[gallery]Иван Тотев - изложба скулптура и рисунка

Галерия "L'UNION" - Пловдив, ул. "Криволак" 5 /намира се в подножието на Стария град/

/Никой няма да сгреши, ако отиде да види страхотната изложба на скулптора и приятел Иван Тотев. Тук представям само част от неговите нови неща, както и текста, който написах за откриването на изложбата./

Пламен Асенов

Човек твърде често се замисля за налудничави неща. Например – защо, въпреки че краката му са различни, чорапите са еднакви. Или – как едър бял мъж от чист арийски произход успява да заблуди целия свят, че е черен негър. И така да заеме поста губернатор на Калифорния.

Твърде рядко обаче човек се замисля за стойностите на истинското изкуство и какво значи то за живота около нас и за живота вътре в нас. Подобно поведение е донякъде разбираемо, защото истинското изкуство е сложно нещо. При всички случаи – доста по-сложно от приготвянето на бъркани яйца. Освен това се среща рядко, а по кафенета не ходи изобщо, така че на моменти се налага да го търсиш специално и то на места, където не предлагат нищо съществено за пиене.

Един статистик забелязал, че напредничавите хора от малките градове искат да се преместят в Пловдив най-вече заради пълноценния културен живот, който могат да водят тук. Но когато проучил работата, установил, че след преместването 99,99 на сто от тях напълно забравят този аргумент и се отдават на други изтънчени удоволствия. Оставащата стотна от процента се формира само от нещо, което се нарича Стефчо и ходи по изложби, за да събира автографи. Та искам да кажа, че в действителност хората рядко търсят начин да се отъркат о истинското изкуство.

Трябва да си призная, че и аз не съм от големите търсачи. Причините са няколко. От една страна ме е страх, защото истинското изкуство понякога поражда в душата ми непознати чудовища. Или непознати копнежи – не знам кое от двете е по-страшно. От друга страна се опасявам, че като видя нещо истинско, мога и да не го позная. А като не го позная – да изтърся някакви думи, твърде неподходящи за изтърсване точно пред олтара на музите. Така че отдавна съм избрал стратегията вместо да ходя по сокаците на Стария град в трескаво търсене, да се сприятелявам с творци, които правят истинско изкуство и така да разбирам кое как става в тази материя и защо.

Случаят с Иван Тотев, чиято изложба ни е събрала днес тук, е малко по-особен. Особен е с това, че той е първият такъв творец, който ми падна в лапите. След като тази година прави петдесет, значи трябва да е било преди повече от тридесет години. Изглежда съм имал страхотен нюх, защото по това време той самият не знаеше, че е голям скулптор, а и досега скромничи по въпроса, макар вътре в себе си да знае. Както знаят и мнозина от нас.

Та тогава слушахме в големи количества албуми като “Стената” на Пинк Флойд и “Тайният живот на растенията” на Стиви Уондър. Той живееше в шестоъгълна стая и майка му, леля Мария, Бог да я прости, ни изкушаваше със страхотни манджи и сладки сладкиши. Иван се интересуваше какво мисля аз за писането и как се прави то, а аз се интересувах какво мисли той за рисуването и скулптурата. Тъй като съм напълно сакат в ръцете, дълбоко в себе си и досега не мога да повярвам, че на нормален човек този вид занимания му идват съвсем естествено изотвътре. Но както и да е, ключовата дума тук е, че по това време мислехме много и много говорехме за нещата.

От ранния Тотев си спомням рисунките, които правеше още като ученик, а после, преди университета, един цикъл живописни работи, в които използва пясъчна фактура и някакви други неща – вероятно остатъци от екзотичните манджи, които той също се беше научил да готви. Струва ми се, че бяха интересни картини, макар леко декоративни. Имах в къщи две-три от тях, но по време на развода първата ми жена не призна, че са подарени точно на мен и си ги прибра. Сигурно и досега събират прах на някакъв таван, иначе след време можех да си преживея спокойно и добре старините, като ги продам на полудели от страст колекционери.

