Една от любимите задявки на Милко (големият Милко, който коментира тук на кирилица, не този Милко) е за ползата от четенето на романи. Това е единствената тема, по която не съм се хвърляла в спор с него, защото Милко всъщност харесва романи. Проблемът е, че има твърде изтънчен вкус и нулева толерантност към всеки роман, който се отклонява от тоналността на приключенията на Швейк и Остап Бендер. Може би това е наказание от предишен живот, в който е бил агелат, т.е. човек лишен от чувство за хумор – примерно блед писател, творящ сантиментални романи.

Ако се вземах твърде насериозно, щях да посъветвам Милко да прочете книжлето на Милан Кундера “Изкуството на романа”, но тъй като не се, ще я препоръчам на Лъчо и Митака, които бива да го направят в началото на третата година от колежа, на Ели, която може би я е чела, на Валя и всички останали фенове на Кундера, на Никола, за да поддържа ренесансова форма, на Дафа, която ще я оцени, и на учителите по литература, които биха приковали вниманието на учениците си като я осмислят и добавят щипка познания за И Дзин, Таро и Юнг, които не се споменават в самата книга.

“Изкуството на романа” е малко книжле (166 страници на български) от седем разнородни части (есе, интервю, речник), писани в различни времена.

Ето какво в общи линии можем да научим от книгата:

Глава 1: Охуленото наследство на Сервантес

Когато Митака си беше дошъл за коледната ваканция и говорехме за колежа, знанието и всичко останало, той попита кога са се скапали нещата, тъй че западната култура да се нацепи на тънки трески. Това, скъпи ми Митак, ще учите последната година, като обсъждате есето на Хусерл за кризата на европейските науки. С това започва и книгата на Кундера.

Реторичният въпрос на Милко, който всъщност е твърдение, че романът няма никаква практическа стойност, за разлика от специализираното техническо познание – точно това е духът на кризата на модерните времена:

- хората вече не се стремят към знанието заради радостта от него

- водени от прагматизма, те се специализират тясно и губят представа за общата картина

Мили деца, мисля, че вече си спомняте разговора ни за разликата между Artes Liberales и Artes Mechanicae. Първият тип бакалавърско образование ти помага да изградиш цялостна представа за света, широка база, на която да стъпиш, за да се задълбочиш в избраната магистърска / докторска специалност по-късно.

Прагматичните специализирани научно-технически познания не могат да утешат разбитите сърца, да помирят ненавиждащите се съпрузи и пр. Те просто не се интересуват от човешката драма. Тя бива изследвана в други области – в романа. На историята на “европейския” роман, започната от Сервантес е посветена книгата.

В първата глава Кундера говори не само за споменатата криза на европейската цивилизация, но и за:

Двойствеността и несигурността, които трудно разбираме и преглъщаме, заради което трудно схващаме мъдростта на романа. Той не ни дава окончателен отговор кой е прав и кой крив – дали Анна Каренина е жертва на ограничен деспот или Каренин е жертва на неморална жена. Глупавите учители по литература, обаче, винаги имат верния отговор, а ние можем само да се надяваме да го уцелим, докато ни изпитват.

Стесняващият се свят – докато Дон КИхот може да се шляе където си поиска, аз се чудя къде да се дяна.

Историята, която може да те размаже така, както аз размазвам мухи с Newsweek.

Глава 2: Разговор за изкуството на романа

Разговор между Милан Кундера и Кристиан Салмон.

Тук Кундера обяснява що е психологически роман и защо неговите романи не са такива. Споменава Дидро, Ричардсън, Гьоте, Констан, Стендал, Пруст, Джойс, Кафка, а аз си казвам, че някой ден ще им дам шанс, Щом Джойс се оказа добър, нищо чудно да ми харесат и останалите. Да, да, имам магистърска диплома, която ми дава право да преподавам не само английски, но и литература на български в гимназиален курс. Това не значи, че съм чела повечето неща, които се преподават. Това е магията на българското висше образование.

От тази глава разбирам, че светът се е превърнал в капан с избухването на Първата световна война. Продължавам с утроени сили да търся начина за измъкване.

Кундера смята, че всеки герой има екзистенциален код, който е съставен от няколко ключови думи. Мисля, че това е вярно не само за литературните герои – всеки от нас има няколко важни неща, около които се върти животът му. Забавното е, че ключовите думи, с които се изразяват тези важни неща могат да имат различно значение в екзистенциалния код на други хора. Докато за един приятелството включва споделяне на пари и тяло, за друг важи строгото разграничение между приятелство и интимни взаимоотношения, както и поговорката “Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!”. Ето защо, мили деца, когато спорите във форуми, пишете есета или се карате с гаджето си, е полезно да уточнявате съдържанието, което влагате в думите. Екзистенциалният код на душата предопределя и често повтарящите се теми в различните блогове. Да вземем за пример Марудина. Ако съдим по блога й, екзиастенциалният й код включва думите “потребител”, “обслужване”, “качество”.

Тази глава ме дари с прозрението, че всъщност бих могла да пиша романи. Точно като Кундера, обичам да размишлявам върху разни въпроси, да не откривам окончателни отговори, да се оставям на мъдростта на ситуациите и персонажите и да виждам как ще се развиват съдбите им, да проследявам и алтернативни развития. Първият си роман ще посветя на Додо.

