image credit: Stolen Childhood

Да, за съжаление българските деца порастват прекалено рано. Не са им чужди много от пороците на новото време, на така възхвалявания 21-ви век. Питам се, защо ние като общество не се заемем с тяхното морално израстване, ами оставяме на медийното пространство да запълва програмата и уж да отразява общественото мнение.

Самата аз съм на 24 години, твърде малко, но все пак и аз ще съм родител някога и ще искам най - доброто за моето дете. Искам да израсне в среда в която, не всичко е толкова черно и отчайващо,където децата не получават добро образование, живеят в страх, омраза, болка.

Моето детство беше прекрасно. Имам добри родители, роднини, приятели - заобиколена от любов. Тръгнах на училище и беше забавно. Точно тогава не си давах сметка, но сега знам. Ние бяхме първите деца, който не бяха пионерчета или чавдарчета, не беше задължително да носим униформи, навлезе обръщението госпожо и т.н. Това са детските ми впечатления твърде малко, но какво разбира едно дете от политика. След като вече поотраснахме стана много модерно да се бяга от час, гримиране, целувки в междучасията, пушене и това беше нещо ново, трябваше да се пробва -все пак всички какички и батковци го правеха. Въпрос на време беше и ние да започнем. И да и аз си мислех, че като запаля цигара ще съм пораснала вече, ама не беше така. В началното училище бях пълна отличничка, отдаваше ми се ученето (ама много мразех математиката). В гимназията бях заета с новата си компания, доста по отракани от мен, да ходим по кафета и т.н. После като поотраснахме дискотеки, алкохол. Бях по занемарила учението, но слава бого ми дойде акъла и се стегнах . Е, всеки си има своите прегрешения. Все пак съм благодарна, че имаше кой да ме напътства. Никога не ми е идвало на ум да опитам наркотици или да проституирам.

Често си мисля: Ами, ако се бях родила например 10 години по рано? Как ще протечеше животът ми? Със сигурност по различно или не! Може би, вече щях да имам деца и да си задавам същите въпроси или ... Не знам.

Затова се запитах: Ами, ако се бях родила 10 години по късно? В които, имаме демокрация, ама не точно. Ще отрасна в страна, където на някои всичко им е позволено. От малка ще опознавам света, а той ще изглежда така:

1.Най -близкото ми приятелче с което, толкова много лудувахме пред блока, вече не излиза. Защо? Защото някакъв педофил си играл с него, ама мама не можа да ми обясни как.
2.Вчера отидох на училище, но госпожата я нямаше. Оказа се, че един мерцедес е блъснал дъщеря и със сто километра в час, без да иска.
3.Поканиха ме на купон. Беше много хубаво, пихме, пушихме и гледахме порно. Мама казва, че съм малка за тези неща , но аз не мисля така, вече съм 5 клас, а и някои мои съученички вече са го правили.
4.Супер, много съм развълнувана, свалих си порното на любимата ми певица. А , и вчера е пяла в един клуб и й се е видяла гърдата. Тя е моят идол."

Мога да продължа с примерите, но мисля ,че тези са достатъчно. Убедена съм, че не всички си мислят това, просто искам да покажа какъв пример за подражание имат днешните деца и каква реалност ги заобикаля за съжаление. Това е много важно, защото все пак средата определя характера.

Можеше и да не пиша за себе си, но аз се опитвам да пиша за деца и е важно какво аз съм чувствала, като дете, че съм една малка част от този преход.

Според мен не е нужно всеки ден да се следи, какво са направили днешните младежи. Те са деца в правото са да грешат, но ние сме тези, който да им показваме правилният път. Като казвам Ние най -голямата отговорност се пада на родителите. След това на учители, на които аз съм много благодарна и имат главна роля в тяхното формиране като личности. А, нашата роля като общество е да престанем да си затваряме очите и да чакаме някой да ни оправи.

Най-наложителни промени:

Аз лично бих се спряла основно на промяна на закона за образованието. Съвсем ясно се вижда , че там доста неща куцат. Нека да не ги залъгваме с кифли и сок, а им предложим една наистина действаща образователна система. Мотивирани учители, които да се заемат с децата поотделно. Как по точно? Според мен един учител трябва да има около 15 може и 20 дечица. За да се занимава индивидуално с всяко от тях. Униформите също трябва да се въведат отново. Не само заради социалните различия, все пак всяка втора ученичка не се различава от една млада дама. Строг контрол, дисциплина и много спорт. Спортът формира характера, оформя се състезателен дух. Нека се възродят някои стари традиции.

