- Защо и кога избра да се занимаваш с интернет?

Винаги съм се занимавал с медии. В момента най-адекватната форма на медиите е интернет и така. Иначе с "интернет" се занимавам отдавна, но е общо понятие, затова ще трябва да конкретизирате.

- Блогът ти е популярен заради теб или ти си популярен заради блога си?

Ако аз съм кокошка, значи блога е яйце, значи първото.

- Блоговете - помощник на свободата или нова технология...?

Няма "или". Технологията не пречи на свободата, нито обратното. Блогът е начин за свързване, комуникиране на идеи, нищо повече.

- Как мрежата променя свободата на словото в интернет - подсилва ли я или напротив, става по-лесна за моделиране?

Мрежата не е ли синоним на интернет? Иначе - допълва свободата на словото, както онлайн медиите допълват телевизия, печат, радио.

- Интернет медиите изместват традиционните защото са по-удобни или по-свободни?

Не ги изместват. Допълват ги. Радиото не е изчезнало като се е появила телевизията и т.н. Имаме 24 часа на ден, сутрин се гледа телевизия, в колата/транспорта - радио, през деня в офиса - интернет, вечер пак телевизия и т.н. Вижте пиковете на натоварване на сайтовете например.

- Има ли свобода на словото в България?

Да, но за момента не ти върши много работа и малцина се възползват.

* Заглавието е на редакцията :) Отговорите пък са без нейната намеса. Свобода на словото му викаме ние. Пак :)

Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ - българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).

Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация" Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).

В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.

Откъде идва мотивацията Ви да се занимавате с теми, свързани с комунизма?

- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.

Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?

- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.

Как успявахте да си извоювате достъп до информацията?

- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

- Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.

Христо Христов е гост на Дните на свободното слово в понеделник, 12 май в зала 65 на Ректората на СУ.

Председателят на Еврогрупата обаче заяви, че "икономиката в Европа се справя по-добре от американската", като отново подчерта, че еврото играе защитна роля.

"Европа устоява добре на този външен натиск и щеше да се справи по-лошо, ако не беше единната европейска валута. Тя ни защитава от външен натиск, от ужасното покачване на цените на петрола", обясни той. "Ако не беше еврото, цената на бензина щеше да бъде с 20-30% по-висока", подчерта Юнкер.

Писателят Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Завършил е пра­во и ет­но­ло­гия. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди "Бер­тел­сман" (1997) и Ада­лбер­т фон Ша­ми­со (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския панаир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007). В Бъл­га­рия, за пър­ви път след напуска­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Прави сериозни изследвания на българския преход и през 1999г. издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989“, която този месец излезе и у нас. На български език са още издадени книгите му „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. По последното заглавие беше направен филм, който бе представен за първи път този месец на „София филм фест“, където спечели две награди. В програмата на филмовия фестивал участва и документалния филм на Илия Троянов „Напред, но нека никога да не забравяме“, който разказва историята на забравените борци срещу комунизма в България. Филмът беше направен за втората немска национална телевизия ZDF и може да се гледа в Интернет тук.

Г-н Троянов, и в Германия и във Франция има почти 20-годишни периоди на голямо мълчание след Втората световна война. Почти 20 години след края на тоталитаризма, дойде ли времето и в България да се говори открито за престъпленията на комунизма – с филми и книги като Вашите?

Да, смятам, че не само в България, но и в цяла Източна Европа е дошло такова време. Прави ми впечатление, че последната година срещнах повече книги, филми и проекти, и повече хора се свързаха с мене - във връзка с разследване на тъкмо това минало, отколкото през 18-те години преди това. Очевидно в момента има нещо – дали течение, вълна, или нещо по-трайно, но интересът расте и все повече хора се занимават с това минало.

Наскоро тук излезе и книгага Ви „Кучешки времена. Революцията менте - 1989“. Защо чак сега се сетиха българските издатели, след като на немски книгата излезе през 1999 г.?

Да, това е едно от доказателствата за някаква промяна - днес е възможно книгата да излезе, а през 99-та не беше. Вие живеете тук и вие трябва да ми кажете, защо преди е било невъзможно. Но тогава направихме едно представяне в „Гьоте Институт“, имаше 300-400 души и някои от тях попитаха, защо книгата не излиза и на български. Тогава една жена стана и каза, че работи в издателство и смята, че ако някой публикува тази книга – няма много дълго да остане издател. Това беше преценката на човек, който работи в тази индустрия, не знам доколко е вярна, но очевидно никой нямаше смелостта да издаде книгата.

Но ако днес в литературата и киното имаме някакво критично разглеждане на миналото, то в държавния апарат изцяло преобладават кадри на стария режим – Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Пирински и т.н. Може ли така да се върви напред?

Винаги може реално да се върви напред, защото главният закон на властта е, че тя отстъпва, когато има съпротива. Властта е тогава всеобхватна, нахална и нагла, когато съпротивата е слаба. Нещата се променят, когато хората започват да осведомяват, да се организират, по най-скромни начини дори, когато започнат да пишат в Интернет например – там има възможности, които бяха неподозирани доскоро. Моят филм „Напред, но нека никога да не забравяме“ също можеше да се гледа на български първо в мрежата. Знаете какви страхотни трудности има китайското правителство в опитите си да цензурира Интернет. Това са развития, които дават голяма възможност. Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.

Дали обаче България сама може да се справи с наследството на комунизма, след като той не беше осъден в световен мащаб? Както съжалява Владимир Буковски, за комунизма нямаше Нюрнбергски процес...

Това е наистина голям проблем, който трудно ще се реши. В момента няма никаква политическа сила, която да поддъжа нещо като Нюрнбергските процеси. Даже преживяваме обратното явление в най-важната бивша комунистическа страна – Русия, където КГБ отново е на власт, съвсем просто казано. Виждате какво влияние има днес Русия заради суровините и как донякъде Западна Европа зависи от тях. Виждате какви игри играе Русия с Германия и Украйна...За това аз не виждам как там може да се стигне до някакво осъждане. Единствено може по линията на изкуството и науката, по линията на документалистиката - да се направи един медиен Нюрнбергски процес.

Да, но на ниво политика, не се ли опорочава донякъде европейската идея, когато страните от ЕС си партнират с фигури като Първанов и Станишев?

