Посещавал съм Виетнам два пъти-един път по време на войната и втори път- малко след примирието, или по скоро, след падането на Сайгон. Тези спомени са обобщени.

Пътувам по маршрута София-Източен Берлин -Ханой. Немските другари бяха изключително щедри с бирата „Радебергер“, но и ние се справихме добре. Ханойското летище ни посреща силно обоклучено, но формалностите са кратки и скоро излизаме от терминала. На около 100 метра се вижда ниска опожарена постройка да напомня, че Виетнам е в война. Нашият представител ни чака, но тъй като не може да шофира, е взел кола тип руски джип от Министерството на Външната Търговия. Е, тази джипка и шофьора виетнамец ще бъдат нашата майка и баща по време на нашата командировка. Отправя ме се към квартала за чужденци-70-80 панелни 4 етажни блока с големи междублокови пространства. Целия район е заграден с висока бетонова ограда.Що е чужденец в Ханой, тук домува за безопасност. Една година по- късно се оказа,че към една от оградните стени, щабът на ВВС се беше маскирал и обитателите на квартала е трябвало да преживеят една страхотна ракетна атака на въпросния щаб.С моя човек, ни дават апартамент-от две стай + баня и тоалетна. Стаите ни са обзаведени с кръгла масичка, два стола, метално легло с балдахин от плат като медицинска марля, срещу комари и двукрилно гардеробче. И нещо което не бях виждал досега-в гардероба кабел, ключе цъц-цък и 100 ватова крушка която свети постоянно за да не мухлясват дрехите и цигарите от влагата.Беше м август. Всеки ден около 8.00 ам. започваше да вали като из ведро за около 2 часа. Междублоковото пространство ставаше като езеро. Плъховете, „коте геби“, плуваха и търсиха сушинка. Дъждът спираше изведнаж, небете посиняваше и слънцето се изъкляше. Влагата се повишаваше и от главата до петите си покрит от някаква лепкава пот.Задника ти постоянно мокър.И комари, много и едри. Недай боже, да спиш неспокойно и голия ти крак да се измъкне из под балдахина.Изяден си.

Сутрин малко преди 8 00 в стаята влизаше чистачка. По физиономията не можеш да определиш дали е на 18 или 30 години. С моя човек си пиеме нес-кафето, руско, голи по къси панталони. Чистачката измиваше пода покрит с мозаечни плочи, но минавайки покрай мен или колегата, хващаше космите по ръцете, краката, къде ли не и се радваше на окосмени мъже и говореше нещо на виетнамски. Действително не видях окосмен виетнамец. Беше нащрек, защото от време на време надничаше една стара скумрия, явно бригадирка по морала.

Хранех ме се в столовата на зоната. Готвачите бяха руски екип. Храната беше добра за столова, а менюто-руско.Най- много поръчвахме чай и компот, тъй като водата не ставаше за пиене, а минирална вода нямаше в продажба в лавката. Съгласно указанията, купувахме си бира, за задоволяване на жаждата и оризова водка „Люмой“, за дезинфекция на всички трактове. Бирата беше ужасна, а водката ни беше позната от София.Вървейки към столовата гледахме в краката си, евентуално да не ни ухапе змия наречена минутка, т.е. хапе те и след минута те няма.

Нашите виетнамски колеги ни дадоха няколко вечери и обяди и от тях имам впечетление от виетнамската кухня. Най ми хареса лозови сърми с месо от рапани.Как се обработва месото , не ми стана ясно, но останалото е по български.Сервират чиния с 3-4 големи рапана. От кухината се показват 3 стръка като трева и с тях се издърпва сърмата. Спесифичното за тези обеди и вечери-присъстват 3 българи и десет виетнамци, явно гладория. Някой може да попита дали сме яли кучешко месо. Като правило, виетнамците знаят, че европейците не консумират, но черни шеги не са изключени. Тук му е мястото да разкажа за технологията за добив на кучешко месо, но ще спестя нервите на нежните сърца. Пътувайки по Виетнам, на няколко пъти видях кафези с кучета/около 5-6 кг, светло кафяви/, на велосипеди отиващи на заколение.

По това време, от Виетнам можеше да се купи чудни малки дървени склуптори от типа на трите китайски маймуни, кутии за бижута и вази изпълнени в лакова техника, прекласни бамбукови люлеещи се столове и маси.

