Винаги съм твърдяла, че не съществува такова нещо като съдба. И ако съществува, аз бих я дефинирала като поредица от събития или липсата на такива в живота ни, която е пряко подчинена на нашите действия, и в никакъв случай като предначертана орис някаква си.  

И да, естествено, това което аз представляявам в момента е до някаква степен обусловено от това как, къде, кога, при кого съм се родила и израснала. Но до някаква степен. Останалото е в моите ръце. И би могло да бъде под мой контрол. Това, което не би могло, отдавам на някаква случайност. Късмет. Както искате го наречете. Но не и съдба, и нещо, което ми е било „писано”. 

Да убедиш хората, че нещо им е писано, е един добър начин да ги сплашиш, подчиниш и манипулираш. А в днешно време, и да им вземеш парите. J Това е политика. И бизнес. И съществува откакто съществуват и човешките общества.  

Идеята, че някой или нещо, отнякъде биха могли да направляват събитията, които евентуално  ще ни се случат, ми се струва крайно нереалистична. А това, че маса хора приемат съдбата за предначертана, ме кара на пук да отричам съществуването й още-по усърдно.  

Но.  

Но понякога си мисля, че все пак някой или нещо, отнякъде си правят странни майтапи с хората. 

Сещате ли се за the Marlboro man? Двама от тези Marlboro men (Уейн Макларън и Дейвид Маклийн), които убеждават целия свят колко е куул да пушиш, умират не от какво да е, а от рак на белия дроб. Ха! Все едно някой си казва „ооо, ще ми рекламираш продукти-убийци, я да ти дам да се разбереш!”. И му дава да се разбере. По-злобно, отколкото е необходимо.   

Сещате ли се за Майкъл Дж. Фокс, който, макар и съвсем на шега, се телепортира пред целия свят в миналото, с елегантна небрежност го промени и се завърна в едно далеч по-приятно от предишното настояще/бъдеще/? И който в недопустимо ранна възраст се разболява от някакъв шибан Паркинсон? Сякаш някой си казва: „ооо, ще ми бърникаш ти където не ти е работа, дори и само на филм? я да видиш сега...”. Отново, по-злобно, отколкото е необходимо.  

Сещате ли се за Кристофър Рийв, който макар и на шега се направи на Супермен пред  целия свят? След това обаче пада от кон и се оказва, че повече изобщо няма да може да се движи. Да, пак си представям как някой си мисли „ооо така ли бе, ще ми скачаш насам натам и ще се правиш на супер силен, к’во като е само филм, я да те видим колко си отворен?!” И го вижда, пак три пъти по-злобно, отколкото изобщо някой би могъл да заслужи. 

Има и много други такива случки, за които обаче аз не сещам в момента.  

Някаква случайност ли е това, или наистина има бог с много извратено чувство за хумор? И когато умра и го срещна, ще се смее ли той? Ммм?