Да, но трябва да се каже, че не всички политици в Европейския съюз си партнират с такива хора. В Зелената партия и в консервативните партии има политици, които са в Европейския парламент и поддържат едно критично разглеждане на миналото. Един от главните проблеми е, че веднага след 89-та, Интернационалът прие Българската комунистическа партия, която вече се беше преименувала на БСП. Така по линия на старите кадри те започнаха да защитават бившия режим и попречиха на едно сериозно разглеждане на комунизма като престъпление срещу човечеството в Европейския парламент. Всички социалдемократи, с които съм говорил, реагират много нервно, когато някой ги попита за престъпленията на комунизма. Аз не разбирам това. Според мен те, ако искаха да защитят някаква идея на социалдемокрацията, би трябвало много рязко да се разграничат от комунистите. Това те не го правят и според мен е истинска мръсотия, но това е положението.

Все пак вярвате ли, че времето и възродения спомен за герои като тези от „Напред, но нека никога да не забравяме“, може да излекува българската нация след комунизма?

Фактът, че последните две години срещам много повече млади хора, които задават такива въпроси, показва, че има някакво движение. През 90-те години бях много по-отчаян. Всички хора, когато тогава срещах, ме питаха : „Какво се занимаваш с тези глупости, дай да видим днес как да оцелеем“. Тук двама, там двама, движенията винаги започват скромно. Трябва човек да съзнае, че комунизмът е една грамадна, грамадна машина, която е подтискала българската нация. За мен това е най-зверската система, която изобщо е съществувала в историята на човечеството. Тя очевидно е смазала духа на народа, да го кажем патетично. Дотолкова, че доста по-дълго ще трае едно събуждане, отколкото очаквахме. Но и за пръв път преживяваме нещо такова. В света няма исторически опит как след такъв ужасен тоталитаризъм да се възбуди отново един свободен и достоен дух.

Говорейки за нацията, тя в наши дни става все по-проблемно понятие. Според Вас каква трябва да е българската национална визия?

Главният проблем е, както много добре знаете, че българската нация със страхотна скорост намалява. От 89-та година насам младите хора масово напускат страната. В Германия, след успеха на последния ми роман, имах много литературни четения и абсолютно всеки път се запознавах с млади българи, които живеят там. Дават ми визитки, имат добри професии и позиции, много културно и интелигентно говорят с мен, но всеки път нашите срещи донякъде са израз на една трагедия - че толкова хора, никой не им знае точната бройка, са напуснали България. Това е съдба, която България дели със страни от Третия свят. Има много анекдоти, че в Западна Европа и САЩ има повече лекари африканци, отколкото в Африка. Това е проблем, за който никой до сега не е намерил решение, не знам и България как ще намери решение. Но не знам и дали това е толкова важно. Ако по някакъв начин българската нация или българската държава се влеят в една по-голяма регионална структура, това ще се окаже не толкова съществено. Не знам дали е толкова важна нацията, колкото нивото на свобода и социална справедливост.

Познавате добре Исляма. Българите христистияни трудно възприемат мюсюлманите у нас – турци и помаци, като част от българската нация. Има ли наистина културни и религиозни различия, които да пречат да се върви в една посока?

Точно обратното. В последната си книга „Confluence“ (б.р. сливане; книгата ще бъде издадена догодина и у нас от ИК „Сиела“), която написах с индийския колега Ранжит Хоскоте, се опитваме точно да подчертаем, че неща, които считаме за собствени, за типично европейски и християнски, често ако се проследят в миналото - ще намерят извора си някъде другаде. Примерно много неща, които днес ни се струват централни за европейската цивилизация, са дошли от арабския свят,. Това, което ни дели е винаги една картина на момента. Ако човек отиде малко назад или напред, ще се открият други разлики и прилики. Така че да се обръща много внимание върху тези разлики или да се твърди, както смятат фанатиците на хомогенния идентитет, че различията са непреодолими и вечни, е пълна лъжа и глупост. Точно обратното, мисля, че българите християни и българите мюсюлмани имат 90 процента взаимни ценности, интереси и манталитет и може би десет процента разлики.

За момента обаче имаме проблемна идентичност на много места – сред българските турци, сред помаците, сред македонците – част от които се смятат за българи, а други не. Защо на Балканите проблемът за идентичността е толкова взривоопасен?

Проблемите на идентичността са ми добре познати, писал съм за подобни неща и в Африка и в Индия. Когато тези проблеми се разгледат по-внимателно, се вижда, че те много често са инструментализирани и използвани от политиците. Има едно често внушаване, че националната идентичност е застрашена и това е един от най-силните инструменти на властта да отбие вниманието от съществените проблеми. Македония точно е много добър пример за създаване на фиктивни проблеми и решения. Много е лесно да се манипулира идентичността, тъй като тя като общо понятие е винаги една фикция. Точно това е проблемът, всеки от нас има една много интимна лична идентичност, която се определя от толкова много различни фактори, че едва ли ние тримата като българи делим една обща идентичност – освен, че сме хора, да кажем. Но всякакви по-общи идентичности трябва да се конструират и хората, които разполагат с възможност да ги конституират, имат по-голямо влияние и понякога нарочно създават проблеми.

Въпреки всички проблеми, за които си говорихме, когато сте на едно от многобройните си пътешествия и се сетите за България, каква е първата мисъл, която Ви идва на ум?

Човек винаги най-първо мисли за близките си и аз не правя изключение – когато мисля за България, първо мисля за моето семейство, за моите родители. Моето съзнание или това, което знам за България, предимно е създадено от родителите ми, защото от 71 г., когато избягахме - до 89-та г., аз не съм имал никакъв друг достъп до страната. На второ място са хората, които са ми близки тук и винаги разговаряме, когато идвам. Те до голяма степен определят как мисля за България. Когато обаче отидох през 1998 г. да живея в Индия, се чувствах много у дома. Индийците много се учудиха, те са свикнали когато идват европейци, да им е много чудно. Разбрах, че много неща, с които свързвам с България, ги има и там. В България има една маниакалност да се пишем европейци, сякаш само европейците са достойни хора. Подценява се факта, че ние имаме и ориенталски черти в културата си, в което няма нищо лошо. Даже много от нещата, които са ми симпатични в България, са ориенталски – както например много от чуждестранните гости на „София филм фест” споделиха, че има голяма разлика между западноевропейските и тукашния фестивал. Тук има много по-голяма близост с хората, интерес, любезност, сърдечност. Това са неща, които всеки познава от ориенталските страни, където я няма тази дръпнатост и дистанцираност на Запада.Не смятам, че ние трябва да се срамуваме, а напротив, трябва да кажем, че това е нашата сила – културата ни е смесица от европейски и ориенталски черти.

Значи все пак, болката, която комунизмът е причинил на Вашето семейство, не измества топлите чувства към България?

