфии.Джалалуддин Руми, когото на Запад наричат Мауляна , е роден в Средна Азия, в Балх , на 30 септември 1207г.Балх бил превзет от монголите през 1220г. Емиграцията на Бахауддин ( бащата на Руми) и семейството му на запад трябва да е станала малко преди това и е била част от общото отдръпване пред монголското нашествие.семейството е пребивавало в Дамаск,Мека , преди да се установи в Коня,Анадола.
През 1244-45г. в Коня пристигнал загадъчния човек, известен под името Шамс-е Табризи, младият и красив дервиш, който станал "свидетеля на съзерцанието", погълнал всеки миг от времето на Джалалуддин.последният счел за най-добре да му посвети своя голям "Диуан" или сборник с мистични поеми, тъй като го публикувал под собственото име на Шамс.Има известно съчинение на Руми - Маснауи-е Маулауи.То упреква философите за подчинението им на диалектиката и логиката, за неспособността им да видят духовните реалности.Когато оповестяват Земята,Огъня,Водата, те са безсилни да уловят смисъла на свръхсетивното.На тях са им необходими средства и доказателства.Или както Молла Садра ясно ще заяви ,езотеристът се чувства много по-близо до простодушния вярващ, от колкото до теолога-рационалист.А всички упреци, които Джалалуддин отправя към философите, Сухраварди ,вече почти е формулирал.Всичко,което в наши дни наричаме феноменология на символичните форми,метафизика на въображението и т.н., намира в "Маснауи" един неизчерпаем материал, лесно достъпен дори за неиранист, благодарение на пълния превод на Р.А.Николсон.
Джалалуддин Руми е оставил също произведения в проза (писма,проповеди,сборника Logia ,озаглавен "Фихи ма фихи", т.е. "Съдържа това, което съдържа"). Хусамуддин - синът му - наследил Мауляна до смъртта си през 1285-6 година.тогава синът на Джалалуддин Султан Уалад (умира през 1312-13г.) ,който отказал непосредственото наследяване ,станал шейха на братството на маулауиите.Той развил систематичната дейност за организиране и пропаганда, по примера на дядо си.С него започва дългата история на братството в Турция и извън нея.

Мястото за поклонение на Руми в Коня:

Азхар е не само джамия.Още от времето на създаването си Азхар бил посещаван от различни по интереси хора- не само религиозни.Освен ,като храм ,той бил и „школа”,една своеобразна библиотека ,носител на ислямската наука и знание, а тази роля се увеличила особено след падането на Багдад под обсадата на монголските нашественици.От този момент натам Азхар се превръща в среда за наука и място за студенти от целия ислямски свят.Ще се спра на исторически преглед ,за да покажа ролята на Азхар за нацията, учените и създаването на муджахедините.Трябва да се отбележи ,че дори в по-ново време Азхар изиграва ролята си,особено в съпротивата срещу французите и англичаните.

Създаване и строителство

Ал-Азхар е джамия и едновременно с това университет в Египет.За негов строител се смята Джаухар ал-Катиб ас-Саками ,който бил водач на армията на племето Аби Тамим Муат.Една година ,след като заюват Ал- Маср(Египет) Фатимидите обявяват Кайро за своя столица през 881г.,а юни месец 972г. Азхар бил отворен за свещенодействия и молитва. Джамията била построена на югозапад от гр.Кайро ,близо до големия дворец ,който съществувал тогава мужду кварталите Ад-Дейлан(от север) и Ат-Турк (от юг). Смята се ,че е имало надпис около вътрешната част на кубето от самия Ал-Саками ,но той е изчезнал и не може да се дакаже.Благоустройството на храма започва още по времето на Фатимидите ,които добавили много елементи.Един от първите владетели ,Ал–Азис Низар (976 – 996г.)превърнал Азхар в научен институт и построил приют за бедни ,който тогава поемал 35 души.Интересно е ,че при строежа майсторите влагат един много забележителен подход – гравират птици върху стените и кубето ,за да се предпази от гнезда на истински птици.Последователно джамията се обновява от Ал-Хаким би Амр Аллах ( 996-1020) и Ал-Амар (след 1125) ,когато били добавени множество дърворезби ,запазени до днес в Музея на арабското наследство в град Кайро.