След това Иван стана скулптор. Но няма да ви отегчавам с подробности за пътя, който той измина оттогава насам. И да искам, не мога, защото този вид пътища се извървяват в самота, а най-често и в мрак, където чуждо око не може да проникне.

Само искам да ви приканя да погледнете Иван, който стърчи до мен. Не знам вие какво виждате, но аз виждам един човек, твърде здраво стъпил на земята, макар винаги да е твърдял, че не е дюстабанлия. А сега погледнете скулптурите и рисунките, които днес ни представя. Вижте ги, защото те са съвсем нови, правени са специално за тази изложба и освен това могат да ни кажат важни неща – и за него и за себе си.

Независимо дали имат много или нямат никакви крака, скулптурите на Иван Тотев, също като него, винаги изглеждат здраво стъпили на земята. Ако човек наистина ги погледне обаче, ще види тайнствените измерения, които ги правят и здраво стъпили на небето.

Традиционната представа за скулптура очаква да види обем насред нищото. Или обем, обгърнат от нищото. В пластиките на Иван Тотев обемът е обгърнал нищото. То прозира през тежестта на метала, бори се за правото да съществува – в борба без победители и победени. Така се ражда драматизъм, неизбежен когато крилото служи за опора, а преплетените в съдбовен сблъсък или съдбовна  любов ръце служат за полет. Но драматизмът е стаен и ненатрапчив – вижда се само ако гледаш. Или ако погалиш скулптурата, за да усетиш как точно нищото е повело пръстите на твореца към сътворението.

Ако бях критик, можех да ви споделям съкровените си наблюдения за скулптурите на Иван Тотев до припадък. Например щях да кажа, че онази работа там, “Борбата на Яков с ангела”, която взема темата си от познатата библейска история, в ръцете на майстора се е превърнала във вселенска метафора не само за това как човек употребява, включително за богоборство, божественото си право на избор, но и за това как надделява над себе си чрез оцеляване. Можех даже да ви покажа и кои точно скулптурни деформации или други технически похвати в работата ме навеждат на подобна дълбока мисъл.

Щях да ви обясня също как по-строгата геометричност на “Възкресение” контрастира на обикновената представа за възкресението като нещо кръгло и ни подготвя за изненадващото откритие, към което ни води автора – че човешкият път към отвъдното не е занимание самотно, а се нуждае от протегната братска ръка.

Или просто щях да се загледам в прибрания корем и в странната, като спазъм, извивка на гърба на бронзовия бик там и може би всички щяха да ме последват, за да видят това, което аз виждам в него – един любовен бик, един свободен бик, един бик, за който точно в този момент няма никакво значение дали смъртта е безсмъртна или не.

Но тъй като не съм критик, предпочитам да се придържам към простите неща – както казал онзи, който измислил първо социализма, а после и Трабантчето.

Затова само ще добавя в заключение, че за мен скулптурите на Иван са тайнство, без което моят свят пак щеше да съществува, но изобщо нямаше да бъде същия. Това, разбира се, не може да служи като аргумент пред хората, способни да разграфяват таблици и да класифицират в тях художниците като големи и малки, значими и незначими, като такива от национална, европейска или световна величина. Вероятно се досещате къде аз бих поставил Иван Тотев в подобни таблици. И най-вече – за какво бих похарчил голямата част от парите си, ако имах пари. Пък след това той ще почерпи едно вино, защото истинските творци така правят.

И така, отивам да си купя билет за утре. Мисля да се грабна и да се разходя до Варна, където една приятелка открива изложба.

Познавам Бела от известно време и знам, че обича да снима, но изложбата беше сериозна изненада за мен. Ммм, обещавам едно хубаво ревю на изложбата, вероятно и интервю, и снимки.

Препоръчвам на тези, които имат възможност да се разходят, да разгледат. Дори само защото снимките са от Цяла България, а гледната точка, когато си на велосипедната седалка е съвсем различна...

Интервюто ще го видите в блога на mykinda, където напоследък пиша (и аз Цезаре, и аз).