Не, то и не може. Дали искам, или не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетиката, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детските психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно. За това аз много критикувам някои българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах лична среща с него и той отказа да говори български, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добът от моя. Това е наистина абсурдно - да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си.

Интервюто излезе първо в "Електронен вестник" тук.

Аз кандидатствах за виза тип J1 и необходимите документите са:

1). Международен паспорт валиден най-малко за 6 месеца след датата обявена за завръщане в България - препоръчвам ви да си направите хубава снимка за паспорта, защото аз там приличам на албански патриот. Не че имах проблеми, но все пак

2). Копие от акт за раждане - това е лесно, само няколко стотинки за ксерокс

3). Валиден DS 2019 формуляр - него трябва да получите от компанията, за която ще работите. Моят пристигна сравнително бързо и не забравяйте да го прочетете (целия) и да напишете дата, да се подпишете и да напишете мястото, където сте подписали документа. Това трябва да е най-отдолу на първата страница.

4). Формуляр от спонсорската компания

5). Формуляр DS-156 със снимка - тук вече става интересно. Самия формуляр се попълва само и едиснтвено в електронен вариант (можете да го видите тук). Този формуляр е за неимигрантска виза и съдържа някои доста любопитни въпроси например дали имате роднини в САЩ, дали някога са ви арестували, дали някога са ви отказвали виза или са ви депортирали, в прав текст дали имате намерение да се занимавате с незаконна или терористична дейност по време на престоя си и дали имате някакви сериозни физически или ментални заболявания. След като го попълните трябва да го изпратите, като системата ще ви генерира индивидуален баркод. След това трябва да го разпечатате, като ви съвествам да ползвате лазерен принтер, защото начупен или размазан баркод може да ви създаде главоболия.

"Формулярът Ви трябва да има „чист и ясен” баркод. Молби за визи, чиито формуляр DS-156 имат „размазан/начупен” баркод НЯМА да бъдат обработени."

Пример за "чист и ясен баркод" и пример за "повреден баркод"

Този документ се състои общо от 3 странички и на него трябва да залепите снимката си. Снимката трябва да отговаря на доста строги изисквания.

"Снимката трябва да показва ясно цялото лице и да е направена в рамките на последните шест месеца. Кандидатът трябва да гледа право в камерата, не надолу или встрани, като лицето трябва да заема около 50% от снимката. Главата на кандидата, включително лицето и косата, трябва да се вижда от върха на косата до края на брадичката и от двете страни до очертанията на косата. За предпочитане е ушите да са открити. Основното изискване е снимката ясно да идентифицира кандидата.

Размерите на снимката трябва да са 50 на 50 мм., като главата трябва да е разположена в центъра. Главата (измерена от върха на косата до края на брадичката) трябва да е с размери между 25 и 35 мм., като нивото на очите трябва да бъде между 28 и 35 мм. от долния край на снимката. Снимките може да са черно-бели или цветни, но направени на бял или светъл фон. Снимки, които са направени на цветен, шарен или тъмен фон, няма да бъдат приемани. Кандидатите за неимигрантски визи трябва да представят 1 бр. снимка, прикрепена с телбод към формуляра за неимигрантска виза DS-156. Телбодът трябва да бъде поставен възможно най-далеч от лицето на кандидата.

1. Шапки и други покривала за глава се допускат само когато са свързани с религиозни вярвания, и дори тогава не трябва да покриват части от лицето на кандидата.
   
2. Не се приемат снимки със слънчеви очила или други атрибути, закриващи части от лицето, освен ако не са необходими по медицински причини (например превръзка на окото).
   
3. Снимки, на които кандидатите носят традиционна маска или воал, затрудняващи тяхната идентификация, са неприемливи.
   
4. Снимки на военни, летци или други лица, на които те са с шапки, са неприемливи.
   
5. Снимки, на които кандидатите носят национални или племенни костюми, шапки и покривала на главата, които не са религиозни по своята същност, са неприемливи.
   
6. Тъй като на всеки кандидати се издават индивидуален документ, от всеки кандидат се изисква отделна снимка. Не се приемат групови снимки."

6). Попълнен формуляр DS-157 - този формуляр трябва да си изтеглите от сайта на посолството и да имате Adobe Acrobat, за да го попълните (можете да го видите тук). Това е сравнително лесно освен, че недоумявах как да напиша името си с native alphabet/ кирилица след като не ми е известен софтуер, който може да отвори PDF файл и да го редактира на кирилица. Затова след като го попълните максимално пълно в електронен вариант и го разпечатате си напишете името с химикалка. Аз направих така и нямаше проблем. Изглежда идеята е всичко да е попълнено максимално четливо. Тук също срещаме въпроси тип случайно-да-сте-теросрист-ние-ви-имаме-довериае-но-да-попитаме-все-пак.

7). Попълнен формуляр DS-158 - сходен документ като предишния. Пак си пишем името (за не знам кой път вече), като трябва да внимавате с писането на датите - трябва да бъдат според американския стандарт (мм-дд-гггг). Лично на мен в изневиделица ми дойде, че трябва да се напишат имената и контактите на двама човека, които могат да потвърдят, че попълнената информация е вярна. То няма много проблем ако не се прави в последния момент ама аз нали съм си такъв... :]

8). Попълнен формуляр, с който оторизирате DHL да ви достави документите - много улеснява процедурата, защото няма да се налага да се връщате пак до посолството. Визата и паспорта не се доставят по никакъв друг начин освен чрез DHL. На самото интервю се попълва товарителница (напишете си някъде пощенския код на града, в който искате да ви доставят документите, защото аз доста мислих :] ). Изненадах се колко бързо стана всичко. След като в понеделник се явих на интервю в сряда получих SMS от DHL, че документите ми вече са в офиса им и мога да отида да си ги взема. Доставката е за ваша сметка и в повечето случаи струва около 5 лева, в моя случай 4 лева и 87 стотинки. :]

9). Студентска книжка

10). Уверение от учебното заведение, че сте студент редовно обучение за летен семестър

Освен да подготвите тези документи трябва да платите такса от 131 $ в някой от клоновете на Юнионбанк (жълтата бележка остава за вас и трябва да я носите на интервюто) и да си насрочите дата, на която ви е удобно да отидете да ви преслушат. Това също се прави по интернет и е много лесно от сайта на посолството. Можете да насрочите вашето интервю тук. За да го направите трябва вече да сте си разпечатали DS-156 в който освен баркода има и един номер. Въвеждате го на страницата и можете да видите свободните дати и часове. След като го изберете също трябва да разпечатате една страничка, която съдържа имената ви, дата, час и потвърждаващ код, с който можете да промените датата си ако по-късно си промените решението.