Някои от общностите в зоната уреждаха нещо като вечеринки. Така попаднахме на събирането организирано от кубинската диаспора. Мястото на събирането в летен театър, но вместо пейки имаше сковани маси за по осем седящи. На всяка маса беше сложено по 4 бутилки Havana Club , лед и чаши. Поводът за събирането-от Ангола бяха дошли около 30 кубински бойци на почивка във Виетнам. Всички бяха с бради модел Че Гевара. Стана голямо пиене с много танци.

Непосредствено след приключване на войната, отново бях в Виетнам. След приключване на служебната работа, виетнамските колеги решиха да ни покажат някои забележителности. Първо пътувахме до Тонкинския залив, направихме разходка с някакво корабче по залива и дори слязохме на брега на един от стотиците ненаселени острови, пихме по една водка и обратно. Второто пътешествие беше до Сайгон. Още на летището ни взеха под охрана пет войника с калашници. Двете коли спряха на някаква главна и оживена улица и веднага бяхме нападнати от малолетни просяци и проститутки, но войниците ни пазеха яко като Б.Б. Влязоха в ход и тънки тояжки. По тротоарите, сергия до сергия с бяла техника каквато не бях виждал до сега. Покрай тротоарите, паркирали изоставени коли, които също не бях виждал. По-късно научих, че купонната система им разрешава по 2л. гориво на месец. Стигаме до хотела. На входа охрана. Чисто и по всяка вероятност ние сме единствените гости. Девойките бързо ни отвеждат до апартаментите. Оказва се, че за всеки от нас има по един войник. Влизам в апартамента-огромен хол да посрещнеш тумба гости, малка спалня, баня, тоалетна и кухня. В хола грамаден хладилник с бира, минерална вода и три неотворени бутилки уиски. Имах чувството, че американския офицер преди малко е отпътувал. Канят ни на вечеря. Менюто-рибно и прекрасно приготвено. Обратно в апартамента, втора баня и един Long drink. Сутринта удряме по един сок и едно голямо кафе и в джипките. В завода за бира „33“ разглеждаме оборудването. И бирата прекрасна и оборудването на високо ниво. Следва градина за портокали. Тук видях какво е биозащита-от клоните на дърветата са опънати конци до земята и по тях на дърветата се качват някакви червеи и унищожават вредителите. Отново на летището и със самолета до Ханой. Бяхме едни от първите чужденци посетили Хо Ши Мин след примирието. На другият ден пак самолет, Ханой-Берлин-София. Сбогом Виетнам.

П.П. 1. Останаха доста истории неразказани, но много се разприказвах.

       2. Забравих да оставя запис за бъдещите изследователи на българската инженерингова дейност в чужбина:

- През 60 години сме изнесли 5 комплектни консервни предприятия.При първата ми командировка, установихме, че касите с оборудването са съхранявани в пещери, а от таваните постоянно се стича вода. Част от касите бяха използвани за направа на мостчета, та хората да могат да пресичат рекички и поточета.Добре , че някои машини са прехвърлени в съществуващи консервни цехове. Благодарение на тях имахме в България компоти от ананаси и лютиви сосове.

- През 70 години изработихме работен проект за голямо консервно предприятие в гр. Вин Фу.Подписахме договор за доставка на оборудването  и през 80 г.го доставихме.Това беше целта на второто ми посещение.По нататъшната му съдба ми е неизвестна.

- През 70 г. е доставено оборудване за 8 малки тухларски предприятия. Някой са монтирани и вероятно още са в експлоатация.

Предполагам, че след приключване на войната, ние сме им опростили всички дългове.

По- долу давам списък на обектите, които българските инженерингови организации са изпълнили в тази страна. Този списък, може би, ще представлява интерес само на специалистите интерисуващите се от българо-иракските икономически отношения. Искам да подчертая, че тези обекти имат минимално участие в формирането на дълга на Ирак.

1.ТЕХНОЕКСПОРТ.