снимка: Бела Бенова

*развълнувано Е.*

Ето и малко цифри около изложбата:

Ако, като мен, се интересувате от японската култура и се чудите, аджеба, дали е възможно някак си нещо от далечната страна да достигне до Бургас, имам радостна новина:

В историческия музей (ул. Лермонтов) има изложба на японски гравюри "Укиьо-е". Сбирката включва 50 творби от майстори, творили межди 17 и 19 век. На символичната цена от 1-2 лева вход, можете да ги разгледате. Освен гравюрите, организаторите са се постарали и са сложили няколко книги с картини, снимки и текст, чрез които да се запознаете с интересни факти за Страната на изгряващото слънце.

Лично аз с голям зор открих историческия музей, поради факта, че няма никаква табелка на сградата. Така, че за недоскиви като мен: музеят е онази яркожълтата сграда от снимката долу. И да, вратата е тежка, дървена и кафява, но познанието скрито вътре, си заслужава! :)

Автор: Lotlorien

Градска Художествена Галерия
Община Горна Оряховица
Ви канят на
ИЗЛОЖБА
ЖИВОПИС, КАРИКАТУРА
КИРИЛ ИРИНЧЕВ
на 24.05.2008г. от 12.30 ч.
Изложбена зала - Горна Оряховица

Всички желаещи могат да заповядат да разгледат изложбата на втория етаж в Младежкия дом. Ето и някои от картините участващи в изложбата.

[gallery]

На 20 март 2008 г от 17.30 часа.

Ще бъде открит изложба базар

 "Пролетен салон на изкуствата" 

сдружение "GoArt"

Във фоайето на художествената галерия в гр. Горна Оряховица.

от 17.30 часа

Каним всички приятели и ценители на изкуството.

Какво всъщност представлява състезанието? Много хора дори присъствали на киноложка изложба си задават този въпрос! Какво означават всички тези CAC-ове, CACIB-и, BOB-ове, които кучето печели? И защо всички са толкова щастливи от спечелването на страно звучащите титли?
Ето на кратко отговорите на повечето от тези въпроси.
Важно е да знаете, че за да участвате на една такава изложба е необходимо първо да се запишете и да платите такса в съответната федерация или киноложко дружество организатор на събитието. Обикновено организаторите предоставят бланка за участие, която желаещите трябва да попълнят – в нея се вписват всички необходими данни за кучето, като пол, възраст, клас в който желаете да участвате, номер на родословието и т.н
Това предварително записване за участие се налага, тъй като обикновено за всяка изложба се издава каталог с имената на всички участници и данни за техните собственици с телефони или адреси за контакти. Този каталог е много удобен, когато на една такава изложба си харесаш бъдещ родител от който искаш кученце или подходящ партньор за твоето куче!
Това е основната схема за участие в изложба по КЛАСОВЕ:

Клас БЕБЕ кучета на възраст от 3 до 6 месеца

Клас ПОДРАСТВАЩИ кучета на възраст от 6 до 9 месеца

Клас МЛАДИ кучета на възраст от 9 до 18 месеца

Клас МЕЖДИНЕН кучета на възраст от 15 до 24 месеца

Клас ОТКРИ кучета по- въэрастни от 15 месеца без значение на спечелени титли и оценки.

Клас РАБОТЕН кучета по- въэрастни от 15 месеца с работен сертификат

Клас ШАМПИОНИ кучета по- въэрастни от 15 месеца със сертификат за национален или интершампион издаден от FCI

Клас ВЕТЕРАНИ кучета по – възрастни от 8 години

Освен по породи и класове, кучетата участници в изложбата са разделени и на породни групи - 10 на брой групирани и определени от международната федерация по кинология FCI.

http://www.fci.be/nomenclatures.asp?lang=en&sel=0

ОЦЕНКИ:
МНОГО ПЕРЕСПЕКТИВНО, ПЕРЕСПЕКТИВНО, НЕ ПЕРЕСПЕКТИВНО-
Оценки за кучетата от класовете БЕБЕ и ПОДРАСТВАЩИ

ОТЛИЧЕН, МНОГО ДОБЪР , ДОБЪР, ЗАДОВОЛИТЕЛЕН, ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ- Оценки за кучетата от класове МЕЖДИНЕН, ОТКРИТ, РАБОТЕН и ШАМПИОНИ

При кучетата с оценки ОТЛИЧЕН, отделно за мъжки и женски, се извършва класиране от 1 до 4 място. Всички останали кучета с оценки ОТЛИЧЕН, но след 4 място, и тези с оценки по-ниски от ОТЛИЧЕН не се класират по места.