Аз отидох доста по-рано на самото интервю. Бях го насрочил за 9:00, а пристигнах около 8:15 и съответно охраната ми препоръча да отида да пия кафе някъде. Върнах се малко преди 9:00 и с останалите кандидатстващи изчакахме да ни пуснат. Първо на входа преглеждат документите. Аз бях сложил всеки документ в отделен джоб и заедно всичките в папка, а ме помолиха да ги извадя всички като вляза. После оставяте мобилните си телефони, колана и опасни метални предмети и минавате детектор на метал. Ако всичко е наред ви дават номерче за вещите и минавате нататък. Следва още една проверка на документите, дават ви товарителница, която трябва да попълните и после чакате, докато не чуете името си, за да дадете отпечатъци. След като и това мине успешно следва самото интервю. То трае само няколко минути като консула се интересува от това доколко знаете езика и може да се получи нормална комуникация, а също така и добрите ви намерения. След като ви подпишат документите трябва да дадете товарителницата и да скъсате половината от формуляра, с който оторизирате DHL да ви достави документите. Пожелават ви приятен престой с усмивка и ви казват, че до няколко дни ще си получите обратно документите и паспорта.

P.S. Ако не съм пропуснал нещо трябва е само това... :)

Та в общи линии по-долу ще прочетете едно интервю с човекът завършил магистратура по клинична психология и когнитивно-поведенческа психотерапия и същевременно Изпълнителен директор на Спиди нет АД, дадено ексклузивно за скромното ми блогче :)

S: Как стигнахте до идеята да създадете "Спиди нет"?

Имах компютърен клуб, реших да доставя интернет на някой клиенти в съседство. После видях, че това е истински бизнес с огромни възможности за растеж. Началото беше много трудно, трябва да се знае, че практически никой в БГ не знаеше какво е това мрежа и как се прави - всички се учат в движение. Самата идея е много проста - възможността да предоставяш подобна услуга е уникална, за мен лично свободния достъп до неограничените информационни ресурси на интернет е най-значимото социално събитие след края на комунизма. Чест е, че сме част от този процес.

S: Започвам с неприятните въпроси за да можем след това да минем към по-забавните =)
Въпросът, който доста дълго вълнуваше както нас потребителите, така и вас –доставчикът, (нас щото нямаше нет, вас защото трябваше да ни пуснете нета) е каква беше причината за ужасяващата интернет връзка по известна като 40-те дни похабени нерви / декември-януари/? Как можем да сме сигурни, че подобна ситуация няма да се повтори?

Сложно е :) Трябваше да подменим старото оборудване - цялата система - както на повечето колеги не беше професионална - някакви 20 годишни гурота са конфигурирали някакъв софтуер с някакъв хардуер да върши нещо с неясен капацитет и тн. Това нещо работеше, но създателят му беше практически неразделна част от него, при това цялата компания и всички вие зависехме от добрата воля на този младеж - дали не му се спи примерно в този момент и тн. Отдавна беше назряло решението да ревизираме системата и да я поставим на една професионална основа. Спряхме се на Cisco като вариант и на най-големия имплементатор за България - Ифелоус ООД. Изготвихме миграционен план, закупихме техниката (6 цифрена сума) и започнахме. Докато правехме това обаче още от 01 01 старата техника започна да създава проблеми, тоест част от дните бяха свързани с нея. Самата структура преди не беше измислена както трябва, имаше структура противоречаща на всички стандарти. Наложи се да я спрем и да преподредим всичко, практически започнахме отначало.

S: Все още част от потребителите, намиращи се в по-крайните точки на мрежата ви, се оплакват (оплакваме) от чести прекъсвания на връзката. Има ли конкретни срокове, в който можем да очакваме, проблемите да бъдат решени?

Ако става въпрос за Суха Река проекта е да се започне веднага след Хаджи Димитър – предполагам след около 2 месеца, в момента екипите работят в Западна София отделно сме наели подизпълнител за Хаджи Димитър. Когато колегите свършат в Запада ще дойдат да помагат при вас. Идеята е да го направим максимално бързо. Суха река е след Хаджи Димитър за нова подземна мрежа, защото в този квартал авариите са доста повече.

S: „Закопаването” на кабелите? Как върви процеса по „вкарването” на мрежата под земята. Кога и ние в Сухата Река можем да очакваме това така бленувано „състояние на кабелите” да ни сполети?

Част от отговора е в горния абзац :) Като процес Западна София е почти готова - работата е тежка и много трудоемка, все пак изграждаме мрежи, които мислим да използвате през следващите 5 години без промени.

S: Наскоро по разни интернет медии се спомена факта, че "Спиди Нет" са придобили мрежите на още два софийски интернет доставчика - "Релеф Нет" и "Ава компютърни продукти". Прави ли се нещо за модернизиране/адаптиране на мрежите на тези нови/стари доставчици към тези на "Спиди Нет" и въобще как върви този процес? Тоест каква е опасността „синдромът на 40те дни” да се появи и при тях (ако приемем, че тяхната мрежа е стара).

Няма да ги сполети – ще имат малко затруднения (винаги така се получава при промени) в рамките на не повече от 7 дни.

S: В този ред на мисли, как върви процесът по световно доминиране посредством интернет поне на Софийско ниво? Каква част от София покривате и колко абоната имате? Офиси?

Покриваме 24 квартала Около 6000 акаунта имаме, но практически зад нас стоят около 10000 абоната. В момента 10 офиса, два не са още описани в сайта.

S: Покритие извън София? Все пак ако искате да завладеете света, трябва първо да почнете с България? :)

Обсъждаме този въпрос в Борда на Директорите в момента не сме готови да излезем извън София, зависи много как ще се развиваме през следващите месеци.

S: "Спиди Нет" предлага и различни „бонуси” към стандартната услуга. До колкото ми е известно, в пакета се включва достъп до IPTV.bg, CS сървър... Какво можем да очакваме в бъдеще? Спомена се нещо за конфигуратор на ъплоуда/далнлоуда. Дигитална телевизия? Хвърлете малко светлина върху това какво да очакват абонатите ви.

Новото оборудване за контрол на трафика дава много възможности - до няколко седмици ще може да се използват изцяло гарантирани услуги за различните видове трафик Гейминга например - много геймъри биха били много доволни ако са сигурни, че по всяко време могат да имат гарантиран канал за любимата игра. Преговаряме за истинска ИП ТВ – това в момента всъщност е уеб телевизия. Искаме да предложим услуга със сетъп бокс има такава на пазара бокса ще е безплатен и като услуга ще се предлага само на новите ни подземни мрежи. Колегите обещаха до 3 месеца да предоставят и сетъп бокс за хай дефинишън тв – с качеството на картината и звука е по-високо от ДВД. Мисля, че ще сме от малкото мрежи, които могат да го предоставят на клиентите си, защото изисква 9 мбпс стриминг - новите ни мрежи ще се справят с лекота с тази тежка задача.