Тук М.К. говори и за връзката между романа и историята и откроява два вида романи – 1. изследване на историческото измерение на човешкото съществуване. 2. илюстрация на историческа ситуация. Разяснява ролята на историята в своите романи. За децата ще спомена, че М.К. е напуснал тоталитарна Чехословакия, за да заживее във Франция.

В края на тази глава Милан Кундера обяснява каква е главната функция на романа, основанието за неговото съществуване. “Романистът не е нито историк, нито пророк, а изследовател на съществуването.” Той изследва различни възможности – как би могъл да съществува човек в една или друга ситуация, а всяка ситуация предлага различни възможности. Героите са като Нероден Петко – показват ни, че животът може да бъде живян и така, и онака, и по трети и четвърти начин.

Който е усетил духа на И Дзин, знае, че човешкият ум е предпоставка за съществуването на множество ситуации, които могат да се развият по различни начини, в зависимост от изборите, които ще направят участниците в тях.

Великите романисти имат смелостта да изследват развития, които се различават от предлаганите от Холивуд. Ако четеш повече романи, ще се научиш да си представяш повече сценарии. Така ще станеш по-толерантен към действащите, чувстващите и мислещите различно от теб. Ще станеш по-креативен при решаването на проблеми. Ето защо добрите либерални американски колежи искат от бъдещите лекари и инженери да четат романи – за да не се задоволяват с готови отговори.

Глава 3: Бележки, вдъхновени от “Лунатиците”

“Лунатиците” е трилогия от Брох. Кундера я използва, за да покаже различни възможности за човека попаднал в еди-каква си ситуация. В романа са открити три възможности, представени чрез трима герои. И после пак ми кажи, че нямаш избор!

Според Кундера, корените на един персонаж не е задължително да се търсят в детството му (в романа дори може да не се споменава за него); те може да се намират в друг век – идея, която би допаднала на Додо, който може да се впусне в изследване на Теорията на Жълъда, да обясни дали е станал това което е благодарение на хасковската среда, и някой ден да публикува нова книга с отговорите на представителна извадка пораснали мои ученици на въпроса доколко израстването в тази среда е предопределило по-нататъшната им съдба.

В тази глава Кундера ни показва, че не всички събития са причинно обусловени. Защо Каренина се хвърля под влака, след като е дошла на гарата да посрещне любимия си е толкова загадъчно, колкото и закъснението, с което Додо и Лъчо изпращат готовите документи за кандидатстване в колеж.

Всъщност някои хора са движени от ирационалната логика на смесването, която може да те накара да възприемеш колегата Х като клонинг на неприятния съсед У, въпреки че единственото общо между тях е формата на носа.

В тази глава се говори и за символите, които ни омагьосват дотам, че да позволим на диктаторите да се задържат на власт десетилетия или да не се впечатляваме от смъртта, настигаща хиляди хора по магистралите. Хареса ми мисълта, че критерий за зрялост е способността да устояваме на символите. Дали М. К. Е запознат с работата на Юнг не може да се разбере от тази книга.

Тук се говори още за способността на романа да интегрира други форми –поезия, философия и пр. без да изгуби идентичността си. Някой ден ще напиша “Изкуството на блога” и след 200 години ще го включат в списъка с Great Books на някои колежи.

Останалото в главата е за незавършеността на великите неща и за щатния модернизъм.

Глава 4. Разговор за изкуството на композицията

Тук разбирам, че Милан Кундера има музикално образование че е композирал и изобщо не е подозирал, че ще започне да пише романи.

Откривам, че великите му романи с математическа прецизност повтарят две архетипни композиции. Повечето от тях повтарят композицията на най-доброто сътворено от Кундера музикално произведение. Оказва се, че това не е никак преднамерено и остава незабелязано за самия Кундера, докато не прочита статията на един критик “Геометрията на Шегата” – текст, който изследва “математическия ред” на един от романите му. В тази глава се говори доста за Бах, Шопен и др.

Тук е време да припомня, че Artes Liberales в класическия му вид предполага изучаване на музика.

Останалата част от главата е за правдивостта.

Глава 5: Там нейде отзад

Поетите не измислят поеми

Поемата е някъде там отзад

От много, много отдавна е там

Поетът само я намира

(Ян Скацел)

Главата започва с истинска история от комунистическа Чехия, която отърчах да прочета на Стоян, за да се посмее и той. Тя служи за основа на разяснението на понятието “кафкианско”. Мисля, че днес ще отида до книжарницата да си купя Кафка и да задължа Стоян да го чете. Нали си пада по изследване на тоталитаризма ...

Глава 6: Седемдесет и три думи

Оказва се, че преводачите правят каквото си щат с книгите на Кундера. Това го кара да отдели години за да надзирава преводите на четири езика (тези, на които може да чете от многото, на които се превеждат). Аз пък предпочитам блогът ми да е публичен домейн и всеки да прави с текстовете каквото си иска. Така се живее леко.

Когато М. К. Започва да подивява съвсем, негов приятел му поръчва да напише за списанието на което е редактор речник на романите си. Можеш да го намериш в тази глава – афоризъм, безделие, възбуда, въобразжение, граница ... забрава, интерю, кич ... мачо ... музомразец ... ритъм ... съветски ... шрифт.

Глава 7: Реч в Йерусалим: романът и Европа

За мъдростта на романа и смеха на Бог.

Ако книгата ти харесва, купи си я само за 12 лева от Колибри.

Ако все още ме обичаш след този ужасно дълъг текст, гласувай за мен

]]>