ТИТЛИ:

Титлите могат да бъдат присъждани без оглед на броя на участващите кучета, когато качествата на кучето позволяват и по преценка на съдията.
Best junior: Най-красиво младо куче от породата - присъжда се на едно мъжко и едно женско куче с оценка ОТЛИЧЕН 1 място от младшия клас.

САС: Титлата САС означава кандидат за национален шампион по красота. Куче получило 3 САС-а в продължение на повече от 6 месеца и един ден, при поне 2ма различни съдии става шампион на България по красота.
Титлата САС се присъжда на 1 мъжко и 1 женско куче, победители в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с оценка ОТЛИЧЕН 1 място.
Res. CAC: Резервен кандидат за национален шампион по красота. Присъжда се на мъжко и женско куче, победители в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с оценка ОТЛИЧЕН 2 място
CACIB: Титлата CACIB означава кандидат за международен шампион по красота. Куче получило 4 CACIB-а в поне 3 страни, едната от които трябва да е страната където кучето е регистрирано или страната-патрон на породата (например Германия за шнауцерите или Русия за борзоите), при поне 3 различни съдии за ПОВЕЧЕ от година и един ден - става Международен шампион по красота - Int.Ch
Титлата CACIB се присъжда на едно мъжко и едно женско куче, измежду победителите в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с титла САС или R CAC
Res. CACIB: Резервен кандидат за международен шампион по красота - присъжда се на едно мъжко и едно женско куче, от класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с титла САС или R CAC
Ако кучето което спечели CACIB е вече международен шампион - Int.Ch. , кучето, което е негов подгласник, тоест спечелило е RCACIB, получава правото на кандидатура за международен шампион по красота.

Победител в клас ВЕТЕРАНИ: присъжда се на едно мъжко и едно женско куче, победители в клас ВЕТЕРАНИ за всяка порода.

КОНКУРСИ:

Всички кучета участващи в конкурсите трябва да са получили най – малко оценка ДОБЪР в ринговете.
ДВОЙКА – мъжко и женско куче от една порода и на един собственик.
РАЗВЪДНА ГРУПА - Най – малко три кучета на един развъдник
ГРУПА НА ПОТОМЦИТЕ - представя се мъжко или женско куче с неговото потомство, поне от две майки за мъжкото и двама бащи за женското.Сред потомците трябва да има кучета от двата пола, всички преминали оценка в ринга. Броя на потомците трябва да е най – малко пет.
ДЕТЕ С КУЧЕ – за деца до 14 години.
МЛАД ВОДАЧ – за деца между 14 и 18 години с кучета преминали оценки в ринговете
ВОВ - Най-красиво куче за породата - присъжда се на едно куче, избрано между всички победители / мъжки и женски / в класовете млади, междинен, открит, работен, шампионии ветерани, от една порода.
BOG – Най-красиво куче от групата – присъжда се на едно куче, избрано между всички победители на породите от една породна група
BIS – Най-красиво куче на изложбата - присъжда се на едно куче избрано между всички победители на породни групи
R.BIS – присъжда се на подгласника на BIS
BIS Ветерани – присъжда се на найкрасивия ветеран на изложбата
BIS млади - присъжда се на най – красивото младо куче на изложбата
BIS подрастващи - присъжда се на най – красивото подрастващо куче на изложбата
BIS Baby – присъжда се на най-красивото бебе на изложбата

Важно е да знаете, че спечелването на първо място, дори и с оценка отличен, не гарантира автоматично получаването на CAC или съответно CACIB. Съдията може да прецени, че кучето не заслужава кандидатурата и да не му я присъди. Същото се отнася и за R.CAC и R.CACIB.