S: Като казах CS… Компютърни игри? Играете ли, какви :) Ако влезна на сървъра за CS има ли шанс да Ви срещна на бойното поле :)

Играех – всъщност май за това имах клуб :) Сега просто нямам време, харесвах ЦС, Ред Алерт и някой други. Има моменти в които много ми се играе, но на лаптопа мъка. Сега ме караш да се замисля, ще е приятно да отскоча до някой клуб и да поиграя.

S: Избеснели клиенти винаги се намират. Някоя по пикантна случка? Смъртни заплахи? :)

Хората с малки изключения не са трудни за овладяване, омразата понякога много ме изненадва - не бих се развълнувал толкова силно за нещо толкова обикновено като проблем с някаква комунална услуга - интернета е точно това. В последно време избягвам прекия контакт - никой никога не ме е потърсил за да ми каже колко много му харесва това което правя. Обикновено получавам много негативизъм и после с часове изпитвам вина и си мисля „Ето още един провал”.

S: „”Отношенията между нас и клиентите са Любовно -омразни” Май е бил прав :)Аз все още изпитвам само любов и понякога гняв и тревога.” Това е част от написаното от вас като коментар в един от постовете ми. Любовта е ясна, кажете за гнева и тревогата =) Какво ви разгневява и за какво се тревожите?

Гневя се на неразбирането всъщност ние се трудим 24/7 за клиента -напрежението е огромно - от нас се иска 100% услуга в 100% от времето. Самата мрежа изисква постоянен контрол и наблюдение. Рядко това се оценява, зад услугата стоят геройските усилия на стотина знайни и незнайни герои :)
Тревогата е свързана със скоростта на развитие и растеж – при големите скорости катастрофите са фатални, понякога си мисля, че съм направил нещо прекалено голямо за мен и се тревожа, че усилено работя за да го направя още по- голямо.:)

S: Какво е мнението на "Спиди Нет" , по адрес на култовата наредба № 40 ОТ 7 ЯНУАРИ 2008 Г. - Нямаше как да не попитам :)

Престараване на „компетентните органи” кавичките както искате ги разберете. Ние в момента имаме около 2 гб трафик в секунда сметнете колко неудобно големи сгради ще са ни нужни за да съхраняваме информацията за дейността на всеки клиент. За 6 месеца това са 31104000 гигабита в едната посока :) Освен това за сега върха на технологиите на Сиско може да анализира информационните канали само по съдържание, а не самото съдържание.

S: Мнението Ви за блогърите и блогосферата в БГ? =)

Оказа се, че голяма е вашата сила и влияние :) Свободата Санчо Свободата. Знеш ли какво значи Религия на латински - значи общуване :)

S: За тези който се чудят кой доставчик да изберат - Защо да изберем "Спиди Нет"?

Хиляди ни повериха пътя към свободата, равенството и знанието изберете тях не нас :)

---
Още веднъж искам да благодаря на Страхил Иванов за отделеното време и желанието за диалог, за мен беше удоволствие. От тук нататък - само нагоре ;)

Миналия месец Топ Блог също публикуваха интервю с мен в категория Блог каузи, за което много им благодаря - наистина оценявам жеста да помогнат да се разпостраняват идеите, които застъпвам.

Днес излезе интервюто ми в Аз - жената - електронно списание за жени. Искрени благодарности на екипа не само за интервюто, но и за интересното он-лайн списание, в което има за всеки по нещо!

Вижте видеото на:

Презентация на седмицата: Интервю за работа - съвет #1

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Най-силният шахматист на планетата за суеверието в спорта, бремето да си световен шампион и бъдещето на безсмъртната игра

(Playboy #45, декември 2005)

Едва ли има друг ръководител на национална медия освен моя милост в Playboy, който да познава Веско Топалов толкова отдавна. Мога спокойно да се фукам наляво и надясно, че съм играл няколко партии със световния шампион по шах още преди четвърт век. Тогава Веско беше 6-7 годишен, а аз - с 5-6 години по-голям от него. Имахме един и същ треньор - Димитър Синабов (обаятелна личност, изключително добър човек и педагог, който наистина знаеше как да те научи не само "да ги местиш", но и много други неща). Аз не бях от силните играчи, но все пак имах солидна подготовка, а и доста повече опит от Веско. Срещу него обаче нямах абсолютно никакъв шанс. Никога, нито за минута. В малкото партии, които сме играли заедно (в русенския шах-клуб много бързо стана ясно, че това момче трябва да се подготвя по специална програма при големи шахматисти, а не да си губи времето), просто не знаех на кой свят се намирам и откъде ми се струпват всички беди на главата.

Тогава за пръв и последен път осъзнах какво е да имаш насреща си гений в един спорт. Чувството е много особено - едновременно безпомощност, самосъжаление, но и възхищение към човека от другата страна на дъската. Нещо като близка среща от трети вид, както би казал Стивън Спилбърг.

Днес Топалов е най-силният шахматист на планетата. Световен шампион от Сан Луис, Аржентина (с 10 точки от 14 възможни, без нито една загуба), по-богат с 300 000 долара, както и притежател на космическия коефициент ЕЛО от над 2800 точки (толкова досега са имали само Каспаров и Крамник). След първата половина от шампионата, когато имаше 6 победи от 7 партии, временният му коефициент надминаваше 3157 - рекорд, непостиган от нито един играч в историята на този спорт.

1. Кое е най-хубавото и кое - най-лошото в това да си световен шампион по шахмат?

- Най-хубавото е когато виждаш радостта в очите на хората, а най-лошото, че нямаш свободно време.

2.Кой е най-нелепият слух, който си чувал за себе си?

- Че ще се женя за испанка и кум ще ми бъде Христо Стоичков.

3. Защо суеверието е толкова разпространено в шахматните среди? Разкажи някакъв куриоз свързан с това.

- Може би по този начин хората оправдават загубите си. Аз не съм фаталист, но на световното в Аржентина късмет ми донесе английския шахматист Найджъл Шорт, който редовно похапваше на нашата маса.

4. Кои са ти любимите дебюти с белите фигури и защо?

- Ще отговоря само така: най-неприятните за противника.

5. А коя ти е любимата защита с черните?