Името на Азхар е напълно символично.Има теории ,че името идва това на светицата Аз-Захра ( това е псевдоним на Фатима – дъщерята на Пророка Мохаммад) .Не бива да се учудваме ,че става дума за светица – в шиизма е широко прието да има култ към светци ,а по времето на създаването на Ал-Азхар в Египет властват Фатимидите, чиято официална религия била шиитския ислям.Но положението за комплекса се променя при идването на власт на Аюбидите. Салах ад-Дин Аюби забранява с.нар. „хутба” – петъчната молитва – в Азхар.Минава повече от век ,когато джамията отново се ползва с благоволението на владетелите.Идвайки на власт крал Аз-Захар Бейбарс ,той разширява джамията и поущрява науката в нея.По-късно върнал правото на извършване на хутба в Азхар през 1266-7 г. След него много емири последват примера му и оттогава джамията станала изключително известна ,превръщайки се в институт ,посещаем от хора от цял свят.За славата му допринесли и монголите ,които превзели Багдад – след това Азхар получил изключително голямо внимание от страна на мюсюлманските владетели,виждайки в него спасение за ислямската наука.

Първата опасност за Азхар дошла през 1302-3 г. Тогава земята се разтърсила от голяма земетресение и от Азхар не останало почти нищо.Повечето постройки били сринати.Тогава през 1325г. емир Сухад започва строежът на новия Азхар.Той ангажирал със задачата счетоводителя си Мухаммад бин Хасан ал-Исарди.По-това време принцовете Тибрис и Акбага Абдулуахед започнали строежи на много училища две ,от които са изключително важни до днес – Тибрисианското училище построено през 1309-10 г. и Акбагарското училище издигнато през 1340г. Още от тогава те се слели с джамията и стават част от нея,като пристройки. Емир Сухад направил разширение на самата джамия ,като въвел определен човек,който да чете Корана,за който пристроил отделно помещение.Друго въведение била кухнята,

обслужваща бедното население на Кайро. Успоредно със строежите Сухад свиква и събор на факихите [1] от Ханафитите [2] .През 1397 г. пада минарето на джамията и султанът Баркук построил ново със собствени средства.Същият този султан стЬои цистерна за вода и канализация в самия комплекс.Един от най-големите строители на Азхар е Ат-Талаши Джаухар ал-Кантабаи ,който построил множество сгради за бедните и учащите се в комплекса.За тези строежи говори и един надпис ,а Ибн Ияс разказва, че „този светец” посещавал джамията тайно в марокански дрехи ,за да чуе мненията на хората за него.

Канд ал-Гури(1500–1516) – последният представител на мамелюците – построил минаре заедно с две кули.По времето на османското владичество султан Селим I Явуз често посещ0вал джамията и издава указ ,с к>йто специално внимание да се обърне на студентите и социално слабите.Също така създал специално мཏсགо, където незряшите да могат да отправят молитвите си, а самото място, известно ,като Ъгълът на слепите било построено от архитекта Осман Катхадар Каздоглъ .Трябва да се отбележи,че по време на арабското Възраждане и Мохаммад Али –Азхар нямал подкрепата на управляващите ,но в края на този период се полагат усилия за запазване на славата на заведението.

Частите на Ал-Азхар.Система на обучение

Според официалният справочник ,публикуван през 1851г. частите на Азхар били тридесет на брой и имената им съответствали на дадена част от ислямския свят.А по- точно :

1. Ал – Турк

2. Ал-Шуам

3. Ал-Курд

4. Ал-Магариба

5. Ал-Бухара

6. Ас-Сайда

7. Ал-Риафа

8. Ал- Бахааруа

9. Аш-Шейх ал – Бажури

10. Ибтегауийско училище

11. Ал-Фаласа

12. Аш-Шейх Суаейб

13. Ад-Данашира

14. Ибн Муамар

15. Тибрисианско училище

16. Аш-Шаркауи

17. Аш-Шабрахити

18. Ал-Хунуд

19. Ал-Багдадия

20. Ад-Деманхури

21. Ал-Башабиша

22. Ад-Дакарина

23. Дарфур

24. Ал-Йемения

25. Ал-Барабира

26. Ал-Джауа

27. Ал-Имара ал – Джадида(Мохаммад ал- Мугарбел)

28. Ал-Сюлеймания

29. Иса ефенди

30. Ал-Джабратия

Азхар разполага с огромен брой книги – богата библиотека,чиито томове са каталогизирани в 8000 сборника ,състоящи се от по 1000 папки.Общият брой на томовете е около 19 000 ,и този брой постоянно се увеличава,тъй като новите издания веднага постъпват и в тази библиотека.