До тук с оценките! Дано да ви е станало ясно и мистичните на вид абревиатури да са придобили смисъл във въображението Ви! Следва въпроса, какво тогава е нужно да знае и може моето куче, за да се представи пред съдията?

Представянето на кучето обикновено започва със задължителен оглед от близо от съдията или неговия помощник – проверяват се зъбите на кучето – зъбната му формула и захапката. При мъжките кучета се проверяват тестисите – след 6 месец, мъжкото куче трябва да има 2 оформени тестиса спуснати в семенните торбички! След този задължителен оглед започва същинското представяне. Съдията трябва да види кучето в движение и в стойка.
Движението се извършва по указана от съдията треактория – обикновено в кръг, понякога в триъгълник, Т образно или в права линия. Прието е кучето да тича от лявата страна на човека, който го представя. Движението човек + куче трябва да става в синхрон с темпо в което кучето тича в тръст. Редно е водача да е подходящ на ръст спрямо кучето – представете си красиво, дългокрако куче и подтичващ след него мъничък човечец в прединфарктно състояние!
Изключение от гореописания начин на движение в ринга има при немските овчарки, където движението е на скорост – кучето тича пред водача устремено силно напред.
След даден знак от съдията, водача спира и кучето трябва да бъде поставено в стойка. Стойките за различните породи кучета са различни, но основно могат да се разделят на три групи – свободни, обтегнати и ръчни. При свободната стойка водача се намира пред кучето, кучето стои опънато с поглед концентриран във водача. При обтегнатата стойка кучето се опъва устремено напред с гръб към водача. При ръчната стойка, водача е приклекнал зад кучето, като с ръце придържа главата напред и опашката в края и. Водача никога не трябва да застава между кучето и съдията, дори и съдията да смени първоначалното си място водача се грижи той отново да има видимост към опънатото в стойка куче!
Колкото по-ефектно, красиво и динамично е представянето, колкото по елегантно и зрелищно е движението на кучето, толкова по-голям е и шанса кучето да се забележи, както от съдията, така и от публиката. Никога не забравяйте, че в публиката се намират евентуалните собственици на бъдещите му деца или собствениците на бъдещите му партньори.
Когато сме просто зрители на едно такова шоу, наблюдаваме представянето на кучетата участници как се движат в ринга ефирно с лекота. Струва ти се , че само трябва да поведеш твоето куче в ринга и то ще започне да прави същите неща. Всъщност това красиво представяне е резултат от усилен и упорит труд.
С малкото кученце за което планираме изложбен кариера трябва да се работи още от бебе. Кучето ни първо и преди всичко трябва да е социално и водимо. Разбира се всичко за представянето на кучето ви на изложба можете да научите (поне на теория) от интернет! Много по-добре обаче би било ако навреме с свържете с квалифициран инструктур, който на практика да ви покаже какво е необходимо за ринговото представяне на вашето куче. Някой от тези инструктури сформират групово обучение, което всъшност е най-близо до реалната ситуация на една изложба. Има породи, които се нуждаят от специална прическа за явяването им на изложба.Някой хора сами подстригват кучетата си, други използват услугите на кучешки фризьори.
Когато кучето се представя в ринга, прието е това да става на специален рингов повод. Ринговия повод е тънко, но същевременно много здраво въже или кожа. Добре е ринговия повод да не се различава от цвета на кучето. Благодарение на ринговия повод се създава усещане, че едва ли не кучето се движи само и свободно,но на където вие го поведете. В същото време можете да удържите кучето, ако случайно хукне след друго мъжко например и да не се стига до инциденти!

Кога и дали ще изведете кучето си на изложба, решавате Вие. Важно е, обаче да знаете, че когато кучето достигне възраст за разплод, то се нуждае поне от две отлични оценки от изложби. Това е изискване на повечето от клубовете (да не кажа на всички) за издаване на родословия на бъдещите кучила.
Представянето, на изложба е забавно и увлекателно, но никога не забравяйте, каквото и да се случи в ринга, да победите или да загубите, винаги най-хубавото куче на изложбата се прибира с вас в къщи!!!