- Сицилианска, защото дава шансове за победа.

6. Коя е любимата ти фигура на дъската и защо?

- Всички са ми като деца и аз се грижа за тях.

7. Карпов или Каспаров?

- Каспаров.

8. Кой е най-силният шахматист, срещу когото някога си играл?

- Каспаров.

9. А кой е най-силният шахматист, с когото не си имал възможността да се срещнеш?

- Боби Фишер.

10. Играеш ли някои от другите разновидности на шаха - т.нар. "унгарски" шах (играе се на две дъски и всеки играч може да постави на своето поле фигура, отнета от съотборника му на противников играч) или "обратен" шах (целта е да накараш противника да ти вземе всички фигури и да те матира възможно най-бързо - бел.ред.)?

- Да. И двата варианта, но като дете.

11. А игри като табла и белот?

- Знам правилата, но рядко играя.

12. Как си обясняваш българския феномен в световния шахмат? Може би защото това е един от най-евтините и достъпни спортове на масово ниво? Или с нещо друго?

- Имаме невероятни индивидуалности и школа с традиции.

13. Според теб възможни ли са някакви промени и добавки в правилата на шахмата, за да стане по-атрактивен за медиите спорт и ако да - какви?

- Софийските правила, които бяха въведени от Силвио Данаилов на турнира „М-Тел мастерс" могат да променят шаха и да го направят по атрактивен. Тяхната същност е, че състезателите нямат право да договарят помежду си реми. Това може да стане само по преценка на съдиите. По този начин партиите стават по-атрактивни и по-дълги. От това печелят само зрителите.

14. Кой е най-красивият град, в който си играл турнир?

- Без колебание - Лас Вегас.

15.С какво щеше да се занимаваш, ако не беше професионален шахматист?

- Може би пилот в гражданската авиация.

16. Кой от другите спортове следиш с най-голям интерес? Имаш ли си любимец в него?

- Футбол, тенис, но нямам любимци.

17. Разкажи малко повече за живота си в Испания - как живееш там, кои са любимите ти развлечения?

- Живея нормално. Предпочитам хората да не ме разпознават по улиците. Затова и избрах малко градче като Саламанка, където се чувствам добре и имам възможност да се готвя на спокойствие. Обичам да се срещам с приятели, да ходя по дискотеките...

18. Доколкото знаем, си почти пълен трезвеник. Не ти ли се иска някоя вечер да се натряскаш безпаметно, до козирката, и да не мислиш за нищо?

- Трудно се напивам и това е проблем. Иначе след натрупана умора ми е идвало да се напия.

19. Кой според теб е най-големият плейбой измежду най-силните шахматисти в света днес?

- Аржентинецът Мигел Кинтерос. Но не е чак толкова известен и преуспял като играч.

20. Когато си в Испания и те обземе носталгия по България, за какво най-често се сещаш - някакво любимо твое място тук?

- София, Градинката пред Народния театър. Точно там, където се събират да играят шахматисти.

Говори Биг Брадър...

(Playboy Interview #45, декември 2005)

Ето го човекът, който по десетина пъти на ден произнася магическото "Говори Биг Брадър..." в националния телевизионен ефир. Този глас със специфичен тембър принадлежи на симпатичен брюнет (напоследък много си се вталил, Николов, браво!), бивш състезател по фигурно пързаляне, журналист, радиоводещ и диджей, и главен редактор на риалити-шоу №1. Няма да наблягам на факта, че сме приятели от 10 години, за да не провокирам у някого погрешно заключение, че именно заради това правим Playboy-интервюто с него.

Не би било пресилено да се каже, че в момента Ники е една от най-влиятелните личности в държавата. Освен че дърпа конците на героите в най-гледаната медийна драма, той е и един от хората, които могат най-добре да анализират събитията на екрана и да направят изводи, които биха били интересни за всеки.

Лично аз съм виждал Ники в какви ли не ситуации - да плаче от любовна мъка (сигурно вече е забравил как веднъж се напи във Враца и орева целия местен хотел, но аз помня като слон), да свещенодейства зад диджейския пулт пред море от танцуващи техно-маниаци, да пише едни от най-хубавите музикални рецензии в българския печат (по времето, когато и аз работех в "24 часа", а този вестник беше интересен и влиятелен), да мъкне огромни тонколони за поредното парти на "Метрополис"... Ники ме е запознал и с една от най-обичаните жени в моя живот - Даниела, която сега е щастливо омъжена и чиято усмивка няма да забравя никога.

За него с чиста съвест бих повторил нещо, което написах и за неговия стар приятел Ники Кънчев преди една година: той е от хората, които са извор на нескончаема положителна енергия и умеят да се кефят на чуждите постижения не по-малко, отколкото на своите собствени.

- Ники, как се чувстваш като най-безжалостния народопсихолог и разрушител на семейства в съвременна България?

- Между другото, нещо подобно ми казаха в един магазин в моя квартал и ми отказаха да ме обслужат. Това беше първият път, когато съм бил щастлив, че се отнасят зле с мен като клиент. Поведението на продавачката означаваше, че наистина правим нещо, което вълнува хората.

В същото време, въобще не се чувствам като разрушител на семейства. Виж, можеш да разрушиш единствено собственото си семейство. Аз имам такова, имам прекрасна съпруга, с която живея заедно от 7 години, имам невероятна дъщеря, която на 30-ти октомври стана на 2 месеца, имам чудесни родители. Уважавам семейството, обожавам празници като Бъдни вечер, ценя брака като такъв. Факт е, че по време на кастингите търсихме семейна двойка, която може да претърпи развитие във взаимоотношенията си по време на престоя си в Къщата. Елена и Мирослав бяха точно такава двойка. Той беше луд по нея, целият му живот се осмисляше от нейното присъствие до него. В много случаи това задушава човека до теб. В същото време Елена беше убедена, че е много вероятно в един момент, след неопределено време, двамата да се разведат. Длъжен съм да кажа, че нея, както и всички останали явили се кандидати, я провокирахме ужасно много и тя непрекъснато защитаваше Мирослав. Още на кастинга Елена ни каза, че целта на брака им е заминаването в Щатите. Знаехме, че това е първият й мъж, че не е видяла почти нищо от живота, не се е наживяла, а в същото време изгаря от желание да живее, в пълния смисъл на това понятие.

- Прогнозирахте ли такова развитие на събитията?