Образователната система в Ал-Азхар има четири етапа( степени).Според закон N 10 от 1911 г. системата се дели така:

· Основно образование – продължава четири години ,където се учи фикх (ислямските закони,като общо понятие), еBика,таджуид (пеене на Корана),четене на Корана,таухид, съчинения ,синтаксис,граматика,калиграфия,история,география, математика, геометрия, увод в науките, здравеопазване и рисуване.

· Средно образование - продължава пет години и се изучава фикх, тафсир( тълкувания на Корана ) ,хадиси ( тълкуване от Пророка),

таухид, граматика ,синтаксис, реторика , съчинения ,езикознание , математика, химия,биология и др, логика, история ,география ,етика, народно възпитание.

· Висше образование – продължава четири години,като се провежда в три факултета:

1. Факултет по арабска филология- изучава се синтаксис,граматика,логика ,арабска литература,история преди исляма, история на ислямските нации, тафсир, хадис, съчинения и езикознание.

2. Факултет по шериата – изучава се тафсир,хадис,фикх, история на шериата ,сравнения между различните направления в исляма, арабски език и литература,красноречие и логика.

3. Факултет по принципите на религията – изучава се туихид,логика и диалектика, философия ,етика, тафсир,хадис ,арабски език и литература ,история на исляма,психология и красноречие.

Ал-Азхар има статут на отделна институция и неговата политика няма общо с държавната.Държавата не може да се меси в Азхар,а той си има свои закони и министри- в тези си елементи Азхар може да се сравни с Ватиканската държава,а Шейхът на Азхар има функциите на патриарха и папата.Азхар,както споменахме има свои закони,а те се приемат от Висшия съвет на Ал-Азхар .Той се създава още в началото ,но правата имащ сега ги придобива по закон 193 от началото на XX век,който дава право на създаване на съдебен съвет,който разглежда законите,следящи за обучението и администрацията в Азхар и останалите религиозни институти. В сегашния си вид Висшия съвет се състои от :

1. Шейх на джамията Ал-Азхар

2. Секретар на Ал - Азхар – има право да замества шейха.

3. Главен мюфтия на Египет

4. Тримата началници на факултетите на Ал-Азхар

5. Министър на правосъдието на Ал-Азхар

6. Вакви

7. Министър на просветата

8. Министър на финансиите

9. Двама от Съвета на духовниците ,които се приемат в съвета за две години с указ.

10. Двама от отдела за образованието ,които се приемат в съвета също за две години с указ.

[2] Има четири направления в сунитския ислям,които се различават единствено в изпълнението на обичаите – ханафити(най-разпространени) , хамбалити(Египет,Сирия) ,шафаити (Египет)и уахаби(Мароко, С࠰аудитска Арабия) .

Настъпващата ислямизация.Първо, което ще запитам, като мсюлманин,като човек,който спада към малцинствата, макар и наполовина - къде е тази ислямизация?Аз лично не съм я виждал, не е идвал никой при мен да ми проповядва радикален ислям.Въпреки това знам за такива случаи.Медиите се погрижиха и добре, че го направиха да видим къде отиват тези проповедници.Радвам се също така, че самото население там ги гони, те са им чужди, искат да ги настроят против съседите им.Няма да стане.Радикалният ислям е срам за мен, и за много други мюсюлмани.Това е рак,който един ден ще се изкорени.Заради такива хора , които се появяват по телевизията всички останали страдат.Но в България какво е положението? Аз мисля,че изкуствено се наслагва напрежение.

Хората там живеят заедно ,говоря за Родопите ,Шуменско и останалите райони с мюсюлманско население.Факт е, че там в голяма част са неграмотни, което води до другата добра възможност за радикалистите - пропаганда, промиване на мозъци и т.н. Но има и още един факт - тези проповедници нямат шанс сред местното население.Реалността го показва.Второто, което ще запитам е - как имат толкова изрядни документи? Отдавна стана ясно, че повечето проповедници на радикален ислям са неприети в собствените си страни, този вид ислям не е добре дошъл в много държави в Близкия изток, като уахабизма е отречен от ортодоксалния ислям,т.е. духовенството.Но тези хора имат изрядни документи, с които влизат в България.лично аз съм виждал ,че всичко е наред и да искаме,не може да ги спрем да не влизат.Това означава, че някой се грижи те да идват тук,а после самият той да ги гони.Мисля, че се сещаме кое е това име.Колкото и да е странно името на Доган тук ще се спомене, като минус за мюсюлманите в България.Изглежда играе двойна игра.