1.1 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на две технологични линии да производство на доматено пюре с капацитет 10 т.домати/час в гр.Бакуба и Нумания- през 60 те години.
1.2 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтаж на предприятие за производство на тухли в гр.Кут- през70-те години.
1.3 Проектиране, доставка на оборудване и шефмонтажна предприятие за производство на нишесте от царевица в гр.Хила
- през 70-те години.
1.4 Проектиране, доставка на оборудване и щефмонтаж на предприятие за производство на гроздов сок и концентрат с капацитет 20 т.грозде/час в гр.Харир Шаклава- през 70-те години.
1.5 Изграждане на "ключ" на оранжерия от около 120 дк. в района на гр.Рашидия- през 70-те години.Вероятно това е първия промишлен обект изтраден на "ключ" в Ирак/и вероятно в чужбина/ от българска инженерингова организация.
П.П Наличието на български работници позволява бързо да се изградят малки оранжерии в двореца на Президента / тогава Ал Бакр/ и вицепрезидента /тогава Садам Хусейн/.
1.6 Изграждане на " ключ " на предприятие за производство и бутилиране на Пепси Кола с капацитет 24 000 бут./час
/ 0.250 л./ и минерална вода с капацитет 12 000 бут./час / 1.5 л./ Бани Хайлан-през 80 години.
1.7 Изграждане на "ключ" на предприятие за производство на тухли с капацитет 120 млн.бр./год в гр.Диала- през 80-те години.
1.8 Изграждане на "ключ" на предприятие за ферментация на тютюни в гр.Сюлеймания - през 80 години.

2.ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ.

2.1 Строителство на 3 мелници с капацитет 220 т.жито/24 часа в гр.Багдад, Кут и Ербил.-през 60 години.
2.2 Строителство на водонапорна кула в гр.Багдад-през 70-те години.
2.3 Строителство на напоителна система в провинция Диала-през 70-те години.Изградени са 142 км. дренажни канали, 196 км. напоителни канали и 175 км. мрежа от пътища.
2.4 Строителство на мост в гр.Басра-през 70-те гдини.
2.5 Участие в строителството на летището Багдад-през 60 години.
2.6 Строителство на обходен път гр.Самара /част от магистралата Багдад-Мосул/ състоящ се от магистрален участък-15 км. и мост над р Тигър сдължина 1270 м.- през 80-те години.
2.7 Строителство на танкоремонтен завод в гр. Тадж - през 80-те години.

3.ТРАНСКОПЛЕКТ.

3.1 Строителство на обходен път гр.Тикрит/част от магистралата Багдад- Мосул /състоящ се от 5 моста. през 80-те години.
3.2 Довършителни работи по магистрала Багдад- Кувейт 50 км. и свързащи пътища с гр-Хила- през 80-те години.

4.АГРОКОМПЛЕКТ.

4.1 Проектиране и строителство на Отводнително-Напоителни Системи.Чрез тези системи са усвоени стотици хиляди декара осолени земи.
4.1.1 ОНС Шехамия-70-80-те години.
4.1.2 ОНС Суейда - 70-80-те години
4.1.3 ОНС Хосейба- 70-те години.
4.1.4 ОНС Исахи 11-80-те години
4.1.5 ОНС Исахи 14-80-те години
4.1.6 ОНС Хила-Дивания-80-90 години
4.2 Предварителни проучвания и проектиране на язовири, ВЕЦ и ирагационни проекти - прз70-80 те години.

5.ЕЛЕКТРОИМПЕКС

5.1 Изграждане на високоволтови ел.мрежи 132 КV по 3 договора с обща дължина на мрежата 770 км-80-те години.
5.2 Изграждане на 4 км. 400 КV ел.мрежа - 80-те години.
5.3 Изграждане на линия за ел.захранване на гр.Басра-132/33/11 КV-през 80-те години.

6. БУЛГАРГЕОМИН.

6.1 Сондажни работи по 7 договора.Изпълнени 61 сондажа с дълбочина от 1900 до 4200 метра с обща дължина 175 х.линейни метра-70-80-те години.
6.2 Сеизмични геоложки проучвания в различни райони на Ирак-70-80-те години.
6.3 Строителство на газопроводи от 10 до 18 цола при тежки условия-пресечане на реки и канали-80-те години.

7.ТЕХНОИМПОРТ.

7.1 Изграждане на "ключ" на депо за горива в гр.Нова Русафа.Едно от 5-те депа в Ирак,свързани помежду си, с възможност да доставят гориво до всяка точка.Огромно и сложно съоръжение - 80-те години.
7.2 Довършителни монтажни работи в 2 депа- през 80-те години.

8.ТЕХНОИМПЕКС

Предоставил повече от 300 български специалисти на иракски държавни организации,главно за контрол при изпълнението на договорите по изграждане на новото летище на Багдад и строежа на магистралите-70-80-те години