- На двамата им задавахме едни и същи въпроси един за друг. От тях аз лично разбрах, че не си говорят много, не анализират проблемите във връзката си. Това ни подсказа, че при Миро и Елена ще има развитие, ако влязат в Къщата. Това, което се случи вътре обаче, се дължи единствено и само на тях двамата, на това, което им се е случило през годините, в които са били заедно. Честно да ти кажа, предварителните ми очаквания бяха надхвърлени. Но странното бе, че от един момент нататък ставаха нещата, за които си говорихме с Нико (Тупарев, продуцента на шоуто от SIA - б.а.). Просто в един момент си казвахме, сега е хубаво да се случи еди какво си и след ден-два това се случваше. Дори една вечер звъннах на Нико и му казах "Пич, имам чувството, че Господ слуша разговорите ни и ни помага нещата да се случват така, както ни се иска, и ме е страх, че в един момент ще ни накаже за това". Нашето желание обаче беше в крайна сметка Елена да се върне при Мирослав и това почти се случи в един момент. Ако си спомняш, една вечер Елена отиде при Мариян, той й каза нещо от рода на "Май ме е страх", което я разочарова и тя отиде да плаче при мъжа си. Точно един ден по-рано с Нико си говорихме, че това е напълно възможно да стане, тъй като принципно Мариян е от този тип мъже, с които ти е много забавно седмица-две, защото говорят красиви неща, в повечето случаи казват някакви сложни изречения, които ти е трудно да разбереш и това те карат да се възхищаваш, но винаги идва един момент, в който този те разочароват и те карат да плачеш. Както се казва, добре че има и такава порода мъже, които да карат жените по-късно да оценят и по-обикновени хора като нас.

В този случай обаче, когато Елена потърси близостта на мъжа си, искаше да го прегърне и да намери отново подкрепа в него, Миро се дръпна с думите: "Вече имаш друг мъж, когото да прегръщаш". Така че всичко зависи от тях. Ето, желанието ни беше те двамата да се съберат отново, но това не се случи, поне засега. Ами, ако беше станало, ако те бяха надживели моментните си проблеми в брака, те щяха да бъдат най-силното семейство. Тогава щеше ли да ме наречеш стожер на семействата в съвременна България?

- Ами сигурно щях, предполагам...

- Всичко зависи от това дали имаш желание да запазиш брака си, връзката си. Защото проблеми винаги има във взаимоотношенията между двама човека, винаги онова лудо влюбване от първите дни заедно в един момент отминава и ти трябва да се бориш, за да предизвикваш такива моменти, които да те карат отново да се влюбиш в човека до теб. И тази борба трябва да се води от двамата човека. Според мен и Миро и Елена не са осъзнали това или ако някой от тях двамата го е осъзнал, то тогава той или тя няма желание да продължи тази връзка. И в този момент идва едно изречение, което на мен много не ми допада: "Въпрос на стил е да знаеш кога да спреш". Нека хората сами преценят дали в поведението на Елена имаше стил или не.

Така че можеш да ме наречеш разрушител на семейства, само ако разруша моето семейство. Всичко друго е извън моята власт.

- За нищо ли нямаш угризения, ама честно?

- Не знам дали да го нарека точно угризения или по-скоро неудобство. Нямам угризения, че им дадохме тази мисия, защото всичко в нея зависи от тях. Видя как Миро я изпълняваше, въпреки че и той трябваше 7 дни да го играе семеен със Силвия. Всеки сам решава докъде да пусне един човек до себе си, дали само да флиртува или да премине границата на флирта. Защото самият флирт, не е изневяра, а начин да живееш вълнуващо. Така мисля аз. Пак заради същата причина, нямам угризения и че продължихме мисията им за още седмица.

Онзи ден Елена ме пита защо сме я удължили. Направихме го, защото видяхме, че ще има развитие. Миро започна да става нервен, ревността го изяждаше отвътре, поведението на съпругата му го предизвикваше. Ако и Елена се държеше като Миро, тоест достатъчно резервирано с Мариян, ако Миро не полудяваше от ревност, нямаше да продължим мисията. Така че пак тяхното поведение беше основната причина за всичко.

Гузен съм за две неща - по време на мисията "Денс караоке" казахме на съквартирантите да се разделят на двойки, така както живяха през първата седмица. Тогава на всяка двойка дадохме по една песен и те трябваше да изразят посланието на песента с езика на тялото. На Елена и Мариян дадохме "Запечатано с целувка" на Джейсън Донован. Тогава от близки на Миро знаехме, че това е сватбеното парче на двамата. Да, тогава ми беше гадно, защото накарах един съпруг да гледа жена си как се прегръща с друг на фона на сватбеното им парче. Беше ми гадно и когато същата тази песен пуснахме на Миро и Елена в тайната стая, по време на романтичната им вечер.

Но пак те двамата избраха да влязат в тази стая. Когато разбра за тази възможност, Миро доста ни псува. Каза, че сме най-бруталните хора на света. Животът е брутален, обаче. Всеки ден, всеки час, животът ти предлага различни изкушения - красива, сексапилна чужда жена, възможността да излъжеш на работата, за да си облагодетелстван, възможността да откраднеш, възможността да убиеш, възможността да посегнеш към наркотиците. Дали ти ще се дадеш на това изкушение е изцяло твое решение. Така че Миро трябва да се сърди на себе си, задето е приел възможността да влезе в тайната стая и въобще възможността да влезе в Биг Брадър с тази мисия. Въпрос на личен избор. И това не го казвам, за да оправдая нашите решения. Просто животът е такъв. Дето се вика, какъвто животът, такъв и Биг Брадър.

Между другото, онзи ден разбрах, че не "Запечатано с целувка" е сватбеното парче на Миро и Елена, а съвсем друго, така че вече не ми е толкова гузно...

- И никакво друго неудобство нямаш?

- Гадно ми беше и когато по време на лайфа с родителите на двамата, разговорът между тях отиде в посока - кой какво е платил и кой какво не е платил за сватбата. Но самите родители решиха така. Въпросът на Кънчев беше просто: "Вярно ли е, че не си говорите вече?". Спомням си когато майката и бащата на Елена си говориха с нея в тайната стая, как двамата й казаха, че човек трябва да запази някои тайни за себе си и да не се разкрива напълно, а те направиха точно обратното по време на въпросния лайф и това е съвсем естествено. Когато човек е под въздействието на емоции, когато е попаднал в някаква по-екстремна ситуация, той не мисли как да постъпи. Той действа първосигнално. Има много случаи, в които правилото "Преброй до 10 и след това кажи това, което трябва" не важи. Когато човек е искрен, понякога го прави да изглежда наивен. Иначе обаче хората се превръщаме в машини. Очите ти говорят едно, а собствените ти думи съвсем различно. Ходи и разбери тогава на какво да вярваш. Затова и неслучайно в Биг Брадър е забранено на хората да носят слънчеви очила. Защото можеш да кажеш всичко, но очите ти те издават какво точно всъщност мислиш.