Безумие второ:

Отцепване на Източна България. Само като ми кажат това и вече ми става смешно, получавам стомашни контракции и падам на земята.Искам да попитам кой умен човек го е насадил това в хората и постоянно говорят как щяла да се отцепи половин България? Що за безумие? хора, моля ви се -мислете трезво.Стига параноя.това си е чиста манипулация - Източна България да се отцепи,да отиде в Турция и прочие и прочие.Първо Турция не иска това население, което живее по онези части на България.През 80-те години Живков предложи на Турция да вземе това население на своя територия, щом се чувстват турци.Какво направи Турция? Затвори границата.Не бива да ни очудва - населението е голямо, безработно и много хора са неграмотни.Те се занимават с тютюн, наивни и добри хар, които постоянно чуват за себе си неща,които не знаят че правят.Да приеме тези земи Турция означава да приеме няколконеща, сред които:

1.Население, които изисква постоянно нова работа, нови жилища и т.н.

2.Постоянни проблеми с другата част -българите,които съм сигурен ,че няма да оставят ей така нещата, ако стане нещо.(Поне се надявам)

На второ място - Анкара има два други, и много по-сериозни проблеми - Северен Кипър и Южна Турция, където кюрдите на Юджелан постоянно тормозят турските власти. При тези случаи се съмнявам Турция да има апетити още към български земи.Убеден съм , че определени хора, като каракачанов, Доган и прочие насаждат идкуствено напрежение,граничещо с параноя.Особено след отделянето на Косово тази тенденция се засили.Това ми изглежда по един начин - стремеж към получаване на внимание.Да, точно това - нашите политици все ги сърби да са в центъра на вниманието.Сега, като се разбра,че не струват и "за бъз" ,както казват старите хора -хайде да настроим хората, че видите ли-те ще се отделят, а ние не искаме това.Е на мен това ми прилича на една хубава игричка, където всички са си приятели ,а само ни разиграват.А това не ми харесва.Господин Доган е време да спре да говори от името на други, прекалено вече е явно, че доктрината му се пропуква.Други политици в България също нека спрат с глупостите , да погледнат върху раелните проблеми на България, а не фантастичните.Убеден съм, че сега няма да стане нищо, че хората в Родопите и Шуменско няма да искат да се отделят, а ако започне да става -то ще са ни виновни политиците, които се трудят по всякакъв начин това да стане.Засега обаче има нещо по-силно - традицията, която не търпи никоя религия, традицията да живееш заедно с другия.България няма да стане втора Сърбия или която и да е държава.Примирете се,политици.

Лейлута е млада американка от тунизийски произход. Нейният блог ми е един от любимите. Все още отказвам да говоря за него в минало време. Лейлута спря да пише миналото лято, вероятно поради оправдани страхове за безопасността си. Последният й пост е критика срещу тунизийския диктатор. Надявам се да не й се е случило нещо лошо. Утешавам се, че ако беше така, блогърите, които я познават лично, щяха да вдигнат шум.

Но да се върна на поста Any Volunteers?, към който препращах. Ето негов съкратен превод:

"Има ли доброволци?

...Няма нищо лошо в това да кажеш, че нещо е назадничаво, ако то е такова. Откакто се преселих тук (в Америка - М.М.), много пъти моят произход е давал повод за разговори за Близкия Изток. Понякога сме обсъждали какво става в Саудитска Арабия... Когато попитам събеседника си какво мисли за обезглавяванията, ампутациите, принудата жената да е изцяло покрита и придружена от мъж, забраната да шофира..., той обикновено отговаря: "Е, това е тяхната култура". Съжалявам, но тези порядки са назадничави, нарушават правата на жените и ние не трябва да се боим да го кажем. Както казва съпругът ми, всички преструвки за мултикултурализъм и политическа коректност ще рухнат, ако в стаята влезе ацтек и попита има ли доброволци да помогнат на слънцето да изгрее. И аз мисля така."

П.С. Няколко дни след като написах този пост, Лейлута се завърна!