Следващата промяна може би е по крайна, но не може всяко дете свободно да си сваля от интернет порно и всякакви други извръщания. Трябва да се приеме закон, които да ефективен и наистина достъпа до такива сайтове да се забрани. Не само в интернет, но и по телевизията (поне до 00:00). Ама не да се сложи надпис ЗАБРАНЕНО ПОД 18 ВЛЕЗ.

Продажбата на алкохол и цигари на непълнолетни. Трябва да се забрани наистина. Да не говорим за достъпа до заведения след 00:00. Всички ще се съгласите, че там не е за деца.

За продажбата на наркотици, даже не знам какво да кажа. Всички тези убийци са под закрилата от полицията, правителство... Не знам как си целуват дечицата вечер преди лягане, след като знаят, че са отнели дори и по косвен начин живота на много други.
При проституцията е същата работа. Работила съм в хотел, но не съм очаквала, че ще дойдат момичета - проститутки 89- 90 набор. Аз щях да припадна, изгоних ги, но си навлякох проблеми. Добре, че шефа ми е свестен и не допуска такива личности, и ме подкрепи напълно.Това са деца, а мен ме беше страх да се обърна към полицията. Мисля,че е ясно защо. След време избухна скандал с някакъв сутеньор, биел момичетата за да проституират пред погледа на цял град, а родителите ги е било страх да се намесят. Защото ли? Ами плаща си. Моля се да не се случва на никое дете.Такива са си за смъртна присъда.

Тези и още хиляди примери. Не децата, а ние сме виновни, че позволяваме да им причиняват това.

tin4e:

Днес имам гост блогър, това е Алекс .Темата е много силна и сериозна и развита по начин, който аз никога няма да постигна. За това съм много радостна, че прие поканата ми. Оригиналният пост е на адрес http://alexbg.wordpress.com/

Така постъпваме често с нашите малки момиченца - първо им прочитаме безброй приказки за принцеси, а после им казваме (когато му дойде времето, де), че животът няма нищо общо с приказките и да не чакат прекрасния принц, ами да се вземат в ръце и, грубо казано, да си избият всички илюзии от главичките. Ако ли пък не, той - животът - сам си свършва работата и го прави вместо тях, като им нанася безброй удари под пояса.

Удивително е обаче как някои от нас успяват все още да хранят илюзии - да вярват в принца на белия кон, макар че и той, милият - принцът - очукан и смачкан от живота, едва крета под тежките доспехи, които е принуден да носи на гърба си.

Така постъпваме често и с нашите малки момченца - надъхваме ги с приказки за смели, силни, самоотвержени мъже - принцове, рицари, победители... За да разберат един ден, че най-трудно от всичко, почти невъзможно, е човек да бъде такъв и да живее добре.

Удивително е обаче как някои от тях успяват да съхранят завинаги този стремеж към смелост, героизъм, свобода.

Веднъж чух как една моя приятелка забрани на друга да чете на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Защото, ако ú насадяла този модел на поведение, тя щяла да стане пасивна - да седи и да чака принца, който да я измъкне от малкия ú свят и да я реализира в живота, вместо сама да надигне глава и да предприеме нещо.

В хороскопите на Линда Гудман веднъж прочетох следното за детето Овен: „Недейте отрано да убивате вярата му в Дядо Коледа. Неговата чувствителност се закалява от това, че първо вярва силно, а после свиква да не вярва. Това е необходим урок."

Всичко това аз си го обяснявам така: като малки всички имаме нужда от приказно вдъхновение, имаме нужда от илюзии, не бива твърде рано да се сблъскваме с истините за живота и бързо да порастваме. Хубаво е да сме защитени.

Когато обаче му дойде времето, всеки сам трябва да се справи със задачата - как най-безболезнено да се отърве от своите илюзии и да навлезе в реалността. Оставят ни някак си на произвола с целия този запас от представи какъв трябва да бъде света, и ден след ден ние виждаме и разбираме, че той всъщност не е такъв.

Това е израстването, което всеки трябва да понесе. Ами който не успее...?

И въпреки, въпреки всичко, аз мисля, че сме длъжни да възпитаваме деца с идеали, иначе какво би станало въобще...