- Какво ще отговориш на всички, които ви обвиняват, че сте пресолили манджата, че сте прекалили с експлоатацията на семейната драма и че едва ли не сте тласнали Елена и Миро към раздялата им?

- Виж, подобни неща се случват всеки ден някъде. Сега като се замисля, повечето ми познати или са разведени, или са деца на разведени родители. Така че, ако манджата е била солена, това е защото животът в България е такъв. И пак казвам, ние не експлоатираме тези хора. Поставяме ги в едно положение по тяхно собствено желание и оттам нататък всичко зависи от тях. Мога ли сега да кажа на Мариян: почни да плачеш за Елена и той да ридае така, както го правеше Мирослав? Мога ли да кажа на Ирена, хайде сега кажи, че напускаш съпруга си, защото ще ни вдигнеш рейтинга? Не мога. Нищо в Биг Брадър не може да стане, ако хората вътре не пожелаят да го направят. Найден и Зара, Зара и Мел, Мел и Тишо правиха секс миналата година, защото искаха да го направят. Никой не им е разпоредил това. Тази година, не можех да спра Радо и Силва, които искаха да напуснат Къщата по собствено желание, въпреки че не съм желаел те да излизат още на първата седмица. И тъй като живеем в страна, в която наистина се случват пошли неща, хората си мислят, че за всичко има сценарий. Ако всичко е нагласено, Петко нямаше да излезе първата седмица, защото той е толкова импулсивен човек, че носи след себе си интересно съдържание. А какво да кажем за изгонването на Елена? Всички хора гледат Биг Брадър заради нея и ние си убиваме главния герой по средата на филма... Няма логика, ако наистина имаше сценарий. Аз и миналата година казах същото: Когато някои хора кажат, че всичко е сценарий, ужасно много ни надценяват, защото сме написали сценарий за филм, който се гледа от 2 милиона души. Еми, ние тогава да ходим в Холивуд и да правим по два филма годишно...

- Да не говорим за Миро. Той трябва да си запише една касета, да отиде при Робърт де Ниро и да му каже: "Човече, виж, тука едни хора ми казаха да плача и аз виж как го направих. Айде сега, ако обичаш, дай си "Оскарите" и изчезвай", защото аз така мъж да плаче, както Миро го правеше, не съм видял в нито един филм. А съм гледал доста...

- Как тогава си обясняваш наличието на доста негативни коментари спрямо шоуто?

- Хората казват че това не е хубаво, ама го гледат. Така беше и с първия Биг Брадър. Говореха разни хора, че това предаване било за тъпаци и какво ли още не, а го гледаха милиони. Предаванията, които са засягали любовния триъгълник, бяха най-гледани и в това няма нищо лошо. Защото нещата в тях бяха адски истински, такива се случват във всеки дом. Няма да забравя думите на Милен Цветков в студиото ни: "Ако това предаване го имаше преди години, когато се развеждах,  щях да подходя към брака си по друг начин". Много хора се замислиха за връзките си и за това как трябва да се държат с партньора си.

- Кой пише текстовете за дикторския глас, преразказващ събитията в къщата?

- Редакторът, който е бил на смяна, когато събитието се е случило. Но всеки материал в предаването минава през мен и моя заместник Радо Тушев. Така че за текстовете на дикторския глас нося отговорност аз.

- А кой подбира музикалния фон, който успява да създаде толкова много емоционално напрежение?

- Успял си добре да хванеш идеята ни за подлагане на музика. Въобще тенденциите в правенето на риалити са много повече в посока правене на нов вид сериал, отколкото в документално и хронологично представяне на едни събития, които се случват в една къща. Затова и смятам, че "Биг Брадър 2" е най-истинският и най-сполучлив български тв сериал до момента. Обратно на въпроса ти. Има музикален редактор. Режисьорът на дейли-тата Петко Спасов и аз решаваме къде да има музика и къде не, както и каква да бъде тя. Ако нямаме идея за конкретно парче, искаме помощта на музикалния редактор.

- Началният музикален сигнал на шоуто тази година е българско дело и по нищо не отстъпва на миналогодишния, който беше английски. Някои дори го смятат за един от най-добрите измежду всички издания по света. Като бивш диджей не мислиш ли, че си заслужава малко повече да афиширате и се гордеете с този факт?

- Музиката на началната ни шапка е ремикс на гръцкото парче на "Биг Брадър". Ремиксът е направен от Явор Русинов и аз също смятам, че е много по-добър от оригинала. Аз безкрайно много ценя Явор - още от годините, когато бях част от "Метрополис". Авторските права на ремикса обаче са на Нова телевизия и те трябва да са тези, които да афишират и да се гордеят. Аз съм щастлив, че съм работил точно с Явор.

Що се отнася до това, че съм бивш диджей - недей така, защото обиждаме хора като Стивън и Ясен, които са едни от много малкото в България, които наистина могат да сложат тази титла "диджей" пред името си.

- Да направим бърза съпоставка между първия и втория сезон на Биг Брадър. Първо - какво мислиш за участниците в сравнение с предишните?

- Участниците в първия "Биг Брадър" са нещо много специално, точно защото са първи. Лично за мен, те са много повече от участници в телевизионно предаване, в чиято направа съм участвал и аз. Ако трябва да пренебрегна това, ще кажа, че може би сегашните герои са по-съдържателни във всяко едно отношение. Те имат отношение за брака и семейството като институция, за политическата система в България, вълнуват се от положението на сестрите в Либия, от проблемите с наркотиците, от нещата, които се случват по границите ни и прочие неща. Сега любовта е много по-съдържателна. Спомни си романса между Найден и Зара и го сравни с това, което се случи между Мариян и Елена. Сравни стратегията на Виктор и тази на Иван - и двамата имат една цел, да не бъдат номинирани от съквартирантите си. Разликата обаче в подхода им е голяма - Иван е невероятен играч.

Просто миналата година търсихме повече интересни личности, докато сега търсихме хора, които да презентират определена прослойка от обществото.

Сега за първи път се появи образа и на щастливо омъжената жена-майка, каквато миналата година нямаше. Има я и нейната противоположност - жената около 40, която е неудовлетворена от брака си, има любовник и е ужасно властна във възпитанието на детето си. Присъства човекът от село, който е отвратен от живота и смята, че всичко в тази държава е плод на връзки и нищо не зависи от него самия. Гледахме и продължаваме да гледаме типичния градски тарика